/Поглед.инфо/ Публикуваме серия от лекции на Андрей Райчев, изнесени в Пловдивския университет през пролетта на 2012 г. Втората (не по хронология, а по наш избор) е посветена на социализма и е част от по-голям цикъл от теми по политология, които обхващат широк кръг от въпроси. Според нас тези лекции представляват задълбочен и провокиращ анализ не само на най-новата история на България, но глобален и ерудиран поглед върху функционирането на модерното общество. Текстовете са публикувани в сайта на Института по социология „Иван Хаджийски”, а ние ги препечатваме със съгласието на автора.

Можем да започнем с един лесен въпрос, който нееднократно е задаван от световната социология. Защо рухна толкова лесно социализмът? Една империя, която беше пълна с атомни бомби, притежаваше най-голямата армия в света, със сигурност най-голямата полиция, в сравнително добро икономическо положение, разбира се, лошо от гледна точка на наблюдателите отвътре, но в никакъв случай най-лошото в историята на Съветския съюз. Страната е била в глад десетки пъти.

При падането на социализма за глад не се говореше изобщо. Но рухна за дни. На места за часове, както в ГДР. Най-много за месеци, за година, но не и повече от година, защото от момента, в който някой започва да разбира, че това е рухване, до самото рухване наистина не минаха и месеци. И едно че лесно рухна, второ, че непонятно рухна. Отговорът е кратък. Ако помните лекцията ми за разликата между нация и регион, то

СССР е регион, не е нация.

Той не е етнос, който през понятието нация става равен. Нация означава, че даден етнос, който има традиционни кастови деления – от феодали, свещеници до селяни, то нацията ги прави едно. Французинът има еднакви права с всички останали французи, независимо от това дали е граф, поп или селянин. Това е процедура, състояла се при Робеспиер и завършена от Наполеон. Бонапартизмът това и прави – сделка между бившия елит и новия елит, за да ги превърне в нация. Но нацията винаги е свързана с определена интерпретация на миналото.

За да направиш нация, трябва да направиш определени хора герои и всички да са съгласни с това. Това става през училището. На децата им се казва кой е Ботев, кой е Левски и т.н. Описва се общо минало. Не че го е нямало това общо минало, но то не е било в съзнанието на тези хора. Стандартизира се и езикът. Помните тази известна английска шега – езикът е диалект, зад който стоят армия и флот. Когато задължиш хората да говорят по еднакъв начин, ни се струва естествено в момента, но то не естествено. Хората никога преди нациите не говорят по еднакъв начин. Единият говори така, както се говори в Булонския лес, а другият – както се говори в Прованс. И това не изглежда проблем.

Образованите хора си имат един език и той се казва латински или друг изкуствен език на образованите хора. Да речем, в Персия това е фарси. Всички говорят по свой си начин, но образованите хора пишат и говорят на фарси. Така се постига общият език на империите. Тук всички биват обучени, дресирани да говорят по еднакъв начин, създава им се общо минало, още няколко общи неща и на базата на определена интерпретация на миналото те стават нация.

Регионът се формулира през бъдеще.

Регионът е нещо, което не описва някакво задължително минало за всеки, а определени неща, които ще се случат. И това бъдеще се оказва идентичност на участниците. Първият регион в историята на човечеството, в моята представа, са Съединените щати. По-късно те започват да правят и нация от Съединените щати – имат бащи основатели, обучават ги кои са те, разказват им истории. Но в самото начало това не възниква като описание на минало.

Апропо, за езика не са се разбрали веднага. Около 20 години след като се образувал този регион, въобще не се поставял въпросът кой език ще ползват. Станало е с гласуване, в колебание между английски и немски. С един глас бие английският език. Само си представете, ако немският беше победил на тези избори. Историята на човечеството щеше да е друга. Но те стават нация постфактум, но първоначално стават регион.

Какъв е проектът? Свободното място. До ден днешен, казвайки: „This is America” – те имат предвид „Това е свободното място“. Даже го казват критично – „This is still America” – „Това е все още Америка, не можеш да ми говориш такива работи. Това все още е свободно място”. Но това е описано бъдеще. Съветският съюз е същото. СССР не е Русия. Той е проектът за комунизъм. Мислил съм си дали Византия не е била регион, тъй като е много особено място. Чел съм за Византия, но не ми стига компетентността за да твърдя, но е възможно това да е бил първият християнски регион, тъй като Византия не е Гърция, нищо че говорят на гръцки език. Това е и Армения, и Кападокия, и Палестина, и България (200 от годините) и т.н.

Нека се върнем на СССР. Отговорът защо рухва един регион, е много лесен от тази гледна точка.

Рухва бъдещето.

Бъдещето изчезва. В деня, в който вие нямате замисъл за комунизъм, вие нямате нищо. Защото всичко е вързано с въпросния комунизъм. От замисъла произтичат всички останали определения на обществото. Тук възниква много важният въпрос. Защо рухва замисълът за комунизма? Как така рухва толкова бързо? Можем да мислим, че е текъл дълъг процес на разложение, но нека си зададем следния въпрос.

А какъв е замисълът на комунизма? Кой е самият замисъл? И тогава ще получим това, което ще ви разкажа сега – една интересна картина на история на замисъла на комунизма, като се върнем назад към неговия основател. Говоря не за комунизма въобще, защото там са Фурие, Сен Симон, Бруно. Отиваме при самия Карл Маркс. И започваме да разсъждаваме какъв е бил замисълът на комунизма и как е вървял, надявайки се да открием някаква природа на този комунизъм и съответно да достигнем до мрежите.

Като се върнем при Карл Маркс, ще установим още в първия момент огромна изненада. За разлика от повечето автори революционери, Маркс не описва комунизма въобще. Няма текст на Карл Маркс, нито на Фридрих Енгелс, който да описва комунистическото общество. Няма такъв текст и на Ленин. Това трябва много да ни озадачи.

Това е класическа утопия. Самата дума „утопия“ означава несъществуващо място, което по традицията на Средните векове се описва като едно въображаемо пътешествие и се разказва как би трябвало да живее едно общество, което е хубаво общество. Томас Мор е автор на думата. Обикновено описват много сериозно обществото. Например във въпросната „Утопия” на Томас Мор всички са свободни и щастливи и всеки е толкова щастлив, че има по двама роби. Но така или иначе се описва някакъв град или страна. Тук не е описано нищо. Пита се защо? Освен това получаваме парадокс – издигнали са 20 знамена, на които са нарисувани интересни, привлекателни картинки. Реалното действие на установяване на комунизма се осъществява там, където на знамето няма нарисувана картинка. Как е възможно това? Що за парадокс? Още оттук се натъкваме на нещо странно и сега ще видите как изглежда то.

Разликата между Маркс и всички останали мислители не е в това, че единият е рисувал бъдеще, а другият не е рисувал бъдеще. Разликата е в това, че авторите на повечето социалистически утопии предполагат нещо, което винаги е било желателно да се случи. Например, ако хората са умни, те ще организират живота си по определен начин, ако хората са добри, те ще постъпят по някакъв начин. Маркс е първият социалистически мислител, който не казва, че това е желателно да се случи, а казва, че това е необходимо и трябва да се случи.

Ще се случи по силата на обществено-естествено историческа закономерност. Който не разбира това, не разбира нищо за социализма, комунизма и неговите дейци. Те не създават социализма. Те му помагат да се роди. Той се роди и без тях. Той се ражда по естество и по задължение. Историята е така направена, че имаме първоначално робовладелство, после феодализъм, после капитализъм и неизбежно в логиката на тази история, тя ще достигне до комунизма. Ние сме само акушерите на този комунизъм, но не и на неговите автори. Това е гигантска разлика между Маркс, Ленин, Сталин и т.н. и всички други социалисти в историята на света.

От Платон започва тази история с държавата – да си измислиш идеалната държава и да я въплътиш. Но Платон разсъждава не какво ще стане и без това, а какво би било най-добре да стане. Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин разсъждават какво ще стане и без това. Т.е. те приписват на това не етически характер, не статут на желателност, а статут на научност и истинност. Един вид, както като гледаш две големи парчета уран, приближиш ги и в резултат всички наоколо ще умрат, то и комунизмът е резултат от естественоисторически процес, мислят те.

По тази причин задачите, които Карл Маркс и Фридрих Енгелс написват в началото на знамето на комунизма не са от позитивен характер, а от строго негативен характер.

Въпросът е какво трябва да премахнем, за да помогнем на комунизма, а не какво трябва да направим, за да се случи той.

Него един вид вече го има, той е в утробата, тръгнал по тръбата и ние трябва да режем нещо, за да излезе по-бързо, а не да го създаваме, т.е. обърнете внимание какво следва от нашия въпрос –

Какъв е замисълът на комунизма? Много страшен отговор – замисъл няма.

Това не е наша отговорност какво ще стане, това го прави историята. Замисъл за комунизма няма. Има мисли как той да дойде. Но той идва, не аз го движа. Не Маркс, Ленин или Сталин правят комунизма, той става сам. Те само му помагат да се случи. Това е много различно от представата на хората каква е драмата на комунизма.

Да не говорим за тези елементарни представи, че лоши хора идват и установяват комунизма, защото те са лоши. Това не е важно. Но дори и по-задълбочени анализатори, несхващайки тази драматичност, не разбират, че те от самото начало решават чисто обективни задачи. Какви са тези обективни задачи? В една от книгите на Фридрих Енгелс тези задачи са изведени в заглавието, вярно, в друга форма. Книгата се казва – „Произход на семейството, частната собственост и държавата“.

Смисълът на тази книга е да покаже, че трите неща не са вечни исторически особености на човешкия свят, на социалното. Възникнали са на определен етап форми – семейство е нямало в началото, държава е нямало, частна собственост е нямало и следователно това са форми, обречени да загинат. До това изречение се свежда цялата книга, с много разсъждения и конкретни примери.

Още повече че това е вярно. Може би за семейството не е вярно, но за държавата и частната собственост със сигурност е вярно. Частната собственост е късно историческо явление, държавата също. Държави възникват, да кажем, при Масаргон II – шумерократската държава, като първа държава, тя е възникнала преди да речем 3000 години. Човечеството съществува, да речем, още 60 преди това. Т.е. както виждате, държава има в не повече от 10% от историята на човечеството.

Да не говорим, че има хора, които смятат, че човечеството съществува от милион години, защото тогава пък няма да им и 0,3%. Държавата е временно явление и той показвайки, че държавата, частната собственост и семейството са временни явления, казва, че сега ще дойде моментът в който те ще загинат. Задачата на Маркс и Енгелс съответно е да ги убият. Т.е. забележете – негативни задачи. Те решават чисто негативната задача да унищожат държавата, частната собственост и семейството, с което комунизмът ще се роди. Той ще се роди, ние няма да го направим. Това е изключително важен детайл.

Ние вече не сме в позицията на някакви проповедници, някакви морализатори, някакви хора, на които просто им е жал, че има бедни и богати, и не искат да бъде така. То само става, то ще стане по естество и ние ще сме тези с ножовете, които просто ще отрежат нещата, които му пречат да излезе. Съответно, разбира се, не го правят те, а го прави съответната класа според тяхната теория – в случая работещата класа.

Апропо, аз веднъж вече ви го обясних, но сега ще ви го обясня втори път – откъде се взима работническата класа, защо изведнъж работническата класа се появява тук и по-точно не работническата класа, а пролетариатът. Пролетариите са най-нещастните хора по света. Това са хора, които нямат нищо, които работят ден за ден, които ги вкарват в някакви ужасни условия да работят 16 часа, само се хранят, спят и се връщат на работа. Как е възможно на тези хора да се припише, че са най-готините хора в историята?

Изглежда като някакво извращение. Още повече – ще ви дам доказателство, че много извратено звучи. Ами никой от тях не иска да е такъв. Някак си селяните може би страдат, но някак си не иска да напусне тези селянин. Той иска просто да не страда и пак да си е селянин. Понякога на чиновниците им се случва да имат малки заплати и да са недоволни, и да им вземат жилищата, но някак си чиновникът иска просто да е щастлив чиновник, той не казва, че не иска да е чиновник. А пролетарият не иска да е пролетарий. Никой не е ставал пролетарий, освен насила.

Помните историята с ряпата, как ги гонят от село – те ги правят пролетарии. И той с всички сили се мъчи да избяга от тази роля. Проститутка е по-добре да стане, отколкото да стои така. Разбойник решава да стане, но да не стои така. На тези – най-нещастните, най-набитите, най-лишените, както се пише в комунистическия манифест – нямат собственост, нямат отечество, нямат семейство, нямат нищо, изведнъж на тях им казват – вие сте най-готините, вие ще правите световноисторическата промяна, и те сглобяват партия, която да разруши обществото, ама и дори успява. Защо? Това е теоретическа задача.

Откъде идва от теорията. Идва от абсолютната убеденост на Маркс, свързана с първото му гениално откритие, което прави на 24 години в едни ръкописи от 1842 г., казват им „Ранните ръкописи“. Той установява нещо абсолютно вярно – че

обществото е всъщност организация на отчуждените сили на самия човек.

Тези обществени форми, които заварва като обществени, като природа, всъщност са наши собствени сили, които се противопоставят на самите нас. Това е неговата теория за отчуждението. Човек освобождава някакви неща и те му се връщат като държава, като институции, като език, като морал, като естетика, като всичко. Той разбира, че всичко което ни противостои като общество, е всъщност от нас самите направено нещо, самоорганизирало се и тежащо на нас самите.

Ние няма от какво да се освободим, освен от себе си. Не Бог е създал да има царе. Това са наши отношения, които така са се оплели, че е възникнал цар. Не Бог е направил да има морал. Тази постановка, че

социалният свят е просто отчуждено свойство на индивида, което сега се е върнало при него, като негово заробване.

Пак казвам – гениална мисъл, факт, няма никакво съмнение в това. Това го води като хегелианец до едно радикално заключение – че най-отчужденото същество е най-висшето. Този, на който в най-голяма степен му е отнето и му е противопоставено, е онова, което ще го разруши. А това е пролетарият, тъй като няма нищо. На него всичко му е отчуждено. Той няма родина, той няма семейство, той няма пари, той няма средства за производство, той няма нищо и той е висшето същество. Абстрактният деец. Той има само своята дейност.

Или ако искате хегелиански да ви го кажа – всички особени определения на неговата дейност са отпаднали и са останали само всеобщите. И понеже не е особен – занаятчия, селянин, духовник, а всеобщ деец изобщо – човек, който продава възможността си да действа, затова е висш. Оттук се появява и тезата, че пролетариатът ще извърши тази промяна, а нашата задача на честни хора е да му помогнем да разруши този боклук, целия. Защото, представете си, в едно общество ако разрушите държавата, семейството и собствеността, какво остава? Остава впрочем това, на което те разчитат – свободният човек.

Това е капанът на комунизма. Току-що влязохме в капана на комунизма. Звучи много добре, между другото. Ако не знаете какво ще се случи по-късно, звучи страшно хубаво теорията. Обаче тук произнесохме едно изречение в повече. Когато махна конкретни форми на нашето робство, защото ние несъмнено сме роби на държавата, на своята нация, на семейството, все ограничения на нашата свобода, тогава ще остане свободният човек. А как този свободен човек ще организира живота си, света си, не е наша работа. Това е онова, което ще се роди от утробата на историята.

Ние сме си свършили задачата. Ще се роди свободният човек, ще счупим държавата, ще избием буржоазията, ще отнемем цялата собственост в полза на хората и тези хора ще са щастливи веднага. Не в смисъл, че ще настъпи раят на земята, а в смисъл, че ще бъдат свободни хора, които ще действат, както преценят да действат. Затова те нямат нито едно описание на комунизма. Нито Маркс, нито Енгелс, нито по-късно Ленин мислят за себе си като творци на това нещо. Първият творец е Сталин, но след малко ще стигнем и до него.

Установихме поразително нещо. Комунизмът няма замисъл. Има замисъл на революцията, но не на това, което ще стане след нея. Никой не мисли какво ще стане след революцията. Маркс категорично твърди, че революцията трябва да бъде световна. Комунизмът, казва той, не може да е локално явление. Не може да направиш комунизъм на едно място, защото нещо ще го ограничава. Хората няма да бъдат напълно свободни.

Оттук следва, че работническото движение не може да бъде френско или немско, а може да бъде само интернационално. Затова и интернационалът е главната песен на комунизма и главната идея. Световната работническа класа няма отечество, за разлика от всички останали, които имат отечество. Ще се самоорганизират до събарящо в световен мащаб тези три главни институции – семейството, частната собственост и държавата. Под семейството той има предвид просто брака. Задължителното живеене на мъжа с жената и собствеността един върху друг.

Това, че мъжът има право да изисква от нея някакви ограничения в половото и друго поведение. Това се има предвид. Не отмяна на половото общуване. Обратно – пълна полова свобода. Това специално, последното, става многократно начин да се обвинява и да се плаши еснафът с комунизма, че той ще направи жените общи. Истината е, че комунизмът никога не е твърдял, че жените трябва да станат общи. Жената обаче трябва да има абсолютно свободно полово поведение.

По онези времена това е невероятно скандален текст, който сега може да ви се вижда странен, но само си представете същото, произнесено в Пакистан, и ще видите, че си е абсолютно жива реалност. Жената е роб, опаковано в плат животно. Горе-долу това е било и нашето положение. В това отношение социализмът е потресаващо напред от всичко останало и в бившите социалистически страни жените са много по-свободни, отколкото в капиталистическите. Средната българка е много по-свободно същество от средната французойка, да не говорим за гъркините.

Няма замисъл, а има негативна задача. Правят се няколко опита – Парижката комуна, но тя рухва под ударите на Бисмарк. Има и други опити за правене на локален социализъм. Един гениален човек, богаташ – Робърт Оуен – английски социолог, който просто прави комунизъм на едно място. Той купува със свои пари един град, купува на работниците машини, казва им да работят и да живеят щастливо. Опитва се да прави локален комунизъм. Резултата го знаем – всички спират да работят. Но тяхната идея е световна революция, разбира се, в целия свят, и действително възниква, вярно към друг момент, когато Маркс е мъртъв и Ленин е главен теоретик на следващото действие. Той измисля оръдието за взимане на властта.

В книга, която ви съветвам да прегледате, издадена през 1904 г., която се казва „Какво да се прави?“, Ленин чисто и просто създава визия за малък, строго централизиран, нелегален отряд от нещо като монаси комунисти, т.е. хора, готови да загинат за идеята си веднага, които могат да вземат политическата власт. Тази книга остава практически без последици, с изключение на това, че той прави такава партия. Казва се Партия на болшевиките. Тя е много малка, в мирно време е няколко хиляди души. В апогея си, преди да вземе властта, не е повече от 10–20 хил. души. С нея този човек побърква света, без всякакви шеги. Затова малки книжки също трябва да се четат.

Ако някой беше прочел тази книга, аз съм сигурен, че никой не я е чел, и беше помислил какво е измислил този човек, щеше да е различно. Това е атомна бомба. Това е еквивалент на атомната бомба. С тази партия в ръце, Ленин побърква противниците си, както всеки военачалник с атомна бомба ще побърка някой, който идва с каквато и да е кавалерия срещу него. Той измисля това оръдие. Нищо не следва особено. Те правят един опит в Русия за революция през 1905 г., но той не успява, напълно се проваля. И започва Първата световна война. По време на ПСВ той уточнява замисъла. Сега ще видите защо ви го казвам.

Обикновено се твърди, че Ленин е казал, че комунизмът може да бъде построен само в една страна. Това не е вярно. Има се предвид една негова статия от 1915 г., която е озаглавена „За европейските съединени щати“, идея, която е много присъща за социалистите. Идеята за обединена Европа е комунистическа идея. В друг контекст и по друг начин, разбира се. В статията Ленин написва изречение, което по-късно Сталин превръща в приписана на Ленин концепция, че може да е така, но всъщност тук има една фалшификация.

Ленин написва, че може в периферна, неразвита страна да се пробие капиталистическата верига. Т.е. той твърди, че революцията може да започне в една страна успешно, без да обхване всички останали страни, а после на базата на тази страна да се разпространи. Да, клони към възможен комунизъм в една страна, но само клони. Защото той никъде не твърди, че това е последното състояние, до което трябва да се достигне, за да възникне социалистическата държава. Една скоба – диктатурата на пролетариата е онова, което решава негативните задачи – онази временна власт, която унищожава трите неща – държавата, частната собственост и семейството.

Това не е държава, тя е временен комитет от свободни работници и хора, членове на партията главно, които попиляват тези три неща. Просто унищожават буржоазната държава, в смисъл – махат армията и въоръжават всички хора. Махат полицията – слагат милицията. Милиция не е онова, което ние помним – полицай с друго име. Милиция означава шерифи. Просто един квартал си избира десет младежи, които обикалят. На мястото на държавата става обществото. Това е замисълът. Армия няма, народът е въоръжен. Полиция няма, има само милиция – въоръжени хора, които в свободното си време пазят реда. Собственост върху заводите няма, те са общи. Семейство няма, в смисъл че се разрушава бракът като институция. Не държавата определя кой с кого да живее, кой с кого да спи, децата са свободни. Няма копелета и законни деца, както е било по онова време и няма частна собственост изобщо. Това трябва някой да го направи и го прави диктатурата на пролетариата. Аз говоря сега за оригиналния замисъл – как възниква. Диктатурата на пролетариата я мислят по различен начин. Маркс я мисли като 3–4 години, Ленин – 10. Но много временно състояние, време на насилие, страшно насилие. Няма как, защото някакви хора пречат комунизмът да се роди.

През 1915 г. Ленин написва въпросната възможност революцията да възникне в една страна, имайки предвид Русия, и издига удивително силен по ефективността си лозунг – „Да превърнем империалистическата война в гражданска“. Той просто предлага на всички работници от всички страни да престанат да воюват помежду си на фронта, а да започнат да воюват със собствените си правителства, да ги съборят и да установят световната революция. Като уточнява, че това може да не успее навсякъде, но в една страна ако се направи, ще е достатъчно, защото оттам ще тръгне и ще залее целия свят.

Болшевиките взимат властта в Русия през октомври 1917 г. Пропускам безкрайно интересната 1917 година, как точно взимат властта. Всеки, който е политолог, трябва много добре да се запознае с процеса. Ленин е нещо като Волен Сидеров. Разбира се, много по-умен човек, но този вид човек. Безумец от периферията, говорещ страшни работи и т.н. Дори България с цялата си натрупана злоба не може да избере Волен Сидеров за началник. Няма обстоятелства, при които този човек да започне с 200 души въоръжение около него и да командва. Не може да стане. Там, в Русия, е станало.

Станало е, защото Ленин е гениален политик, освен това си е имало и съответни условия. Но няма да обсъждам тази 1917 г., просто ви препоръчвам да се запознаете със събитията – първата революция, втората революция, двувластието, съветите, безкрайно интересно. Така или иначе, те взимат властта. Гражданската война продължава, те дълго се бият на два фронта, после на един фронт, но така или иначе бият в гражданската война. Те чакат раждането на въпросния човек.

Комунизмът се роди. Предпоставките са създадени. Бракът е отменен – всеки живее с когото си иска, държавата е разрушена. Вместо държавен форум има само съвети. Съвет значи, чисто и просто, работниците в един завод си избират ръководството. Войниците в един полк си избират началник. Чиста власт на хората. Просто хората са на власт – пряко. Селяните правят каквото си искат, земята е тяхна. Настъпва свобода. Съвсем истинска свобода. Разбира се, те са абсолютно безпощадни към враговете си. Избиват офицерството, избиват помешчиците, впрочем хората сами ги избиват. Но и болшевиките доста ги избиват. Но свободата става факт.

Тук започва драмата на комунизма.

Дотук видяхме един изключително възхождащ замисъл. Представете си само – това са студенти от някакви квартири, при това емигранти, бедняци, хора без никакъв достъп до каквото и да е. Те побъркват цяла империя за дни. Представяте ли си силата на тези идеи и недоволството на хората, които вървят до тях. Дотук по-скоро виждаме нещо невероятно, едно книжле, някакви хора, които си разнасят някакви дребни пистолетчета в някакви нелегални квартири, вземат цялата власт. До степен да избият всичко. Т.е. виждаме един страшен възход. Възходът се дължи на правилно видяното.

Хората ще подкрепят разрушаването на всичко това. Какво се ражда? Не се ражда свободният човек. От утробата не излиза свободният човек. Обратно на това, към 1919–1920 г. Троцки бива осведомен, че последният влак на страната е пред него. Няма нищо. Никой не работи. Никой не произвежда. Работниците правят митинги и не работят съзнателно. Съветите взимат решение от безумен характер – продължаващ процес на централизация. Ражда се адски интересен културен живот. Това човек да чете поезия от началото на 20-те години, да им гледа картините, филмите. Това са гениални неща. Това се ражда именно благодарение на свободата.

Какво правят те? Реакцията на Ленин е НЕП – новата икономическа политика. Ще се върна към един много драматичен момент през 1918 г. по въпроса за световната революция. Русия все още е във война, тя е от трите важни воюващи в Антантата държави – Англия, Франция, Русия се бият срещу Австрия и Германия. Русия тръгва да излиза от войната и Ленин предлага да подпишат Бресткия мир, който е ужасно несправедлив. Те отстъпват на Германия една трета от страна си срещу мира. Ленин решава да го подпише. Всички останали не искат. Разделят се на 3 позиции: 1) лявоесерска – да продължи войната; 2) Ленинова – да спре веднага; 3) Троцки – нито мир, нито война, т.е. преговори. Мотивите на есерите са ясни – просто да не им даваме половин Русия. Мотивите на Троцки и Ленин са абсолютно еднакви – мислим за световната революция. Само че ги четат по различен начин. Ленин казва – мир веднага, за да укрепим властта тук, а после на тази база световна революция, а Троцки – ако ние сега спрем войната с немците, ще спрем революцията в Германия, защото ще дадем възможност на германците да си върнат войските в центъра и ще си потиснат работниците. Ние трябва да чакаме немската революция. Без нея ще загинем. Това не е голям спор, искам да кажа, че е много драматичен, но теоретически не е много различен като позиция. Все още се мисли световната революция. Спорът е кой повече ще помогне за революцията в Европа – да държим властта и да не ги пипаме сега, а после (Ленин). Или в никакъв случай да не ги оставяме на мира, защото те ще се укрепят и ще удължат живота си (Троцки). Не е голям спор. Ленин печели тази трудна политическа битка. Те подписват Бресткия мир. Апропо, на Русия нищо не й струва, защото Германия губи войната 2 месеца след това и те си взимат земите обратно.

Ленин въвежда НЕП, което е фактически връщане на капитализма в страната. Той измисля това, което в момента виждаме в Китай. Политическата власт – желязна, болшевишка. Към този момент те са забранили партиите, а Троцки се е пошегувал мрачно и казал: „Ние можем да имаме две партии – едната на власт, другата в затвора“. Това е съвсем ясна постановка, без всякакви уточнения. Ленин връща капитализма, вярно в древните му форми – пекарни, млекарни и т.н. В това време се опитват да индустриализират и това е до смъртта на Ленин. Тогава Сталин поема властта.

Но какво става със замисъла? Ленин възстановява истинския замисъл на Маркс. В това време адски много хора го критикуват. Например има една много силна и прекрасна Клара Цеткин и една Роза Люксембург. Това са гениални немкини. Цеткин казва на Ленин: единствената ви задача е да слизате. Вие нямате работа там, след като сте взели властта. Нали решавахме негативните задачи. Нали уж просто махаме държавата, махаме семейството, махаме частната собственост. Какво правиш на власт? Тя просто му пише да смени веднага хората. Ти не си за тази власт. Сложи други хора на власт. Тя продължава да си живее в Марксовата утопия. Ленин естествено не признава такива. Стои си на власт. Но замисъла те току-що го коригираха, и то го коригираха на коляно. Те решиха току-що да държат властта на едно място, вярно, с цената на много кръв, за която на комунистите никога не име пукало особено. Апропо, не само за чуждата, но и за своята. Това не е упрек. Такъв тип същества са. Но държат и чакат световната революция да стане. Но забележете, замисълът, който го нямаше, беше току-що коригиран.

На всички етапи комунизмът е коригиране на несъществуващото.

Това е удивително. Това е една от най-интересните и странни фигури, възниквали в историята на света.

Йосиф Сталин след смъртта на Ленин се сбива с главния си конкурент за властта – Лев Троцки. Сбиват се по въпроса за перманентната революция, или за държава. Сталин не побеждава, защото е бил по-хитър. Сталин държи линия, която възтържествува. Апропо, умерената линия, може да ви се стори странно, но той е умереният човек, десният човек. Само можем да гадаем какво би било, ако бяха спечелили неговите противници, които не са така умерени. Къде е спорът?

Спорът е: ние правим революция в света или правим социализъм в Съветския съюз. Аргументите на тези, които подкрепят световната революция, са съвсем понятни, традиционни и класически – не може да има комунизъм в една държава, няма никакъв комунизъм да настъпи, а просто ще държим властта (Троцки). Сталин казва, че това са глупости. Червената армия е последната революционна сила в света. С нея ще разрушим целия свят. Затова ще си направим държава, индустрия, армия. Тази армия ще стане силна и с нея ще попилеем световната буржоазия.

Това е 1925 г., а книгата се казва „Въпросите на ленинизма“. Много малко хора са я чели, защото мислят, че там пише глупости. Понеже повечето от нещата, които той казва там, са станали тривиалности за социализма, тя не е много интересна за четене, но ако мислите, че тя не е била преди това, е безумно интересна. В тази книга той измисля Съветския съюз. Той приписва на Ленин това и имаме ново възстановяване на замисъла. Той казва, че истинският ленинизъм (такъв няма, тъй като Ленин решава само негативни задачи) е това. Виждаме нова процедура на приписване назад на нещо. Това ще се случи на социализма още няколко пъти. Когато Сталин умира, процедурата, която извършват неговите врагове, за да ликвидират сталинизма, е възстановяване на Ленин отново.

Социализмът през цялото време адресира към самия себе си желателно минало.

Това е една от удивителните му черти. Защо? Защото комунизмът не е описан. И това играе ролята на „истинският комунизъм всъщност е…“ и следват думи от миналото. Те забиват думи в миналото, които ни светват на екрана в бъдещето. Това е единственият начин да се описва този комунизъм. Но с какво се сблъсква той? Той се сблъсква с много простия факт, че нали уж се унищожава държавата, семейството и частната собственост, но пък държавата се възстановява. Той лично я възстановява.

Малко по-късно е принуден да възстанови семейството до степен, че представете си, болшевиките разделят през 1934 г. момчетата и момичетата да учат отделно в училищата. А пък при първите съветски училища те махат директора и става изборен учител. Представете си какъв път се извървя към противоположността. Училищата през 1918 г. изглеждат така. Понеже няма да има частна собственост и т.н., какви са тези директори? Широките самоуправляващи се ученически маси си избират каквото си искат. Естествено, можете да си представите, че са останали само часове по физкултура. Съответно рухва образователната система, тъй като на хората е дадена свободата пряко. И ученическият комитет започва да решава какво ще правят. И те решават, примерно, ходят на екскурзии и т.н.

Откатът е страшен, защото замисълът е сменен пак на 180 градуса. Започват да строят държава и както добре знаете, сталинската държава е една от най-свирепите и страшни държави в историята на човечеството. С чудовищна вътрешна служба, която е наречена потресаващо. Първото име на КГБ, което сега е ФСБ, е ЧК. Какво значи? ЧК – чрезвычайная комиссия – извънредна комисия. Нещо, което не трябва да го има. Нали няма да има държава.

И понеже не трябва да има държава, ама трябва някой да ходи да ги коли, прави нещо за малко. ЧК е за малко, понеже замисълът е обратен. Никаква държава не трябва да има. Какви са тези полиции и вътрешни служби? Нали това е най-лошото. Преди тези студенти кого са мразили най-много? Полицаите. ЧК по-късно го превръщат в НКВД, но все още има комисар, забележете, не министър. Комисарят е все още изборно същество, а не назначено. Както виждате, от недържава става държава. Те построяват една свирепа и страшна държава, която продължава да чака да се роди този „нов човек“. Около новия човек се завързва и следващият възел на драмата.

Новият човек

Какво се предполага за новия човек? Новият човек е жител на комунизма. Нали ги освободихме. Никой не ти казва какво да работиш. Работниците решават какво да става. Никой не ти казва нищо. Ти си свободен, действай. Но този човек не проявява тези свойства. Тогава се въвеждат две процедури за съхраняване на новия човек. Чисто и просто се премахва старият човек. Казват просто, че старият човек пречи. Обществото започва да формулира целите си само около младежта. Най-младежкото общество в историята на света е комунистическото общество. Това ви звучи странно, защото помните какви старци управляваха. Но сега ще видите, че е така. Забраняват се всички мотиви извън младежките мотиви.

Трябва през цялото време да си ентусиазиран. Да строиш. Да си деец, да си творец, да си отворен към всичко. Със световната литература, естествено, се прави много важна процедура на полукастрация. Но не на кастрация. Забраняват се всички сведения, които ще ни правят лоши, например собственици или хора, които искат да си живеят и да нямат нищо общо с обществото и т.н. Оставят се само тези текстове, които мобилизират. Не че не четат Шекспир. Дозира се. Имаме времева изолация на тези хора от света. Забранява се какъвто и да е контакт с околната среда. Една от най-забележителните особености, стояла до края на комунизма, е абсолютната забрана да преминаваш границите на комунизма и да ходиш в другото. Това изглежда на много хора ирационално. Не разбират защо. Какво толкова ще стане? Защо не ги пуснеш да си ходят, тъкмо ще ти е по-лесно да управляваш.

Но така ще се развали главното – ще се развали „новият човек“. Човекът, който ще прави истинския комунизъм, който ще работи без материални стимули, който няма да работи за пари, който ще е свободен. Той ще работи, защото му се работи. Иска хората да са щастливи и светът да е готин. Свобода. И понеже всеки допир с другите, които си работят с нормалната човешка мотивация – за пари, за власт, каквито са и повечето мотиви на човека. Допирът не може. Фобията към чужденеца е странна за една такава напредничава идеология, която иска да съобщи някакви нови неща на човечеството, но не. Разваля му новия човек. Съответно новият човек продължава да не се ражда, с изключение на две фигури, на които се държи сталинизмът. Всеки сталинизъм се държи на два вида същества, които са реално нови хора.

Кои са тези нови хора?

Те са лесно изчислими. Това са новородените деца. Те биват абсолютно изолирани от друга информация, до степен, че родителите не смеят да им говорят. Затова се грижи т.нар. извънредна комисия, която хич не е извънредна, а си е редовна и много развита. Родителите ги е страх да говорят на децата такива работи, защото знаят какво ще следва за детето. Цялата информация от предишния човек е по жесток начин изрязана и тези същества са в допир само със строго регулирани централни смисли, които се спускат. Има един глас. Това е гласът на партията, на правителството, на Сталин лично. И този глас не му казва лоши работи, между другото. Той го прави истински готин човек, свободен човек.

Да, трябва да обича Сталин, но това е любов към революцията, не лично към Сталин. Култът към Сталин не е просто култ на някакъв самозабравил се диктатор, който иска да викат само колко е велик. Нищо подобно няма. Това е истински идейна процедура. Той като марксист знае, че никакъв Бог няма, но той се имплантира като Бог в съзнанието буквално. Това е съзнателно действие. Не знам дали знаете, но Сталин изчита лично всички романи, които излизат и ще бъдат публикувани. Лично гледа всички филми, които ще излизат, с цялото Политбюро. До такава степен те се грижат да възникне този нов човек. И той донякъде възниква – от младежите. Имат и втори източник. Той не е така радикален, но е по-масов.

Това са бившите селяни. Когато взимаш един селянин и го преместваш в града, това е доста страшна процедура по рухване на цялата му култура и всички негови приспособителни механизми, защото просто градът е много различен от селото. И съответно трябва да изградиш нови такива механизми. Те включват страшна помпа от селото и цялата им власт е построена върху младите, току-що дошли селяни, които са близки до децата. Тъй като старата му култура не работи, те му насаждат нова.

От тях се създават няколко вида хора, най-важните от които е номенклатурата. Властта. Ниската власт. Не високата. Високата са си те самите. Това са селянчета, обучени в партийни школи, които нищо не знаят за света, тъй като са били селяни и нищо особено ново не узнават освен това, което им е казано в партийната школа, където просто ги промиват. И този нов човек действително, става основната фигура в обществото, а старият човек се оказва дълбоко периферен, къде убит, къде така репресиран, че мълчи, къде приспособил се. Просто научил езика на тези новите и повтаря като папагал неща, които не вярва. Това се образува.

Замисълът на комунизма

Това се оказва замисълът на комунизма. Току- що възстановихме замисъла. Той изглежда ужасно – страна, която е избила 20–30 млн. от своите граждани и селяни, защото трябва да се махне от главата на селянина чувството за частна собственост. Това изисква тонове кръв, която се излива. До ден днешен Русия не може да се оправи от това. И досега Русия внася 70 % от храните си. До такава степен е подтиснато това чувство на селянина да копае и да продава на пазара. Убито е. Извършва се огромна милитаризация, гигантска армия. Те ще правят световна революция.

Виждали ли сте какво е нарисувано на герба на Съветския съюз? Земното кълбо с един печат от сърп и чук. Те това ще правят. Това е смисълът. Ние продължаваме да следим липсващия замисъл. Какво друго? Свирепа държава с ужасно развита полиция, гигантски лагери, които играят къде роля на репресатор, къде роля на строител, понеже по онова време работната ръка си е физически труд. Не е като сега. Една държава, мен ако питате, почти никой не е щастлив, с изключение на ентусиазираните. Тези, на които напълно им е проникнал в главата този един език, за която цел сложихме тишина по две линии – тишина в пространството (той не е чувал нито дума зад „желязната завеса“) и тишина във времето (той е получил сведения за историята на човечеството, дозирани така, че само най-подбраните творци на миналото му казват колко е готино всичко това, което той мисли).

Хрушчов прави реформа на това. През февруари 1956 г. в един свой изключително рискован политически ход, той посмява да направи доклад, в който разгромява Сталин и го обвинява в престъпленията, които е извършил. Много малка част от престъпленията, между другото. Но тази малка част е толкова голяма сама по себе си, че е достатъчна да смрази кръвта на всеки. Той с този доклад убива сталинизма. Оказва се, че Хрушчов правилно преценява състоянието на партията.

След серия от два дворцови преврата, които се опитват да му направят негови приближени, не следва реакция на повръщане от партията и от нацията. Тогава започва невероятен подем на тази нация, който продължава 10-ина години, от това, че се освобождават от сталинизма. Все пак не е само докладът, не са само приказките, не само че той пуска лагерите и т.н. Сталинският режим се държи на две функции – репресивна (осигурява недопир със съседното пространство и с миналото), непоява на никакви думи освен думите на властта и всеобщ страх, че всеки човек всеки момент може да бъде наказан. Терорът, е казал Солженицин, не е когато арестуват всекиго, терор е, когато всеки може да бъде арестуван и знае това. Втората функция е мобилизираща.

Има репресия и мобилизация.

Едното е НКВД, другото е партията. Едните осигуряват тишината, а другите осигуряват гласа. Освен тишината в залата трябва да има и пеене. Апропо, оттук идва нещо важно за България и за социалистическите страни – тук се появява интелигенцията. Никъде, никога освен в сталинското общество интелигенцията не е била така развита. Интелигенцията е армията на Сталин за създаване на гласа. Да, тя също бива репресирана. Много по-малко от други, между другото. Например нито един кинаджия не е разстрелян, за разлика от селяните, от които всеки втори е пострадал. Значи има подбрана интелигенция, която пее арията в залата, в която е настъпила тишина. Хрушчов всъщност прави държава, в която оставя мобилизацията и маха репресията.

Това е политическата процедура, която извършва. На мястото на новия човек се появява съветският човек. Имаме удивително възстановяване на замисъла. Всичко това се разказва от Хрушчов в този и следващи доклади, като най-сериозният е на XXII конгрес на КПСС. Там е върхът на описанието на новата утопия, която следим. То е като ново възстановяване на ленинския замисъл. Сами разбирате, че Ленин няма нищо общо с това. Т.е. отново се убеждаваме в същата процедура – комунизмът може да реформира себе си само през картинката, която не съществува и той затова през цялото време праща смисли назад, за да му прожектират бъдеще.

Без това бъдеше той ще умре за един ден, както и го видяхме, тъй като е проект, който прави регион, а не е стандартно минало, което прави нация. Сега ще ви го покажа по обратния начин. Русия след Съветския съюз се мъчи да направи нация. Погледнете какво прави Путин. Той се опитва да прави нация, а не регион. Мъчат се, но защо не могат? Защо Русия продължава да е горящ котел? Вижте, една много по-бедна и нещастна страна като България се оправи. Тези не се оправят. Защото има много етноси. Те не могат да направят от това нация. Те трябва да направят проект, но те не искат проект, защото това означава мобилизация и репресия. Затова, докато те не станат нация, ще бъдат зле. Това ви го казах, за да видите как схемата работи и в бъдеще време, не само в минало.

Съветският човек много се различава от новия човек. Но тук се забравя едно важно обстоятелство. Репресията продължава да действа, само че са махнати зъбите. Ухапването обаче стои. Репресията по време на Сталин е толкова голяма и страшна, че няма нужда от нищо в първите 15 години, за да държи хората в същата форма. Това не се осъзнава от строителите на съветския човек и те си представят, че това ще е вечно. Мислят, че така функциониращата нация няма да започне да се разтича. Това е грешка.

Накрая се оказва, че две поколения стигат репресията да се забрави в някакъв смисъл. Не че хората не помнят какво е било, но не ги е страх. След като си направил такива работи през края на 20-те години, в средата на 30-те, по време на войната, началото на 50-те години – това са все серийни репресии на Сталин, едно поколение държи в страх. Независимо че вече репресивен апарат няма. Не че няма Държавна сигурност. Има, казва се КГБ, той нещо разследва, бият на някого по един шамар, но няма лагери и не можеш да бъдеш арестуван просто така. Трябва нещо лошо реално да си направил за съветската власт.

Но не там е главният проблем на разложението и разпада. Следва още едно възстановяване на замисъла, за да завърша със замислите. При Брежнев вече окончателно се установява ленинският замисъл. Това продължава от 1964 г. до 1982 г. После има серия от бързо сменящи се старци, които умират. Но те са всички до един младежи в нашия смисъл, т.е. хора ентусиасти, строители, продължаващи да признават само младежкия мотив. Следва Горбачов, който се опитва да реформира страната, т.е. да възстанови отново истинския социализъм, със съответните последици.

Общество на дефицита

Сега ще обърна внимание на нещо, което ни е важно за по-нататъшните анализи. Ние питаме какъв е новият свят. Какво е това ново общество? Ние се питаме какво има в България сега и в света наоколо. При функционирането на социалистическото общество, както виждате, са отменени всички мотиви от частен характер. Ти трябва да работиш не защото ще получиш много пари, а защото строиш комунизма. Ти трябва да учиш не защото ще се издигнеш в обществената йерархия, а защото знанието е добро и хората трябва да знаят.

Ти трябва да си лоялен член на колектива не защото колективът ти е добър, а защото е колектив. Всеобщият мотив е подменил изцяло особения, единичния. При сталинския човек това е напълно така, при Хрушчов малко се променя – имаш собствено жилище, заплатата започва да става малко различна. Но най-важното е, че цялата икономика е централизирано управлявана и по тази причина ограничението на икономиката не се оказва пазарно, а ограничението на икономиката се оказва натурално.

Не това, че няма да си продадем стоманата, е границата на това да произвеждаме стомана или да не произвеждаме, това се оказва определено не от пазара, а от наличието на самия материал. Ресурсно ограничена, както казва Янош Корнай, а не пазарно ограничена. Социалистическата икономика в дъното си спира, когато няма ресурс. Ако има ресурс, се прави още. Оттук и известният виц, че в Сахара построили комунизма и първите 50 години било добре, но после свършил пясъкът. Този виц много точно описва ситуацията.

Ресурсът е единственото, което ограничава така формулираната свръхвласт.

Само ресурсът. Няма достатъчно стомана, съответно се стараят да произведат повече. Не правя 300 танка още, защото просто нямам стомана за тези 300 танка. Старая се да имам още стомана и правя още 300 танка. И всичко безкрайно расте. И тъй като през цялото време нещо липсва, защото ресурсът винаги е ограничен и тъй като не е пазарно ограничен, както в нашето общество, по тази причина това е икономика на дефицита. Това е теза на Янош Корней – унгарски икономист. Прекрасен анализ и гениално като откритие.

Това е общество на дефицита.

По тази причина всички до един от това общество потъват в дефицит. Всички са в дефицит през цялото време. При това колкото си по-нагоре в йерархията, толкова по-голям дефицит имаш. Само че докато при баба Пена дефицитът се превръща в това, че няма домати, при министъра на нафтата дефицитът се превръща в това, че няма достатъчно нафта. Всичко вечно липсва при това положение, но разликата е принципна. Ако за баба Пена това е дефицит на вещи, по-нагоре е дефицит на власт. Защото ресурсът всъщност се взима през властта.

Това не е просто да ти липсват камъни. Липсва им власт да вземат камъните. Образува се удивителен двоен дефицит в това общество и това е тайната му. В късния социализъм при съветския човек върховете изживяват дефицит на власт, низините изживяват дефицит на стоки. Но това е едно и също по природата си. То е еднакво, защото достъпът до стоките е през властта и никак иначе. Затова има удивително общество, което вечно помпа към върха за власт. Всеки се бори за власт. Най-много се бори за власт Сталин. И най-големия дефицит на власт има Сталин, колкото и поразително да звучи това. Но както виждате, по тази схема следва това. И той през цялото време запълва истерично този дефицит на власт, което обяснява и репресията. Защото една диктатура така помпи власт. Няма работници – давай от лагерите. Няма лагери – напълни ги и така нататък.

По тази причина обаче се образува уникално вътрешно, непредвидено от никого от теоретиците самодейно явление и то се нарича „втора мрежа“. Защо я наричаме „втора мрежа“? Защото „първата мрежа“ е мрежата на официалните отношения, в които стоим. Както казахме, в залата е установена пълна тишина след чудовищна репресия, звучи само един глас – на партията. Ако първоначално е дискант – само Сталин и още двама-трима, при Хрушчов се превръща в глас от 10-ина, 15, 100 тръби, но все тая. Това е глас, регулиран от едно място. Други смисли не се произнасят и не могат да бъдат произнесени, освен отгоре.

Никой не може да стане и да предложи каквото и да било, освен ако е продължение на същата мелодия, която кънти от върха. Но освен това му липсват и домати. А освен това дефицит има навсякъде. Дефицит има абсолютно във всичко. Три са главните дефицита накрая – кола, вила, апартамент. Защо са три? Защото това са върховите възможности. Оттам нагоре системата те репресира. Ако се появят примерно 2 коли, просто те арестуват и приключваш. Те могат да са само при властта. Има някакъв таван на потреблението, който се установява. Затова има и три главни дефицита, но дефицит е всичко, въобще. Ще питате как може да има дефицит на всичко? Как може да има дефицит на хляба, примерно?

Социализмът поддържа абсурдно ниска цена на хляба – значително по-ниска от производствената. Хлябът продължава да струва 15 стотинки. Причината е, че ние сме на власт и не можем да повишим хляба за хората. Е, как няма? Взимаме от другаде, където режем. Хлябът е 15 стотинки, при производствена цена от 30 стотинки води до това, че държавата плаща за всеки купен хляб по 15 стотинки. Но това е малката беля. Голяма беля настъпи от това, че ставайки толкова евтин, хлябът става храна на прасетата. Изгодно им е да си хранят прасетата с хляб. Понеже той струва само 15 стотинки, вместо да купува фураж за 20 стотинки, той купува хляб. И те започват да превръщат хляба в дефицит, защото хранят прасетата с хляб. Всичко може да се изкомандва и не е пазарно ограничено, тъй като е ресурсно ограничено. И започваш да внасяш жито. И Съветският съюз започва да внася и загина, защото не можа да внесе жито. По производство на стомана Съветският съюз задминава Русия 80–90 пъти. Надминаха САЩ по производство на стомана и е в дефицит по тази причина. Поради това, че е ресурсно, а не пазарно ограничено. Такова е обществото на дефицита. То е вълшебно. Но в него участват всички.

Втората мрежа

Отношенията на хората по повод дефицита, обмяната във връзка с дефицита, прави втората мрежа на социализма. Това е нелегално, но абсурдно нелегално, защото всички го правят. Полковникът от ДС го прави. Това са обмени на вещи и статуси помежду си. Най-простият пример – полковник от Ловеч има баджанак в английска гимназия или човек в ЦК, който може да запише в английска гимназия, но пък му се развалил автомобилът. Тъй като всичко е в дефицит, сделката е следната. Чисто и просто майсторът му оправя автомобила, а детето му се записва в английска гимназия. Така изглежда втората мрежа при социализма. Тя е

обмен на вещи за вещи, на статуси за вещи и на статуси за статуси.

Първия пример – вещ за статуси, го дадохме – кола срещу английска гимназия. Вещ за вещ – краде от завода нещо, а другият краде от другия завод и готово. Статус за статус става само между началници. Това се нарича услуги. Но обърнете внимание, това е обмяна във всеки свой пункт. Помните ли, че ви казах, че при капитализма това не се вижда, но го има. Във всяка мрежа има обмяна. Откриваме го тук, защото е оголен проводник. Обществото просто при социализма е нагрято до много високи градуси и виждаме структурата му.

При капитализма е скрито под няколко слоя, но е същото. Взимането на заем от банката е абсолютно същото действие. Това е обмяна. Взимането на заем за апартамент дори е обмяна. Ще ви кажа защо. Какво обещавам срещу тези 30 хиляди лева, които ми дават за скапания апартамент? Ами да не се напивам, да не ме уволняват, да се държа добре, да слушам началника. Ако ме уволнят, как ще връщам заема? Обмяната я има, но тя е скрита. При социализма се вижда. Затова тук я открихме. Но това не е нова организация, това е нова същност, защото е непазарна обмяна. На пръв поглед изглежда, че е пазарна, защото се обменя, но вижте какво се обменя. Обменя се несъизмеримо. Това не е 3 лв. за запалка, 12 лв. за кон.

Това е абсурдното – „Москвич” за английска гимназия.

Колко струва английска гимназия? Колко струва статус-статус? Огромна отлика на тази обмяна от пазарната е, че обмените са отложени във времето. Сделката на пазара е количествено обозрима, стоките са съизмерими и е изключено да платя за апартамента 113 лв. и да ми го оставят. Това е дар и контрадар като при Марсел Мос – система на обмяна, която започва да паразитира вътре. И най-важното е, че тази система е единствена реалност за обществото. Има държава с първа мрежа и за нея знаем какви свойства има и как се променя. Видяхме го. Но какви реални, не държавни взаимодействия има в обществото? Мрежови. Втората мрежа е обществото на социализма. Ако се пита какво гражданско общество има при социализма и дават малоумни отговори, от които следва, че Желю Желев бил гражданското общество на социализма, това е смехотворно и комично.

Обществото на социализма се състои в това, че хората разменят власт срещу стоки, стоки срещу стоки и власт срещу власт, т.е. статуси за стоки.

Източник: http://inso.bg/

Първата част можете да прочетете тук 


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели