/Поглед.инфо/ И като се започна една медийна буря - такова трещене на журналистически гръмотевици отдавна не е било. То не бяха възмутени статуси, изявления на Външно министерство, страст, пламъци, политически огън. Под обстрел беше поставена говорителката на руската дипломация - Мария Захарова, която събуди вълни от праведен гняв из социалните мрежи. Ядосани десни автори забесняха с мрачни метафори и тежки екзистенциални въпроси. И нека да обобщим реакцията им - с какво право тия руснаци се гаврят с нашата история, докога путинска Русия ще ни провокира по този начин, каква е тази хибридна война, кой ще ми плати последната водка...(това последното е измислица, ама добре се връзва със ситуацията). Нека да изясним предварително нещо - България никога не трябва да позволява посегателства върху нейната история. Ама никога. Това трябва да бъде изписано на вратата на всяко министерство и всеки, който пристъпи това правило - да бъде пращан в интелектуално изгнание.

Повече от ясно е, че спасяването на българските евреи е един от върховете на българския народ. Това е отбелязано дори от Хана Аренд в книгата й "Баналността на злото. Процесът срещу Айхман в Йерусалим". В един изключително интересен и разтърсващ текст, тя признава подвига на два европейски народа в съпротивата срещу антисемитизма - българския и датския. Като, разбира се, когато днес поставяме тази тема, никога не бива да забравяме, че българският политически елит не спасява евреите от присъединените територии. И това със сигурност означава едно - трябва да помним политиците, които са участвали в инициативата, но и да не забравяме тази тяхна вина. Както и да отдадем почит на всички анонимни хора, на широките народни маси, които се развълнуваха, разкипяха и не дадоха евреите да бъдат депортирани. Защото, когато днес четем грантовата история на страната, ще останем с впечатление, че политиците са действали едва ли не във вакуум като някакви горди изразители на вътрешни убеждения. Тези убеждения обаче са били добре подтикнати както от народното недоволство, така и от победите на Червената армия. Днес това последното не искат да го признават, ама в друга ситуация, бъдете убедени, влаковете от България щяха да са пълни.

След като изразим дежурното възмущение обаче, е време да видим дребните подробности, които развалят картината на истеричните моралистични възмущения. На първо място - изявлението на Мария Захарова получи гръмка трибуна в медиите на "Америка за България" и там новината грубо, манипулативно и целенасочено бе превърната в скандал. "Дневник" я преведе в добрите стари традиции на хибридната война, срещу която иначе се бори толкова много. Захарова, този говорител на Мордор, била казала, че лично руските войници са спасили българските евреи. А всъщност оригиналното заявление от руска страна съвсем не гласи това, а контекстът на говорителката е съвсем друг. Тя твърди, че благодарение на руските войници е станало възможно депортацията на наши сънародници да бъде предовратена. Което не означава, че те са нахлули тук да ги спасяват, а че с победите си на Източния фронт са променили обстановката в цяла Европа, дори и в съюзниците на нацистка Германия, сред които се намира България. С това изявление може да се спори, ако искате, но то няма как да бъде окачествено като наглост.

Също така, когато скандалът избухна, всички ядосани медии побързаха да забравят или да омаловажат в какъв контекст Мария Захарова направи своето изявление. То не се появи от въздуха или защото сутринта тя е станала накриво. Изявлението дойде по повод на поредното оскверняване на Паметника на Съветската армия в центъра на София. Този път монументът бе оцветен в жълто, а на него се появи надпис: "100 години ционистка окупация". Не мога да издържа да не дам пак думата на "Дневник", които са узурпирали правото да раздават оценки коя новина е фалшива и коя не, докато лъжат вдъхновено като депутат от ГЕРБ в телевизионно интервю. И така, там четем: "В текста пише, че това е антисемитски акт, докато всъщност става дума за антиционистка проява". Ще приемем, че между двете понятия има разлика, само че обяснението, че оскверняването визира декларацията на Балфур от 1917 година граничи с интелектуалния ступор - посланието е пряко свързано с Октомврийската революция и всички го знаят, но се опитват да се правят на разсеяни. Декларацията на Балфур дава някакви надежди за израелска държава, но тя се случва едва след Втората световна война. А тук е интересна думата "окупация". Тези ционисти какво окупират от 100 години? Със сигурност не са палестинските територии. Всъщност умишлената слепота за убийствения антисемитизъм в оскверняването на монумента е другият голям проблем на "възмутените". Българската десницата е яростно антисемитска, само че досега винаги е успявала да го скрие, но напоследък маската й започна да се руши. Една американска режисьорка наскоро направи великолепен филм за живота на Анжел Вагенщайн, един от най-изтъкнатите леви интелектуалци. Ооо, само да бяхте видели десните реакции. Един публицист заговори за "ционистки супрематизъм" и за "еврейската глобална мрежа" и вместо гняв, получи възторжени аплодисменти. Това може да бъде цяла отделна тема за разговор, но трябва да го имаме предвид. Защото видяхме много възмутени от думите на Захарова, но не видях един от гневните да каже или да заклейми надписа на паметника. А това е от ключово значение. Защото е много шизофренично да браниш спасяването на българските евреи, а същевременно да слюноотделяш пред надписи като "100 години ционистка окупация". И по иронията на съдбата - само преди няколко дни паметникът на Альоша осъмна осквернен със свастики и антисемитски лозунги. И какво роди нашата пронацистка десница - това било провокация. Ти да видиш! Те са целите в бяло, невинни, злочести и ангелски, а пък тези лозунги се появяват ей-така от нищото. Най-вероятно пак Путин ги е написал...Точно обратното - това е логично следствие от 28 години кадене на тамян пред историческите чудовища. Това е продължение на онази фраза, която Спас Гърневски изтърва в НС в гнева си: "По-добре фашист отколкото комунист". Тоест десницата отдавна е бременна с нацизъм и антисемитизмът е първият признак за това.

И най-накрая - изумително е за мен очакването ние да правим каквото си искаме, а Русия да стои и да ни се радва отдалече. Още не е минал и месец откакто България прие доклад за състоянието на националната сигурност, в който определи Русия за вражеска държава, а дори и формите на културно сътрудничество попаднаха в сенчестата зона на хибридната война. Под една или друга форма ние никога не успяваме да уцелим балансираното отношение във външната политика, а очакваме към нас да проявяват такова. Няма как да се случи. 

Ще го научаваме по трудния начин.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели