/Поглед.инфо/ 1. Пристигане в Баку

Самолетът кацна в Баку малко след полунощ. И като във всяка истинска комедия и тук системата нещо зацикли и се оказа, че мен и колегата ми няма кой да ни посрещне. А това е идеалното време за хищници. За по-малко от минута бяхме наобиколени от досадни шофьори на таксита (колите на всички тях приличиха на добрите стари лондонски кабита), които усетиха възможност за солидна плячка. Удивително е какви полиглоти ставата те в такива случаи. Бяха ни демонстрирани цяла палитра от езици - азерски, английски, руски, немски. В глобалната джунгла хищниците вече не са това, което бяха. Единият от тях дори ми даде телефона си, за да звънна в хотела и да видя къде се е запиляла делегацията по посрещането (хаха). В крайна сметка именно този жест на копърката ни спаси. Но дотогава той беше успял да ни излъже красиво и нежно няколко пъти. Обяви, че хотелът ни се намира на цели 40 километра от летището (реално не бяха повече от 20), но той щял да ни закара дотам за скромната сума от 25 долара, което било безумно евтино и направо жест на благотворителност от негова страна, който той правел от любов към чужденците и от радост, че е жив в този прекрасен и гневен свят. После разбрахме, че подобен курс реално би излязъл около 25-30, но маната. Това е азербайджанската валута, която със съвсем леко приближение е едно към едно равна на българския лев. След това обаче групата по посрещането ни намери, натовариха мен и колегата ми Пенчо Милков на една кола и така ни дадоха възможност да разгледаме нощния Баку, окъпан в светлина, луксозни постройки и улици прави и гладки, съвсем достойни за Формула 1. Още в началото забелязах нещо като малка форма на култ към Гайдар Алиев. Летището беше кръстено на негово име, площад, паметник. На мен това винаги ми е странно. Разбира се, вероятно това е западният демон на скептицизма, а и остатъци от статии, които съм чел. Защото, ако човек проследи жизнения път на Алиев, ще разбере, че има защо хората в Азербайджан да го уважават и помнят. Съдбата му е повече от интересна. Още по време на СССР той става лидер на съветската република тогава и му се пада съдбата в най-буреносните времена да бъде начело на страната. Това е епоха на трусове - СССР се разпада, политическият вакуум заплашва да погълне цялато постсъветско пространство, а в такива мигове винаги има нужда от политически лидер с визия, размах и смелост. Следват трусове, колебания, конфликтът в Нагорни Карабах. И така през 1993 година Алиев става президент на страната. Предстоят му 10 години начело на държавата, до самата му смърт. Един любопитен детайл - след това няколко българи ми разказаха следната историята. Някъде около 1995-96 година лично Алиев кани бизнесмени от цял свят, сред тях и българи, за да ги прикани да инвестират и да правят бизнес с Азербайджан. Мога да си представя какъв овехтял вид е имал Баку тогава, въпреки че още от времената на СССР това е една от културните столици на Съюза. Алиев тогава обаче им казва: "Не ми вярвайте сега. Но елате след 10 години и тогава ще видите за какво ви говоря". Аз попаднах 23 години по-късно. Азербайджан междувременно е излетял в космоса. Баку прилича на световен мегаполис, който обаче е запазил част от старинната си топлина и традиции. Но за това малко по-надолу. Лидер на Азербайджан в момента е синът на Гайдар Алиев - Илхам Алиев. През 2016 година на специално свикан референдум президентският мандат се удължава от 5 на 7 години, а тази година бяха свикани предсрочни избори. И само за да разсея интригата - Алиев ги спечели с 86 на сто. И, да, и аз в началото гледах с модерен скепсис, но обиколих доста избирателни секции в Баку, за да се убедя, че този резултат не е фалшифициран. По-надолу ще се опитаме да обясним част от причините. Сега само да споменем, че миналата година той прави съпругата си Мехрибан Алиева вицепрезидент на страната. Има няколко начина, по които да интерпретираме тази новина. В този текст аз ще избера най-въздухарския. Защото съм наясно колко трудно е да бъде обяснено политическото житие и занимания на една съпруга, която те чака във формата на "Ф" вкъщи. Според мен на Алиев може би просто му е писнало всяка вечер да му търсят сметка къде е бил и е решил да възложи и на съпружеското си тяло политически отговорности.

А сега нека да се върнем в нощно Баку, където таксито ни се движи между изящни небостъргачи, луксозни магазини, китни паркове, ефектни паметници, а в далечината започват да се виждат блясъците на крайбрежната алея. Хотелът ни се оказа точно срещу "Окото на Баку" - огромно виенско колело, направено по подобие на лондонското, която цяла вечер се облива в светлини, а и в подножението на новия символ на Баку - трите небостъргача "Пламъците" (Flame towers). Като ги видях в началото бях убеден, че символизират криви акулски зъби, така че почти познах...За първи път и видях в далечината Каспийско море. Красиво, могъщо, поетично. А, да, и пълно с петрол и газ. Някои държави са получили яки географски бонуси, за които другите можем само да въздишаме. Малко преди да си легна излязох на терасата на стаята си. Вдишах морския въздух, прехласнах се по гледката на ситито на Баку (харесва ми как му викат англичаните - skyline), размечтах се, романтизирах се и общо взето стигнах до извода, че Азербайджан ми харесва. И то много.

Това е неочаквана държава. Дори неподозирана. Нищо от прочетеното не може да те подготви за гледките. Посещението в Баку те отърва и от досадния европоцентризъм. Всъщност погледът на Изток отрезвява и разширява света. Прекрасно е.

2. Музей на открито

Баку прилича на музей на открито. Да, знам, това е страшно клише, но честно казано, клишетата са създадени, за да ни улесняват, когато трябва да пресъздадем с думи нещо, което трябва да бъде преживяно с очите. По някакъв странен начин модернизацията на столицата на Азербайджан не е унищожила историческия дух на Баку. А Баку е град легенда, разположен на границата между Изтока и Запада, пълен с история и пориви към бъдещето. По времената на СССР Баку е известен като сборище на свободолюбивата съветска интелигенция. Там е нещо като оазис на свободомислието, островче на свобода и заради това има бум на културата. Тези следи са останали и не са заличени. Модерният Баку е изникнал в последните 15 години - невероятни небостъргачи, уникална архитектура, ако човек не знае къде се намира, ще си помисли, че е в Дубай. В Азербайджан се действа с мащаб и размах. Държавата е богата на енергийни ресурси, но голяма част от приходите се връщат на хората като обновена инфраструктура. С очите си го видях. Модернизацията на Баку тече с пълни темпове. По време на нашите обиколки стигнахме и до по крайни квартали, където тепърва ще се трябва да се обновява, но се вижда как строителните програми се придвижват натам с бързи темпове.

С колегата ми излязохме да се разтъпчем по крайбрежната алея на Баку. Тя е огромна, широка, незастроена. В Азербайджан има традиционното източно преклонение пред водата и зеленината. Отдавна не бях виждал толкова пищни паркове, с толкова ярки цветове. Създадена е и цяла система от канали, наречена "Малката Венеция", част от голямата атракция на града. Точно срещу нея - луксозно пристанище за суперяхти. Попаднахме в Баку точно по времето, когато започваха да слагат мрежи и прегради по улиците в подготовка на кръга от Формула 1. Заради това им завидях. Не, не заради състезанието, а заради улиците без дупки. Едва ли щяха да изберат Баку, ако инфраструктурата им бе в драматично състояние. Точно обратното е. Изтокът и Западът съжителстват тук в перфектна хармония. Всъщност Азербайджан е пример за това как трябва да изглежда мултиетническата държава. Тук няма никакво етническо напрежение. Страната се състои предимно от шиити, но както ми каза един местен: "Като ми кажат така, се обърквам. Какво ще рече шиити, сунити? За нас това никога не е имало значение". И честно казано, думите му не бяха изхвърляне, наистина няма грам напрежение. Азербайджан е свръхсветска държава и това си личи във всеки детайл на политическия живот. Бях притеснен на какъв език ще се оправя там, но притесненията ми отидоха по дяволите. Тук почти всички говорят руски и то в достатъчна степен, че дори да проведете разговор за живота и философските идеи. Новото поколение говори и английски.

Още преди да замина, много хора ми казваха на всяка цена да отида в Стария Баку. Той е запазен почти в центъра на модерния град. Старият Баку е древна източна крепост, която пази следите от миналото. Офицално се казва Ичери Шехер ("Вътрешен град").

Човек веднага се връща векове назад, когато керваните с камили са бродили из Изтока, а пътници от всички краища са търсили прохладните чайни, за да си починат. В Стария Баку веднага се виждат тесните улички, източната архитектура. В дворовете се виждат централните символи на богатство на миналото - фонтани и градинки. Това особено ясно се вижда в двореца на Ширваншаховете. И, разбира се, в крепостта е символът на древния град - Кулата на девицата, която можете да си купите под всякакви форми днес - от магнитчета за хладилник до кутии за чай. Всъщност на български май й казват Моминската кула, но моят превод си ми харесва повече. Тя е висока близо 30 метра, а и до днес се спори за какво е служила. Според някои учени е древна обсерватория. Не знам дали е така, но гледката към Баку, която се разкрива от нейния връх, сгрява сърцето и е в състояние да направи поет дори и най-изпечения циник.

Днес Старият Баку е пълен с туристи, гмеж от народ и търговци. На всеки ъгъл те канят в ресторант, за да опиташ местната кухна и специалитетът на местната алкохолна индустрия - вино от нар. Казвам ви - струва си човек да поглези сетивата си с него. Виното е тръпчиво, леко сладко и лесно замайва главата, особено ако си обикалял като луд три часа из Баку. Няма как да не ви предложат и азербайджански коняк. Опитайте го - ще си избиете завинаги тъпотиите, че французите правят най-добрия. И още един бонус - Баку е супербезопасен град. Нивата на престъпност там са драматично ниски. Хората пускат децата си на разходки нощем без никакви притеснения. Няма проблеми и чуждият турист да си прави вечерни обиколки без да се притеснява за нещо.

Амбицията на Азърбайджан е да се превърне в туристическа перла. Имат на основата на какво да стъпят. Близо 300 дни от годината там е слънчево, а морската ивица е прекрасна и незастроена. Не е нужно да съм пророк, за да ви кажа, че до 10 години Баку ще е туристически хит. Твърде е красив, за да остане встрани от вниманието на глобалните потоци.

И още няколко думи за кухнята. Нито един българин няма да се обърка в нея, защото тя ще му е позната почти до основи. Бяхме много пъстра група от наблюдатели - от Аржентина до България и заради това на една от вечерите видях как чужденците се дивят на някакво месо. Оказа се пастърма. После ни сервираха кьополу. Почувствах всички азери близки. Делим една и съща кухня, това си е направо знак за братска близост. А салатите се поднасят ненарязани - в една купа се поднасят цели домати, краставици и подправките. Всеки сам се организира как да си я приготви. И, разбира се, някъде може да няма кафе, но винаги има чай. Чай с плодове, чай с баклавички - това е обичайният десерт тъдява. И знаете как изглеждат източните чаши за чай. В Баку дори има техен паметник.

Азерският език, казват, е почти като турския. Специално разпитвах има ли разлика. Някои от хората ми казваха, че приликата е като между българския и македонския. Така де - има откъде да дойде близостта на нашите кухни.

3. Българската връзка

В Баку много хора ми казваха, че доста българи са минали от там през годините. Един от политическите наблюдатели дори си припомни, че лично Тодор Живков е ходил на посещение в азербайджанската столица. Това е част от натюрела на местните - те са топли и дружелюбни хора. Има обаче един друг проблем, който през цялото време не ми даваше мира. В началото на 90-те години България и Азебайджан са напълно сравними една с друга държави. Да приемем, че и двете тръгват по трънливия път на новите предизвикателства и променящия се свят. Днес Азербайджан е с възходящо развитие и население, което вече доближава 10 милиона, а България уверено върви надолу, а тези дни чух информация, че в края на тази година ще падне под 7 милиона души. Тези демографски траектории ясно показват разликата. Азербайджан върви уверено към бъдещето, а нашата страни уви плува в "стабилност" и не е ясно дали това блато ще може да бъде лесно пребродено. Именно с това си обяснявам и подкрепата за Илхам Алиев. Защото ще е голяма глупост да се твърди, че я няма. Повечето хора, с които говорих, всъщност го подкрепяха, а не съм подбирал спечифични аудитории. Можем да търсим всякакви обяснения, но е лесно да подкрепиш някого,  когато виждаш как в последните 15 години твоят град и държава са влезли в друга орбита на развитие. Цените в Азербайджан са малко по-евтини от българските. Разбира се, хората постоянно се оплакват от заплатите, но трябва да имате предвид, че бензинът е жълти стотинки в сравнение с България. Също така транспортът не е много скъп. Като знам какъв невероятен размер има българският апетит за събиране на държавни такси, в Азербайджан ми се видя направо безумно евтино и разумно.

4. Жените на Азербайджан

Не, тук няма да си говорим за красота, поли, рокли и гримове. Не сте попадналия на правилния автор, ако ви интересува това. Ще говорим за друго, за един политически феномен, който е много характерен за цялото постсъветско пространство, но тук го видях в най-ярка форма. Още от първата секция ми направи впечатление, че членовете на избирателните комисии, а и наблюдателите и застъпниците, са изцяло жени. В третата секция всички от групата се бяхме убедили, че това не е изключение, а правило. И почнахме да питаме: "Защо сте само жени?". "Политиката е твърде сериозно нещо, за да я оставим само на мъжете", ми отговори една от тях. Всъщност азербайджанските жени са реална политическа сила, защото те са двигателите на изборния процес. Преди 3 години наблюдавах същото в Приднестровието, в Баку видях изключително сходна картина. Азербайджанските жени са независими, имат мнение и въртят държавата на своя пръст. В деня след изборите споделих това свое мнение на пресконференция. Видях, че се прие добре. До този извод стигнаха всичките ми колеги. Немски евродепутат, който беше в моята група, сподели две неща като впечатление - първо: колко се радва, че идва в Баку, защото баща му е бил пленник в течение на 5 години в града и второ: колко активно участват жените в изборния процес. Това вероятно е естествено следствие от присъствието на страната в СССР. Азербайджанките получават избирателно право през 1918 година. Това вече е традиция на век и тя едва ли ще бъде променена. Изпълних се с възхищение към тях. Защото такива движения като #metoo са твърде медийни и рядко стигат до обикновените жени. А тук няма мейнстрийм процес, това е реално участие, реален ангажимент. Тоест - не подценявайте азербайджанките. Те са моторът на своята държава.

В едно от училищата, където има избирателен пункт се запознах с Мехбара Нариманова (да се надяваме, че съм запомнил и възпроизвел името й правилно), 85 годишна, бивша учителка по руски език. Годините изобщо не й личаха по никакъв начин. Оказа се, че я викат за преводачка по време на вот. Заговорихме се с нея. Дамата не ме пожали - в реално време почна да поправя падежите ми. Стана ми едно такова мило. Спомних за собствената си учителка по руски от детството - Гуля Назаровна, която имаше същия маниер. Това ми подейства невероятно стягащо и в края на диалога ни почти по мистичен начин почнах да слагам падежите правилно. Поговорихме си за ситуацията в страната, за ситуацията в света. Нариманова леко се ядосваше, че младите поколения не влагат старания в руския език, а според нея това е много необходимо. "Ние бяхме други, имахме сталинска закалка", ми каза тя, но с тази фраза не визираше политически убеждения, а просто живот, изкаран в сериозен труд, активности и отдаденост. Не се престраших да я питам за политическите й идеи и възгледи, но май нямаше и смисъл. Ние комунистите винаги се надушваме...

5. Ще се видим пак и то скоро!

Мисля, че ви предадох почти всичките си впечатления от видяното в Баку. Изборите минаха и останаха в историята, наблюдателската мисия също. Може би изтървах една друга голяма тема, която постоянно съществува в политическия живот на Азербайджан - конфликтът в Нагорни Карабах. Темата е болна, кървяща, а на хоризонта не се очертава нейно решение. Трудно е да се опише накратко драмата, но в най-общи линии - Азербайджан твърди, че това е негова територия, окупирана от Армения. Проблемът датира от началото на 90-те години. Един от местните авторитети ни обяснява конфликта така: "Имаме класически сблъсък на мултиетническа държава, каквато е Азербайджан с моноетническа като Армения. А тук е Кавказ, Кавказ е пъстър и цветен, представяте ли си каква е цената да поддържаш този моноетнизъм". Не смея да заемам позиция - историята ме е научила, че такива конфликти са сложни, оплетени и винаги трудни за разбиране, а не знам и какво мислят арменците по темата. Знам обаче, че към обикновените арменци също не усетих омраза в Азербайджан. Много хора ми казваха, че правят разлика между държавата Армения и нейните обикновени жители.

На заминаване в самолета на катарските линии видях много интересен надпис: "За вашата безопасност останете седнал докато се молите", а това беше илюстрирано със снимката на млад арабин, който е вдигнал молитвено ръце нагоре. През по-голямата част от живота си съм бягал от организираната религия като депутат от ГЕРБ от парламента. Но в случая за първи път ми се поиска да се помоля. При това не на конкретно божество. А просто ей така - на съдбата (това пак е религиозен термин, но от мен да мине), на облаците, на вятъра или просто на себе си, да стане така, че пак да се върна в поетичното Баку, пак да имам възможност да видя залеза над града, слънцето и неговото пробуждане, белите вълни и невъзможното синьо на морето. Помолих се да се върна пак в този град между Европа и Азия, на границата на толкова много култури и смисли, че ти действа като опиум. Един град се познава най-добре по поезията, която е вдъхновил и по литературната следа, която е оставил след себе си. Написах в Гугъл "стихи о баку" и, боже мой, бях изумен. Това е град, който освен от бетон и стъкло е изграден и от рими. И заради това няма да измисляме някакъв трогателен край. Вместо него ще поставим последната част от прекрасното стихотворение на Роберт Рождественский "Если ты Баку не видел":

"Что, поездив по планете,

Ты узнал дородный ветер,

видел это, видел то ...

Но зачем себя обидел?

Ты ж еще Баку

не видел!

Если ты Баку не видел, -

Что тогда ты видел?

Что?".


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели