/Поглед.инфо/ Гордостта на Борисов-1, която и до днес е трайна легенда в политическата митология на ГЕРБ, е битката с престъпността. Борисов се появи на обществената сцена като ангел на отмъщението. Той трябваше да въздаде справедливост на всички политически елити, тормозили сцената дотук и с тежка ръка да премаже организираната престъпност. Обществото не е длъжно да се съобразява с реалността. А тя (реалността) сочеше, че Бойко Борисов като главен секретар на МВР бе просто един регистратор на трупове, манекен за медийно воайорство. Нито едно от големите мутренски убийства, станали по негово време, не бе разкрито. Но това някак си остана на втори план. На преден план изпъкнаха снимките на Борисов на местопрестъпленията, на които той изглеждаше разтревожен, мрачен, нахъсан...

През 2009 година ГЕРБ направиха уникален медиен пърформанс, след като взеха властта. Започнаха да снимат арестите си, превръщайки баналната работа в шоу. Хората трябваше да получат своето телевизионно бонбонче. И какво от това, че всичките им големи операции се оказаха пълен провал, много шум за нищо. Това не спира партията и до днес да пъчи мускули колко много е направила за обществената сигурност. Тази митология обаче бе съсечена до кокал от една много интересна и вълнуваща книга. По ирония на съдбата, нейният автор Антон Тодоров днес е депутат именно от ГЕРБ и доколкото разбирам, там е в някаква мини-секта, която се е нарекла "Радикално крило". В годините, в които беше на свободна практика обаче, Тодоров съчини бестселъра "Шайка" и се опита да разкрие цялата мрежа от престъпни зависимости, в които се е оплела гербаджийската върхушка. Още в предговора на книгата Тодоров си признава, че е можел да употреби за ГЕРБ думата "мафия", но тя му се е видяла твърде благородна. А вътре в текста има много определения за Борисов. Аз лично харесвам най-много - "каудильо". Което си е директен намек за диктатурата на Франсиско Франко, въпреки че Франко произлиза от военните среди, а Борисов...Е, той принадлежи, които можем да наречем "паравоенни" и да спрем дотук, че знае ли човек - новопокръстеният гербаджия Тодоров дебне из социалните мрежи като копой на този, който ненавиждаше преди и е готов да пише до ранни зори сигнали до главния прокурор.

Истината обаче е, че ГЕРБ не управляват. Те създават видимости на управление, което не е едно и също. Точно както магистралите им са само видимости, защото от момента на окончателното рязане на лентичката до първия ремонт, я има, я няма само две седмици. Точно заради това при Борисов-2 легендата за желязната ръка и битката с престъпността се разпадна напълно. В края на 2015 година и началото на 2016 година нова вълна от престъпност разтърси тревожната България - убиха шефа на модна къща "Агресия", стреляха с гранатомет по Алексей Петров, започнаха крупни обири на банки, бензиностанции, а убиха и свързания с ВИС Веселин Стоименов. Още тогава на много хора им се стори, че призракът на 90-те години, на мутренските времена се завръща и има намерение да остане завинаги. ГЕРБ бяха инсталирали сюрреалистичната социоложка Румяна Бъчварова за вътрешен министър, а на всички беше ясно, че тя е само ръцете, чрез които управлява Борисов. Резултатът бяха изстрели, хаос, тревога...

Борисов-3 не изкара и 100 дни, преди да стане ясно, че мутренските времена наистина не са си тръгвали, а само са чакали удобната хранителна среда, за да се развихрят отново. Дайте да видим какво се случи в период само от около месец - брутално пребиха нотариуска и нейната дъщеря, непознати нападнаха журналиста Иво Никодимов, пловдивски бизнесмен бе намерен мъртъв в парк. Последният случай е особено драматичен, защото МВР обяви случая за самоубийство, но така и не успя да намери оръжието, с което е извършено то. В разрез с всякакви правила, побързаха да обявят, че имало оставено предсмъртно писмо и резултатът от всичко е, че никой не вярва на полицията. Мутренско време, че отгоре. Арестуваха местна лидерка на НФСБ за нелегален трафик на емигранти, а побоищата над учители и лекари се превърна в част от кошмара на ежедневието. На този фон не можем да не посочим и поведението на членка на СЕМ, която заплаши със съскане журналист, все едно генезисът й не е от медиите, а от средите, които превърнаха 90-те години във филм на ужасите.

България е потопена в същия казан от ежедневно насилие, политическо интриганство, бездействаща държава и мускулеста олигархия, точно какъвто беше фонът на 90-те години, време, запомнено със сиви цветове и потискаща атмосфера и усещането за радикално отчаяние.

На този фон повече от цинично беше изявлението на вътрешния министър Валентин Радев (новата пионка, пратена да функционира като марионетка на друг), че "мутренските времена са останали в историята". Радев достигна до ново ниво на абсурд. За агресията в обществото той обвини телевизията. Постоянно давали филми с престрелки и оръжия. А после обяви, че лично той гледал "Анимал планет". Безсилието им върна мутрите, ама иначе в чувството за хумор много ги бива.

Борисов-3 е апогей на безсилието, съсредоточие на безвремието, което изсмуква силите на държавата и създава корупционни ракови клетки като НДК и кой знае какво още. В онези, мутренските дни имаше една инициатива "Не на страха", формулирана от певеца Дони. Днес вече страхът действа като мотор за емиграция. В държавата на шайката няма как да просперираш, ако не си част от нея, от нейните паяжини и корупционни механизми. Държавата на суджука няма как да приндлежи на друг, освен на мутрите. Това е тяхното блато и те много държат да си остане такова. А междувременно може да ни къпят колкото си искат със светли обещания за европейско председателство и геополитическо балансиране. Мрачните мутренски времена търпят светлината само под формата на обещания. Все едно си участник в безкраен филм на ужасите.

Между другото, в последната парламентарна седмица заместник-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов сътвори най-краткия разказ на ужасите "Може да има и Борисов-4". Това прозвуча доста деведесетарско. Доста мутренско.

Как да не му настръхне кожата на човек от ужас?


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели