/Поглед.инфо/ През 2014 година, в опита си да ребрандират Бойко Борисов и да му измислят нов имидж, много анализатори и коментатори сътвориха една митична фигура, която нарекоха "новият Бойко". Значи старият Бойко беше лош, теснопартиен, отмъстителен, заканителен, фен на полицейските кубинки и слухтенето на политическите противници, но новият, ах, новият Бойко е обединител, държавник, балансьор, стратег, коалиционно настроен и либерално трансформиран. Страната вреше и кипеше. Умните и красивите имаха нужда от легенда, за да могат да клекнат на ГЕРБ и да почнат да получават държавни заплати. И медийната фабрика им поднесе този продукт - "Новият Бойко", коктейл от гръмокипящи лъжи и бълбукащи подмени.
Тази измислица сработи за няколко месеца и дори част от авторите на този проект май направиха грешката да повярват в него и да му се отдадат доброволно. Обединителят обаче трая от ден до пладне, Държавникът се разтроши на малки части при заема от 16 милиарда, Балансьорът се превърна в пощаджийче на Ердоган, Стратегът фалира още в първите си напъни, Коалиционно настроеният изпуши в мига, в който разруши Реформаторския блок и ги прати в тежка шизофрения, а Либерално трансформираният никога не е съществувал и всеки, който се е сблъсквал с гербаджийската машина за корпоративен вот, ще ви го каже веднага.
През 2017 година Бойко Борисов, който се превръща в тежко хронично заболяване на политическата система, потрети мандат, с което вероятно се записа в някакви политически статистики за рекорди. Борисов 3 обаче не се напъва да си измисли ново лустро или пикантен имидж. Коалицията на ГЕРБ и Обединените патриоти е банален съюз за разпределяне на порциите с власт и за последно усвояване на еврофондове. Парламентарните лупинги не могат да скрият това. Все е имало компромиси, но да се откажеш от всичките си идеи, както направиха патриотите, просто не е било. За сметка на това Красимир Каракачанов и Валери Симеонов осъществиха детските си мечти да се видят вицепремиери. Май това ще се окаже единственият смисъл на коалиционното упражнение, защото всички други "патриотични" кадри са си гербаджии под прикритие, а единият от тях, Нено Димов, министър на околната среда, който отрича промените в климата, защото е пропазарен талибан и неолиберален джихадист, и е от нещо, наречено "Институт за дясна политика". Това е НПО, което съществува с цел да обърква и промива мозъците на десните избиратели и да ги води като зомбита към крайната цел - да се гласува за ГЕРБ. Тоест, ако се опитаме да иронизираме - пред себе си имаме постмодерно явление - уж патриоти, а всъщност гербаджии. Совите не са това, което са...Не правителство, а ново издание на "Туин Пийкс".
Борисов 3 вече няма нужда от маски. Той дори се е освободил от идеята, че трябва да имитира промяна. Промяната дразни ГЕРБ. Не напразно Цветан Цветанов като парламентарен фюрер няколко пъти почна да съска срещу "самоцелните промени". ГЕРБ не обичат нещата да се променят. Промяната ги кефи, само ако се отнася до банковите им сметки. И вследствие на тази фобия се ражда един кабинет на безвремието. Защото само като видите фигурите в него, ще установите, че това не е колектив, който може да произведе политика. Това е парцелиране на властта на порции, нещо като колективен пърформанс, който извира от осъзнаването, че повече парашутът никога няма да се отвори и мандалото хлопва. И може би поради тази причина виждаме в кабинета треторазрядни чиновници, които никога не сме чували да заемат политическа позиция. Те са баластът, който трябва да бъде освобождаван при кризи. Пионките, които да скрият истинските вдъхновители на катастрофите.
Вече имаме достатъчно емпирична база, за да знаем, че Борисов е неспособен да завърши мандат. През 2013 година първият му кабинет се срути от власт под напора на невиждани и до днес социални протести и под огъня на вълната от самозапалвания на отчаяни хора.
През 2016 година избирателите си харесаха президентските избори, за да изритат Борисов от власт, когато той арогантно и самоуверено заложи своята оставка за изхода от вота. Първият път мандатът беше почти четири години, вторият път 2, сами ви оставям да си направите сметката колко ще издържи новата политическа комбинация, посветена единствено на конюнктурния интерес и шашмите. Борисов 3 е кабинет с ограничен хоризонт. И политически. И идейно. И умствено дори. И това не е обида. Очевидна констатация е.
Милорад Павич има един превъзходен роман "Уникат", който като всяка книга на този гениален сърбин е игра с литературата. В "Уникат" има един сюжет в началото, а след това са разработени 100 негови краища. Всеки е различен и поетичен по своему. Борисов във всичките си издания обаче е противоположен на тази стратегия. Там всеки път имаме различен сюжет, но краят неизменно е същия и той винаги се върти около някаква форма на политическа или интелектуална катастрофа.
Защото Бойко Борисов органически е неспособен да бъде друг освен...Бойко Борисов. И заради това, уви, още отсега знаем какво бъдеще ни очаква. Защото, когато сутрешните блокове свършат, защото, когато дежурните по любов медии се изтощят, когато дори и Илияна Беновска почива, тогава хората трябва да останат насаме с хладилника си, с портфейла си и да направят аритметиката. А тя винаги е в тяхна вреда.
Заради това подобно правителство обаче поставя най-важния политически въпрос - на чия страна си.
Дали си на страната на богатия костюмар, който изсъска, че "справедливостта е класово понятие" и за пореден път бе награден с поста на финансов министър, или си на страната на тези, които, въпреки че работят, не получават заплати и се чудят как да изкарат месеца?
Дали си на страната на самодоволните, на тези с луксозните чанти и дрехи или на онези, които чакаха промяна и все още имат надеждата, че отечеството им не се свежда до Бойко Борисов?
Дали си на страната на арогантните партократи, които самодоволно дават нов мандат на далаверите си или си при всички останали, които не искат да търпят безвремието и не могат да съществуват в такъв алчен политически вакуум?
Отговорете си на тези въпроси.
Те са диагнозата на болестта "Борисов" 3.
