/Поглед.инфо/ Щях да подмина една много интересна информация, която засякох за първи път в Клуб Z, но нещо ме накара да се върна и да я изчета открай докрай. Заглавието на дописката беше: "Професор от СУ с признание,че е бил агент на ДС: Беше ме ужасно срам". Зачетох се. В нея се разказваше за фейсбук-признанието на проф. Владимир Трендафилов за това, че е бил агент на ДС.

Между другото - чел съм някои текстове на Трендафилов и те винаги са ми допадали. Той знае да пише добре и да разказва увлекателно за литература. В други времена тези две неща щяха да са достатъчни, за да премълча това, което мисля за неговата изповед, но сега епохата е коренно различна. Търпях позите на всякакви бездария и интелектуалните изригвания на тема "ДС" достатъчно дълго време и именно признанията на Трендафилов ми дават шанс да кажа няколко думи по нея. Те ще бъдат гневни и емоционални.

Трендафилов очевидно разбира от литература. Нагласил е разказа си като трагичен роман. Невинният младеж, който е попаднал в мрежите на коварното Учреждение. Той не искал да сътрудничи, но две различни ченгета с перфидни тактики и различни форми на натиск го принудили да стане сътрудник и да приеме псевдонима Богдан. Човек направо да избърше една сълза. Но тогава младежът, блед, невинен, целеустремен и вярващ в светлото евроатлантическо бъдеще, се заклел, че нямало да допусне никой да пострада заради него. Тук вече навлизаме в някакъв разузнавателен сюрреализъм. Нека да дадем думата на самия Трендафилов, че следващото изявление не подлежи на преразказ: "Писал съм общи лафове и не съм цитирал или преразказвал застрашаващи някой човек изказвания – никога". Ох, какво да ви кажа - тази моралистична патетика ми идва в повече. Още повече, че тя е придружена с клетва - че ако някой намери нещо в обратния смисъл, то веднага да тръгвал да го оповестява, но авторът бил спокоен, защото знаел, че такова нещо няма. Трудно ми е да си представя, че някой би се заел конкретно да изследва аферата "Трендафилов", защото по този свят и без това има много мъка, но просто ми е трудно да приема централната теза, че той докладвал общи лафове. Ако това е вярно, то тогава в ДС са служили най-големите идиоти и глупаци и язък, че ни я разкриват толкова страшна и монументална. Значи бледият и невинен младеж им пише общи лафове, а те доволно кимат с глава и продължават работата с него. Това звучи ли ви автентично? Той отбивал номера, а гадните куки благо му се усмихват и чакат следващия донос или доклад с общи лафчета. Някой наистина ни взима за копърки. Проверих биографията на Трендафилов. Той е роден през 1955 година, а сам казва, че са го вербували на 25, тоест през 1980 година. След това намираме друг "героизъм" - че той отказал да сътрудничи в началото на 1989 година. Но това означава, че ДС цели 9 години са го "търпели" да им праща доклади с общи лафове. Вие вярвате ли на това? Ако е вярно, то тогава цялата сатанизация на ДС трябва да падне в съда. Че това е била организация на кандидат-писатели, които са тренирали общи лафове, ако вярваме на Трендафилов. В този текст ще изберем да изпитаме изключително здравословни съмнения в тези закъснели изповеди. И то основно поради една причина. Изповедта на преподавателя щеше да има смисъл, ценност и идея, ако бе направена преди много, ама наистина много години. В началото на прехода, например. Или преди десетина години, преди още Комисията на досиетата да бъде политически факт. И никой не очаква от Трендафилов да бъде герой, но можеше, наистина можеше да се опита да се съпротивлява срещу медийната сатанизация на много хора, някои избрали да сътрудничат на ДС по убеждения, а други вероятно подложени на същия натиск. Но такива като него си мълчаха. Оставиха дежурните доносници по отношение на миналото да пръскат кал в промишлени количества и се надяваха пръските от нечистотия да ги подминат. Това обаче е невъзможно в абсурдно общество като българското. И сега мръсната пяна застига тези, които мълчаха, и сега изповедите им звучат като повик за повръщане, защото е много късно, безнадеждно късно дори, за закъснели конвулсии на съвестта.

Мен обаче ме порази друго. Понеже признанието на Трендафилов е направено във фейсбук, то там отдолу се е обадил и скандалният Стефан Тафров, бивш посланик на България в ООН, който, оказва се, пише извинителна бележка на своя приятел. Изведнъж Тафров приема познатия си за морален, въпреки сътрудничеството му с ДС и почва да разкрива беззаветната си вяра, че той не причинил зло никому. Интересно - вече има "наши" и "ваши" доносници ли? Всъщност винаги ги е имало. Хора, които стават и лягат с идеята за ДС като символ на вечното зло, нямат никакъв проблем да споделят статиите на Иво Инджев, продукт на същата тази структура (др. Инджев, ако и сега напишете статия за мен и за това колко съм подъл, гаден, мерзък и как обичам Америка, ще ви черпя с бира "Балтика"). Тоест те по никакъв начин не целят изясняването на истината. Те просто искат да държат ключа към заклеймяването - кои са добрите и кои лошите ченгета. 

И понеже не е политик - този вопъл се съдържа и в едно друго откровение на Трендафилов: "Сигурен съм плюс това, че когато сте правили навремето закона за разкриване на досиетата, сте имали най-добри намерения да разграничите „добрите“ от „лошите“, „своите“ от „техните“, „свястните“ от „ченгетата“. Аз самият приветствах този закон, като се появи, и съм го одобрявал досега от потребност за справедливост. Но той не успя да обезвласти предишните, не ги лиши от каквито и да било изгодни социални позиции, а ето че сега ме удря и мен".

Човек направо да заплаче. Тук е разкрита цялата мизерия на дясната позиция. Че темата ДС не цели разкриване на обективната истина за миналото, а просто инструмент за политическо влияние. Ама ето, че един от "нашите" бе ударен и той опищя света с драматични писъци.

Разкриването на досиетата по този начин беше морално престъпление. Ама не защото Трендафилов го е казал, а въпреки него. Това е една от тежките исторически вини на БСП, защото тя стана съучастник на една шепа псевдоинтелектуалци, които като паразити се прикрепиха към тази структура и започнаха да я използват по недопустими начини. Никой не си направи труда да разграничи тези, които наистина са служили на държавата и тези, които са донасяли по най-долен и гаден начин. Дори ми се струва, че доносниците иззеха прокурорските функции и окаляха всички, за да прикрият собствените си кървави ръце. В резултат на това, не само не са постигнали някакво разбиране на миналото, а се отдалечаваме със страшна скорост от тази цел. Комисията по досиетата се превърна в тъп инструмент за саморазправа, без реален смисъл и полза и всички напъни на дежурните интелектуалци около портал "Култура" няма как да променят този факт. Но днес поне виждаме как тези, които мълчаха, се превръщат в жертви на същия този механизъм. Тези, които са се надявали да са от "нашите" също паднаха под зъбчатите колела на историята. И това беше неизбежен процес.

Ето защо не изпитвам и капчица жал към терзанията на Трендафилов. Щях да изпитвам, ако знаех, че той поне за миг се е опитал да се съпротивлява срещу безумната сатанизация на миналото. Но той е стоял отстрани и е чакал вятъра да го подмине. И такива като него са много. Тоест има някаква закъсняла и иронична справедливост, която идва неочаквано, но за сметка на това много освежително. Да разбереш, означава да простиш, гласеше една стара мисъл. Заради това отказвам да разбера терзанията на Трендафилов, защото аз нямам намерение да прощавам на нито един от съучастниците в оскверняването на историята. Те заслужават своята съдба, защото скатаваха неприлично и отказаха да кажат истината навреме. Споделянето й днес вече не топли никога. Късно е.

А и така ви се пада


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели