/Поглед.инфо/ Ако човек прелети над фейсбук като бомбардировач над вражеска територия, няма как да не засече една безкрайно повтаряща се тема в либералното извънпарламентарно пространство. Това е нещо като колективен рев за съдбата на Иво Прокопиев, който се оказа в центъра на огромен скандал. Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество обяви, че запорира имущество и авоари за 200 милиона на олигарха заради приватизацията на "Каолин" и изведнъж все едно се отвориха вратите на някоя агенция за оплаквачки. Отвсякъде се понесоха хлипания и вайкания за съдбата на бизнесмена, за неговите издания и за какво ли още не. И понеже българите се оказаха непоклатими по тази тема и общо взето не изпълниха площадите в защита на бизнесимперията на Прокопиев, най-гласовите му фенове започнаха да измислят нови и нови опорни точки, за да изкарат олигарха жертва, мъченик и светец, който става жертва на системата.

А най-досадно от всичко е колективното вайкане и публично късане на коси: "Днес е Прокопиев, утре сте вие!". Това може да го роди само извънземен разум. Защото аз нямам 200 милиона да ми запорират и не се очертава такава перспектива в близките 500 години. И това не е злорадство над тъжното положение на един богат човек, а просто очевидна реалност. Между много от тези, които хлипат за Прокопиев и самия Прокопиев зее същинска социална бездна, която те отказват да признаят и да видят. Гледах едно телевизионно интервю на олигарха-костюмар по бТВ. И там той произнесе едно твърдение, което му се размина весело и жизнерадостно. Ох, леле, на стола да седеше някой друг бизнесмен, той щеше да бъде разкъсан от въпроси, съмнения и сумтения. При Прокопиев - нищо подобно. А унищожителят на "Каолин" обяви следното: "Започнах работа като журналист на 19 години, а на 21 основах първия си вестник"

Кое ли е това издание, в което заплатите за 2 години стигат на един човек да събере пари за цял вестник? Кое ли е това издание, което поне е давало толкова доходи, че някоя банка да се излъже да даде мащабен кредит на Прокопиев? Костюмарът така и не изясни тази двегодишна дупка. Но фактът е факт - на 21 години Иво Прокопиев се пръква като издател и бизнесмен, а след това започва с неистова упоритост да трупа капитали, да участва в приватизацията и да се превръща във влиятелен бизнесмен с тежки политически, а и геополитическа връзки. Той всеки път изкривява лицето си, като го наричат олигарх, но уви, така добре се вписва в определението за тази дума, че е обречен да я чува постоянно.

Още по-възмутително е вайкането, че атаката срещу изданията на Прокопиев е атака срещу свободното слово. Първият рефлекс наистина е такъв. Трябва да се води битка за журналистическо многообразие. Това е важно и смислено действие. Но тук говорим именно за Прокопиев. Той има общо със свободата на словото точно толкова, колкото Йозеф Гьобелс с истината. Изданията на Прокопиев са на много къса верижка и всеки миг, в който бизнесинтересите на техния издател са нарушени, тези крепости на "обективността" се превръщат в бесни кучета, които хвърлят слюнки и зарязват всички пози за независимост. Ние знаем за това и от едно друго събитие. През май 2014 година на бял свят изплува един имейл на Прокопиев до неговите издания, в който той буквално им диктува как да пишат по определени теми. Тогава темата е една - подозрението, че кабинетът на Орешарски смята да отнеме лицензите на ЕРП-ата. Прокопиев, който има пряк бизнесинтерес от енергоразпределителните дружества, тогава пише цяла лекция до своите журналисти как да отразяват темата, върху какво да наблегнат. Олигархът дори наставлява подопечните как да плашат хората, че отнемането на лицензите ще постави под въпрос хиляди договори за доставка на ток. Да, "властелинът на свободното слово" диктува на медиите си какво да пишат и то пряко е подчинено не на обективната журналистика, а на всеядните му бизнесинтереси. Та заради това като чуя, че "Дневник" и "Капитал" са носители на свобода на словото, ми идва да пусна това писмо на Прокопиев на огромен билборд в центъра на града, за да може всеки да види какво е разбирането му за свобода. Най-интересното е, че в писмото си Прокопиев показва, че знае, че сайтът "Медиапул" също ще пише по темата. А какво е общотото между неговия медиен Мордор и "Медиапул"? Ами - фондация "Америка за България". Така, че американските издания у нас са всичко друго, но не и еталон за свобода на словото. Те обичат да обиждат конкуренцията с определението "бухалка", но самите те са си жив боздуган. В онзи конкретен миг кабинетът на Орешарски бе направил нещо, което не се повтори в политическата история - свали цените на тока. А това очевидно е бъркало дълбоко в здравето и сметките на Прокопиев. И той използва своите издания като боздуган срещу интересите на хората. Толкова е простичко. И заради това не приемам и никога няма да приема позата му на защитник на свободното слово. Олигархът брани територия, а не ценности.

В турнето си пред телевизионния екран Прокопиев изрече и други абсолютни лъжи. Мен ме впечатли тази - "Ако има някой, който се е противопоставял на властта в последните 10 години, това съм аз". Дано да не си вярва, защото, ако е убеден в тези думи, трябва да потърси спешно лечение в болница. Прокопиев излъга изключително нагло. Мисията на неговото съществуване никога не е била да бъде срещу властта, а около нея. Както беше около Иван Костов, след това се присламчи и към първото управление на Бойко Борисов. Там Прокопиев така се противопоставяше на властта, че си имаше персонални министри, част от които се отчитаха първо на него. И не само това - избраха му и персонален президент. Защото, когато мандатът на Росен Плевнелиев свърши, май се оказа, че само Иво Прокопиев му е останал фен, всички други се поздравяваха, че петгодишния мъчителен кошмар свърши. Но по време на това съновидение няколко пъти беше ясно, че Плевнелиев и Прокопиев почиват заедно. В размирните дни на 2013 година изданията на Прокопиев, тези армади на свободата, бяха впрегнати да бълват политическата фантазия, че е възможно да изникне политически субект около президенството и Плевнелиев да се превърне в негласния идеологически лидер на напарфюримараната градска, снобска и нежна десница. Този проект се провали с гръм и трясък, но той разкрива друга тъмна страна на бизнесимперията на Прокопиев. Тя не е чист стопански субект, тя е политическа лаборатория, инкубатор за обществени генномодифицирани организми. Тоест да превръщате Прокопиев в знаме на морала, е все едно да възвисите Азис за основен символ на българската култура. Дръжте се на ниво и дишайте по-дълбоко.

В средата на 2013 година, когато Прокопиев видя шанса си пак да се върне на бял кон в центъра на политиката покрай протестите на умните, красивите и богатите, той написа едно култово и халюцинаторно есе в "Капитал", което беше озаглавено доста помпозно: "България 2.0 срещу България "1984". В него костюмираният олигарх фантазираше, че е крайно време гражданите да използват мрежовите технологии и сами да творят политика. Тогава партиите щели да изчезнат и да се стопят от дневния ред на хората. Манифестът на олигарха е важен и до днес, защото това е един от малкото случаи, когато директно можем да надникнем във фантазиите на Прокопиев. В тази фантазия партиите ги няма, тоест държавата е отслабена максимално, а неговите бизнесинтереси разцъфват в тази мрежова утопия. Наречете ме параноик, но всеки път, когато бизнесмен тръгне да изкарва партиите глобално виновни и държавата непотребна, започвам да се оглеждам какво иска да открадне. Та припомням този манифест, за да констатирам само, че авторът му май много не вярва в собствените си думи. Защото по неговите самопризнания в мига, в който Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество го е погнала, той е потърсил, а вероятно и получил, среща с премиера. Човек с чиста съвест не прави така. Автентичният борец не търси веднага начин да си спаси задните части, а влиза в окопа и воюва докрай. Прокопиев обаче е предпочел да отиде при Борисов и да види дали може да си плати, за да спаси кожата си. Изобщо България 2.0 се оказа неочаквано нежна и крехка и всички защитници на тази бизнес-империя трябва да го знаят. Защото не е ясно кога и как Прокопиев ще ги изтъргува без да му мигне окото. Той е способен на това. 

Да не кажете, че не сте били предупредени.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели