/Поглед.инфо/ „Няма битка на лобита в ГЕРБ по казуса с НДК“

Ееех, как яко звучи това! 

Поетично! С фентъзи-блясък. 

Мернах това заглавие тези дни и реших да го отворя с подозрение, убеден, че медиите пак са дали думата на някой квартален луд, който приема виденията си за автентична реалност. После спрях с хиленето и леко се задавих. Установих, че това твърдение е мисловен продукт на Цветан Цветанов. Стана ми леко меланхолично. Тъжно е да гледаш есента на един бивш министър, превърнат днес в гаулайтер на парламентарната група на ГЕРБ, за да не се пречка много-много из краката на Бойко Борисов.

Обществото обаче не е заседание на парламентарната група на ГЕРБ. Убеден съм, че там гледат Цветанов с обожание, смеят се и на най-тъпия му виц и си счупват краката да му слугуват, а, знам ли, Спас Гърневски може би редовно му пише и оди. Умее ги тези неща човекът. За да изречеш подобна неистина, трябва или да умееш много да изкривяваш реалността в мозъка си, или като щраус-тийнейджър да се опитваш да си скриеш главата, но не в пясък, а в асфалт.

Битката на лобитата в ГЕРБ не може да бъде заличена с думи, не може да бъде скрита, няма как да се пусне завеса и публиката да забрави какво видя и на какво я направиха ужасен свидетел. И понеже нямам интелектуалните умения на Цветан Цветанов да криволича като скиор из реалността, ще се опитам съвсем накратко да синтезирам огнените осколки от Голямата Война на Лобитата в ГЕРБ. Войната на тронове в ГЕРБ. А всеки, който е гледал сериала, знае, че там главните герои умират като мухи, така че сагата около НДК със сигурност ще вземе много жертви, просто тепърва ни предстои да видим имената.

И така, нека да започнем.

На 26 юни, понеделник, министърът по европейското председателство Лиляна Павлова уволни шумно шефа на НДК Мирослав Боршош. Официалните мотиви звучаха така, все едно луд учен се опитва да натика миксер в червата на своята жертва: "Налице е системно неизпълнение на указания, дадени от страна на едноличния собственик на капитала, както и системно неизпълнение на решения на Съвета на директорите. Също така, действията на досегашния изпълнителен директор поставят под съмнение както доброто финансово управление на дружеството, така и е застрашено изпълнението на всички дейности по привеждането на сградата на НДК за нуждите на Председателството". Това е дипломатически начин да се каже, че Боршош прави каквото си иска в поверената му институция, и че от нея са изчезнали много пари. Уволненият реши да се изпъчи героично пред обществото и в статус във фейсбук обяви, че отказва да подписва под натиск обществени поръчки, "и в условия, които не отговарят на правилата и закона".

Ден по-късно ситуацията претърпя драматичен обрат. След среща при премиера стана ясно, че Боршош е възстановен на поста си, а и че НДК отново минава под разпореждане на Министерството на културата, тоест че бива взето от Лиляна Павлова. След подобен шамар, в други страни се хвърлят оставки и правителствени кризи, но Павлова преглътна унижението. Дори благодари на премиера, че й взима НДК. Нещо, което е трудно да бъде осмислено със здрав разум, но пък издава авторитарната атмсофера, която е сковала правителството.

И накрая на третия ден историята се извъртя още един път. Боршош сам реши да се оттегли докато траят проверките в НДК. Всъщност дали го е решил сам, продължава да бъде дискусионен въпрос, защото според доста сериозни информации е имало посещение на европейски посланици при Борисов, които са му казали, че е пълен абсурд срещите по Председателството да се провеждат на място, което е свързано с корупционни схеми. И така машината съвсем зацикли.

Сега дайте набързо да се оправим в тази интелектуална бъркотия, както и да видим защо изречението на Цветанов, цитирано в началото, е хвърляне на прах в очите. Дотук е ясно едно - корупция и схеми в НДК има. Въпросът е да се установи кой е в тяхното дъно.

Павлова обвини Боршош в отклоняване на средства, а той - в натиск за подписване на обществени поръчки, които не са съобразени със закона. Тоест няма страна, която да твърди, че престъпление не съществува. Или Боршош е хванат с кръв по ръцети, или Павлова е корупционер до мозъка на костите си. Разбира се, чисто логически съществува вариант нито Боршош, нито Павлова да казват истината, но тогава това също е огромен скандал, защото две фигури от подобен мащаб да дрънкат врели-некипели е повече от странно. И има още един логически вариант - и Боршош да е свил парите, и Павлова да го е карала да подписва поръчки под натиск - тогава имаме мегаскандал. Но няма вариант, в който тази драма да приключи с това, че всички са невинни. Заради това уверенията, че нямаме война на лобита в ГЕРБ звучи като абсурден виц. Двата клана в ГЕРБ са се хванали гуша за гуша и са готови да унищожат дори европейското председателство, но да не се пуснат, докато единият от тях не спре да мърда. А уж Председателството беше топ-приоритета, оптималната точка на консенсус, перлата в короната на ГЕРБ. Със скандала в НДК стана ясно, че схемите като раков тумор напълно са разтърсили политическото тяло на управляващата партия, която влезе в остра вътрешна битка.

Между другото - случката показа, че политическите позиции на Лиляна Павлова силно се клатят. Още когато я видяхме като министър на европейското председателство, а не на регионалното развитие, стана ясно, че буреносни облаци са се струпали над главата й. Но миналата седмица Бойко Борисов посече вероятно най-смелото решение в нейната политическа кариера и това показа, че Павлова се срива в партийната йерархия и ако иска още 1000 верноподанически статуси, може да напише, но трудно ще спре падението си. За сметка на това май Румяна Бъчварова е възстановила политическата си сила и мощ, което прелива енергия и на Боршош, особено като се имат предвид близките отношения помежду им. Бъчварова бе сложена на осмо място в софийска листа на ГЕРБ и мнозина отписаха политическото й бъдеще. Но ето, че тя се завърна като Терминатор, който е бил в поправка, отново стана шеф на кабинета на Борисов и май тя е в основата на ударите срещу Павлова, осмелила се да рита нейния фаворит Боршош. Дуото Бъчварова - Боршош очевидно днес е на власт в ГЕРБ и в сърцето на Бойко Борисов. Павлова го разбра по трудния начин и вероятно ще плати с кариерата си за липсата на повече сетива.

Проблемът е, че този скандал съвсем не опира единствено до битката на лобитата в ГЕРБ, до кеч-сблъсъка на Румяна Бъчварова с Лиляна Павлова. Тук става дума за сърцевината на корупцията, която е обхванала българското общество и която вече не познава морални граници. Дори ремонтът на НДК се превърна в схема за източване. Говори се за едни 50 милиона. 50 милиона само от НДК. Ами колко са присвоени от другите схеми? Някой дали е наясно? Някой дали изобщо поставя борбата с корупцията като автентичен приоритет. Защото темата НДК вероятно ще бъде удавена в парламентарни процедури и интриги, за да не може нито един случаен зрител да си даде сметка за вледеняващия мащаб на кражбата. Всъщност това е проблемът на Борисов 2, който при Борисов 3 стана огромен - когато нямаш идея какво да правиш, тогава затъваш в пясъците на безвремието. А когато безвремието установи своята диктатура, клановете се събуждат и влизат в битка, а дори и Борисов не знае как да я спре. А и дори не е ясно дали иска да я спре, защото той зае страна, което беше много комарджийски ход. Хазартната политика е бляскава, има тръпка, но точно в този случай тя крие голям капан, който отново и отново ще се отваря в кошмарите на премиера.

И ако трябва да си говорим за другите форми на корупция, то има и корупция на духа. Прочетох как няколко лакирани интелектуалеца, от тези превзетите, които обичат да използват думите "свирка" и "дискурс" в едно изречение, изпадат в патетична защита на Боршош, сравнима с леенето на сълзи от едновремешната интелигенция пред Тодор Живков. Не знам какви хонорари им е давал господарят на сърцето на Бъчварова, не ми е ясно в какви схеми ги е оплел, но подобна лиготия показва защо думата "интелектуалец" е напълно дискредитирана в нашето общество. Значи битката на умните и красивите беше просто да се докопат до кладенчето на Боршош, където той да ги пои с хладка вода и раздути хонорари? Фейсбук-елегиите и мелодраматичните тонове показват, че България е катастрофирала и на естетическо ниво. Единственото, което събужда интелигенцията, е, когато е застрашена нейната хранилка. През останалото време тя се носи в безвремието и не е чудно, че българите се научиха да живеят без нея.

Ето как успяхме да поставим под риск дори най-грандиозния пърформанс, измислян от политическата класа - якото слагане пред началниците. Просто от това свинство изплуваха много сенки и мътни води. Искахме ефектност, а го направихме по български. 

Яко, а?


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели