/Поглед.инфо/ Спасителят на нацията, носителят на новия морал, ред и законност, законодателят на различното, трубадурът на бъдещето, кастинг-режисьорът на политиката, учиндолският комедиант Слави Трифонов тези дни пак прави заглавия в жълтите новини и светските хрони. Шоуменът вероятно реши да си даде почивка от мислите за отечеството и инженерните планове за правене на нова партия и записа песен с рапъра Криско. Не можем да отречем - парчето се радва на интерес. За по-малко от месец в ютюб то вече гони близо 7,5 милиона гледания. В името на спасението на колективната душа на България и малкото й останали мозъчни клетки можем да се надяваме, че една огромна част от кликовете са били просто воайорство, нездрав и палав интерес, опит за измерване на нивото на дебилизация на нацията, нещо като надникване в черната бездна на болезнената трансформация на чалга-мисленето в политически процес. В противен случай можем просто да отменим надеждите за светло бъдеще и да налапаме дулото на пистолета още сега, за да се измъкнем по-бързо от този тунел без никакъв изход. Но понеже новоизпеченият политик Трифонов никак не е щедър откъм конкретни идеи, отвъд баналните клишета, с които цяла сюрия от мошеници по време на прехода се опитваха да откраднат и присвоят електорален ресурс, ще си позволим да разглеждаме текста като реална политическа програма. Песента се казва "Гледай как се прави" (всъщност реалното произнасяне е "Глей как се прай" и заради това оттук-нататък ще се съобразяваме с начина, по който се пее реално, а не с литературните фрази) и ни потапя в едно дълбоко блато от емоционален мрак, морална безпътица и похотлив нарцисизъм. Ако преодолеем първоначалното отвращение и махнем за сбогом на здравия разум, ще открием в наратива твърде много конкретика, която за съжаление може да бъде пренесена едно към едно в обществените отношения.

Текстът започва с преамбюл, изпят директно от Трифонов, нещо като загряване на публиката за първите действия на новата власт, ако успее да издрапа през изборите и да подлъже електоралното тяло. Той гласи следното:

Както те обичам, ше те открадна,

ако ми попречат, шъ ги убия

Всяка нова партия е задължена да постави въпроса за властта пред себе си, както и да изгради някаква алтернатива. Всякакви уверения за доброто бъдеще на народа са оставени на заден план. Тук целта е властта сама за себе си. Тя е възвеличена до ранг на любов и е обявено, че в случай на нужда ще бъда открадната. И най-важният образ - всеки, който пречи, ще бъде убит. Ако си мислите, че това е преувеличено, просто трябва да си пуснете произволно шоу на Слави. От години насам то се е превърнало не в развлекателна продукция, а в нещо като обществена прокуратура за лично ползване. Не дай си боже да си сред хората, които са заявили дори и една запетайка несъгласие с Трифонов. Предаването му тогава се превръща в картечница, която стреля на месо и иска кръв. И авторите на програмата не знаят граници в громенето на политическия противник. Всеки ден можете да гледате организирането на медийни екзекуции. Водещият чете с гробовен глас мнението на избраната жертва, а след това сценаристите като наказателна рота зареждат автоматите и искат да леят кръв. Подобно поведение се повтаря и не само в медийна среда. Всеки несъгласен е обявяван за слуга на статуквото и арсеналът срещу него не знае мярка - билборди, гневни интервюта, градска ирония. С други думи - не можем да твърдим, че в политическата програма "Глей как се прай" нещо е преувеличено. Там са описани реални механизми, които отдавна са задействани.

В този момент трябва да обърнем внимание и на сценографията на видеото. Тя е от особена идеологическа важност. Там ни се представя Слави Трифонов за нещо като престол, а в краката му се тълпят полуголи мацки. Естетиката е болезнена като шило за лед забито в окото. Картината не е еротична, а садомазохистична, защото навлизаме в реалните дебри на бъдещото политическо действие.

За тебе ставам звяр одма,

хапа като кобра

и на себе си не моа да помогна.

Само аз моа да те правя и доволна,

и бясна и после да те кротна...

Политическите превъплащения тук граничат с прозата на маркиз дьо Сад. Имаме заиграване с първичните инстинкти на избирателите. Народът е оприличен на мацка, която единствено Трифонов и компания могат да ощастливят чрез животински практики. Това с хапането не е новост в политическия инструментариум. Шоуменът отдавна се опитва да изобрази поведението на садо-мазо господар, който единствен владее тайния език и желания на хората. Именно с такава презумция законодателят на чалгата се появи в политическите процеси, надявайки се, че миналото му ще бъде заличено от безкрайната наглост. Тирадите в стил "няма такава държава" са именно хапането. Телевизионното ръмжене всяка вечер също трябва да бъде причислено в този арсенал. Всяко екстремно действие обаче трябва да води към радостен финал. И той се появява в лицето на Спасителя, който единствен може да кротне народа. Ще го прави доволен и така ще го потопи в светло бъдеще, че ще ги издави радостно в него. Това е някаква еротична утопия. Тя обаче издава и класическа идейна импотентност, защото, както ще видим, цялата политическа програма се свежда до физическата възбуда на електората, а знаем, че подобен процес е нетраен и силно ограничен във времето.

Така стигаме до една от мини-кулминациите на текста, ключова за бъдещето разбиране на чалга-управлението. В нея имаме и самопризнание за подмяна, макар и изразено в самохвалствен дискурс:

Мойта роля беше да тъ направя мокра,

да не си отровна,

не моа да ти смогна,

вкусотия дето искам да я бодна...

Преди да бъде реализиран пътят към властта, народът трябва да бъде подмокрен. Тоест необходимо е на хората да бъде подхвърлена играчка, някакво забранено удоволствие, което да може да ги подготви за процеса на трансформация. И всъщност какво, ако не опит за колективно подмокряне беше двугодишната сага с прословутия референдум на Слави за идеи, които звучат красиво, но не биха променили абсолютно нищо в безвремието на безкрайния преход. Но автоеротичното удоволствие на инженера на това подмокряне е толкова очевидно, че е брутално неанализируемо. Пред нас имаме лирически герой, който се представя за бог на еротиката, някакъв политически епикуреец, който смята, че цялото битие се свежда до еротичните му фантазии за властта. И това не е поетично преувеличение. На него му е дадена роля и той се вживява като пациент на психиатрия в нея. Оставяме настрани класическите чалга-мотиви, поднесени в модерна опаковка - тук ни се разкрива цяла житейска философия. Дай да боднем моментално, пък после ще му мислим какво правим. Жалко за боднатите, разбира се, защото накрая те ще платят сметката. А и срама.

На ниво визия няма как да не ни направи и впечатление, че целият клип е изпълнен с продуктово позициониране. Скритата реклама дрази повече от пряката, защото за пореден път създава усещането за някаква гигантска манипулация, заиграване със съзнанието по най-отвратителния начин.

Това ни пренася буквално насред самата власт. Тя е описана банално просто:

Недей пипа звяра, че превърта -

само да те видя, шта изкърта

Представете си тази практика реализирана в управление и в състав на Министерски съвет. На човек неволно му се приисква да емигрира на Марс. Но поднесена ни веднъж, тази програма се нуждае и от хора, които да я реализират. А след като политически законодател ни е бащата на чалгата, то очевидно за министри трябва да търсим плейметки, защото в противен случай формулата ще се разпадне и магията ще се изпари. И понеже напоследък е мода са се правят кабинети в сянка, можем да се опитаме набързо да спретнем едно предположение за управленския състав на Слави. Основният изкъртвач, разбира се, вероятно ще вземе министър-председателското място, защото всичко останало ще му изглежда като конспирация на статуквото. Нека да не забравяме, че Слави Трифонов изпя "тука със комбайна, на на най-на", значи може да бъде и министър на земеделието и основен разпределител на еврофондове в сферата. Вицепремиер и министър на финансите задължително трябва да бъде плейметката Нора Недкова, която в студиото на Трифонов обяви, че е раздвоена между своите две "аз" - сериозната жена и сексуалната такава. Всички бяхме свидетели как Недкова обяви, че макароните са храна за простолюдието - значи е идеална за министър на финансите, които задължително напоследък трябва да носят в себе си презрение към бедните. Иво Сиромахов - министър на отбраната. Все пак всеки, който прочете негова статия, веднага ще си плюе на петите, така че има ли по-голяма гаранция за националната сигурност от такъв човек? Даже НАТО не ни трябва, а може Ердоган да ни поднесе като дар Истанбул и да затвори Турция изцяло в Азия, за да е сигурен, че няма да му се наложи да си общува отблизо с неговата проза. Всеки от сценаристите може да вземе произволен министерски пост. Хората говорят така мъдро и експертно по всеки въпрос, че са направо като дялани камъни. И са пълни с рецепти за оправяне на държавата повече и от произволен шофьор на такси. Родени управленци. И целият този екип си е начертал шокова програма за действие, която дори не е скрита, а ни е описана патетично в целия си блясък:

Ше ги бомбя, тука над закона

искам да източа всички банкови клона,

да се молят кат свещеник пред икона,

искам да избягаме със няколко милиона

Тъжно и мрачно, дами и господа. Утопията пак се свежда до източване на банките и бягство с няколко милиона. Стремежът на лирическия герой на политическата програма е издигането над закона, защото само то би позволило реализацията на схемите, аферите и фъсването с парите далече от "оправеното", "изкъртено" и "подмокрено" отечество. Всъщност добре, че Трифонов се появи в тази песен. Така поне никой няма да има оправдание, че не е знаел. И че не е разбирал, че алтернативата, която ни се рекламира като нещо суперново, всъщност е пошлата чалга-естетика, получила плът и напълнена с инженерен блясък. Ако това е различното, опасявам се, че през цялото време не сме описвали утопия, а мазохистичен кошмар. България обича тази подмяна, а и човекът си го признава в прав текст:

Аз съм звяр, ягуар,

сладкия ти сън и големия кошмар

Ако това бяха избори за шеф на зоологическа градина или за директор на фолк-дискотека, пред нас се намира идеалната кандидатура. 

Но все ми се струва, че нашите планове за България трябва да са различни, нали?


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели