/Поглед.инфо/ Ако човек се информираше само от електронни сайтове, хартиени вестници и фейсбук какво става в България, със сигурност щеше да очаква страната да бъде разтърсена от политически апокалипсис миналата седмица. "Службите засекли сигнал, че ще има опит за преврат", гръмна "24 часа", а много други агенции кресливо започнаха да повтарят тази опорка. От дописките, издържани в добрите стари традиции на Дан Браун, разбрахме, че всевиждащото МВР било засякло коварен план - въоръжени нападатели щели да нахлуят в президенството в неделя като използват деня на отворените врати. Там коварните аферисти щели да принудят президента да обяви извънредно положение. В комплота били намесени русофилски организации, фейсбук-провокатори и мотористи от "Нощните вълци", очевидно пратени лично от Путин. 

Трепери, отечество!

Неделя, 16 септември, беше наречена "Денят Х" и се очакваше по улиците на София да плъпнат тълпи от завръщащи се емигранти, които да свалят Бойко Борисов, моментално да съставят преходно правителство и да създадат нов икономически модел за страната. Според други, в "метежа" се виждаше сенчестата ръка на задгранични центрове, манипулаторски паяжини, партийни интриги и тъмно задкулисие. Феновете на Борисов изтръпнаха виртуално и заляха със закани социалните мрежи. Противниците на властта застинаха в неясна надежда, че някой друг ще реши големия проблем на България и така заживяхме с очакването за съдбоносна драма и почти катастрофално бедствие.

Аз бях от хората, които избраха да подходят критично и към двете гледни точки, защото реших да проверя доказателствената база на идеята за "опит за преврат". И видях с очите си, че е на ниво "highely likely" и бе базирана изцяло върху съвсем публични публикации във фейсбук. Не смея да твърдя, че съм печен експерт в превратите, но съм чел фундаменталния труд "Техника на преврата" на Курцио Малапарте и знам, че ако такъв заговор има, той едва ли ще бъде обсъждан открито в социалните мрежи. Когато чуе думата "преврат", човек не си представя яростни закани във фейсбук, а потайни и полутъмни кабинети, където хора с неясни силуети обмислят коварни планове.

И така - Денят Х дойде, но крайният резултат се оказа като "звук от нецензурния канал на Боримечката" (Иван Вазов) и крайният резултат беше разочароващ. Според едни медии, на площада пред Народното събрание се били събрали "десетки", обикновени граждани пускаха снимки, на които се виждаха със сигурност "стотици", а според други оценки - протестиращите са били поне 2-3 хиляди. При всички случаи нито една от тези цифри не е достатъчна, за да можем да кажем, че гражданското недоволство е станало активен фактор в политическия процес и е на път да разтресе статуквото.

Всъщност в протеста имаше един голям проблем. Така и не се разбра кой го ръководи и организира. Едни сочеха за основен двигател издателят на вестник "Будилник" в Лондон Емил Русанов, други твърдяха, че основният мотор са граждански патриотични организации. Не мога да ви кажа каква е истината. Изявленията на Русанов обаче на моменти граничеха с безумието. Той или някой друг от организаторите обяви, че протестът е надпартиен и следователно не иска левите на улицата и така изначално идеята за масовост бе погребана. Както винаги, нито един протест у нас не може да мине без Йоло Денев - така че неговото присъствие там показа, че някои неща у нас са трайни и не се променят, което е стабилност, която сгрява, а не ужасява. Не успях да изслушам тезите на Денев, но имам подозренията, че той вероятно е развил много по-стройна политическа програма от всичко останало, което чух и се опитах да проумея.

Много е трудно да се обобщи какво точно искаха протестиращите в неделя. Всеки опит на случайния наблюдател да изведе строен план за бъдещи действия се проваля моментално точно като опитите на плеймейтка да властва във "ВИП-брадър". Рових като книжен плъх из различни мнения, течения и опити за програми и обобщих някои грандиозни идеи.

1. "Провеждането на публичен наказателен съд (процес) за всички извършили престъпление политически лица..." Леле, това е като картина от филм. Площадът е облян от пролетно слънце, а виновните са наредени на голяма трибуна. Излиза човек и прочита престъпленията им точка по точка. После виновните се предават на гневния народ. Всъщност това е нескопосан опит за шега. Не се опитвам да се гавря с идеята. Наясно съм, че дори и при тези, които не бяха на площада, чувството за несправедливост е остро, брутално и вече се оформя като буреносен гняв. Народът клокочи, защото безвремието и стабилността вече действат като отрова и всички са инжектирани с тази безнадежност и безпътица. Проблемът е, че поднесена така, идеята е фарсова и на практика е подмяна на истинската битка за справедливост.

2. "Упражняване на законодателната власт от народа (всички граждани с избирателни права) чрез референдуми, посредством електронно гласуване". Тази идея ми напомня на вълнуващите дни от зимата на 2013 година. Може би сте забравили емоцията, но тогава България вреше и кипеше, точно както вероятно е вряла и кипяла Русия в дните между февруари и октомври 1917 година (само да ви припомня - през 1917 година в Русия стават 2 революции. Февруарската сваля царя и на власт идва Временното правителство на Керенски, а през октомври "Аврора" дава началото на другата и болшевиките превземат Зимния дворец). Та тогава у нас всеки втори имаше проект на своя конституция, всеки трети - план за радикална промяна. И всички имаха едно универсално асо в ръкава си - референдумите. В очите на гневния народ това е лекарство, което лекува всякакви дефекти - от ишиас на политическото представителство до тежкия рак на корупцията. Това е утопична идея, която сияе в романтична светлина, но, опасявам се, ако се приложи на практика, тя ще унищожи политическия процес и някъде в края на пътя ще произведе яростен диктатор. Обичам да си представят хората в постоянна политическа активност и кипеж, но истината е, че много малка част от хората успяват да запазят това състояние за по-дълго от една седмица. Най-накрая системата от постоянни допитвания ще зацикли и хората с радост ще предадат властта на някой мускулест батка, който да ги отърве от постоянното напрежение да вземат решения. И това не е мое злорадство или черногледство - естествена последица от прекаляванията с допитвания.

3. "Искате ли държавата да управлява 28 данъчни склада за течни горива и да създаде дружество за внос на такива от страни-производителки на петрол, предимно на бартерна основа - петрол срещу местна продукция?". Ето това ми е любимата точка. Петрол срещу самоковски картофи. Или петрол срещу кюстендилски череши. Това със сигурност ще ни направи най-желания търговски партньор в голямата световна търговия с нефт и нефтени продукти, убеден съм.

Разбира се, отсрещната страна, тоест властта, също реагира панически и то по твърде разкриващ начин. Идеята, че се задава всепомитащ метеж е много издайническа. Тя показва, че ГЕРБ се тресе като желе от страх, че всеки момент може да се случи събитие, което да ги разтресе и прониже като мълния. Толкова паника за няколко хиляди души може да изпитва единствено власт в криза. Медийната мобилизация на управлението също демонстрира някаква потна нервност, която няма как да остане скрита. ГЕРБ са наясно, че записаха доста гафове на своята сметка и очакват скоро тя да им бъде поднесена по брутален начин. В една демократична държава обаче опитите за протест не могат да бъдат разглеждани като метеж или преврат. Ако един протест е автентичен, той увлича след себе си хиляди, както стана с гнева на хората срещу високите сметки за ток през зимата на 2013 година. Ако стане обратното - протестът започне да съществува самоцелно, високомерно и елитарно, тогава съдбата му ще е като на "умните и красивите" - политически отломки, разпилени от бакалски сметки, алчен кариеризъм и нарцистично високомерие. Ето това е диагнозата на опита за разтърсване на властта. Не става с тежка организация и патетични призиви. Липсата на ясна идея и визия не може да бъде заменена от абстрактно недоволство. Но от всичко, което се случи, имаме една добра новина. Недоволните вече знаят, че властта се страхува от тях. И то по гръмовен и показен начин. А когато една власт трепери, това е положителен процес. Толкова положителен, че на човек му идва да вдигне юмрук във въздуха и да закрещи гръмогласно: "Je suis превратаджия". 

Винаги има смисъл. 


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели