/Поглед.инфо/ Само преди около две седмици Антон Тодоров се изправи на парламентарната трибуна и се обяви за Мумията - не спи, не яде, не е от този свят и винаги се завръща за ужас на гадните комуняги. Депутатът от ГЕРБ имаше нужда от това напомпване на самочувствието, защото само няколко дни по-рано бе станало ясно, че детската му мечта да оглави Комисията по досиетата рухва в прахта с кървав нос. Но пък нищо не предвещаваше, че това е началото на края, защото Тодоров за краткия си престой в парламента се превърна в основен говорител на ГЕРБ, макар че не е член на партията. И заради това в мига, в който той направи самопризнанието, че е извънземно, някой бе предположил, че само след седем дни ще има оставка, напускане на парламента и запращане в обществено изгнание, сигурно щяха да го приемат за по-малкия и ненормален брат на Мумията. Но това е България - тук от върха до окончателния крах те дели само едно участие в сутрешен блок. Всичко се промени, след като Антон Тодоров направи злополучно участие в сутрешния блок на Нова телевизия и заплаши водещия Виктор Николаев, че ще си изяде хляба. Веднага след него вицепремиерът Валери Симеонов мина през същата процедура по заплахи и стържене със зъби. Комбинацията от тези участия отекна като взрив в обществото. Социалните мрежи бяха залети с възмутени коментари, много журналисти и медийни лица реагираха като ужилени. Отдавна не се беше вдигал такъв шум около телевизионна изява. Тодоров побърза да се извини, да обяви, че не е имал предвид нищо лошо, но снежната топка се бе задвижила и го помете по своя път.

Три дни след изявата, Тодоров написа оставка, но не до парламента, а до Бойко Борисов (в партията очевидно си имат приоритети, хейтъри такива). И сега на нас ни остава да се опитаме да разберем този скандал, да го проумеем наистина, а не повърхностно и да видим дали той ще ни помогне за укрепване на медийната среда у нас или ще бъде поредната буря в чаша вода.

След разгорялата се драма, освен писъците на професионалните оплаквачки и изпечените късачи на коси, се чуха и други по-дълбоки и по-болезнени мнения, които всъщност споделям.

Днес много хора се възмущават от Антон Тодоров, много медии също, дори от Канал 3 му свалиха моментално предаването. Но нима именно медиите не отгледаха Тодоров. Той и хора от неговата порода от години насам получават безпроблемно трибуна, канят ги по повод и без повод. Сутрешните блокове станаха тяхната хранителна среда. Коментарните предавания се превърнаха в техни ловни полета. Журналистическите микрофони пред устата им беше ежедневие. В един момент създадените чудовища просто се откъснаха от контрол, заживяха собствен живот, скъсаха веригите и ГЕРБ припозна моментално част от тях като остриета, независимо от биографиите им на дисиденти на Бойко Борисов. Защото българската телевизионна среда се опиянява единствено от скандалите. Те са основният смисъл на съществуването на предаванията. Заради това е невъзможно и да се чуе аналитичен глас. Всичко е подчинено на идеята студиото да заприлича на битка на питбули, където хвърчи кръв и откъснати уши. Заради това Мумиите бяха добре приети, защото те живеят в интригата, дишат с компромати и обожават да хвърлят кал. В този смисъл Тодоров вероятно е прав да чувства обида, защото не е направил нищо по-различно от това, което е вършил досега. Преди го канеха, защото е Антон Тодоров. Изведнъж се оказа виновен, пак защото е Антон Тодоров. Убеден съм, че е изтървал нишката на скандала и логиката на своето отлюспване. Но в България е така - днес сочиш ехидно празния стол, утре с ужас виждаш, че и ти трябва да освободиш своя, защото само за няколко дни си се превърнал от политическо острие в политическа пречка.

Медийната среда в България винаги е била изкривена и то до неузнаваемост. Медиите не са реално отражение на обществения живот, а се опитват да съучастват в политическото инженерство и това си личи отдалече. Давам ви пример - и до днес много телевизии се опитват да ни занимават постоянно с проблема за "традиционното дясно" и неговото обединение, което се превърна в индийски сериал и вече изключих кой с кого изневери в тази сага. На последните избори партиите от това пространство не успяха да докретат до парламента, нещо, което е съвсем естествено след всички лупинги и пози от Кама сутра, които се опитаха да направят пред очите на избирателите. И въпреки това, получават медийно време, все едно са някакъв фактор. Не е моя работа да се меся в дневния ред на медиите, но по логиката, по която се дава време на традиционната десница, време трябва да получават и всички останали извънпарламентарни формации. Очевидно не е така. И това е само един от примерите за изкривеното огледало. Друго е създаването на чудовища като Антон Тодоров, а и като Валери Симеонов, който също получи достатъчно време да се изживява като медиен сатрап.

Вероятно това е обяснението на друг феномен, който си струва да погледнем в дълбочина. Защо медиите мълчаха близо четири часа преди да отразят скандала? И под медии тук имаме предвид основно Нова телевизия. В автентична среда веднага след сутрешния блок, в който Тодоров заплаши журналиста, трябваше да има позиция, недоволство, бунт. Само че ръководството на медията не реагира. Не реагира толкова дълго, че други журналисти дори написаха текстове за това мълчание. И едва след четири-пет часа позиция на Нова се появи. Откъде дойде това закъснение? Била е необходима консултация с някого ли? С кого? Защо? Самият водещ потъна в мълчание и изяви позиция чак три дни след скандала - в понеделник рано сутринта. Ако човек иска да води битка за свободата на словото, едва ли ще се оглежда за знаци и ще си чете хороскопа, за да види трябва ли да влиза в нея. И всъщност това мълчание оголва истинските зависимости на медиите, тези, които стават все по-очевидни от ден на ден. Липсата на моментална реакция ги издава и осветява.

Точно поради тази причина на мен ми е трудно да приема тезата на един смислен журналист като Светослав Иванов, който твърди следното: "Как се докарахме дотук? Не толкова заради зависимости, колкото заради липсата на характер, ценностен упадък и ниско самочувствие. Тотална загуба на нишката с потребностите на публиката си". Липсата на характер, ниското самочувствие - всичко това е последствие именно от зависимостите на медиите. От премълчаваните задкулисни влияния и протоколи, които наистина могат да отстранят един журналист от неговото място. Кой ще влезе в ролята на камикадзето и да обезкостява властта, когато е наясно, че няма да получи гръб в битката, а ще бъде прострелян моментално. Битката за свободното слово е опасна, там стрелят на живо месо и заради това тя не може да бъде водена от единаци, а трябва да е общо усилие на цялата общност, която възприема себе си като демократична и извисена.

И тук вече стигаме до другия голям проблем. Такава общност у нас не съществува. Всички, които виждате да се изявяват по медиите като интелектуални гастрольори, всички автори на разтърсващи моралистични статуси, всички стенания за цензура - това са имитации, полуфабрикати за масова употреба, нищо смислено, нищо истинско. Защото се оказа, че можем да страдаме и да леем сълзи за Виктор Николаев и за придворната телевизия на ГЕРБ, каквато всъщност е Нова, ама когато други журналисти са в същата позиция, тогава нямаше стонове, нямаше хлипове, цареше злобно мълчание, озаряване тук-таме от злорадо стържене със зъби. Защото в ситуацията на Николаев само преди няколко месеца се оказа международничката Къдринка Къдринова. В ролята на медиен фюрер тогава се изяви членката на СЕМ Бетина Жотева. Репликата й: "Ако си отворите устата още веднъж за мен, ще видиш какво става" трябва да бъде обезсмъртена със своята злоба. Класически случай не само на опит за цензура, но и на властови натиск върху медиите. Все едно виждаме Валери Симеонов в пола. Тогава обаче най-гласовите днес си мълчаха. Дори не сметнаха за необходимо да се обадят, защото, видите ли, Бетина е от нашите и по-добре да не се занимаваме с това. Мнозина дори одобрително кимаха на Жотева, защото наритва левичарка, а пък с гадните комунисти само това трябва да се прави. Ето защо лично аз не вярвам на три-четвърти от внезапните защитници на свободното слово. Тази битка не е избирателна и от нея ваканция не можеш да си вземеш, нито да се пишеш в болнични. Премълчал ли си Бетина, то нямаш никакво право да критикуваш Антон Тодоров, защото по същество ставаш негов съучастник. Бетина Жотева така и не напусна СЕМ, скриха я в сенките, за да може тя като робот да си вдигне ръката и да гласува за най-удобната кандидатура за шеф на БНТ.

Тръгнахме от нещо банално - арогантен политик, но, според мен, вече се доближаваме до истинския проблем - подлизурството на самата медийна среда. Мумията успя с действията си да освети и това. Тоест след всичко има и за какво да сме му благодарни. Неговата медийна гилотина показва, че той не успява да се завърне всеки път, но пък ни разкри истинското състояние на медиите. Нима ни беше необходимо извънземно, за да го разберем?


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели