/Поглед.инфо/ Само преди няколко дни целият свят видя една картина, за която казваха, че е невъзможна, за която се твърдеше, че няма да се случи в тази вселена, която, убеждаваха ни, е абсурдна, технологично непостижима, инженерно нерешима - Путин подкара огромен камион по новооткрития "Кримски мост", който най-накрая свързва континтентална Русия с бунтовния полуостров и решава много остър и наболял проблем. Руските блогъри имат един култов израз - "аберация на съзнанието". Именно в аберация на съзнанието изпаднаха всички пропагандатори, които от няколко години насам захлебват основно с тежка ирония към Руската федерация и раждането на шегички за строителната утопия на руския президент.

Четири години, цели четири години украинските медии, политици, блогъри и свободни алкохолици сипеха тонове ирония върху проекта. Всички бяха убедени, че това е някаква симулация, че такъв мост не може да бъде построен, че ще рухне в момента, в който дори някой се опита да излее бетон в морето. Знайни и незнайни специалисти се опитваха да пророкуват като черни пророци, че Русия няма технологията за такъв проект, че той най-рано може да почне през 2025 година и ще са необходими поне 10 години да бъде завършен. Куцо и сакато от украинска страна, превеждани немилостиво у нас, говореха какъв лъжец е Путин, колко голям измамник е, как е хвърлил на кримчани лъжливото захарче, че мостът ще бъде готов през 2018 година.
Някъде преди около година и половина по-будните украински медии, които се усетиха, че въпреки техния безпомощен присмех строежът кипи с усилени темпове, смениха плочата. Изведнъж се оказа, че ако мостът все пак бъде построен, ако вземе да се окаже, че Путин не е чак такъв политически мошеник, то той няма да издържи. Първият вятър щял да го събори. Първият дъжд можел да го унищожи. Първата буря направо щяла да го отнесе като глухарче. А пък ако разтърси земетресение - направо камък под камък нямало да остане. Недай си боже по моста да тръгнели коли - морето щяло да се препълни с давещи се автомобили. Звучи смешно, но просто прелетете в архивите на медиите на укрите и ще се убедите какво комедийно шоу тече по тази тема. Да не говорим какво се случва из социалните мрежи. Виждаш хора, които иначе били воювали за Европа и за европейски ценности, които се молят още утре 9 по Рихтер да удари Крим. Или по-добре - цунами. И отдолу се сипят едни лайкове, едно тържество на безмозъчната злоба...

Всички знаем за петте стадия на скръбта - отричане, гняв, преговаряне, депресия, приемане...Политическият елит на Украйна днес май се намира в "преговорния" етап. Вече се обръщат към природните сили, молят ги да ги отърват от реалността. Той жадува за разрушения, за да си докаже поне за миг, че не се намира в грешния крачол на историята и на времето. Отричането беше фанатично и смешно, гневът трая съвсем кратко, за да бъде пометен от истината. Плаша се от периода на депресията. Петро Порошенко няма да го мислим. Той е открил ефективен начин да се справя с черните мисли, който е публична тайна за цялата му страна. Виж останалите не знам как ще се справят...
Други не успяха да вземат толкова бързо завоя. Само преди около месец в украинско издание прочетох дълъг, скучен и тежък анализ, с много исторически позовования, основно към Сталин неясно защо, в който се твърдеше, че Русия само симулира строеж на моста. Тези дни го потърсих отново. Редакцията беше проявила достатъчно ум, за да го свали. Сега се отдали на мистика. Че един ден тази несправедливост ще бъде заплатена, че по този мост ще си тръгнат някога руските окупатори...Ето това е проблемът на Киев. Те говорят за Крим като за територия и в анализите им никога не влизат самите кримчани. Кримчаните, които толкова много време изкараха в състава на държава, която го разглеждаше като излишен апендикс, незаслужил инвестиции и развитие. На президентските избори в Крим Путин получи един от най-високите си резултати. Може би защото жителите на размирния полуостров с очите си виждаха, че симулация няма, че мостът се строи заради тях и ще бъде готов в обещаните срокове. Както и че когато от украинска страна им отрязаха, тока само за седмица руснаците отново ги снабдиха с електричество.

Из нашите медии темата не получи сериозни коментари. Защото за целта трябва да се познава украинския контекст и безумията на хунтата в Киев при нейните сблъсъци с реалността. Пък и за Украйна се пише трудно - нито има за какво да ги похвалиш, нито можеш да откриеш с какво да ги вкараш в позитивната хроника. Но виж видях друго заглавие - "САЩ осъдиха построяването на моста към Крим". Силно. "Построяването на моста служи като напомняне за несекващото желание на Русия да накърнява международното законодателство", се казва в позицията на американците. Ето това е върховна ирония. Страната, чиято съвременна история може да бъде разказана с безкрайно нарушаване на международното право, изведнъж се е загрижила за него. Съобразиха ли се американците с международното законодателство, когато преместваха посолството си от Тел Авив в Йерусалим, например? Или когато нахлуваха в Ирак?

Новият мост е грандиозно съоражение, което струва 2,9 милиарда евро и свързва полуостровите Керч в Крим и Таман в Южна Русия. Не знам за вас, но на мен името Керч ми навява литературни асоциации. Бях още ученик, когато попаднах на едно гениално стихотворение на Владимир Маяковски "Адище города", писано през 1913 година, когато революционните футуристични страсти у поета са в пълен подем. И именно там се появява един странен образ, в който присъства името Керч:

А там, под вывеской, где сельди из Керчи —
сбитый старикашка шарил очки

В това стихотворение целият свят е в непрестанно движение. То се опитва да улови ритъма на модерната епоха и как тя разбива на късчета всички романтични символи на миналото, демистифицира напълно природата и се опиянява от мощта на новите цивилизационни сили. Винаги съм смятал, че най-големият проблем на геополитическите мистификатори е, че не четат достатъчно поезия. Те разсъждават в географско-идеологически категории и пропускат огромната мощ на емоциите, силата на съзнанието, когато един народ се изправя срещу несправедливостите. Кримският мост беше нужен на Русия като емоционален символ на това, че родината не изоставя своите, че е готова да прекоси морето, но да се отзове на помощ. И можете да си мислите каквото си искате за това състояние на духа, свободни сте да го иронизирате, пръскате слюнки или да треперите от гняв, но това е най-мощната сила в тази част на вселената. И резултатът е налице. Кримският мост е готов. Напук на всички, които твърдяха, че няма да го има.

Аз за по-добра метафора за цялата антируска пропаганда, която се лее днес, просто не мога да се сетя.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели