/Поглед.инфо/ Днес е много трудно да се говори за състоянието на Европа. Ние се намираме в окото на бурята, геополитическото торнадо се развихря страховито и много от стълбовете на нашето мислене, които смятахме за стабилни и почти вечни, вече се сринаха в прахта, за да ни разкрият хоризонтите на задаващ се нов свят. В такава ситуация е трудно да запазиш хладен разум и санитарна обективност на интелектуалния размисъл. Медийната и политическата ситуация просто не ти го позволява. Ако говориш честно, винаги ще се намери кой да те изкара агент на Кремъл, част от батальона на Владимир Путин, чиято основна цел, обясняват ни политици, политолози и шамани, била да дестабилизира ЕС и да го срине отвътре. Знаците за голямата криза пък се подминават с лека ръка. Днес Европа е в плен на лесните обяснение. Няма криза на доверие. Има руски хакери, които подменят волята на хората. Европейските избиратели не гласуват протестно, не се гневят, не се тревожат. Всичко е продукт на електронната обработка на руските тролове, които са станали такова универсално обяснение, че скоро през тях ще си изясняваме дори големи философски парадокси май.

Европа е попаднала в някаква самозатворена реалност и се блъска в стените на този затвор с мазохистично наслаждение, което понякога даже плаши. Заради това с интерес прочетох обръщението на Еманюел Макрон към гражданите на Европейския съюз. Когато вълните заливат кораба, когато дъното изглежда застрашително близко, винаги е интересно да чуеш гледната точка на някой, който твърди, че знае път през урагана и е наясно как да ни доведе до твърда земя.

За да е стабилна една рецепта за спасение, тя трябва да си дава ясно сметка за проблема. В противен случай става така, че тъпчеш пациента с хапчета за грип, а той бедният всъщност страда от остър апандесит. При Макрон това разминаване е толкова голямо, че на човек може да му се завие свят. След като бърка в анализа на проблема, как да повярваме в предложените решения? А френският президент дори не си прави труда да погледне проблема в дълбочина. Той започва анализа си на кризата с Брекзит и го взима за опорна точка на своите интелектуални прослойки.

Опасявам се, че проблемите на ЕС започнаха много преди Брекзит. Дори в спокойните времена, когато историята още беше застинала, а икономическата криза се появяваше само като неясна сянка в бъдещето, европейските избиратели упорито отказваха да припознаят рецептите, които елитът на Съюза им спукаше. Проектът за европейска конституция упорито се провали на всеки референдум, на който беше подложен, а една от страните, която го нарита мощно, беше именно Франция.

Още през 2005 година французите казаха "не". Спомням си тогава какви обяснения даваха костюмарите - хората били гневни, в тяхното голямо "не" имало много "не"-та. Жалко, тогава още руските хакери не бяха измислени, а щяха да свършат толкова полезна работа. Европейските елити отдавна се пържат в огъня на недоверието, но политическата ситуация беше различна и можеха да си позволят да се правят на слепи. Процесите започнаха тогава, а Брекзит е само следствие на всички проблеми, които се натрупаха като лавина.

Макрон се опитва да възроди тона на тогавашните обяснения. Този тон изисква задължително да покажеш някакво ниво на разбиране. Европа била в криза и не съумяла да отговори на потребността от закрила на народите, изправени пред трусовете на съвременния свят. Веднага след това обаче започва любимата тема - лъжите и безотговорното поведение. На британците никой не им казал истината, че ще загубят пазари, че ще поставят под съмнения мира в Ирландия. И, да, по дяволите, Макрон е прав. Обяснението му обаче е половинчато. Защото истинският анализ не започва с посочването на това, че е имало лъжи, а с това защо хората избраха лъжата пред истината. Лъжата, която им поднесоха, не беше красива. Тя беше украсена с финтифлюшки за независимост и повече пари, но като цяло беше брутална в своя блясък. И тук предпочитам да вярвам не на Макрон и на неговите излъскани обяснения, а на комедианта Том Уокър. Той е създател на образа на Джонатан Пай, журналистът, който казва истината в миговете, в които се подготвя за предаване. И именно през този образ един английски комик направи най-точния анализ - изборът между Брекзит и оставането в ЕС беше избор между промяната, каквато и да е тя, и бездействието. Хората толкова много искат промяна, че са готови да гласуват самоубийствено, че са готови да гласуват като камикадзета, само и само да раздвижат блатните води на политическия застой. Изборът беше между това да се направи нещо, макар и лошо, пред това да не се направи нищо. В този контекст Брекзит беше неизбежен като природно бедствие. Той беше обречен на успех, защото никой не мислеше за последствията. Излезлите да гласуват искаха да разтресат своята държава. И успяха.

По-нататък в своя анализ Макрон се опитва да навлезе в дълбочината на проблема. В очите на хората Европа се била превърнала в един бездушен пазар, а не трябвало да се забравя, че тя е и проект. Проект за какво - за още по-бездушен пазар? Това не ни се казва. Тук анализът му определено се нуждае от повече дълбочина. Основната криза в ЕС, основната причина за днешната криза не се крие в световните процеси. Тази криза е вътрешна и от първия момент е такава. Тя започна в мига, в който европейските елити започнаха да разграждат социалните държави с оправданието, че те са нещо много скъпо, неефективно и остаряло. Европейският съюз беше ценен проект точно с това - с идеята да не убива частната инициатива и предприемачеството и все пак да осигури защита на големи групи от населението. Това е проблемът на дясната мисъл по принцип. Те разсъждават единствено в идеални категории. Когато кажат "предприемач", те приемат, че той винаги ще е успешен и сам по себе си абсолютно самодостатъчен. Обществените процеси обаче винаги са по-сложни. ЕС беше необходимия баланс между социалната политика и свободния пазар. Общества, които осигуряваха защита. В мига, в който всичко това беше поставено на гилотината, започна и разграждането и съответно западането на ЕС. Защото в мига, в който социалната защита падне, това е като събарянето на бент на река. Народите трудно мислят в глобални категории. В мигове на такава социална криза винаги изплуват лесните обяснения и национализмът излиза от своята клетка. Всички останали форми на модернизация могат да бъдат единствено допълващи към единствената цел, която ЕС трябва да си постави - връщането на социалната държава на дневен ред. С оглед на събитията днес се вижда, че тя изобщо не е скъпа. Цената за нейното убийство е жестоката криза на доверие, дори и криза на идентичност.

Тук ми се искаше да кажа и няколко думи за самите "социални" идеи на Макрон, но видях, че далеч по-експертно от мен анализ върху тях е направила Ваня Григорова. Още от самото начало на мен също ми направи впечатление фразата "минимална европейска заплата, съобразена с всяка страна", което изначално означава, че предложението е лъжа, защото щом МРЗ не е еднаква за всеки гражданин на ЕС, то тя ще е изключително специфична за всяка страна. Изобщо цялата му оферта към Европа е пълна с такива многозначителни идеи, които могат да бъдат тълкувани толково широко, че по същество напълно се обезмислят. И нещо повече - социалните му предложения реално са един абзац. Толкова. В един истински план за Европа трябва да се говори основно за социалните мерки, защото раздраната социална тъкан на ЕС днес вече загноява. Всички видяхме, че във времената на криза европейските елити напълно забравиха за работниците, напълно игнорираха обикновените хора и ЕС се превърна в спасителна агенция за големите банки. Няма нужда дори да повтаряме нещо, което е говорено многократно. Но трябва да имаме сетива и детектори за политици, които говорят с еластични и гъвкави фрази, защото в последните години френската политика преоткри един особено перверзен спорт - да маскира с бляскава социална патетика най-мракобесните идеи.

Още един пример - Европа, казва Макрон, трябвало да бъде обърната към Африка и да сключи с нея пакт за бъдеще. Извинете ме, но не беше ли именно Франция една от страните, която така се обърна към Либия с пакт за бъдеще, че напълно я разруши като държава. Днес Либия е просто сянка на самата себе си и убеден съм, либийците с ужас биха чули такава оферта от Макрон. Европа просто не може да мълчи за собствените си грешки, за собствената си история на пълно бездушие и подчиненост на чужди интереси. И никаква Агенция за защита на демокрацията не може да реши този проблем. Защото именно в окото на бурята се вижда, че капитаните на кораба нямат никаква идея какво точно да правят, а вече дори не могат да разчетат картата за маршрута.  И нека да е ясно – Макрон не предлага лекарство, а плацебо. Неговото не е план, а предизборно лъскане на имиджа, опит на един отчаян политик да си поръси малко наднационално лустро.

С такова лидерство и с такова визионерство ЕС е обречен на все по-голямо разслоение, защото големите идеи за неговото спасение по никакъв начин не кореспондират с реалността. Но за това пак ще обвиним руските хакери...

* Подкрепете Поглед.инфо и ПогледТВ, за да ги има по-дълго време и да запазим тяхната независимост. /Прочетете долу/


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели