/Поглед.инфо/ Тези дни целият фейсбук е на протестна творческо-махмурлийска вълна. Хората колективно отказаха да повярват, че докато са били опиянени от победите на Григор Димитров, са им пробутали поредната мис "България", която прилича на незаконно дете на граф Дракула, отдал се на таен романс с баба Яга. Бедната Тамара Георгиева - само за няколко дни тя отнесе повече хейт дори от прословутата Анита Мейзър, която странно как минаваше за секс-бомба преди да приключи кариерата си в затвора.

Българският гняв е явление със сеизмична активност. Когато разтресе виртуалните ширини, той не отминава лесно, а се завихря като ураган с нежно име и бушува дълго, изтощително и разрушително. Да, и аз предпочитам хейтът да бъде насочен в политическа посока, там, където може да създаде турбуленция, но няма как, не съществуваме в идеален свят и трябва да се примирим с реалностите. Реалностите, в които мис "България" се вижда на народа като кошмар, който е плод на тежък махмурлук. И народът, в който очевидно всеки мъж се има за мистър "Вселена", а всяка жена за потенциална холивудска сензация, въстана и мрачно обруга всички форми на кастинг. Конкурсът за мис "България" - кастинг, доведен до комерсиален абсурд, се превърна в най-обсъжданата тема из социалните мрежи и роди такива бисери, че ако ги съберем в един том, можем да го класифицираме като оръжие за масово поразяване, защото светът ще изпука от хилене. Подозирам, че на следващата мис "България" ще има масово присъствие с пернишки винкели, защото този народ политическият елит го лъже от толкова много време, но очевидно лъжите на светски елит вече преливат чашата.

Точно заради това трябва да дадем титлата "Най-голям карък на прехода" на лицето Слави Трифонов, който по никакъв начин не успя да предвиди тази буреносна атмосфера, която затрещя със светкавици във виртуалните народни селения. Няколко дни преди вихрушката около мис "България" , той патетично обяви, че кастингът му за политици (миските на Слави?) вървял успешно. Нещо повече - над 2000 хиляди българи, сред които хора, завършили Йейл, Харвард и Кеймбридж, били изявили участие за неродения Петко, тоест за дълго бабувания политически проект на шоумена. Списъкът продължава - желание за участие в политиката изявили още: "българи, които имат успешен бизнес навсякъде по света, българи от всички университети в България, българи от целия обществен, политически, професионален и културен живот". На човек му идва да вземе кърпичка и да изтрие една сълза, случайно текнала от зениците, озарени от надежда. Това, разбира се, е в кръга на шегата. Искам да забележите в кои хора се цели Слави. Защото пътят сам по себе си е важен, както беше казал Буда, но е важно в каква компания ще поемеш по него.

Тъпо е, когато кандидат-революционерите не познават литературната класика. Ако Слави и сие четяха, щяха да си спомнят поемата на Гео Милев "Септември". Тя е като отражение на тяхното разбиране, само че там парфюмираните, лъскавите, образованите са част от реакционните сили. Революционните промени са траен политически монопол на обикновените маси. Тези с дипломите от Харвард никога не биха нарушили статуквото, защото най-вероятно умират да се впишат в него. Тези с успешния бизнес няма да имат желание за разрушаване на системата, освен ако не измислят как да изкарат много пари от това. Тези от културния живот, виждаме добре, са в състояние да произвеждат основно хленчове, но не и ясни идеи за промени на тъпото статуквото и тиранията на безвремието. Защото условието на Слави е сбъркано в своя зародиш. Това условие (успешните, младите, хората от чужбина) може да бъде продукт единствено на тесногръд снобизъм, който води в задънена улица. Защото, дайте да разсъждаваме реалистично - децата на кои българи можеха да отидат да учат в Харвард? Приемаме, че сред тях има 5 процента, които са попаднали там заради таланта и ума си, но останалите? Нима те не са продукт на мрачното българско безвремие, което произведе тези богаташи, които след това можеха да плащат на отрочетата си да учат в чужбина.

Далеч съм от мисълта да изкарвам всички млади българи, поели съдбата на образователния емигрант, лоши. Проблемът не е в тях. Проблемът е в тъпотията, която се опитва Слами да продаде на всички нас, които сме останали тук. Няма как да избереш рушители на системата с кастинг, все едно търсиш дългобедри мис "България". Промяната не може да дойде чрез конкурс. При това, кои ще са тези високоморални българи с успешни бизнеси и няколко дипломи, които биха повярвали на законодателя на чалгата у нас? Самият факт, че някой може да си позволи да помисли за Слави като носител на промяна моментално ме кара да се настройвам подозрително към неговия интелект и броя на мозъчните му гънки. И, да, осъзнавам, че това звучи високомерно, но през все още краткия ми живот така се нагледах на кандидат-спасители, че вече ми се повръща от тях.

Къде остават ударените от прехода българи? Тези, които станаха най-голямата жертва на обстоятелствата и кофти елитите. Къде са блъсканите, смазаните, отритнатите, за които нито медиите се сещат, нито телевизионните комедианти, които са си въобразили, че ще играят ролята на Че Гевара за снобите. Проектът на Слави, обявен по този начин - правим кастинг за успешни българи, всъщност е мощно заплюване на обикновените хора. Той ви казва, че не ставате за нищо, че сте обречени цял живот да бъдете публика, че сте едно стадо, което трябва да бъде водено от богаташките синчета, които са завършили Йейл. Във фантазията на Дългия успешните бизнесмени трябва да дават политическите рецепти, а жертвите на ниските заплати, постоянно заплашените от бедност трябва да бъдат единствено машина за аплодисменти и одобрителни ахкания. Той иска да даде властта на успелите, които нямат никакъв интерес от реална промяна. Гео Милев го е описал, а аз нямам причини да се съмнявам в неговия мощен поетичен и политически талант. В света на поемата "Септември" тези, които реално въстават като "отприщено стадо от слепи животни" са "селяци, работници, груби простаци, безимотни, неграмотни, профани, хулигани, глигани". Това са хората, които няма какво да губят, тези, които са завлечени до ръба на пропастта и оставени там. Всички останали са случайни сенки на сцената на промяната. А точно тези хора отсъстват от виденията на Слави. Защото той не ги познава, а най-вероятно и ги презира. Виж синчетата на олигархията, които са се сдобили с луксозни дипломи ,са добре дошли в света на халюцинациите му. А нима точно това не са децата на статуквото? И трябва да чакаме от тях реален порив за промяна? Простете, че се съмнявам, но те има какво да губят от промяната и следователно никога няма да я направят. Истинският демонтаж на порочна система не се извършва лъскаво и не е като парти с шампанско и хайвер. Подобно мислене е гнило в своята основа и издава, че ни готвят не проект за революция и бутане на статуквото, а поредното инженерно ГМО, което ще трае от ден до пладне.

Искам да ви припомня, че Слави Трифонов не прави нищо друго освен римейк на ироничната 2001 година, когато Симеон Сакскобургготски реши да се върне в България и обеща за 800 дни да доведе страната до невиждан просперитет. Той също извади от фокусническите си ръкави млади и успешни българи от чужбина, а те като стадо от скакалци се втурнаха да приватизират (ЕРП-та, БТК...), да правят далаверки с дълга и още много простотии, за които няма да ни стигне времето да ги изброим. Резултатът беше плачевен. Заради това трябва да отчетем с лека тъга факта, че политическото инженерство у нас сериозно го е закъсало. То е деградирало до кастинг за политическа мис "България", за която с ужас на следващия ден след изборите, ако бъде гласувано за нея, ще установим, че има дълъг нос, силиконов бюст, изкуствени устни, а ако си махне грима, ще бъде неотличима от картинката на вещица в детска книга за приказки. Това е опасността, когато човек се подвежда по телевизионни образи, които продават лесна промяна, защото знаят, че лъжат и то много жестоко. Промяната рано или късно ще дойде, тя е неизбежна и възможна, но тя не се случва като риалити, нито като спектакъл за любовници с изкуствени цици. И съм убеден, че когато един ден статуквото бъде разтърсено, то наистина ще бъде поставено на колене не от кухи десни псевдоинтелектуалци или хора с дипломи от Кеймбридж, промяната става истинска, когато е извоювана от жертвите на системата, тези, за които славитрифоновците по света са си въобразили, че никога няма да намерят гласа си и своята сила.

И, о, каква изненеда само ги чака! 

Ето това ще бъде истинско шоу.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели