/Поглед.инфо/ "От началото на това Народно събрание има много напрежение, прекалено много лични нападки и хамалски език...Поведението ни в парламента е пример за поведение в обществото. Там сме изпратени от българските избиратели и трябва да покажем достойно поведение. Трябва да предложим политики, които да работят в полза на гражданите".  

Това са думи на Цвета Караянчева, произнесени само ден, след като тя бе избрана за председател на Народното събрание. Едва ли и в най-цветните си сънища устатата депутатка, прочула се с пиперливия си език и острите си атаки, е подозирала, че някога ще се окаже точно на този пост, но историята обича да проявява черно чувство за хумор. Възходът на Караянчева се случи буквално за три дни, след като нейният предшественик Димитър Главчев отне думата на соцлидерката Корнелия Нинова в Народното събрание, принуди опозицията да напусне парламентарната зала и беше на път да предизвика сериозна парламентарна криза, което изправи на нокти Бойко Борисов. В пика на тази драма изгря звездата на Караянчева. Всички свидетели на ситуацията могат да потвърдят, че в деня на нейното избиране тя влезе с насълзени очи в пленарната зала. Така и не стана ясно какво е предизвикало буреносните емоции - дали това, че Главчев бе принуден да си тръгне или осъзнаването на факта, че пред нея изникват нови отговорности, трудни за преодоляване, особено за дама с експлозивен характер.

Всъщност точно заради това цитатът в началото е парадоксален. От Караянчева като политик досега никой не очаквал блага словесност, умереност или съблюдаване на политически етикет. Точно обратното - от първите дни в политиката, тя си извоюва име на партиен талибан, верен войн на Цветан Цветанов и на ГЕРБ, лошото ченге на парламентарната група, жената, пращана в сутрешни блокове, за да надвика опозицията и винаги да е с един тон по-високо от противниците, когато трябва да описва успехите на управлението, политическата стабилност или постиженията на кабинета.

Ако четем сухата статистика, Караянчева е в активната политика вече 10 години. През 2007 година директорката на "Формпласт- Кърджали" се среща с Цветан Цветанов и политическата искра пламва. Дамата става общински съветник в града, а само две години по-късно можем да я открием като номер 2 в листата на ГЕРБ. Тогава Вежди Рашидов прави пробив, но става министър на културата и това отваря пътя на Караянчева в националната политика. На местно ниво тя вече е усвоила важен урок за българските политически нрави - трябва да си безпардонен, настъпателен и винаги да правиш така, че да си в атакуваща позиция, с цената на всичко, дори и с употребата на език, който не се вписва в обществената етикеция.

Местната политическа обстановка в Кърджали й дава възможност да упражни стратегията си. След управлението на Тройната коалиция БСП в града се намира в плачевно политическо състояние, дължащо се не толкова на местни грешки, колкото на националната политика и Караянчева влиза челно на левицата. При нея се получава една особена комбинация - управляваща на национално ниво, но винаги изживяваща се като опозиция на местно. Това е ефектна формула, защото позволява да използваш реторичен бяс, без да си длъжен да се обясняваш много-много. Подобна позиция осигурява гъвкавост, защото, когато ти търсят отговорност за действия на национално ниво, винаги можеш да насочиш картечния огън към ДПС на местно ниво, а и към БСП, и в пушилката от тази битка да излезеш като боен ветеран и да трупаш имидж. Караянчева бързо разбра, че тази технология може да сработи и на парламентарно ниво. Идеята в нейното политическо действие е да не дадеш на противника никаква инициатива, да го притискаш в ъгъла, винаги да си по-гръмогласен и по-язвителен. Това може да не осигурява качествен политически дебат, но пък стои страшно ефектно като заглавие във вестници и сайтове.

Заради това Караянчева получи доста голямо медийно внимание. Пресцентърът на ГЕРБ дълго време я ползваше като телевизионно острие. И мишената нямаше значение - дали БСП, дали десните коалиционни партньори, или пък някой друг доказан враг на управлението на Борисов. Но нека да не се заблуждаваме - националното политическо опиянение нито за миг не накара Караянчева да изпусне контрола върху Кърджали, където отдавна й казват "пчелата-майка", но не и пред нея, разбира се. Държавните институции в града са изцяло под неин контрол, както и цялата партия на местно ниво. Дори новоназначеният областен управител Никола Чанев може да бъде видян единствено как припка след Караянчева и треперии, за да не би случайно да я разгневи. В отплата, казват местните, тя щяла да го направи кандидат за кмет на ГЕРБ на местните избори през 2019 година. 

Именно обаче, с острия си език, агресивно поведение и безпрекословна вярност на заместник-председателя на партията, Караянчева успя да стане едно от националните лица на ГЕРБ. По време на последната предизборна кампания, Цветанов три пъти беше на посещение в Кърджали, за да дава рамо на своята любимка. Виж - Бойко Борисов не се появи никакъв. Дори се появиха спекулации да не би пък партийният лидер да не долюбва устатата представителка от Кърджали. После, в един сутрешен блок по време на кампанията, когато трябваше да се обяснява ще има или няма да има дебат с Корнелия Нинова, настоящият премиер изтърси следното: "Казах й (на Нинова) от моя страна ще участват Томислав Дончев, Влади Горанов, Екатерина Захариева и Лили Павлова, сиреч никакви, нито ще са скандалджии, нито ще са някои от типа Цвета Караянчева...". Дали има търкане между нея и премиера обаче не е от голямо значение - кариерата на депутатката върви уверено нагоре и ще е интересно да видим дали ще издържи в ролята на обединител, роля, която никога досега не е опитвала да играе.

Острият език на Караянчева обаче е нож с две остриета, защото понякога той се обръща срещу нея. Не напразно из кулоарите на Народното събрание и сега се носи шегата, че тя е единствената жена, която е успяла да промени сериозно целия свят - защото прати Пекин във Виетнам. В интерес на истината, тук нейната прямота й помогна да преодолее последиците от грешката, за разлика от много свои колеги, които се оплитат в обяснения, извинения и подробности. Добре е обаче да си припомним целия контекст на дебата, защото той разкрива много от буреносния харектер на новата парламентарната шефка. В залата течеше дискусия за усвояването на евросредства и Караянчева подпали фитила: "Недоумявам за тази загриженост на БСП за похарчените евросредства. Единствената лента, която преряза Пламен Орешарски, е на ресторант в Пекин". Тук Цецка Цачева се опита да я ориентира правилно и й припомни, че Орешарски е открил ресторант във Виетнам и тогава Караянчева изстреля репликата, която ще я увековечи със сигурност в историята на българските медии. Именно това е опасността на нейния стил. Конфликтността печели точки, острият език се харесва, но от един момент нататък човек трудно може да прецени къде е границата, която не трябва да премине. С други думи, ставайки шеф на парламента, Караянчева получава шанс да изкупи политическото минало и да се прероди като държавник, но на много хора им е трудно да си представят, че такава трансформация е възможна. 

Неочакваният възход на Караянчева започна да поставя в нова светлина част от нейните стари изявления. Така на бял свят изплува едно нейно интервю от юни пред "Ретро", в което можем да прочетем, че тя е чувствала по-особено отношение към себе си, защото родителите й били от работнически произход. Проблемът е, че тя се опитва да разположи това отношение не в сферата на индивидуалното, а в политическия фонт на епохата. Което вече подсказва, че и тя е прихванала модерната градска дясна болест да се изкарва човек, който е бил една крачка преди репресията. Доста сайтове разпространиха нейните думи точно в този смисъл и не изопачават казаното. И точно тук си струва да задълбаем в образа на Караянчева. Тя много държи да описва, обрисува и да се хвали с това, че е здраво стъпила на земята, не изпуска пулса на хората, изслушва проблемите им и търси решения, но политическият й статут все повече ще я издига в облаците, където ще става все по-изкусително да се представя за герой със задна дата, за майка Тереза с неизтекъл срок на годност. Това е нова версия на приказката за стълбата, която Смирненски ни остави като голямо предупреждения след себе си. И най-силното е, че от самата Караянчева зависи дали ще се качи по нея по правилния начин.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели