/Поглед.инфо/ С удивление научих, че един от най-фините лирици на българската литература, поетът, който е оформил една част от моя светоглед, авторът на великолепното и настръхващо стихотворение "Аз вярвам в мълчаливата любов", което отдавна е влязло във вечността и намира път към сърцата на всяко ново поколение, е роден в Кърджали. Става дума за Давид Овадия.
Овадия е символ на българската съдба през 20-ти век. Партизанинът от отряд "Антон Иванов" бе недолюбван преди 89-та година, защото отразяваше съпротивата реалистично и без патос. След това пък изобщо не искаха да говорят за него, дори отново да издават книгите му, защото поетът беше виновен в несъзвучие с новата историческа истина - как така е бил борец срещу фашизма и е писал онези неща, че "историята се пише с кръв". Очевидно голямата литература се случва там, където един човек е винаги неудобен.
Днес родната къща на Овадия е в окаяно състояние. А на нея няма дори една плоча, която да напомня за този поет. Ето защо аз и БСП- Кърджали публично поехме ангажимент да поставим възпоминателна плоча на Давид Овадия, поетът, станал приживе почетен жител на Кърджали, тихият глас на най-буреносното време.
Големият смисъл на историческата памет е да не губим следите на безценните, да откриваме техния живот и техните думи, за да ги спасим за поколенията след нас.
