/Поглед.инфо/ Една реплика на Спас Гърневски от пленарната зала ми навя зловеща литературна аналогия и ми припомни, че има зло, което не изчезва. То приема различни форми, проявява се в различни хора, но винаги остава едно и също в своята кошмарна дълбочина и мерзост. Гърневски изсъска триумфално: "В тази зала въздухът изведнъж стана много чист. Ами в тази зала въздухът ще бъде чист, когато в нея няма пукнат комунист".

Радостта му от чистия въздух се дължеше на факта, че парламентарната група на БСП напусна пленарната зала по време на дебатите за отстраняването на Валери Жаблянов, възмутена от изнасилването на демокрацията и първите ледени пориви на автентична диктатура. В празна зала именно Спас Гърневски стана говорител на триумфалисткия реваншизъм, увековечен с репликата за чистия въздух.

Буквално настръхнах от ужас. Тази реплика е ужасяващ спазъм на историята и връща едни времена, които трябваше отдавна да се останали в миналото. Веднага се сетих за разтърсващия роман на Василий Гросман "Живот и съдба", където е поместено писмото на неговата майка Екатерина Савелиевна Гросман. Тя е разстреляна на 15 септември 1941 година в Романовка, заедно с много други евреи, след като немците нахлуват там. Един потресаващ факт - Гросман е болна от костна туберкулоза, но нацистите я карат с патерици да се придвижи към мястото на своята смърт. Писмото й е потресаващ разказ на патологичния антисемитизъм. Но то говори не толкова за германските нацисти, а за тези, които уж са съвсем обикновени, кротки, смирени, а при промяната на властта започват да се държат като мини-гаулайтери, имитирайки едно към едно езика и психиката на окупатора. И именно в това писмо майката на писателя цитира един пенсионер, иначе кротък човек, който все пращал поздрави на сина й, който възторжено приветства избиването на евреите с фразата: "Въздухът ще се изчисти и вече няма да мирише на чесън".

Как да не настръхнеш?

Гросман (майка и син) все едно са предсказали Спас Гърневски. Той е обобщен типаж, който възражда най-мрачното, най-нечистоплътното от виновното минало, възкресява старите демони на една мракобесна идеология и я захвърля в лицата ни като плесник. „Неистовата борба с комунизма е на път да докара фашизъм“, предупреди наскоро проф. Антоний Тодоров. Ами вижте Гърневски – той е доказателство за това твърдение. За да отречем комунизма, за да демонстрираме колко мразим комунистите, сме готови да възкресим мракобесните мантри на нагаждаческия нацизъм.

Нали знаете – нацистите постоянно действат от порив за „чист въздух“, известен при тях като концепцията за „жизнено пространство“. Другите раси им пречат, всички, които не мислят като тях им пречат. Точно тази идеология ражда фабриките за смърт. И днес в българския парламент на трибуната се изправя един банален и изтъркан антикомунист и възражда не само речника, възражда духа на онова кърваво време. Това приличаше на вуду-ритуал, на сатанински транс. Кошмарно е, как едно и също зло ражда едни и същи мисли, които буквално, едно към едно повтарят онова, което мислехме, че повече никога няма да го има. И неговите му ръкопляскат. Възторжено…

Това е другото нещо, което не бива да забравяме. Хана Аренд навремето много правилно забеляза, че носителите на нацизма не са свръхзлодеи. Тя с удивление вижда на процеса в Йерусалим, че Адолф Айхман не е някакво психиатрично чудовище, а обикновен чиновник. Той е едноизмерен бюрократ, който методично е провеждал политика на изтребление. Точно това я накара да прозре за баналността на злото. Фашизмът е идеология на мижитурките, на онези, които винаги се нагаждат, които вият гръбнак и се пребоядисват. Фанатизмът се ражда не от силата на убежденията, а от желанието да заличиш предишна биография. Злото всъщност е в идеята, че трябва да унищожиш всеки, който е различен, който помни какво е било и не приема подменените версии на реалността.

Тук един приятел ме поправи – злото, каза той, не винаги е банално. Може и да е прав. Но в случая за Гърневски (имаме предвид типажа, даже не конкретния човек) говорим за свръхбаналност. Той е предвидим хамелеон, простоват образ на стари демони, говорител на мрака. Злото просто не си е тръгнало.

И то идва в много хора едновременно. Но ще ги познаете по това, че все искат въздухът им да е чист и да имат жизнено пространство...


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели