/Поглед.инфо/ ГЕРБ преизбра "единодушно" Бойко Борисов за свой председател. Без никакви там "против" и "въздържали се". Единодушно! Медиите споменават за това само в по едно изречение, а би трябвало да обърнат повече внимание на този факт. Такава партия на единодушните не сме имали досега в българската история. Тодор Живков не го избираха с такова пълно мнозинство. Такава монолитност и единност. Някои мои познати се бяха заблудили, че е имало един "въздържал се" по този избор и дори се бяха притеснили за живота му и настояваха да звъним на 112, за да видим можем ли да го отървем. Но, оказа се, че тази заблудена душа, този политически дисидент, този полунесъгласен се е обадил не по темата за Лидера, а за декларацията, с която ГЕРБ си забранявал да се коалира с БСП.

Бедният нещастник, сега очевидно цялата Изпълнителна комисия на Партията, воглаве с новоизбраната Даниела Дариткова, ще трябва да го праща в обучителен лагер, докато не схване идеологическите постановки на ръководството. Въпреки че, ако ме питате мене, тази работа със забраната за съюз с БСП идва малко след дъжд качулка и то след като се видя, че левицата няма да се пречупи и да изпие отровата, която Борисов щедро предлага в неограничени дози. Виждаме от известно време насам разни ръководни представители на Партията да фучат гръмогласно из телевизионните студия, че никога не били мислили, или пък предлагали коалиция с ГЕРБ и се чудим.

А като предлагаха на Корнелия Нинова да стане председател на НС, това какво беше? Кавалерски жест? Хуманен изблик?

А като предлагаха официално Деница Златева да остане министър в кабинета на Бойко Борисов, това как да го разчитаме? Просто като жест на върховно благородство?

А когато три години по-рано Борисов два часа кандардисва тогавашния лидер на БСП Михаил Миков да влезе във второто му правителство? Или това трябва да го забравим и да се правим, че не е било.

Виждам, че партията на единодушните го е забравила.

Да помниш в ГЕРБ е проклятие. Тогава не си единодушен, следователно, не си пригоден. А на конгресчето на партията се бяха събрали най-пригодните, най-пламенните, най-позитивните. Тези, които като видеха микрофон, уверяваха, че Партията е велика, Коалицията стабилна, Управлението могъщо, а Меркел дава мило и драго да дойде и да стане вицепремиер на Бойко Борисов, но не й се отваря парашута.

Единодушните владеят жанра на скандиранията.

Като ръкопляскаш, направо можеш да забравиш за миризмата на суджук, която се носи отвсякъде.

Като възхваляваш Лидера, винаги може да имаш надеждата, че Той ще гледа някое повторение и ще запоми името ти.

Заради това, как да гласуваш "против"?

Нещо повече - всички други решения били гласувани единодушно. Цяло национално събрание, а нито един глас против.

Такава мерзка картина на единодушие в България не е била демонстрирана абсолютно никога.

Единодушието е смърт за демокрацията.

Някога задавали ли сте си въпроса - как така една свръхединодушна партия ще може да води демократична политика?

Лидерската партия е язва на демокрацията.

Партия, в която няма никой "против", не е в състояние дори да осмисли какво представлява свободата. Това е партия на ръкопляскащите вдъхновено.

Някой може ли да си представи следната ситуация - излиза делегат да говори свободно (в конгресите на ГЕРБ няма такава опция, там всичко е дирижирано като в пърформанс) и казва: "Аз не съм съгласен с Бойко Борисов" или "Точно тук Бойко Борисов не беше прав". Че нали това ще докара колективен инсулт на единодушните... Точно обратното - в атмосферата на пълно единодушие най-много вървят мракобесните прегъвания на гръбнака на Спас Гърневски, който, в името на Единодушието, обяви своето кметуване за "време на застой". Ритуалният жест на лакея. Той е готов с език на оближе обувките на Лидера, за да покаже, че е Единодушен до дупка. И след като се е обявил за ексносител на застоя, той внезапно получава откровение да призове ГЕРБ - "трябва да строшим гръбнака на комунистическата партия".

И единодушните ръкопляскат и никой не пита - какво е това?

Ще ги бием по улиците ли?

Как точно ще им строшаваме гръбнака?

С прикладите на автомат?

Спас Гърневски ще скача с ботуши по гърбовете им ли?

Същият, който изсъска, че е по-добре да си фашист, отколкото комунист, днес вече изцяло е изпълнил заканата си. Той е единодушен до блясък. Получил достъп до трибуната и до сърцето на Избрания единодушно.

И колко само други единодушни се появиха там.

Триото патриоти. Костюмари. Гледащи преданно. Вдъхновени.

Волен Сидеров обявява това за най-доброто управление.

Единодушните пляскат с ръце.

Вождът гледа размекнато.

Цялото правителство и то се курдисало в залата. Че нали камерите трябва да снимат колко е бодро Управлението. И колко е единодушно.

Утре, когато се чудите защо България е толкова зле, се сетете за това позорно единодушие. За тази корпоративна партия, в която няма дори един несъгласен.

Утре, когато парите ви не стигат, за да си платите сметките и се чудите как да изкарате до края на месеца, спомнете си лигавия оптимизъм и розова мъглица, която пръскаха единодушните на своето заседание.

Това единодушие е примката, която стяга България. Тези единодушните са най-големите кръвопийци. А Избраният единодушно е създателят на тази схема.

Тук трябва да свири траурен марш.

В Италия май стратегически много правилно бяха сменили химна с траурна музика. Тия май са подозирали докъде водят страната свръхединодушните.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели