/Поглед.инфо/ За трети или четвърти път тези дни чувам един смешен и нелеп слух за себе си. Някой бил чул как друг бил споменал, че братовчед му бил споделил, че аз съм казал следното: "Който не е с Нинова, трябва да бъде изключен от партията".

Изобщо нямаше да го правя на въпрос, но ми писна разни дребни душички да си правят гаргара с името ми, единственият ценен капитал, който притежавам.

Казаха ми го един път - подсмихнах се.

Казаха го втори път - обърнах го на шега.

Казаха ми го трети път - озадачих се.

Сега го чувам за четвърти път и се ядосах. И то много.

По най-мъчния начин научих най-трудното. Не величай личности.

Аз вярвам в принципи, в идеи, в конкретна политика.

Хората идват и си отиват, идеите остават. Но точно заради това никога не бих казал да изхвърлим тези, които не вярват в конкретен човек. Това противоречи на всичките ми разбирания за обществено поведение, а влиза и в конфронтация с моя позитивен възглед за БСП.

Аз смятам, че именно какафонията от мнения прави левицата силна и е една от причините за дълголетието на партията по време на прехода. Заради това приветствам всеки с различно мнение.

Да, дори и Гергов. Неговото мнение, разбира се, е глупаво и порочно, но пък без него как щях да разбера къде стоя аз.

Тоест там, където другите виждат хаос, аз се наслаждавам на изявата на една демокрация. Несъвършена, куцаща, но все пак демокрация.

И как да кажа, че тези хора трябва да бъдат изхвърлени?

Имам своето мнение за това, което се случва в партията и смятам да го напиша.

Този пост не е за това. Този пост е, за да стане ясно на всички, че нямам намерения да търпя измислици по свой адрес. Направил съм достатъчно грешки - да ми трият сол на главата за тях.

Но да слушам измислици просто няма да търпя.