/Поглед.инфо/ Сагата "АЕЦ "Белене", която успешно вече се точи 37 години и може да се конкурира единствено с "Дързост и красота", в последните няколко седмици получи нов пик и емоционално развитие. Всъщност истинският рестарт на екшъна започна още през февруари, когато Бойко Борисов удари на масата една донякъде екзотична идея - новата АЕЦ да стане общ балкански проект. Фантазията му беше качествена, но все още не е ясно дали в нея са замесени нелегални субстанции и забранени препарати - всички страни от Балканите стават акционери в проекта. Уви, неговите колеги така и не оцениха този импровизаторски талант и запазиха гробно мълчание. Нормално е - енергийният сектор е висококонкурентен и всяка отделна държава има собствени задачи за решаване и цели за постигане. Енергиен кооператив звучи възвишено, но тотално вън от реалността. 

Още тогава обаче беше ясно, че проектът "Белене" се изпълва с актуалност и така преди десетина дни Борисов обяви, че е "узрял" за него и че има китайски инвеститор. После нещата се развиха с главоломна скорост. Оказа се, че премиерът отдавна готви и посещение в Русия, изобщо ядрената енергетика отново стана топ-темата на българската действителност.

Точно тук обаче се налага да поемем глътка пролетен въздух и да удържим розовите мисли, които нахлуват в главата ни. Защото се налага да припомним малко хронология на романтичните отношения на Бойко Борисов с темата АЕЦ "Белене". Както и преди съм казвал: това е като спанака - гадно ядене, ама помага на мозъчните клетки и на доброто кръвообръщение.

През 2009 година първият кабинет на Борисов стопира напълно работата по АЕЦ "Белене", която прокълната Тройна коалиция беше докарала почти до подписване на договор. Какво се случи след това не е ясно, но си спомняме, че през целите 2010 и 2011 година премиерът се изживяваше като страстен защитник на електроцентралата, както сочат многобройните заглавия и телевизионни участия. Нещо повече - Борисов гръмко отстояваше идеята, че участието на държавата трябва да е минимум 51 на сто. След това, дали поради липса на хапчета или заради друго състояние на душата, изведнъж "Белене" му се привидя като гьол. Започнаха да се сипят черни обвинения за това как кабинетът "Станишев" е закопал милиарди там. Вихрушката стигна и до парламента и депутатите от ГЕРБ наложиха мораториум върху проекта. В началото на 2013 година се проведе референдум - с разгромителен резултат от 60 срещу 40 спечелиха привържениците на "Белене", но ГЕРБ не се съобразиха с това.

Минаха две години и разкаяние никакво. 

Дори напротив - през 2015 година шефката на политическия кабинет на Борисов Румяна Бъчварова гордо би тъпана и се удари по гърдите, че именно нейният шеф е спрял три големи руски проекта. Едва ли е подозирала, че тази фраза ще стане легендарна и ще се връща като камшик при ГЕРБ през дългите месеци, когато се опитваха да се изплъзнат от тази отговорност.

Тук сагата доби нови измерения - руснаците осъдиха България да плати изготвеното вече оборудване и Борисов-2 се видя в чудо какво да прави с реактора. През 2016 година, например, се опита да го продаде на Иран. Ако някой някога снима комедия за ядрената енергетика, сигурно ще започне с подобна сценка. И така доплуваме до 2018 година, когато изведнъж Борисов се обяви за отмяна на мораториума върху централата. За да преведем - Борисов от 2018 година се оказа в пълна опозиция на Борисов от 2012 година. Това е сигурен знак, че или нещо е прегряло в мозъка ти, или си се задържал на власт много повече време, отколкото е полезно за душата и умственото здраве. Опозиционната линия обаче продължава, защото, доколкото разбираме от откъслечните изявления на властта, сега на митологичния китайски инвеститор изобщо не му се поставя изискване за държавно участие. АЕЦ "Белене" като изцяло частен проект. Това доскоро щеше да звучи като пълен кошмар. През годините много слушах обвинения към Тройната коалиция, че не приключила проекта навреме и то така, че да го направи необратим. Да, ама братовчедите на Сатаната преговоряха до последно, именно защото не можеха да си представят "Белене" като частен проект и искаха държавата на всяка цена да има контрол върху него. Сега обаче времената вече излязоха от психически контрол и фармацевтичната индустрия просто не може да се справи с нуждата от все по-силни хапчета.

С други думи - въпросът изобщо не опира до това дали ще се строи АЕЦ "Белене". Очевидно е, че тази централа трябва да бъде построена и този въпрос изобщо не стои на дневен ред, напук на обичайните 300 заподозрени от центъра на София, които няма какво друго да правят освен да са срещу всеки сериозен проект на страната. Големият въпрос е - може ли Борисов да построи АЕЦ и тук отговорът е очевиден и болезнен. Истината не се крие в социологията, а в биографията, гласи една легендарна мисъл на Робърт Пърсиг. С оглед на политическата биография на Борисов се вижда, че той не е в състояние да прояви дори елементарна политическа последователност, която е жизнено необходима за толкова мащабен проект.

Борисов не може да стои наистина. Той симулира кипеж, но не знае как да си поставя дългосрочни цели. Геополитическите му флуктуации също вредят на всяка дългосрочна цел. Тоест - Борисов не заслужава да му се разписва празен чек. За около 8 години той е сменил позицията си три пъти. Ще го направи и четвърти. Ако е вярно, че на "лъжата краката са къси", то Борисов отдавна трябваше да е видим само с микроскоп.

АЕЦ "Белене" ще има, но лентичката ще я пререже друг. 

За ужас на Микроскопичния.

Галерия


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели