/Поглед.инфо/ 14 юни 2017 година...Като едно мигване отлетяха четири години. Време достатъчно да се нагледаме на подлост, лицемерие, алчност и предателства, които биха запълнили не една, а цели четири сапунени опери.

В името на историческата обективност - 14 юни е хубава дата. Площадът пред Министерския съвет бе изпълнен с хора (лично аз видях повече леви хора, но да кажем, че погледът ми е субективен), които наистина протестираха срещу едно политическо свинство и искаха промяна. Дори дъждът преди това не ги отказа. В онзи миг, в един кратък исторически прозорец, дори си представих, че е възможно най-накрая България да дръпне напред, защото за първи път през живота ми леви и десни бяха на един площад, в един протест.

Но никога няма да забравя и 17 юни. Денят в който окончателно отказах да ходя на протестите. Площадът изведнъж се напълни с пиарки, ивент-планъри, мениджъри от лъскави офиси, графомански снобки, авторки в лъскави списания, изнежени души на свободна практика, посетители на луксозни ресторанти, грантови лапачи и политически инженери, които с блеснали оргазмично погледи вече си представяха как правят нещо #НовоДясно и как шайката от политически мошеници, наричащи се "автентична десница", пак попада в парламента. Тогава стана ясно, че последиците от 14 юни ще са пълен махмурлук. И те бяха. Фанатизираната умна и красива секта, след 2004 есета, след 10 500 статуса във фейсбук, след пиана, голи бюстове, извадени павета, бели автобуси и всякаква друга форма на сценаристка безпомощност, постигна своето. Гадът Орешарски мина в историята.

И промяната дойде.

О, каква прелестна промяна дойде.

Бойко Борисов - 2. Култ! Красив, умен, достолепен, реформиран, възвишен. Плюс Христо Иванов като министър. Протестният дух заскимтя радостно и размаха опашка. Какви велики времена. Бойко на власт, а нашите хора в управлението. На заплата. Нещо, което част от нас още на 14 юни 2013 година знаеха, че ще се случи и изтръпваха в опасения. А спомняте ли си "историческият компромис", а? Къде бяха мамините сладки да се вдигнат тогава?

Днес вече живеем в свят, в който умните, красивите и богатите за малко щяха да унищожат протеста като форма. Те го изсмукаха като вампири, а днес се опитват да се възродят, но вече нищо не е същото. Включително, както гениално отбеляза един фб-приятел (визирайки патетичен текст за полицая и момичето от култовата снимка: изненада - най-накрая се оказва, че полицаят всъщност си падал по мъже, което намирам за неочакван край на романтичното начало в политиката), тия вече дори праскат мемоари в стила на партизаните от отряда "Чавдар" и скоро сигурно ще има титла "Активен борец срещу Орешарски", а в биографиите им ще има изречения от типа: "не участвах в съпротивата срещу Орешарски, но активно симпатизирах на движението".

Толкова много глупости, толкова много лъжи.

А резултатът от всичко това е и Борисов - 3.

Това е кабинетът на протестърите и те трябва да признаят бащинството, защото отпечатъците им са на местопрестъплението.
Та написах всичко това, защото прочетох, че довечера те пак щели да излизат на протест. Не мога да си представя каква може да е каузата им. Единственото, за което ги подозирам е, че ще искат нова порция участие във властта.

Те само това знаят да правят.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели