/Поглед.инфо/ Бившият вицепремиер (прилагателното "бивш" продължава да гали душата) Томислав Дончев реши да се прави на туитър-звезда и да пусне снимка от своя ученически бележник, където го мъмрят, че е избягал от манифестация за 24 май. Не е ясно каква е целта на занятието. Само предизборната обстановка подсказва, че се търси политически ефект. А коментарите отдолу просто къртят кътници - получилият забележката е изкаран политически бунтар, несъгласен със статуквото.
Култ!
След сълзите на Цецка Цачева за убития от комунистите дядо, който, оказа се, тя не за пръв път вади от килера на миналото, в ГЕРБ май има мода всеки да вади някакъв вид дисиденство, някакво винтидж несъгласие с режима, за да може да се представи на ошашавената публика като бляскаво прет-а-порте. Но как един човек, който е набор 1973 година като Дончев, да блесне с политическа съпротива? Ето как се ражда отварянето на старите бележници и патетично размахване на забележките като предизборна гордост.
Това е апотеоз на позата, която окончателно е удушила и изнасилила смисъла. Но все пак си струва да разчетем критично този повод за гордост. Младият четвъртокласник Дончев получава забележка, че си е бил шута от манифестация на 24 май. А какво толкова идеологическо е имало в нея, а? Да се скатаеш от празника на буквите не е повод за политическо надуване или пък причина за биене в гърдите. Почитта към Кирил и Методий не би трябвало да зависи от идеологически ветрове и историческите ситуации. Не е като да избягаш от манифестацията за 9-ти септември. Очевидно в бележника на четвъртокласника Дончев отсъстват такива забележки, защото иначе сигурно щеше да ги тика в лицата ни и да твърди какъв малък политически гений е бил и как се е съпротивлявал срещу режима.
Имам смътен спомен как в края на социализма много хора започвата да ръмжат срещу идеята статут на "активни борци" да получават хора, които са били на по 12-13 години през 1944 година. Очевидно днес минаваме през същия процес. Четвъртокласниците по оново време се опитват днес да минат за просветлени политически същества, които, бягайки от манифестация за 24 май, сигурно са протестирали за пазарна икономика, демокрация, трети мандат на Бойко Борисов и нов албум на Веселин Маринов. Разбира се, когато някой прибягва до такава подмяна на миналото, трябва да провери дали осъзнава в какви времена живее.
Като няма с какво бунтарско да се похвалиш в настоящото, е израз на огромна травма да тревожиш ученическите си спомени...
Дума
