/Поглед.инфо/ Ако човек не следи изкъсо българската политическа фауна, като нищо ще си помисли, че получава остър пристъп на шизофрения, примесен със зрителни и звукови халюцинации. Само преди около месец заместник-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов се появи пред медиите, за да обяви помпозно: "Премиерът се разпореди да не споменаваме президента, а да говорим за нещата, които действително могат  да водят до издигане на авторитета на институциите". Тогава дежурните политшамани на властта побързаха да разтълкуват това като обявяване на мир, смиряване на партийното начало в ГЕРБ и всякакви други дивотии. Разбира се, всичко се оказа една опашата лъжа, политически спектакъл за конюнктурна употреба. Защото само месец по-късно Цветанов не само пак спомена президента, ами го обвини, че търси институционален сблъсък. Това било недопустимо. Нещо повече - ексвътрешният министър разкри и вижданията си за това как трябва да функционира българската държава: президентът и всички политици трябвало да подкрепят "централния нападател" Бойко Борисов, защото той получавал признание и можел да легитимира много по-добре страната в Европейския съюз и извън него. Странно нещо, мама му стара, когато Цветанов говори за мир, винаги след това следва война. Това създава усещането за постоянна шизофрения, за някакъв задкулисен сценарий на подлости, интриги, забити в гърба ножове, политика на сенките, превърната в култ. Дори идеята президентът и политиците да подкрепят "централния нападател" пак е агресивна сама по себе си, защото по Конституция единствените по-силни пълномощия на президента са в сферата на външната политика, а Цветанов се опитва да ни убеди, че трябва да оставим премиера да играе в това поле, а всички останали само да му подават топката.

Поводът за поредната бойна операция този път беше интервю на Румен Радев пред "Панорама", в което той сериозно разобличи поредния кьорфишек на пропагандата на управляващите, а именно помпозната идея за цялостна ревизия на приватизацията. Още щом чух за нея - веднага разбрах кой е авторът. ГЕРБ трябва сериозно да са го закъсали с интелектуалния потенциал, след като са оставили Антон Тодоров да е разработчик на политическите им инициативи. Холивудското чудовище (той сам се оприличи на Мумията, така че не приемам обвинения за обида) отдавна играе на тази тънка струна на електората, удобно пропускайки, че той беше част от партията, която превърна приватизацията в глобално престъпление, а именно СДС. Президентът беше безпощаден в своята критика, че всъщност предложението на ГЕРБ реално няма да преследва никого, защото хората, които са във властта, подават от години имуществени декларации и към тях досега не е имало никакви претенции. А тези, които са извън властта, не подлежат на удари и могат да харчат натрупаното. Само с няколко изречения Радев унищожи цялата медийна митология за това как ГЕРБ ще тръгват да нищят несправедливостите по време на прехода и заради това Цветанов тръгна да се прави на интересен. Именно през такива идеи става ясно, че ГЕРБ в третото си издание на власт са обхванати от толкова голяма политическа импотентност, че вече се чудят какъв спецефект да измислят, за да замъглят безвремието си. ГЕРБ отдавна е партията на спечелилите от прехода и няма никакъв начин те да тръгнат срещу себе си. Защото, ако разследването на прехода е автентично и истинско, то партията им трябва да се саморазпусне моментално.

Та именно покрай това прехвърчане на искри стана ясно, че институционален мир няма да има. Не е ясно дали той ще премине в открит бой, но че вече има студена война е повече от ясно. Заради това единственият въпрос, който трябва да изясним, е - кой започна вледеняването на отношенията и благодарение на кого институциите се превърнаха в бойно поле със задълбочаваща се интензивност.

Отношенията между ГЕРБ и Румен Радев никога не са се отличавали с особена топлина. Още в момента, в който полагаше клетвата си като държавен глава, Радев показа характер със станалата култова реплика: "Остава ви още една седмица". ГЕРБ тогава избраха да се обидят, да обикалят намръщени телевизионните студиа и да обясняват как президентът още в началото се опитал да превиши пълномощията си. Може би в онзи момент част от по-смислената маса на партията на суджуците разбраха, че президентът в миговете на гняв знае как да говори с гласа на недоволните хора, а това е политическа сила, която не може да бъде подценявана.

И заради това, след като спечелиха изборите за трети път, ГЕРБ решиха, че президентът трябва по всякакъв начин да бъде отстранен от политическо поле, за да не пречи на шуробаджанашките корпоративни схеми и клиентелистките кръгове. Лично Цветанов мобилизира целия парламентарен ресурс, за да създаде комисия, която да разследва избора на боен самолет за българската армия, която беше насочена изцяло срещу Радев. След няколкомесечно мъдруване, тази комисия излезе с един постен доклад, пълен с намеци и недомлъвки, защото ГЕРБ така и не откриха нищо, за което да се хванат. А да припомняме ли как същият този Цветанов искаше да влезе непоканен на среща между кмета на Свищов и Радев, а след това публично се жалваше, че бил изолиран от нея. Пред очите ни изстрелите следваха един след друг, все по-злостни и маниакални и принудиха Радев да произнесе друга култова реплика: "Ако ГЕРБ искат война, ще я имат". С други думи, войната е в ход, сблъсъкът е налице, но той в нито един момент не е бил провокиран или започван от Румен Радев. Войната носи мирис на суджуци, които така и не разбраха, че времето им е преброено и никакви битки няма да ги спасят.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели