/Поглед.инфо/ "Не мога да отговарям за билета, защото смятам, че не това е най-важното в момента, най-важното е, че изпълняваме правителствената програма".
Ето това е аргумента на заместник-министърката на социалната политика Росица Димитрова защо си е позволила да пътува до Ню Йорк с билет за първа класа на стойност 8300 лева. Ехаа, ама така ли? Интересно защо десетките майки и възмутени смятат точно обратното. Цената на билета е от ключово значение, защото показва, че тази власт е оперирана от срам, свян и всякаква почтеност.
Майките протестират от месеци насам, разпънаха палатка пред парламента, държавата кипи в това социално недоволство, но гербаджийското цвете си хваща скъпия самолет, а после си прави селфита от някаква бюрократична конференция на друг континент. Това е цинизъм от различно измерение. Защото от години слушаме, че пари за социални дейности няма. За децата с увреждания никога няма средства, но за скъпи самолетни билети винаги се намират. Ето това е светът на ГЕРБ, в който се пържим като котел в ада. Разбира се, че парите за билета са от ключово значение, защото това показва истинското лице на водената политика. Тази политика се опиянява от воаяжите, от безсмислените конференции, които няма да решат проблемите на хората, които са на улиците. Проблемите на тези хора ще бъдат решени с повече пари, със средства, които трябва да бъдат разпределени правилно, а не да потъват в гербаджийските корпоративни паяжини. Защото всички виждаме как, когато ГЕРБ подхване нещо, стойността му се учетворява. Така че е съвсем нормално гербаджийката да си мисли, че й се полага да лети в първа класа на държавни разноски. Така тя идеално се вписва в изградения античовешки модел.
И всички тези глупости дойдоха на фона на разпадащата се като картонен декор София, която при първия по-голям дъжд показа, че е само едно потьомкинско село, където цялата инфраструктура е просто привидност.
А откъде дойде другото твърдение просто не смея да мисля. Най-важното било, че изпълнявали правителствената програма??! Яко. Защо не отиде да извади същия аргумент пред палатката на протестиращите - много ми е интересно? Защо не отиде да го каже на децата - трудно живеете, ама най-важното е, че изпълняваме правителствената програма. Не е ли именно това програмата, която доведе нещата до тази криза и до това недоволство? Не знам защо, но съм почти сигурен, че и Менгеле с голяма степен на вероятност е изпълнявал правителствена програма. И това ли трябва да е аргумент в неговата защита?
Аз обаче съм потресен не само от наглостта. Тази жена говори на някакъв извънземен език, кух, безсъдържателен, подобен на пластмаса. Някакъв новговор, все едно изваден от "1984". Давам ви пример. Преглътнете това: "Ние сме в диалог, аз много се надявам той да се превърне в конструктивен диалог, с конкретни предложения и решения, които да ни позволят да направим комплексна всеобхватна политика, ориентирана към индивидуалните възможности и потребности на всеки човек с увреждания".
Логично свързано изречение, много думи, нулево съдържание.
Или още по-култовото: "Най-вероятно е грешка, че съм се съгласила да тръгна, след като съм видяла цената".
Бил съм се бил напил...Лингвистичен и политически кошмар.
Потърсих госпожата в Гугъл и първата статия, на която налетях, метафорично прехвърли проблема и към медийната ситуация у нас. Попаднах на статия във вестник "Борба" за нея. Ще си позволя да ви цитирам само заглавието, защото то прекалено добре разкрива качествата на текста по-надолу: "Росица Димитрова, зам.-министърът, когото възрастните обожават, мъжете гледат с респект, а младите се дивят на енергията и красотата й".
Нямам какво да добавя!
И аз се дивя…
