/Поглед.инфо/ Често казваме, че българите се опростачват и ни се отнема духовността. Духовност се отнема, когато я нямаш. Ние явно не сме развили достатъчно резистентни и имунни сили, които да ни съединят със световната култура, но да не ни обезличават. Ние с основание се наричаме основатели на славянска книжовност, дори на славянска цивилизация. В същото време показваме една удивителна способност да бъдем корозирани в нашите стойности. Много лесно се отдаваме на подражанието. Вече често чувам един израз от американската словесност: Уау! Това вероятно означава нещо като "Леле Боже!" Тази ни адаптивност към чуждите културни стандарти внася една сянка на смущение, след като сме поставили темелите на славянската цивилизация. Аз не мога да разбера с какво евро-славянската цивилизация е по-малко стойностна от атлантическата.

Великата историческа заслуга на българите никой не отрича - че сме изобретили отрицанието на културния империализъм. Това е фраза, измислена от французите в средата на 60-те години, която отразяваше едно опасение, че чрез култура може да се прави и политика, която да обезличава. Неслучайно именно французите - кога от завист, кога от страх - измислиха тази фраза. Сега никой не говори за културен империализъм, а той триумфира. Това е свързано не само с компютърната фразеология, но и с подражанието, което ни праща далеч от това, което сме направили по времето на Солунските братя.

Когато човек излезе извън границите на България, в една Гърция например, няма да види надписи на английски и няма да чуе английска и американска музика, освен в специфичните радиоканали. Това не означава, че трябва да се подценява културната история на другите. Но симулацията на култура и на просвета е по-опасна от липсата на култура. Не всеки, който се обяви за културен деец, е такъв. Историческият приоритет, който имаме, не ни запазва от чужди влияния. Не че те са греховни и опасни. Но има разлика между самобитност и самоличност. Самобитност имат племената по долината на р. Ориноко. А ние имаме самоличност. Нашите книжовни дейци не са се вдъхновявали от Аристотел и от Платон, а са се вдъхновявали от нашето лично, локално, стойностно културно наследство - от Светите братя, от Черноризец Храбър и пр. При нас не става дума за една самоизолационна мания да сме единствените, но това наше подражание - от словесно до поведенческо, означава една дискретна, но трайна политизация на делото на Кирил и Методий. Всяка година наша делегация, водена я от министър на културата, я от министър на просветата, отива в Рим да се кланя на папата. Не трябва ли папата да дойде да се кланя тук, на тази равностойна култура? Папата на е бил "шеф" по времето на Кирил и Методий, те са ходили при него, защото са проповядвали тогава в диоцез, който е под егидата на папата. Братята създават славянска азбука, която разрушава монопола на латините. Защо сега наши делегации не ходят да се кланят при патриарха, а ходят при папата? Това е едно раздвоение, което до голяма степен размива нашата самоличност като културна стойност.

Имало е вчера сутринта по радиото едно дълго, предълго интервю с ръководител на състав от мажоретки. Това ли е 24 май? Хората отстрани ни гледат ако не с презрение, то със снизхождение. Тези мажоретки дойдоха отвън. Дъщеря ми навремето беше мажоретка в Америка, докато беше ученичка. Това овче и почти зоологическо подражание, освен че ни корозира отвътре, то буди една снизходителна усмивка от страна на тези, които имитираме. Помня, у нас беше дошла една французойка и казваше: "Ама аз не искам да ям "Данон", искам да ям великото българско кисело мляко". Обаче великото българско кисело мляко го няма. Тук не става дума за кулинария, че подражаваме на нечия кухня. Става дума, че подражаваме дори в битовите неща на чужди култури. Примерно, докато едни българи празнуват Трифон зарезан, други припадат по Свети Валентин и нощта на влюбените. Това обезценява не само собствените ни стойности, то ни обезценява и пред очите на света. Няма ли нещо различно, няма идентичност. Културата, просветата са различие.

Две неща са най-консервативни в една държавна традиция - армията и образованието. Не може всяка година да променяш нещо. Може да промениш в модата, в кулинарията - да има тука индийски, китайски, американски ресторанти, да. Но образованието е най-устойчивата, най-консервативната институция в една държава. Може дори конституцията да променяш, но не и армията и образованието. Особено пък по чужди модели. Сега вече стана така, че 5 процента от децата ни печелят всякакви олимпиади и след това се изнасят в чужбина, а 50 процента получават тук двойки на изпитите за университети. Това е пропастта в образованието, която се пренася от социалната сфера. Пет процента елитни деца, които с алтъните на бащите си отиват да учат в чужбина, и 95 процента - невежество. Ето това е падението, когато една държава загуби идентичност. Не може да има елитно образование в страна, която е в своеобразна социална болест.

Дума