/Поглед.инфо/ Както в Скопие някои направиха кариера с македонизма, тук други направиха кариера от препирните с македонизма. Ние сме отговорни за съдбата на онова население на Македония, което се чувства българско.

- България и Македония най-после подписаха Договора за добросъседски отношения, подготвян още от 2008 г. Как ще коментирате този факт, проф. Пантев?

- Един договор много рядко урежда взаимоотношения, особено когато продължително време са били конфликтни и враждебни. Но това безспорно е една цивилизована стъпка към успокояване на атмосферата, на диалога. Един договор не може да промени историята, но може да приеме съвременните, текущите реалности, при които колкото и топли и братски чувства да имаме като минало, днес се развиват други реалности, които трябва да се приемат. Това не е някаква пораженска драма от страна на България. Не случайно крайните националисти и от двете страни са недоволни от този договор. Чух, че в Македония е имало доста хора, които са направили кариера с македонизма, но и в България има доста хора, които направиха кариера от препирни с македонизма! Така че да оставим нещата малко да поутихнат, това са две държави, кой на какъв език или диалект говори, това ще решат самите те.

- Договорът предвижда съвместна комисия да изглажда острите ъгли, за които и вие споменавате. Как ще работи тя?

- Не знам кой ще бъде в нея. Но македонците не ще се откажат от това, което са писали за своето минало, защото новият идентитет на македонците не може без минимална историческа основа. От друга страна има хора, порядъчни историци, които не могат да приемат тази версия, в която взаимно се обвиняваме, че си крадем историята. Аз не мога да разбера как може два народа или две общности, които еднакво се прекланят пред илинденци, пред Гоце, Даме, Яне Сандански, Пере Тошев да имат толкова противоречия помежду си при положение, че славим, почитаме и запаметяваме всичко това, което са изживели македонските българи или българските македонци. Тук има един въпрос, който все се опитвам дискретно да припомня. Има един основен принцип в историята на балканския национализъм – той е признаваш ли държава, автоматично признаваш език и нация по простата причина, че целият балкански национализъм, поне що се отнася до обособяване на държави, е езиково базиран. Ние с лекота приехме, че има черногорски език, с лекота приехме, че има молдавски език. Сърдим се на тези, които признават македонски език, но ние също признавахме изкуствени езици.

- Учудиха ли ви безпрецедентните поздравления, които получиха отвън управляващите в София и Скопие за този договор? Двама еврокомисари направиха съвместно изявление, последваха ги адмирации от Берлин, Париж и Вашингтон.

- Защо трябва да се учудвам, когато се нормализират едни отношения, които бяха обект на препирни и разправии?! Всеки значим европейски политически деец би трябвало да поздрави това! Но от друга страна, виждаме, че Западът води политика на фрагментаризация на Балканите и това че две страни вече се признават като самостоятелни обекти и субекти на балканската политика е част от този замислен стратегически успех. Имаше една фраза за ребългаризация на Македония. Ние нямаме бъдеще по този път. Никой няма да позволи България да бъде голяма страна, така както (няма да позволи - б.р.) Сърбия и дори Гърция.

- Ако ние не можем да се разберем сами, има ли вероятност да ни посочат отвън основните тези, които трябва да бъдат написани в учебниците по история на двете страни?

- Този въпрос е много труден, казах вече. Много хора са заложили кариера, име, популярност, а защо не и любов. И от двете страни! Ще припомня, че тази идея за общи балкански учебници съществуваше още пред 1989 г. Но нали на Балканите всичко величаво е военолюбиво! Ние сме „велики“, защото сме побеждавали с меч в ръка другите. Не мога да си представя тази обща история. Такова нещо произтича от отстъпки, но аз не мога да си представя кой от балканските народи ще отстъпи, признавайки, че и той е нанасял поражения и оскърбления на съседите си, така както е бил и обект на поражения и оскърбления. То затова Балканите, за разлика от иберийските народи, за разлика от скандинавските народи, на централноевропейските, не могат да преодолеят това. Прекалено много история има тук, която е изкована на базата победа – поражение – враждебност!

- Трябва да мине време, за да се слегнат пластовете, така ли?

- Трябва да мине време, да, да приемем мисълта, че исторически македонците са българи, но днес там стават процеси, които са вън от нашия контрол.

- Кой допринесе най-много за този договор, все пак той е готвен от 2008 г., но успя сега?

- Явно чувстваме една умора от взаимните обвинения. Ако в Македония, например, се направи филм за българската окупация там (по време на Втората световна война - б.р.), колкото и в началото да е била посрещната с радост, това се нарича антибългарски акт тук. Ако кажеш, че българите са македонци, в Скопие ще си антимакедонец. Тази непримиримост, явно, безспорно натежава. А и няма какво срамежливо да не признаваме, че това сближение е внушено, инспирирано, да не кажа наложено и отвън.

- Все пак рядко получаваме такива поздравления от Вашингтон!

- Както казах, не може да не се приветства такъв акт. Аз съм сигурен, че и Сърбия, и Хърватия, и Гърция, въпреки възраженията си по името Македония, ще ни поздравят. Какво друго, освен одобрение и дори поздравление, може да предизвика една такава добросъседска миролюбива акция.

- Договорът може би се дължи и на смяната на управленския елит в Скопие?

- Чрез договорите се създават условия, но няма никаква гаранция за това как ще се спазват. Бисмарк казва, че договорите се пишат затова, за да бъдат нарушавани. Тук става дума за една продължителна, наслоечна акция, при която, за да си патриот тук трябва да мразиш сърбите и сърбеещите се македонци, а у тях е точно обратното. Това не може да бъде магически променено. Но не може и договорът да не се посреща с удовлетворение, защото така или иначе на един и същ паметник свеждаме синовно глави. В каквито и държави да живеем, ние сме потомци на едни и същи хора. И това е заветът на Илинден. Илинденци не са скачали срещу Турция, за да има такива държави на Балканите, които помежду си са враждебни не по-малко, отколкото към Турция. Заветът им е преди всичко културно-историческо сътрудничество, както го е казал Гоце. Този договор не е панацея и гигантски пробив, но така се започва! Така се започва, дори когато трябва да преглътнем някои свещени романтични епизоди от нашата история, защото идеята, че Македония е най-романтичната част от нашата история, не е точно така. Македония е най-трагичната част от нашата история. Ние сме отговорни за съдбата на онова население на Македония, което се чувства българско. Исторически отговорни, че ги оставихме там!

Автор: Красина Кръстева

epicenter.bg


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели