"За да се види каква фигура е Костов, ще дам конкретен пример – защото кой съм аз да правя цялостна оценка. – разказва ген. Бонев. Един от хората в „онзи доклад“, които бяха набедени като големи мафиоти, е един много известен столичен адвокат, който ми е близък, водим дела заедно. Минава време, Иван Костов го вика в централата на „Кърниградска“ – понеже има нужда от юридическа помощ. Седят, говорят приятелски. Костов му казва: „Тодоре, нали знаеш, че никой не вярва на оня доклад“. В това време влиза Атанасов и се стъписва – защото вижда човек, за когото е писал лъжи, да говори дружелюбно с Костов. И не само това, ами Костов очаква услуга от него. На всичкото отгоре Иван буквално изгонва от стаята най-позорно Атанасов, за да се хареса на оклеветения. Костов не вярва в това, което поръчва. На него му трябваше оръжие. Това е характер, това е Макиавели."

- Защо се кандидатирахте за президент? Така не помогнахте ли на „червения“ Георги Първанов да бие Петър Стоянов?

- Когато не бях вече министър и мина един продължителен период от време, Иван Костов ме покани през пролетта на 2000 година в Министерския съвет – така че да ме видят журналистите след заседание на правителството. Проведохме един разговор – той каза: „Богомиле, виж, в политиката е така, разбираш“. При наличието на „онзи доклад“ – обръщам внимание!

- Да, да. Това е важно.

- „В политиката е така. – каза ми Костов – Пиши сега срещу комунистите, участвай активно, а в следващите избори ти ще си наш депутат.“ След което аз научавам – защото работех като адвокат – че мои клиенти, много сериозни фирми, участват в проекти. Включително ставаше въпрос за водата на София – за една голяма френска фирма. Та моите клиенти, ми казват: „Много сме доволни, много добре работим, обаче на нас ни казаха от правителството, че ако вие сте ни адвокат, няма да минем“. Минава това, правя си извод. Излиза материал в един вестник за това, че Едит Гетова, компенсаторки и т.н – една информация на службата за сигурност, която аз съм изпратил на Иван Костов. (Става въпрос за това, че зам.-министърът на промишлеността Едит Гетова в кабинета „Костов“ бе подписала скандално издадени компенсаторни записи на Анжел Енгибарова-Шмит. По-късно ексзаместничката на покойния Александър Божков беше обвинена, че е подписала удостоверения, които надхвърлят 250 пъти реалната стойност на отнета след 9 септември 1944 г. фабрика на българката с германско поданство.)

И резолюцията на Костов не била да се изпрати информацията на Прокуратурата, не е да се допровери – защото не беше ясно какво точно се е случило. И да се привлекат отговорните. Неговата резолюция била Сашо, Бог да го прости Сашо Божков, да се оправя с последната точка, която засяга вече личностите. Това излиза в един вестник. Аз съм на някакъв конгрес – тогава бях председател на Федерацията по конен спорт. Научвам за случилото се от журналистите, които ме търсят по телефона. Разбирам и че Иван Костов по повод на статията е казал: „Ами виновен е вътрешният министър, който вместо да ми дава на мене информацията, е трябвало да я даде на Прокуратурата“. Това е абсурд! Защото на Прокуратурата може да се даде нещо, когато се изясни цялата фактическа обстановка. Да е ясно какво е отношението и на министър-председателя към това.

Ние се чухме тогава с него по телефона и се скарахме, разбира се. След което аз започнах да говоря за корупцията в страната – защото разбрах, че той иска да ме унищожи и политически, и чисто имотно. Аз няма с какво да храня семейството си, ако не работя адвокатската си професия. Това беше причината да започна да говоря. През август 2000 година се прави среща в Евксиновград – това го знам съвсем точно от участници в нея – където се чудят как да обезсилят думите ми за корупцията. И тогава решават, че ако ме свържат мен по някакъв начин с Чорни – а в същото време с него техните отношения не са добри, защото той не си е продал 34% от Мтел, тоест не им ги е подарил – с един куршум ще ударят няколко заека. Затова решават да изгонят този човек, когото аз не познавам, не съм му осигурявал монопола. И в същото време това да го сложат като тежко клеймо върху мене.

- А бяхте ли на яхтата му? Имаше и такава една история.

- Не е имал яхта – това е смешното. Тази лъжа с яхтата е ефектна, трябва да го призная. Защото тя спира мисленето. Тази клевета спира обаче въпросите за доказателствата. Същият яхтен скандал изплува по-късно пак с едни министри – но тях ги имаше на снимка. При мен няма такова нещо. Има очевидец, който е Едвин Сугарев, от Индия.

- Да, той тогава го каза в мое студио като очевидец.

- След това. Какви са последиците? Ако аз съм бил свързан с когото и да било, би следвало това да се отрази някъде в материалното ми състояние. Най-малкото, да съм работил нещо за Мтел. Няма такова нещо. Никой не задава тези въпроси, когато имаш една лъжа, която опакова всичко.

- Да се върнем на днешния ден, на днешната ситуация. Един от проблемите на десницата се оказа и фигурата на Иван Костов, който имаше голяма харизма за десните избиратели. Може ли да направите малък портрет на тази фигура, която обединяваше толкова много хора. А и в момента има костовисти, които няма да гласуват за Реформаторския блок просто защото Костов не е там.

- Лошото е, че има хора от Реформаторския блок, които продължават да мислят с категориите на Костов. За да се види каква фигура е Костов, ще дам конкретен пример – защото кой съм аз да правя цялостна оценка. Един от хората в „онзи доклад“, които бяха набедени като големи мафиоти, е един много известен столичен адвокат, който ми е близък, водим дела заедно. Минава време, Иван Костов го вика в централата на „Кърниградска“ – понеже има нужда от юридическа помощ.

Седят, говорят приятелски. Костов му казва: „Тодоре, нали знаеш, че никой не вярва на оня доклад“. В това време влиза Атанасов и се стъписва – защото вижда човек, за когото е писал лъжи, да говори дружелюбно с Костов. И не само това, ами Костов очаква услуга от него. Тогава Костов го изгонва от стаята най-позорно, за да се хареса на този човек, оклеветения. Иван не вярва в това, което поръчва. На него му трябваше оръжие. Това е характер, това е Макиавели.

- Един от основните упреци към вас е, че работите за олигархията. Задаваният въпрос е с какво си изкарвате прехраната, доходите ви… Не обслужихте ли олигархията по време на т.нар. „преход“?

- Ако под олигархията се разбира Георги Гергов, аз не работя за него, той е мой клиент. По договор аз съм адвокат на Пловдивския панаир. И имам много по-големи клиенти. По тая логика трябва да посоча и други, много по-големи фирми. Изкарвам си хляба изцяло с адвокатска дейност. Аз съм адвокат в Софийската адвокатска колегия, имам 17 години стаж. А с многото писаници по мой адрес, повечето неверни, ми направиха добра услуга – популярност. Това за адвокатите е важно.

- Възможно ли е да се разруши този затворен кръг – протестиращи срещу олигархията, говорят в медиите на олигархията срещу олигархията… Без олигархията да е назована поименно, без да са изброени нейните престъпления. В същото време икономиката се задушава от монополи, алчност и най-вече от глупост според мен. Как да излезем от този затворен кръг?

- Според мен формулата е тази, за която говорихме преди малко. Реформаторите трябва да са способни на политически проект, който да укрепне достатъчно, за да елиминира ГЕРБ, за жалост те не го разбират това. ГЕРБ е кукувиче гнездо – нито са десни, нито не са мафиоти. За жалост от Реформаторския блок не разбират това. За това се иска работа. Не е достатъчно да излезеш и да кажеш: „Ние сме доброто качество, вие сте лошото количество“. Това не е достатъчно. Иска се къртовска работа. Да вземем за пример Цветанов – парадоксално, че него ще го дам за пример… Той изгради – с всичките кусури по начина на изграждането, с милиционерщината, ако щете – структурите на ГЕРБ. Нов политически проект има нужда от работливи хора, няма нужда от някакви надути разпределители на парични средства. Защото те това правят.

- Според вас Доган управлява ли България все още?

- Според мен, да. Доган превърна партията си в политически бизнес. И тя е желязна. Известни са неговите ходове за задаване на кадри, за изпращане в Сорбоната. Той единствен гради това нещо. Той има сигурния електорат и успява да го контролира достатъчно добре. Така че той ще си остане играч.

- Тоест не можем да търсим вина у хората, които искаха антикомунистическа алтернатива или алтернатива на олигархията във външните сили. А просто в неспособността ни да се свързваме в общност?

- Политиката е изкуство на възможното. Това е клише, обаче работи, то е вярно.

- Но ГЕРБ е възможност, а вие я отричате. Казвате, че това е невъзможно. Вашите аргументи не се разбират от повечето хора. Те гласуват, защото ГЕРБ казват: „Ние сме десни, ни е сме членове на ЕНП. Ние сме срещу комунистите“.

- Целият ми живот е свързан с борба с престъпници. Хората, които ме упрекват, че работя за олигархията, те са се променили, аз съм си същият, но те са се променили. Няма начин хора, които съм преследвал за това, че рекетират дребния бизнес, идвайки на власт, това нещо да не го пренесат на държавно ниво. Защото 4 години ГЕРБ това правеше. Ако тогава вземаха фирмите на хората, искайки 30%, сега информацията е, че искат 80%.

- Аз имам същата информация от съвсем различни хора.

- …не говорим за това, че Бойко изпраща Коджейков да вземе бизнеса на някого. Говорим за това, че по този модел всякакви чиновници, на всички нива, за най-дребни обществени поръчки поставят това условие. Ако вие сте собственик на една фирма, как ще осчетоводите 80%, които трябва да излязат за подкуп. Това няма начин да стане. Затова фалираха хиляди фирми.

- Мислили ли сте, че може да се върнете в политиката? Искате ли това и смятате ли, че има накъде да се работи в тази посока?

- Не, аз се отказах официално, не желая да се занимавам с това. Това е съсипващо за семейството. Онзи, първият компромат, който се пусна през „24 часа“, услужливо беше хвърлен в двора на родителите ми. Да не би да пропуснат да си купят вестника! Какво да говоря за децата ми… Но това не ми пречи да имам мнение като гражданин.

Интервю на Явор Дачков