В 9.10 ч. 208 делегати на Софийската организация на БСП влязоха в залата на Позитано № 20 за да останат в нея над 13 часа . В 22.30 ч. онези, които издържаха поредния партиен маратон, напуснаха залата с мисълта, че са направили своя избор за Председател и ръководство на 15-хилядната организация. Тогава защо разочарованията бяха повече от радостта , а уморените лица не показваха, че се е случило нещо значително и важно?

Вероятно е необходимо да оценим доклада на Румен Овчаров като многопосочно политическо послание – там имаше неща, които трябваше да чуят делегатите на бъдещия 48-и конгрес, членовете на ръководството и  Сергей Станишев.

Тези послания бяха чути и разбрани – в заключителното си изказване Станишев потвърди подкрепата си за фаворитката на Овчаров - Анна Янева, разбира се деликатно и с формулата „приемственост и промяна”.

Какво мислеше обаче залата по тази формула стана ясно на първото гласуване за председател на ГС.

Анна Янева – с четири мандата в СОС и един в 41-то Народно събрание, получи подкрепата на 87 делегати . Доста хора с разнопосочни интереси приеха внушението както на Станишев, така и на досегашния председател на ГС Румен Овчаров .

Валентин Иванов – председател на РС на БСП „Оборище”, който декларира, че е единственият председател на районна структура , поканил на своя терен Георги Първанов, трябваше да се задоволи със скромните 10 гласа.

Най-интересно беше как ще разпределят гласовете си останалите трима кандидати – издателят на в. Дума и председател на движение „Русофили” Николай Малинов , общинският съветник и лидер на БСП в район „Искър” Борис Цветков и финансистът и общински съветник Георги Кадиев. Това са хора с различни биографии, с различен политически опит, но единни в едно – социалистите в София очакват „промяна и приемственост”, а не обратното!

Малинов, Кадиев и Цветков имаха както явни предимства, така и скрити за залата недостатъци. Общото обаче се набиваше на очи - когато говореха при своето представяне, личеше искреност , готовност за сериозен политически скок и искрено вълнение.

Важното беше и друго – тримата млади кандидати за председателството на столичната организация на БСП заявиха ясни програми, демонстрираха свежа мисъл и завидна психологическа устойчивост.

Техният резултат се оказа неочакван за ръководството на конференцията – Николай Малинов – 38 гласа, Борис Цветков – 38, Георги Кадиев – 32 гласа. Така Н.Малинов и Б.Цветков се отправяха на втори тур при тайно гласуване, а Г. Кадиев отпадаше.

Общият брой на гласовете им даваше сбор от 108 гласа, който срещу събраните от апарата 87 гласа за Анна Янева потвърждаваше само едно – ако „промяната” имаше една, а не три кандидатури, тя трябваше да нанесе решителен удар на „приемственоста”.

Тук вече е ясно, че личната амбиция–най-силно заявена от Борис Цветков и Георги Кадиев , лиши столичните социалисти от нов съвременен лидер. Между другото и тримата са в тесните възрастови граници между 42 и 44 години – ясен знак към едно трудно за БСП поколение.

Анна Янева беше избрана на втори или може би все пак на трети тур след като на поредното тайно гласуване от 192–ма гласували и при две невалидни бюлетини, тя получи 96 гласа и се „промъкна” буквално с 1 глас до 50,26 % от гласувалите.

Абсурд от политическа гледна точка, който вероятно днес и утре ще бъде разгласяван като успех.

Хората, които дадоха глас за промяната – 108 гласа на първия тур, претърпяха своето поражение. Това не е страшно, защото политиката е дълго състезание.

Важното е да се осъзнае цената както на „успеха” на Анна Янева, така и „поражението” за Николай Малинов, Борис Цветков и Георги Кадиев.

Мисля, че максимата „по страшно от поражението е единствено победата” с пълна сила важи за тази 12-та конференция на софийските социалисти.

Много бързо Малинов, Кадиев и Цветков трябва да разберат, че този резултат е временен и конюнктурен.Той ще се променя, защото времето ще извика на живот нова програма, ново поколение и нови софийски „червени” лидери.

Ако не ги разколебаят и елиминират поединично, както това се случи на тази конференция.