/Поглед.инфо/ Точно в 10:31ч. сутринта на 8 април 2014г. камерите на турския парламент улавят фигурата на млад мъж с дънки и яке, който се отправя към вход №3. Малко по-късно, след полицейска проверка на редовния му пропуск, лицето влиза в сградата и се отправя към коридора, където се намират стаите на опозиционната Народно-републиканска партия. Тук той пресреща лидера на партията, 66-годишният Кемал Калъчдароглу, обкръжен от депутати на партията. В този ден те се събират за първи път след проведените на 30 март местни избори и очевидно резултатите от тях са обект на оживения им разговор.
За всеобща изненада, младият мъж нанася юмручен удар на опозиционния лидер, който пада на пода. Нападателят светкавично е скрит в една от стаите на другите парламентарни сили, „за да не бъде своевременно нападнат”, задържан е и с бясна скорост изведен от сградата на парламента, а Кемал Калъчдароглу отказва да се подложи на медицински преглед, въпреки очевидния хематом на лицето му. /1/
След няколко часа става ясно, че нападателят се казва Орхан Йовет, 28-годишен безработен и бивш затворник, член на управляващата Партия на справедливоста и развитието /ПСР/ до 2012г. и краен националист. Като причина за нападението той посочва възмущението си от речта на опозиционния лидер в Анкара по време на крайно острата предизборна кампания през м. март 2014г.
Този неприятен и в някаква степен странен скандал от ранната утрин на 8 април, ме върна 55 години назад в историята на Турция. На 1 май 1959г., в условията на остра политическа криза, в гр. Ушак срещу тогавашния лидер на същата НРП Исмет Иньоню са хвърлени камъни и той е ранен в главата.
Исмет паша или „Ikinciadam” – „Вторият човек” е забележителна историческа фигура, най-близкия сподвижник на Мустафа Кемал Ататюрк, министър-председател в продължение на 13 години и президент на Турция в продължение на 12 години.
Ако поставите една до друга фотографиите на Кемал Калъчдароглу и Исмет Иньоню, ще бъдете поразени от тяхната особена прилика, факт, който беше коментиран още при избора на Калъчдароглу за лидер на НРП. Забележителното в случая е, че след като преживява този неприятен инцидент през май 1959г., Исмет Иньоню с превързана глава продължава своята обиколка под бурното одобрение на протесните митинги срещу правителството на Аднан Мендерес, за чието духовно и политическо наследство претендира... сегашният министър-председател Р.Т.Ердоган.
В следващото десетилетие – през целия период на 60-те години на 20 век, Исмет Иньоню става свидетел на военните преврати от 27 май 1960 и 12 март 1971г., на съдебния процес срещу ръководителите на правителството на Аднан Мендерес и тяхната екзекуция на о. Ясъада.
Исмет Иньоню ръководи три коалиционни правителства от 1961 до 1965г и до края на десетилетието остава лидер на НРП. Умира на 89-годишна възраст, с което потвърждава една закономерност - турските политици по правило са дълголетници. Така например, третият президент на Турската република – Джелял Баяр почина на 103 години, а четирима от наследниците му са живи и до днес – ген. Кенан Еврен е на 97 години, Сюлейман Демирел – на 89 години, а Ахмед Сезер – на 74 години. Сегашният президент Абдуллах Гюл ще завърши мандата си на 64-годишна възраст.
Тази историческа екскурзия може да изглежда самоцелна, но често съдбовните знамения в историята се оказват неразчетени от съвременниците им. Разбира се, до онзи момент, когато поредната спирала на политическия процес не им поднесе традиционната „изненада”. Словосъчетанието „къса историческа памет” не се ражда на празно място и без връзка с действителността.
И тогава, и сега, коментарите в турската преса са обединени от констатацията, че непримиримостта, взаимните обвинения и „езикът на омразата” са преминали всички цивилизовани бариери, а обществото е заредено с огромно политическо напрежение. В настоящата ситуация, след протестното лято на Гези парк, зимата на корупционни скандали и крайно ожесточената предизборна пролет, предстои в следващите пет месеца да видим още по-силно задълбочаване на разделението и нагнетяване на напрежението.
Няма съмнение, че местните избори от 30 март т.г. слагат началото на новия политически цикъл в Турция. Но докато резултатите от тях все още са подложени на внимателни оценки и осъзнаване, страната вече навлиза в следващия епизод на драмата - първите преки президентски избори, насрочени за 10 август. За настоящата година това ще бъде втората решителна битка на министър-председателя Р.Т.Ердоган в неговото трето политическо десетилетие /2/.
Как ще се развие днес и в следващите няколко месеца политическия цикъл в Турция и кои съдбовни знаци ще се окажат отново актуални вероятно е трудно да бъдат предвидим. И това сравнение между събитията от 1959 и 2014г. е само опит да бъде допълнен предварителния анализ на събитията от 30 март, който направих непосредствено преди изборите /3/.
Анализът на резултатите от местните избори от 30 март 2014г. има обективна стойност единствено при наличието на ясно разбиране като етап, начало и преход към бъдещите преки президентски избори през август 2014г. и редовните парламентарни избори през юни 2015г. Това ще оформи окончателно политическата конструкция в Турция за десетилетието, предхождащо празненствата за 100-годишнината от провъзгласяването на Републиката през 2023 г.
Сигналите, които дават в последните месеци кредитните агенции за развитието икономиката на страната, натрупаното политическо напрежение в последната една година след началото на събитията в Гези парк, както и резултатите от местния вот само потвърждават очакванията за бурно политическо лято. /4/
Нека разгледаме някои от основните точки в анализа на резултатите от местните избори.
Победителите
Окончателните, макар и неофициални резултати, показват 45,6% или 20 519 829 гласа за управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/. Тя запазва доминиращото си влияние в 48 от 81 области, както и кметските места в Истанбул - 47,9% за досегашния кмет Кадир Топбаш, в Анкара - 44,6%, където своя пети мандат ще започне кмета Мелих Гьокчек, в Бурса – с 49,6% за кмета Реджеп Алтепе, в Газиантеп – с 54,7% и кмет - бившия министър на социалните грижи Фатма Шахин, една от трите жени-кметове на областни градове, избрани през 2014г /5/.
В коментарите си, световните медии окачествиха резултатите като лична победа на министър-председателя Р.Т.Ердоган, плод на върховни усилия и крайна непримиримост при очевидно неблагоприятни външни обстоятелства /6/.
Много често те съдържат и лична характеристика на турския министър-председател – авторитаризъм, необуздана амбиция, готовност да жертва всяка личност, която се окаже в неподходяща комбинация и в ущърб на личния му успех. Общественото недоволство и преките сблъсъците от средата на 2013г. в Истанбул задълбочиха тези характеристики и дооформиха представата за Р.Т. Ердоган като политик с остра и безкомпромисна реакция, която при определени обстоятелства може да излезе изцяло от рамките на привичното и предсказуемото /7/.
В едно забележително по своята дълбочина интервю, турският социолог Абдуллах Гюр дава значително по-разгърната оценка на тези събития и персонажи.
Според него, през целия период след юни 2013г., и особено след арестите от 17 декември 2013г., министър-председателят е следвал стратегията на целенасочено и съзнателно усилване на общественото напражение, което в крайната си фаза е облагодетелствувало именно управляващата партия и нейните кандидати по места.
Ако приемем избирателния корпус на ПСР от 20,5 млн. души за 100%, то едва 30% от тях посочват идеологически или морални предпоставки за своя вот. Другите 70% в огромното си болшинство са предпочели личната си социална и икономическа стабилност и именно фигурата на Р.Т.Ердоган като неин своеобразен символ.
Това обаче не дава основание да се твърди, че турският избирател се е оказал безразличен или нечувствителен към обвиненията и разкритията на корупционните скандали. В този случай и в конкретното историческо време тези мотиви се оказаха подчинени на общото усещане за липсата на реална алтернатива и желанието за съхраняване на икономическия просперитет и стабилност на страната. /8/
Така, чрез добре насочени послания и подклаждане на напрежението, и пренебрегвайки всички други предпоставки и обстоятелства, министър-председателят преобърна местните избори в своеобразен референдум за цялостната си политика.
Важно е да се отбележи, че немаловажен фактор за изборния успех на управляващите изиграха и многобройните изборни нарушения, фалшификации и откровенни провокации, като например изключването на електроенергията в момента на броенето на бюлетините в избирателните секции.
Опозицията
Народно-републиканската партия /НРП/ получи подкрепата на 27,8% от избирателите или 12 533 398 гласа. В сравнение с местните избори от 2009г. тя добави 5% подкрепа, а спрямо парламентарните избори от 2011г. – близо 1,4 млн. нови избиратели. Партията разшири своето влияние и вече доминира в 14 области.
На Черноморското крайбрежие това са областите Гиресун – с 46,3%, Синоп – с 54,3%, Зонгулдаг – 39,9%; в Тракия Къркларели – с 38%, Одрин – с 36,9% и Текирдаг – с 45,8%.
Традиционно НРП заеха лидерските позиции в Средиземноморския район: в Измир – с 49,6%, в Чанакале - с 54,4%, в Айдън – с 43,8%, в Мугла – 49,1%.
На тези избори партията получи допълнително подкрепа в Ескишехир – с 45,3%, в Хатай – с 41,2% и в Бурдур – с 44,4% - т.е. в области, където са налице електорални пробиви за НРП.
Най-драматични за двете големи турски политически партии се оказаха местните избори в столицата Анкара, където съотношението на силите ПСР – НРП е фиксирано в съотношение 44,9 на 43,8%, а фактическата разлика възлиза на 32 187 гласа. /9/
Опозицията поиска повторно преброяване и обвини управляващата партия в изборни фалшификации, но както съда, така и Висшата избирателна комисия не уважиха техните претенции.
Внимателният анализ на изборните резултати показва регионалното своеобразие на избирателния корпус на НРП. Както справедливо забеляза един от турските блогъри Озгур Коркмаз – най-старата историческа партия набира подкрепа едва в 2/3 от областите на страната и отсъства напълно или частично в други 1/3 от тях.
Така в Югоизточна Турция, т.е. в 18–те области с преобладаващо кюрдско население, НРП получава нищожна подкрепа – в 4-ри от областите – до 1% от гласовете, в 11 от областите – до 5% от гласовете, а в 12 от областите – главно в Централен Анадол – до 10% от гласовете. Тази специфична характеристика на влиянието на опозицията очевидно ще продължава да оказва своето влияние върху целия политически цикъл. /10/
В крайна сметка наред със структурните си проблеми, в регионален план НРП се оказа за пореден път в плен на консерватизма си, на слабото си присъствие в по-бедните райони на големите градове отново, на липсата на ясни послания към новото поколение турски избиратели, които разтърсиха страната през лятото на 2013г.
През целия предизоборен период беше следвана линията на една крайно негативната кампания, което не позволи на НРП и на нейния лидер Кемал Калъчдароглу да се представят и да бъдат разпознати като истинска алтернатива на досегашното управление на Р.Т.Ердоган. /11/
Партията на националистическото движение /ПНД/ запази позициите си, както в национален, така и в регионален план и с подадените за тях 15,2% и 6 860 493 гласа, и полученото предимство в 8 области, потвърди мястото си на трета политическа сила в турската политическа система днес.
Кюрдите
Партията на свободата и демокрацията /ПСД/, известна с близоста си до Кюрдската работническа партия /ПКК/ запази своето влияние в 10 области и постигна заедно с втората прокюрдска партия – Народно-демократичната партия над 6,1% или около 2,750 млн. гласа.
В много отношения политиката на управляващата ПСР по кюрдския проблем, чието начало беше поставено през пролетта на 2013г. и е пряко свързана с промените в позицията на Абдуллах Йоджалан, на този етап гарантира поделеното влияние на Р.Т.Ердоган в над 15 области, заедно с представителите на легалното национално кюрдско движение.
В следизборните си коментари мнозина турски анализатори прогнозират продължаващо сътрудничество между ПСР и кюрдските лидери – както в рамките на парламента, така и на местно равнище. В турските медии вече беше лансирана смелата версия, че при определени обстоятелства е възможна неочаквана и драстична промяна на положението на осъдения на доживотен затвор Йоджалан.
Ежедневната битка за утвърждаването на кюрдското национално съзнание и дори на името „Кюрдистан” ще среща ежедневна съпротива и натиск, а това поставя под съмнение много от клишетата, които управляващата партия се опитва да наложи по тази най-чувствителна за Турция тема. /12/
Всъщност още в първите часове след местните избори кюрдските лидери заявиха, че очакват продължаване на мирния процес и неговото законово регламентиране, което да го направи необратим /13/.
Местните избори и външнополитическите щрихи
Изборите от 30 март 2014г. бяха очаквани с известно напрежение от партньорите на Турция – от Съединените щати, ЕС, Русия и от страните в Близкия Изток и в Кавказ.
В условията на продължителна и дълбока криза в Украйна, на драматично изостряне на отношенията между ЕС и Русия и Съединените щати и Русия, една политическа криза в Турция очевидно беше възможно най-малко желаното развитие в геополитическо пространство на Евразия.
За това, още на 31 март, Владимир Путин поздрави Р.Т.Ердоган с успеха на партията в едни местни избори, което очевидно надхвърляше всички общоприети протоколни норми. /14/
Подържаното и стимулирано от управляващата партия напрежение в отношенията с ключовите партньори – ЕС и САЩ, се оказа своеобразна жертва на избирателната кампания. Атаката срещу „външната опасност” и особено срещу Фейтуллах Гюлен засили съмненията в политиката „нулеви проблеми със съседните държави”, което даде основание на уважаван турски учен като проф. Ахмет Евин да заяви, че не разбира вече тази външна политика. /15/
Местините избори като отправна точка за предстоящите президентски избори
Първите резултати на местните избори незабавно бяха „преведени” и ситуирани върху бъдещите президентски избори в Турция. Коментарите се концентрираха върху личностната драма – ще предпочете ли Р.Т. Ердоган новият политически връх – Дворецът Чанкая и при какви обстоятелства неговия приятел Абдуллах Гюл ще осъществи прехода към лидерството в правителството. Тази всеизвестна „руска” рокада, към днешния ден изглежда все по-вероятна с оглед постигнатите на 30 март изборни резултати. Все пак, до 10 август 2014г., когато ще бъде избран дванадесетия турски президент, всички варианти остават възможни и реални.
Часове след края на местните избори, лидерът на опозицията Кемал Калъчдароглу лансира закономерно своето предложение – опозицията да излезе с обща кандидатура, фигура, която да има характеристиката на неутрален интелектуалец, отдалечен на равно растояние от политическите партии, извън кръга на военната администрация и очевидно конкурентен на Р.Т.Ердоган. /16/
Значително по-умерен беше досегашния президент Аб.Гюл, който заяви по време на посещението си в Кувейт, че решението си в лично качество ще вземе сам, а окончателната развръзка трябва да очакваме след личен разговор с министър-председателя Р.Т.Ердоган. /17/ Вероятно такъв разговор е бил воден и на срещата между двамата на 10 април 2014г., но провеждането й при закрити врати, само остави прогнозите и хипотезите да доминират над реалните взаимни ангажименти на двамата национални лидери. /18/
Няма никакво съмнение, че предстоящият политически и личностен избор след проведените местни избори ще раздели нацията на две почти равни части – „про-Ердоган” и „анти-Ердоган”. Аритметичните действия от типа - ПСР + кюрдските гласове – очевидно са схематични и на този етап вероятно не до край верни.
Анализът става още по-труден, а прогнозите - все по-объркани при обстоятелството, че е налице втора неизвестна – възможна ли е единна кандидатура на опозицията в президентската кампания. Предпоставки за това вече има и те могат да се видят в хода и в обстоятелствата на проведените местни избори. Така например, кандидатурите на НРП в Истанбул и Анкара - Мустафа Саригюл и Мансур Яваш бяха по-скоро дясно-центриски ориентирани, което обедини разнопосочни електорални потоци и реално разшири електоралното влияние на НРП.
Едновременно с това, обаче, остават извън политическата конкуренция онези нови политически тенденции в лявата, в гражданската и в демократичната посока. Всеобщо е признанието, че за тях на този етап липсва общонационално политическо представителство. Феноменът „Гези парк” и „Таксим” тепърва ще се избистря и формулира, но с оглед предстоящите през юни 2015г. общи парламентарни избори това трудно ще бъде постигнато в относително краткия времеви отрязък.
Връщайки се към основната тема, можем да предвидим, че на този етап възможността за пряк сблъсък между Р.Т. Ердоган и хипотетичния общ кандидат на опозицията изглежда по-вероятния вариант, за което се очаква потвърждение в конкретни стъпки от политическите фактори. Едновременно с това всеки, който не преосмисли всички възможни рискове в турската политическа система и процес ще се окаже в губеща позиция. Това предполага предпазливост от страна лидерите на мнения и постоянна експертиза на къси отрязъци от време.
___________________________
2. Обобщение на първото второто десетилетие направих в Маринков,Б.,Десетилетието на Ердоган,”Балканите през първото десетилетие на 21 .век”,С.2012 ,изд.Парадигма,с.350 – 375.
5. http://secim.haberler.com/2014/
6. http://www.theguardian.com/world/2014/mar/31/turkey-election-blow-democracy-ironic-erdogan
9.. http://secim.haberler.com/2014/
12.http://www.radikal.com.tr/ekonomi/kurdsiadin_tuzugu_anayasa_ve_tckya_aykiri_bulundu-1186154
14.http://www.radikal.com.tr/dunya/erdogani_ilk_tebrik_eden_putin_oldu-1184154
16. http://www.regnum.ru/news/fd-abroad/1786237.html
17. http://www.hurriyetdailynews.com/time-ripe-for-talking-about-presidential-vote-says-turkish-president-gul.aspx?pageID=238&nID=64477&NewsCatID=338
