/Поглад.инфо/ Евгений Евтушенко написа тези стихове в друго, да го наречем „съветско” време, надявайки се да бъдат вик и песен, а не политически афиш.
Хотят ли русские войны?
Спросите вы у тишины
Над ширью пашен и полей,
И у берёз и тополей.
Спросите вы у тех солдат,
Что под берёзами лежат,
И вам ответят их сыны -
Хотят ли русские,
Хотят ли русские,
Хотят ли русские войны!
Не только за свою страну
Они погибли в ту войну,
А чтобы люди всей земли
Спокойно ночью спать могли.
Спросите тех, кто воевал,
Кто вас на Эльбе обнимал,-
Мы этой памяти верны.
Хотят ли русские,
Хотят ли русские,
Хотят ли русские войны!
Да, мы умеем воевать,
Но не хотим, чтобы опять
Солдаты падали в бою
На землю горькую свою.
Спросите вы у матерей,
Спросите у жены моей,
И вы тогда понять должны -
Хотят ли русские,
Хотят ли русские,
Хотят ли русские войны!
...Поймёт и докер, и рыбак,
Поймёт рабочий и батрак,
Поймёт народ любой страны -
Хотят ли русские,
Хотят ли русские,
Хотят ли русские войны!
Вероятно е странно началото на геополитически анализ да бъде в стихове, но защо не прескочим поне веднъж и тази бариера? Защо да очакваме единствено от Джордж Фридман и от Агенцията Stratfofd да ни задава рамката на изследването, основните тези, както и финалните изречения .
В статията си „Кой отвори нов фронт на Московорецкия мост?” предупредих за готвените сценарии, следващи убийството на Борис Немцов. Те са трайно свързани с планирания сблъсък с Русия на територията на Украйна, а в определени случаи и с директното му пренасяне на територията на руската политика /1/.
Две седмици след престъплението и след като беше направена съответната прецизна оценка на действията на руското следствие и прокуратура, част от лидерите на ЕС въведоха в геополитическия сблъсък с Русия нови акценти. Първоначалното декларативно ниво на осъждане постепенно беше трансформирано в институционално.
На 12 март е насрочено обсъждане на резолюция на Европейския парламент по повод убийството на руския политик. За обсъждане са депозирани цели шест резолюции на съответните парламентарни групи. Най-активно участие в оценките взема и комисарят по външна политика Ф. Могерини. Тя призова руските власти да сложат край на „обстановката на подозрителност, ненавист и отсъствие на толерантност”.
Без да се отправят преки обвинения срещу руското ръководство, на преден план се извежда традиционното вече обвинение към руското ръководство за съзнателно и целенасочено налагане на т.н. „атмосфера на ненавист”. Възстановени са всички конкретни обвинения за преследване и ликвидиране на противници на Владимир Путин в последните 20 години. За българските избиратели ще бъде интересно какво гласуване ще сътворят българските евродепутати в това знаково гласуване.
След убийството на Борис Немцов все по-силни и мощни стават гласовете, които предлагат разширяване на санкциите срещу Русия, без оглед на конкретиката в украинската криза след Минските споразумения от февруари 2015 г. Медийното пространство е в буквалния смисъл задръстено от суперагресивни оценки на полски и прибалтийски политици, които правят сериозен опит да наложат антируските си тези и аргументи на целия ЕС.
Едновременно с това, закономерно нарастват силите, които настояват за европейски реализъм и излизане от капана на наложените срещу Русия санкции. Споразуменията между Русия и Кипърската република, както и посещението на Марио Реннци в Москва, а нака също и знаковата визита на Владимир Путин в Унгария, бяха само последните по време сигнали в това направление/ 2 /
Значително по-интересно се развиха събитията на финансовия фронт, където всички очакваха окончателното решение на МВФ от 11 март за отпускане на заем за Украйна с четиригодишна перспектива. Това трябваше да даде достатъчно гаранции за всички останали европейски и американски донори на режима на П. Порошенко и на сегашното правителство в Киев.
Но както се казва - едно нещо са неофициалните обещания, съвсем друго е суровата цифрова реалност. Директорите на МВФ одобриха четиригодишен пакет от заеми в размер 17,5 млрд. долара /при лансирани в медиите 40 млрд./, като за критичната 2015 г. те са в резмер на 5 млрд., от които 2,7 млрд. са блокирани в Украинската централна банка „за подкрепа на бюджета”.
В същото време Украйна има да предоговаря за настоящата година 11,0 млрд. кредити с различен по време падеж, включително и 3,5 млрд. долара към Русия. Всички сериозни анализатори отбелязват, че подкрепата на МВФ е както за президента Порошенко, така и за споразуменията в Минск./3/
Следователно, на този етап одобрения от Борда на МВФ проект реално подкрепя „замразяване” на украинската криза в съотношенията на силите от зимата на 2015 г., с максимално и ускорено разгръщане на всички налични финансови, геополитически, пропагандни и аналитични ресурси за изтощаване на структурата на власта в Москва и изолацията на президента Владимир Путин в международни организации и структури.
Към всичко това, в тези размирни дни се появи публикацията на аналитичната агенция Стратфорд, в която, на основата на военно-политическото моделиране, бяха лансирани няколко основни тези за развитие на украинската криза в следващите месеци и години.
В три основни раздела са изведени възможностите за бъдещото руско военно настъпление в Украйна, онагледено със съответните карти, както и за конкретния военнен отговор на силите на НАТО на този терен. Анализите и тяхната конкретизация ясно подсказваха вариантите на такова убийствено за Европа решение.
Като потенциална възможност е изведен и друг евентуален вариант на руски отговор на усилващия се евроатлантически натиск. Според неофициални източници, ЦРУ вече стартира сериозна реформа, с която обединява аналитичните с оперативните звена по геополитически направления и конкретни страни. Следователно, всяко подценяване на публикациите на Стратфорд днес и за в бъдеще ще бъде проява на традиционното българско късогледство / 4/.
Предпоставките за готвените военно-политически безумия на европейски терен, свързани с целия комплекс на украинската криза, трябва да допълним с финансовата война с цените на петрола. Те бяха само финален резултат от цялата гигантска трансформация в енергийните баланси на света, в техните специфични компоненти, в спекулациите с фючърсите, както и с огромните запаси, които всички – САЩ, Япония и големите държави от ЕС, натрупаха през тази година. Както твърдят всички наблюдатели – на 100% са запълнени всички възможни петролни складове и хранилища. Ще се наложи да употребя една плашеща характеристика на това явление – „военновременни запаси”.
На дневен ред вече е въпросът ще бъде ли вдигнато ембаргото на износа на суров, включително и шистов петрол от САЩ и как това ще се отрази на балансите и валутите в ЕС, в Русия и в Китай. Защото и това е част от войната ... / 5 /
За българското общество остана далечно и неразбрано съдържанието на решенията на НАТО от септември 2014 г. в Уелс. Пренебрегнати бяха и сигналите на различните посещения в страната, в които, наред с логистичната подкрепа за операции на сили на НАТО в Украйна, категорично се настояваше за увеличаване на военния бюджет и за скоростно превъоръжаване.
Подобен натиск върху българското общество се упражнява от най-високите етажи на властта. Защото, ако за 2015 г. военните разходи възлизат на 1,3% от общия ни бюджет, то в следващите години той трябва вече да се движи към определените ни 2,0%. Предстои да се закупува оръжие, да се сключват нови дългосрочни договори за ремонт и поддръжка на техника. Никой не се съмнява какви са средносрочните планове в това отношение, както във ВВС, така и в другите родове войски.
Остават актуални всички възможни варианти на неустойчивите геополитически баланси на Балканите, които включват, наред с военно-политическите реалности, съществуващи или проектирани бъдещи транспортни и енергийни трасета, двустранни и многостранни търговски баланси, исторически и културни връзки, религия и традиции.
Христоматиен пример за този неустойчив геополитически баланс ще остане в историята на международните отношения декларираното от руската страна изместване на трасето на Южен поток от варненския бряг на турското тракийско крайбрежие. Още по-неясна е съдбата на риверсната газова връзка с Турция, която се проектира вече седма година, и на подобна българо-гръцка връзка, която все още е в състояние на работни планове.
Трудно е дори на български правителства с подчертан евроатлантически профил – тези на С. Станишев и Б. Борисов, да преодолеят фундаментални характеристики на националното съзнание и идентичност. Още по- трудно ще им бъде да формулират все по-откровена антируска позиция със средствата на политически двусмислия и медиен натиск.
Затова, в предаването „Лице в лице” на btv на 10 март т.г., министърът на външните работи Даниел Митов и журналистката Цветанка Ризова трудно преглътнаха резултатите от собствената си анкета с въпрос - „Одобрявате ли политиката на правителството за нови санкции срещу Русия” - Да – 25 %., Не – 75 % /6/.
Цялата наша несигурност, късогледство и цинизъм все пак трябваше да намерят някаква формула, и за пореден път тя се оказа в сравнително кратката реплика на министър-председателя Б. Борисов към депутатите, на финала на обсъждането в парламента по повод оставката на един и утвърждаването на друг министър на вътрешните работи –„Не си играйте с етническата карта „.
Какъв е вторият и третият план на това послание - само той си знае.
______________________________
