/Поглед.инфо/ Когато анализираме политическата криза в България май-юни 2014 г., е очевидно, че събитията от зимата на 2013г. поставиха началото на нов политически цикъл. След три последователни парламента с четиригодишни мандати и правителства с необходимите по конституция мнозинства, страната навлезе в период на дълготрайна политическа нестабилност с фрагментирана политическа система и парламенти с ограничени времеви хоризонт.
Изборите за Европейски парламент – май 2014г. се вписват изцяло и напълно в тази характеристика, добавяйки единствено допълнителна нестабилност и очевидно превеждат кризисния цикъл в нова фаза.
Всички щастливи семейства си приличат, всички нещастни – са нещастни по своему!
Потърсихме обща характеристика на предизборната кампания, следвайки горната максима. В настоящата избирателна кампания са налице серия от елементи, които засилват отчуждението между избирателите и избираемите 17 депутати от националната квота в Европейския парламент!
Този извод може да изглежда парадоксален, но реално отговаря на посланията на лидерите на основните политически формации. Как иначе ще разберете реплики като „Ще изровя земята, но ще постигна победа за БСП” или „Когато аз бъда избран за министър – председател....”
Процедурата при определяне на националните листи – при БСП от 90 члена на Националния съвет, при Герб – от 11 члена на Изпълнителната комисия, а от "България без цензура" и Реформаторския блок – от тесни лидерски групи, дадоха допълнителни аргументи на всички скептично настроени избиратели.
Националните празници и многобройните празнични дни, които продължиха до последния ден на кампанията - 24 май, инфантилизмът и примитивизмът на пропагандните техники само обогатиха усещането за нещо чуждо, елитарно и несвързано с битието на стандартния избирател.
За огромно количество от гласоподавателите остава неясен както приносът на досегашните евродепутати, така и евентуалните им функции в новия състав на парламента.
Подчинени на предварителната предизборна стратегия, ключовите политически формации направиха опити за изостряне на политическите дебати върху национални приоритети и теми, своеобразна кулминация на което трябваше да бъде дебата за състоянието на българската енергетика. Темата намери драматично продължение в първите дни след изборите като дебат върху съдбата на газопровода "Южен поток",в който вече се включиха от най-високи позиции - европейски комисари и високопоставени дипломати от посолства в София.
Общата оценка обаче остава за една безинтересна, скучна, инфантилна и тревиална предизборна кампания, в която всяка една от страните следваше собствената си предварителна програма, без да изненадва с нещо както противниците си, така и избирателите си.
2.Съседите вече отидоха да гласуват или избирателната активност
Избирателна активност на национално ниво и брой гласове за БСП(Европейски избори):
- 2007 – 28.6%, БСП - 414 786 гласа
- 2009 г. – 37.49%, КБ – 476 618 гласа
- 2014 – 35.84%, КБ - 424 037 гласа
Забележка: Избирателната активност на избори 2014 е спрямо редуцирания брой на избирателите: 6 543 423, като броя на действителните гласове е 2 239 430.
Избирателна активност в София и гласове за БСП(Европейски избори):
2007 – София общо гласове – 57 577
- 23 МИР – 24.55%
БСП – 24548 гласа
- 24 МИР – 23.17%
БСП – 16227 гласа
- 25 МИР – 18.36%
БСП – 15802 гласа
2009 – София общо гласове – 69 869
- 23 МИР – 37,27%
КБ - 29313 гласа (43915)
- 24 МИР – 33,35%
КБ – 19666 гласа (31412)
- 25 МИР – 29.69%
КБ – 20890 гласа (36418)
2014 – София общо гласове – 65 221
- 23 МИР – 39,05%
КБ - 27 237 гласа
- 24 МИР – 34,04%
КБ – 18 402 гласа
- 25 МИР – 31,66%
КБ – 19 582 гласа
В българското общество спекулативно беше наложена тезата за недостатъчната избирателна активност в изборите от май 2014г. Едно сравнение с резултатите от изборите в другите 27 европейски държави обаче дава друга регионална характеристика на избирателната активност.
Сред страните от Югоизточна и Централна Европа, България е своеобразен рекордьор със своите близо 36 % участие! Премълчават се изборните резултати в Чехия с 18,2% избирателна активност, Словакия – с 13,5%, Полша – с 23,8%, Хърватия – с 25,2%, Унгария – с 28,9% и Румъния – с 32,2%. Високата избирателна активност е характерна за държавите от Западна Европа или тези със задължително гласуване – всички с избирателна активност над 40%.
Следователно, българският избирател следваше логиката на източноевропейците в ЕС – логиката на консуматорите на определени права, произтичащи от пълноправното членство в ЕС, запазвайки едновременно с това традиционния си скептицизъм към понятия като политическо представителство и идентичност с европейски идеи и ценности.
По отношение на резултатите за БСП – те остават както процентно, така и количествено на едно и също равнище в продължение на три избирателни кампании, въпреки очевидното несъответствие в политическата действителност в този седемгодишен период.
Следователно, опитите да се търсят политически и персонални аргументи, в сравнението с резултатите от 2007 и 2009 г., е по-близко до спекулативната характеристика. Определения като „политическо поражение”, „срамна загуба” или „катастрофа”, които доминират в политическите и медийни оценки, черпят своите аргументи от сравнението с резултатите от общите парламентарни избори през май 2013г., следователно, от логиката за наличието на нов кризисен политически цикъл в България.
В това сравнение има няколко общи характеристики.
Първо, по-слабата избирателна активност в реални цифри възлиза на 1,302 млн.избиратели, като БСП загуби 518 504 гласа, Герб – 400 767, а ДПС – 13 741 гласа.
Трите парламентарни партии получиха 68,4% през 2013г. и 66,5% от общия брой на гласоподаватели през 2014г. Очакваме, че и в бъдеще тези три формации ще разпределят и преразпределят 2/3 от гласовете на българските избиратели.
В процентно съотношение, ДПС достигна от 11,3% до 17,26%, ГЕРБ запазва 30,5% подкрепа и в двата избора,а БСП загуби 7,5% - от 26,6 до 18,9 %.
3.Избери телевизионния канал, на който няма клипове или ролята на предизборната кампания!
Няма как да разберем събитията от май–юни 2014г. ако не приемем, че характеристиката на кризата определя периода между двата избора – от май 2013 до май 2014г. - като своеобразна перманентна избирателна кампания. В нея конкретни ПР-центрове изработиха една особена пирамида от теми, в основата на която беше заложена тезата за „нелегитимноста” на изборите от 12 май 2013г., необходимостта от предсрочни и незабавни парламентарни избори, олигархичния характер на правителството на Пламен Орешарски.
Примерите ще срещнете в масовата медийната среда и се повтарят без особена фантазия и вдъхновение вече една година :
- „Случаят Делян Славчев Пеевски” – след скандалите около неговото назначение и последвала оставка, обществото в буквалния смисъл на думата „оглуша” за рационални аргументи;
- Пълната доминация на ДПС както в кадровите решения, така и в консумирането на предимствата на изпълнителната власт;
- Газопроводът „Южен поток” като синтез на чужди геополитически интереси и корупции в огромни мащаби.
- „Костинбродските бюлетини” като операция за дискредитиране на потенциалния победител от предсрочните избори, което поставя под съмнение легитимността на съществуващото мнозинство;
- Организираните граждански и студенски протести като елемент за натиск и периодична медийна атака;
- Поведението на отделни представители на парламентарната група на КБ като първоизточник на тези за атака срещу коалицията и правителството на Пл.Орешарски.
Тук няма особена оргиналност и трудно могат да се оправдаят високите хонорари на групата говорители на тези твърдения.
В настоящата кампания за първи път от 15 години БСП е изправена пред реално вътрешно разцепление. Проектът АБВ и излизането на анти-БСП позиция на политици като Първанов, Петков, Калфин, Янакиева нанесе тежък психологически удар върху най-широкия избирателен корпус на левицата. Конфликтът остана постоянна величина в цялата кампания и остави траен отпечатък върху структурите и листата на КБ, върху медийното поведение на лидерите и говорителите на БСП, както и върху поведението на редица местни организации и лидери на влияние по места.
Специално внимание заслужава представянето на Движението АБВ в София и големите градове, както и в онези столични райони, където до този момент БСП имаше силно влияние – Изгрев, Кр.Поляна,Триадица.
Многобройни коментари и вътрешно напрежение предизвика структурирането на листата на КБ за изборите за Европейски парламент – 2014г. Тя даваше доказателства за компромиси, за недостатъчно мотивирани кандидатури, чието утвърждаване беше свито до решение на Националния съвет, а не на конгреса на партията.Това беше поредният елемент на отчуждение и знак към актива и избирателите на левицата за европейските избори като лидерска битка.
Скандалът „Бобов дол”, семплото медийно присъствие на мнозинството от кандидатите и трите „спортни” клипа допълнително дистанцираха избирателите на БСП в големите градове и в София в решителен за политическата криза момент.
В крайна сметка, с активната помощ на социологическите агенции, БСП се оказа жертва на конформисткия вот, който, след няколко месеца „клетви за вярност” към БСП, я изненада с неучастие в европейските избор
Най-остри коментари и противоречиви оценки получиха влиянието на украинската криза върху изборните резултати от май 2014г. Върху темата се разгърна най-абсурдната и елементаризирана представа за външнополитическото поведение на БСП и на министъра на външните работи Кр. Вигенин. В тях избирателите на левицата откриха липса на национално достойнство, на грубо пренебрегване на традициите на русофилството и абсурдната линия на подкрепа на един режим, който реално взриви украинското общество. Това, което остана неразбрано и неизказано в този случай, бяха нереализираните възможности на българската външна политика в конкретната ситуация, заложени в председателството на ОЧИС от януари до юни 2014г., т.е. на организацията, в която членуват всички участници в конфликта в Черноморския регион. Българската външнополотическа стратегия се оказа жертва на своята пасивност и инертност, на своята „нормалност”, в условията на остро геополитическо противопоставяне. Следвайки без инициатива и нюансиране политиката на демонстративни санкции срещу Русия, както и медийната антируска кампания, разгърната в последната половин година, отблъснахме допълнително левия електорат.
4.Кой стои на мостика на кораба, когато айсбергът излиза от нощната тъмнина ?
Предизборната кампания за целия период от януари до май 2014г. реално открои значението на националното партийно ръководство в управлението на изборния процес. В много отношения именно то не даде необходимата енергия и се концентрира единствено върху една кампания на посещения в селищата, чийто ефект очевидно беше надценен.
В контекста на самокритичност, може да се отбележи, че до определянето на кандидатите за листата за европейските избори българските социалисти спазваха цялата уставна и демократична процедура. Така, например, всички столични районни организации действаха съобразно собствените си планове и инициативи, в които участваха традиционните им привържениците. Откриването на кампанията в Зала 1 на НДК, походите на младите ни членове в районите, срещите с членовете на партията оставиха кампанията в тесен избирателен коридор.
Времето на изборите – края на май, допълнително ограничи участието на традиционните ни избиратели в големите градове и столицата.
Две седмици след изборите от 25 май, политическата криза навлезе в нов етап – трайни вътрешни и външни предпоставки за извънредни парламентарни избори.
Днес всяка от българските политически партии се изправя пред три непланирани предизвикателства:
а/ Да мобилизира и мотивира допълнително 1,5 млн. български избиратели, за чието преразпределение ще се води предизборната кампания в лятото на 2014г;
б/ Да не допусне изолация и да съхрани възможностите за бъдещо участие във власта чрез коалиране. Последното важи както за партиите, които получиха политически бонуси на евроизборите – ГЕРБ и ДПС, така и за БСП, която очевидно понесе сериозно политическо поражение;
в/ От решеващо значение за резултата от предстоящите предварителни парламентарни избори е политическата инициатива, извеждането на целия политически дебат на собствен пропаганден и медиен терен, максималното насищане на медийното пространство с тези и факти в подкрепа на извършеното от правителството на Пл.Орешарски.
За БСП ще бъде пагубно, ако допусне да бъде поставена в позицията на резониращ субект на обвинения в разнопосочни посоки.
5. А сега накъде ?
Важна специфика на предстоящата предизборна кампания ще бъдат следните теми:
- Поведението на правителството на Пл.Орешарски в отделните секторни политики – здравеопазване, доходи, енергетика, вътрешен ред и сигурност, образование;
- Характерът и спецификата на коалиционната политика, оказала се решаваща както в утвърждаването на правителството с мандата на БСП, така и на събитията след 25 май;
- Геополитическите промени и поведението на външните фактори в конструирането на власта в България;
- Максималната способност за маневриране в политически и парламентарен план – двустранни и многостранни преговори, кръгли маси и дискусионни медийни форуми, процедура по издигане на кандидатурите за бъдещите листи на БСП в демократичната им последователност – от събранията на ОПО, през общински конференции, до заседание на конгреса – всичко това са реални възможности за преодоляване на негативната низходяща тенденция;
- Парламентарните избори от есента на 2014г. ще се окажат решаващ фактор в следващата изборна кампания – изборите за местни органи за самоуправление от есента на 2015г., които в много отношения дават реалната стабилност и представителност на българските политически партии и коалиции.
В заключение, ще припомня още веднъж една вечна максима: „Ако загубиш пари – малко си загубил, ако загубиш чест – много си загубил, ако загубиш смелост – всичко си загубил!”
