Концентрацията на събития не винаги е в полза на добрите анализи, а още по-малко – на евентуално сполучливи прогнози. За разведряване в такива случаи могат да се използват странични или маловажни съобщения.
Например, къде се намира Владимир Владимирович Путин в момент, в който светаочаква американска ракетна атака срещу Сирия? На команден пункт, обкръжен от разтревожени генерали и очакващ първите взривове в Дамаскли?
За сведение на недоверчивите - на 30 – 31 август Владимир Путин се намира на тихоокеанското крайбрежие във Владивосток или на около 9 000 км от Москва. Руският лидер е ангажиран с разглеждане на океанариум, където има делфини и морски лъвове. След това той отделя внимание на центъра за рехабилитация на любимите си сибирски тигри.
На въпроса на журналистите как ще коментира обвиненията за използването на химически заряди от страна на сирийската армия в атака срещу предградието Гута, Владимир Путин използва трудно преводимото определение „дурью несусветной”, което ще се наложи да изпишем като „невъобразима глупост”.
Значително по-натоварен е дневниятграфик на президента Барак Хюсеин Обама и на администрацията на Белия дом. Безкомпромисни и остри изявления следват с нарастваща по твърдост градация .
Държавният секретар Джон Кери, ветеран от Виетнамската война, определи събитията като „нетърпими”, а агенциите бяха абсолютно сигурни, че американската ракетна атака от 60-та оперативна група на 6-ия американски флот - пет есминца, въоръжени с около 600 ракети „Tomahowk”, ще започнев нощта на 27, 28 или най-късно на 29 август. От архивите бяха извадени кадри от взривовете в Багдад на 20 март 2003 г. – за всеки случай ...
Към средата на седмицата напрежението достига връхната ситочка.
И като в абсурдните пиеси на Йожен Йонеско, на сцената излезе .... британският парламент, майката на съвременните парламенти. В нощта на 28 срещу 29 август, след осемчасови дебати, 285 срещу 272–ма депутати гласуваха срещу предложеното от министър-председателя на Обединеното кралство Дейвид Камерън решение за участие на страната в международна военна акция срещу Сирия . Лейбъристите окачествиха предложението като „прибързано и несвоевременно” .
Наложи се да се върнем в историята на „особените” трансатлантически отношения между Великобритания и САЩ в последните 80 години. Безпрецедентният отказ за пълна и безусловна подкрепа на американска военна инициатива няма аналог, а драматично разминаване в оценката и поведението на двете държави има вероятно само в един подобен случай – макар и с обратен знак, когато Съединените щати отказватда подкрепят Великобритания, Франция и Израел през далечната 1956 г., по време на Суецката криза и окупацията на канала от трите страни, след неговата национализация от президента Гамал Абдел Насър. Някои по-информирани колеги откриха и още един прецедент, а именно първият отказ на британския парламент да подкрепи предложение на правителството за участие във въоръжена кампания през 1762 г. – при това, пак по повод на колониите на Северна Америка.
Отказът на 30 консерватори и 9 либерали да подкрепят министър-председателя Дейвид Камерън без съмнение е болезнен удар за британските консерватори и лошо знамение за предстоящите през 2015 г. общи парламентарни избори. Но неочакваните резулатати от това знаменателно гласуване дадоха специфичен шанс на онези сили в американския правителствен и военнен екип, които имаха нужда от допълнително време за определяне характера, мащаба и времетраенето на ракетен удар срещу Ал-Асад и Дамаск. Както предполагаха мнозина до срещата на върха на лидерите на най-мощните икономики в света - Г -20 на 5 и 6 септември т.г. в Санкт Петербург ....
След решението на британския парламент, бъдещата Коалиция на желаещите вече изглеждаше доста съмнителна. Наложи се изтъкнати американски анализатори да „открият”, че първия реален военнен съюзник на САЩ в 240-годишна й история все пак е ... Франция. Това е френската подкрепа във войната за независимост – /1775 – 1783 Г./ срещу Великобритания....
До Франция, на социалиста Франсоа Оланд и неговата безкомпромисна позиция за незабавна ракетна атака, се нареди консервативния турски министър-председател Реджеп Таийп Ердоган и неговия министър на външните работи Ахмед Давутоглу. Те също имат своите проблеми, защото трябва да обясняват при парламентарните дебати защо политиката „нула проблеми със съседите” за две години се трансформира в „нито един приятел сред съседите”.
Нещо повече – поведението на турските лидери по сирийската криза, в целия й двугодишен обем, характеристики и специфика, най-вероятно ще се окаже водораздел между суперлативите за настъпателност и лидерство в защита на международните позиции на страната до определения като несъстоятелна и неадекватна външна политика с дългосрочни негативи .Но Р.Т.Ердоган все още има време да подготви своите външнополотически аргументи – сесията на Меджлиса в началото на октомври.
Коалицията на желаещите за военна атака срещу Сирия очевидно включва и осемдесет и девет годишния крал на Саудитска Арабия Абдулла бин Абдул Азис, емира на Катар Хамад бин Халифа, както и няколко други емиратства от Съвета за сътрудничество в Персийския залив.
Както се казва – забележителна компания – умерени американски демократи, умерени френски социалисти, умерени турски ислямисти, монархисти уахабити ....
Изявлението на президента Барак Обама в събота – 31 август, 21.15 ч. бълг. време, на този етап затвори един важен етап от сирийската криза. В него има няколко важни знака:
Първо, въпреки заплахата за нанасяне на ракетен удар по всяко време – от следващия час до следващия месец, решението му е отложено и прехвърлено в Конгреса и Сената. По този начин възможностите за разтърсващи медийни детайли за жестокости на режима ал Асад намалява, за сметка на увеличаващата се вероятност да бъде доказано участието на наемниците от „Фронта за подкрепа на сирийския народ” – Джабхат ан Нусра в престъплението от 21 август.
Това отлагане на наказателната ракетната атака силно разколебава евентуалните съюзници и прави американския президент все по- самотен. В такава атмосфера трябва нова провокация, нова жестокост и военно престъпление, за да бъде обърнато настроението в посока на пряка военна намеса в сирийския хаос.
Второ, евентуална ракетна атака до 9 септември ще разшири обхвата на антивоенните и антиамериканските настроения, а принципът на т.н. „червени линии”, чертани от американските лидери, ще изглеждат съмнителни, особено след решението на британския парламент от 28 август. Сега се изискват допълнителни усилия, за да бъде мобилизирана „военната” партия в Националното събрание на Франция в началото на септември. Никой днес не може да гарантира резултатите от гласуването в него, с оглед събитията в британския парламент. Кой е казал,че френските парламентаристи не притежават национално самочувствие и достойнство, равно на това на английските им колеги?
Трето, искането на мандат от Американския конгрес, което не е задължително условия при подобна ракетна атака, прави администрацията на президента Б. Обама все по-уязвима за контрол при подобни военни операции и в бъдеще. Това разширява влиянието на Конгреса във външната политика – всички припомнят, че при участието на американските ВВС в либийската операция, кактоипри други операции, нямашесанкция от страна на законодателното тяло .
Четвърто, след тежките удари, които американската близкоизточна стратегия понесе в Афганистан, Ирак,иЕгипет, днес сме свидетели на спадащ авторитет и доверие към потенциалите на САЩ в кризисни точки на света. Още по-проблемни изглеждат тези събития в светлината на факта, че настоящата администрация е във втория си и последен мандат, а пред американското общество само след година и половина ще се изправят конкурентите за поста президент след 2016 г.
Пето, виж заглавието .....
––––––––––––––––––––
Обащта си оценка за сирийската криза вече дадох в две интервюта:
http://avtorski.pogled.info/article/48175/Nyama-prosti-otgovori-na-siriiskata-kriza
