/Поглед.инфо/ Завладяни от драмите на украинската криза и събитията след референдума в Крим, българските медии загърбиха изцяло предизборната кампания в Турция. Вероятно определението „местни избори” подвежда и омаловажава събитията, но за анализаторите са налице редица факти, които подсказват сериозен кризисен потенциал. Не е пресилено да се твърди, че при определено развитие, тези избори могат да се окажат политически феномен с огромни последствия за геополитическите баланси в няколко региона – в Близкия Изток, в Кавказ и на Балканите.

Хронологията на политическите процеси в Турция постави датата 29 май 2013г. като начало на мащабна криза, която страната преживява вече десети месец. Протестите на стотина млади еколози, в защита на Гези парк в Истанбул, прераснаха в ожесточени сблъсъци на демонстранти и полиция, довели до осем човешки жертви, до серия от съдебни процеси и в крайна сметка нанесоха мощен удар върху доверието в правителството и министър-председателя.

Вторият етап на кризата също има своята хронолигическа точка и това е 17 декември 2013г., когато бяха извършени първите арести на 54 души, обвинени в корупция в особени големи мащаби. /1/ Последвалите оставки на министри и промените в Министерския съвет, в който влязоха 10 нови министри, потвърдиха единствено низходящата тенденция за влиянието на управляващата партия.

При това положение, местните избори на 30 март 2014г., наред с всички останали свои характеристики и функции, се очертават като своеобразен референдум за бъдещето на управляващата Партия на справедливоста и развитието /ПСР/ и министър-председателя Р.Т.Ердоган.

Мобилизирайки в максимална степен силите и структурите на партията си, Р.Т.Ердоган изведе на преден план няколко основни пропагандни тези, в центъра на които е трайното и мащабно внушение за т.н. „външен враг”. Още през декември 2013г. той подреди в групата на своите противници както турски политици от опозиционния светски спектър и висшите военни, обвинени и осъдени по процеса „Ергеникон”, така и Израел, и еврейското лоби в САЩ, а също и теологът и духовен лидер на движението „Hizmet” - Ф.Гюлен. /2/

В много отношение това беше шокиращо – политическият лидер с най-дълъг управленски мандат в последните 70 години като Р.Т.Ердоган, видимо изгаряше мостовете зад себе си, отричайки се от онези сили, които го изведоха на тази позиция през 2002 – 2003г.

За противоречия между двамата се говори не от скоро, но ако през юни-юли 2013г. те все още бяха под повърхността и бяха разкодирани като сигнали, то корупционният скандал през декември 2013г. ги превърна в отправна пропагандна и политическа теза за Р.Т. Ердоган.

Живеещият в САЩ от 1999 г. проповедник Ф. Гюлен, под чието ръководство се намират мощни учебни и пропагандни центрове в над 120 държави, запазваше мълчание в продължение на 15 години. В края на януари 2014г. той даде първото си интервю, в което заяви тревога от вътрешното разделение в страната, но отрече всякакво участие в насажданото напрежение. /3/

А напрежението от корупционния скандал и т.нар. „война с гюленистите” получи израз не само в смяната на министри, а и във всеобхватна чистка в органите за сигурност и прокуратурата. Само за три месеца, след декември 2013г., от полицията бяха уволнени над 7 000 души и беше подменен целият ръководен състав в разследващите органи във всички големи турски градове.

Чистката на т.н „гюленисти” взе такива мащаби, че предизвика брожение дори в средите на самата ръководна група на ПСР. Медиите намираха все нови доказателства за нарастващото разминаване в посланията на президента Аб. Гюл и премиера Р.Т.Ердоган. Рейтингът на управляващата партия очевидно се сриваше стремглаво надолу, нарастваше броя на непремиримите врагове и намаляваше числото на бойците в „крепоста”. Новият състав на Министерския съвет беше ясен знак, че единствено личната лоялност към Р.Т.Ердоган определя кадровите решения в условията на дълбока политическа криза. Всички вече бяха убедени, че битката ще се реши на местните избори на 30 март 2014г. и се концентрираха в тяхната подготовка. /4/

Събитията от декември 2013г. се пренесоха и върху най-важните и чувствителни отношения на Турция със Съединените щати и ЕС, като инициатор на това беше министър-председателят.

Опитите на президента Аб. Гюл да внесе известно равновесие в политическия сблъсък през януари 2014г. претърпяха провал, а в атаката срещу реалните или хипотетични противници на Ердоган се включиха новият министър на евроинтеграцията М. Чавушоглу и дори външният министър Ах. Давутоглу. /5/

От американска страна бяха положени максимални усилия за минимализиране на скандалите и опит да бъдат внесени допълнителни аргументи в непричастноста на администрацията на Б. Обама в хипотетичната „атака” срещу правителството и подкрепата за Ф. Гюлен. / 6/

През февруари 2014г. в турско-американските отношения настъпи нова криза. В официално писмо до Б. Обама повече от 80 американски дипломати призоваха американския президент да изрази публично своята позиция по отношение на настъплението на управляващата партия в Турция срещу свободата на медиите, натиска срещу съдебната власт и засилващите се авторитарни тенденции в политиката на Р.Т.Ердоган. С аргумента, че поляризацията на обществото поставя под заплаха дългосрочните американски позиции в страната, се изказваше опасението, че липсата на ясна позиция на САЩ дава неверни и фалшиви сигнали за някаква хипотетична подкрепа за тази опасна политика. /7/

Своеобразен финал на изброеното дотук постави една впечатляваща публикация, която ще има своето значение и в периода след 30 март 2014г. Две седмици преди изборите на 14 март т.г. Вашингтонският Двупартиен център за политика /Bipartisan policy center/ публикува доклад на двама бивши американски посланици в Турция – господата Мортън Абрамович и Ерик Еделман. /8/ Върху 30 страници е направен подробен анализ на политическите партии и на личностите, участници в политическата система на страната – президента Аб. Гюл, министър-председателя Р.Т.Ердоган, на духовния лидер на Движението „Hizmet” Ф.Гюлен. Внушенията, които формулира този доклад, най-общо съдържат в себе си тезата за предстояща криза на власта, подчинена на фигурата на един единствен човек – Р.Т.Ердоган.

Тезите на американските неоконсерватори, учредители на основания от четирима известни американски сенатори през 2007г. Двупартиен център за политика, срещна незабавната остра реакция в турските медии, близки до правителството на Партията на справедливоста и развитието /ПСР/. Те много бързо откриха в него послания, потвърждаващи тезата за „външния враг”, за опити да се „украинизира” турската политика и едва ли не да се подготвят условията за нов преврат от типа на този през 1960 г. /9/

В значително по-умерена атмосфера се развиха отношенията на Турция със страните от ЕС в критичните месеци в края на 2013 и началото на 2014г. Стагнацията, продължила три и половина години, беше преодоляна след доклада на ЕК за постигнатия прогрес в Турция от 16 октомври 2013г /10/, преговорите за пълноправно членство бяха рестартирани и беше тържествено отворена глава 22 „Регионална политика”. /11/

Позитивните тенденции бяха продължени с подписаното на 16 декември споразумение за реадмисия, което открива възможностите за решаване на „визовия проблем” в отношенията с ЕС и евентуален безвизов достъп на турските граждани в шенгенската зона след 3 – 4 години. /12/

Политическата криза от декември 2013г. и драстичните промени в Министерския съвет не доведоха до промени в стратегията на турския министър-председател в отношенията с ЕС. В неговата програма до местните избори през март 2014 г. запази своето ключово място „европейския диалог”. На това бяха подчинени срещите на Р.Т.Ердоган в Брюксел /21-22.01.2014/, първото официално посещение на френския президент Ф. Оланд в Турция след „пауза” от 24 години /25-26.01.2014/, както и разговорите между него и канцлера на Германия Ангела Меркел през февруари 2014г. /13/ В тези предизборни месеци Турция получи допълнителна подкрепа за пълноправното си членство от страна на Полша, Румъния и България.

В коментарите си, най-сериозните турски анализатори разглеждаха интензивния диалог с ЕС като опит да запази за управляващата ПСР образа на „проевропейска” сила и да не допусне пробив на опозицията в това чувствително стратегическо направление в реално и пропагандно равнище.

Всичко това трябва да утвърждава образа на правителството и министър-председателя като модернизираща и вестернизираща сила. Обвиненията в морален упадък в медиите, умората от консерватизма на Р.Т.Ердоган и крайният негативизъм спрямо полицейското насилие в последните 10 месеца вече дадоха първите ясни сигнали за предстоящите политически трусове, чието начало очевидно ще бъдат местните избори от 30 март 2014 г. /14/

В последните два месеца управляващата партия запази активния си диалог с кюрдското национално движение като продължение на процеса, започнал в навечерието на Навруз, през март 2013г. Съвместното посещение на лидера на Кюрдската автономия в Ирак М.Барзани и на Р.Т.Ердоган в Диарбекир, участието им в огромен митинг, както и термина Кюрдистан в речта на министър-председателя демонстрираха вероятно една трайна политическа позиция, в която няма да има крайни обрати.

Външен израз на този процес беше решението на Конституционния съд от 3 януари 2014г., след което напуснаха затвора и положиха клетва пет кюрдски депутати, избрани през 2011 г.

В началото на март с.г. след подобно решение от затвора беше освободен и бившия Началник на Генералния щаб и обвиняем по делото „Ергеникон” ген.Н.Башбуг, което също беше оценено като стъпка за омекотяване на общественото напрежение и търсене на някакъв диалог с военната каста.

В последните дни на март политическото напрежение достигна максимални степени и се свърза с опитите за засилване на административния контрол върху медиите, интернет и социалните мрежи като Twitterи, сайтовете за споделяне на видеоклипове като,Youtube. Те бяха съпроводени с поредните сблъсъци между гражданския протест и полицията. /15/

Полицейското насилие и жестокостите от протестите от юни-юли 2013г. бяха допълнително възродени в общественото съзнание по един трагичен повод – смърта на 15–годишния Беркин Елван, който след 270 дни в кома почина в началото на март 2014г. Крайно неуместните коментари на министър-председателя по този повод внесоха допълнителна разделителна линия в турското общество. /16/

Безспорно в нощта на 30 март 2014г. вниманието ще бъде концентрирано върху няколко факта – на общия брой на подадените гласове за отделните политически партии и съдбата на власта в трите големи турски мегаполиси – Истанбул, Анкара и Измир.

За да бъде коректно сравнението по първия показател, необходимо е да бъде напомнено съотношението, формирано на местни избори през 2009г., когато ПСР получи 38,8%, Народно-републиканската партия /НРП/ – 23,1%, Партията на националстическото движение /ПНД/ – 16,1%, Кюрдската Партия на свободата и демокрацията /ПСД/ – 5,7 %. /17/

Резултатът на партиите в трите големи турски градове през 2009 г. също заслужават внимание. В два от тях – Истанбул и Анкара успех имаше ПСР, а в Измир доминираше НРП. /18/

Фигурите на кандидатите за кмет на трите мегаполиси внасят специфичен контекст в предстоящата битка.

В Истанбул досегашният кмет Кадир Топбаш, от управляващата ПСР, се изправя срещу кмета на истанбулската община Шишли Мустафа Саръгюл. Първият носи всички негативи на събитията от лятото на 2013 г., свързани със съдбата на Гези парк, вторият има сложна политическа биография, но е очевиден опит на турските социалдемократи да предложат максимално различима фигура с влияние и сред избирателния корпус, който до този момент гласува традиционно за партията на турските националисти – ПНД.

Кметът на Анкара Мелих Гьокчек, от управляващата партия, вече има четири мандата на този пост, а срещу него се изправя Мансур Яваш като кандидат на НРП, но известен повече с връзките си и принадлежноста си с ПНД.

И двата примера показват желанието на основната опозиционна партия, чрез кандидатурите си да излезе извън рамките на собствените си избиратели и да получи допълнителни гласове от средите на традиционните турски националсти от ПНД.

Часове преди началото на местните избори, прогнозите, претендиращи за обективност, следва да бъдат разположени в три сценария.

Според първия от тях, управляващата ПСР, максимално мобилизирана и обединена около фигурата на Р.Т.Ердоган, получава гласовете на около 40% на активните турски избиратели /с амплитуда + - 2%/, с което потвърждава категоричното си политическо влияние в национален мащаб, печели мнозинството общински съветници и кметски места в два от трите големи мегаполиса – Истанбул и Анкара. Това открива пътя за успех на ПСР в предстоящите президентски и парламентарни избори.

Огромните митинги на управляващата партия в последните две седмици в цялата страна и особено този в Истанбул на 23 март дават сериозни сигнали за реални шансове на този сценарии. Той се подсилва допълнително и с пропагандната акция за „външната опастност” по направление Сирия и евентуална нова военна акция в граничните области.

Втората версия е свързана с подкрепата на 35% от турските избиратели /отново с амплинуда от + - 2 %/ и евентуална загуба на кметските избори в два от трите големи градове.

Този сценарий има също своите основания и тя е очевидната умора и разочарование от 11-годишното управление на ПСР и желанието на част от умерените избиратели да внесат корекции в политиката на страната. Анализите показват относителната слабост на управляващите в столицата Анкара, която може да се окаже най-сериозната изненада на тези избори. /19/

Едни резултати в посочените граници ще покаже и поражението, което нанесе на ПСР корупционният скандал след 17 декември 2013г. Все пак истинският проблем в този втори сценарии е степента на доверие в НРП и нейните кандидати, както и в липсата на особено запомнящи се позитивни послания на техните лидери. За отбелязване е обаче тяхната разкрепостеност и истински ПР-удари, като едноминутния клип на 14 кандидати за кметове на партията и тяхното музикално изпълнение. /20/

Третият сценарий предполага негативен резултат за управляващата партия в границите на 30% /с корекции + - 2%/. Той пренася политическата криза в своя трети етап, свързан с масови протести и възраждане на Движението Таксим, криза в парламентарната група на ПСР, извънредни парламентарни избори, проведени заедно с предстоящите през август 2014 преки президентски избори.

Историята често си прави експерименти и ако сме верни на тази максима, можем да допуснем, че на 31 март 2014г. ще започне период, в който ще открием елементи и от трите сценария. А това с известна предпазливост можем да наречем нова „турска пролет”.

  1. http://www.hurriyetdailynews.com/its-a-dirty-operation-turkish-pm-says-on-bribery-raids.aspx?PageID=238&NID=59814&NewsCatID=338
    http://www.todayszaman.com/news-334345-pm-erdogan-says-graft-probe-a-dirty-operation-against-govt-with-global-links.html
  2. http://www.todayszaman.com/columnist/abdullah-bozkurt_334551_erdogans-imagined-enemies.html
    http://bipartisanpolicy.org/sites/default/files/Turkey%20Elections%20Report.pdf
  3. http://www.hurriyetdailynews.com/islamic-scholar-fethullah-gulen-gives-first-tv-interview-in-16-years.aspx?PageID=238&NID=61621&NewsCatID=341
  4. http://www.regnum.ru/news/fd-abroad/1748216.html
    http://www.sabah.com.tr/fotohaber/gundem/iste-yeni-bakanlarin-ozgecmisi?albumId=52255&tc=21&page=18
    http://www.todayszaman.com/news-335030-embattled-erdogan-brings-loyalists-to-government-in-cabinet-reshuffle.html
  5. http://www.todayszaman.com/columnist/gokhan-bacik_335241_turkey-and-the-us-the-end-of-a-traditional-alliance.html
    http://www.hurriyetdailynews.com/no-need-for-concern-over-graft-probe-turkeys-new-eu-minister-tells-brussels.aspx?pageID=238&nID=60837&NewsCatID=338
    http://www.iarex.ru/articles/44372.html
  6. http://www.hurriyetdailynews.com/washington-has-no-interest-in-using-gulen-against-akp-head-of-american-turkish-council-says.aspx?pageID=238&nID=61563&NewsCatID=338
  7. http://www.hurriyetdailynews.com/us-politicians-criticize-turkish-pm-in-letter-to-obama.aspx?PageID=238&NID=62792&NewsCatID=358
    http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2014/02/officials-urge-obama-speak-out-erdogan-anti-democratic.html
  8. http://bipartisanpolicy.org/sites/default/files/Turkey%20Elections%20Report.pdf
  9. http://yenisafak.com.tr/yorum-haber/turkiye-icin-yeni-bir-27-mayis-mi-hedefleniyor-21.03.2014-627542
  10. http://ec.europa.eu/enlargement/pdf/key_documents/2013/package/tr_rapport_2013.pdf
  11. http://euobserver.com/foreign/122001
  12. http://www.todayszaman.com/news-334177-eu-shies-away-from-offering-timetable-for-visa-free-travel-for-turks.html
  13. http://www.hurriyetdailynews.com/a-different-erdogan-in-brussels.aspx?pageID=449&nID=61320&NewsCatID=396
    http://www.todayszaman.com/news-337729-french-president-visits-turkey-after-22-year-hiatus.htm
    http://www.regnum.ru/news/fd-abroad/1764563.html
    http://www.radikal.com.tr/yazarlar/murat_yetkin/ne_erdogan_ne_ab_5_yil_onceki_gibi-1171570
  14. http://www.hurriyetdailynews.com/this-is-the-struggle-for-the-survival-of-western-lifestyles-says-turkish-columnist.aspx?PageID=238&NID=60929&NewsCatID=338
  15. http://www.hurriyetdailynews.com/police-put-down-protest-against-controversial-internet-law-in-istanbul.aspx?pageID=238&nID=62804&NewsCatID=338
  16. http://www.todayszaman.com/news-342163-erdogan-says-slain-berkin-elvan-was-member-of-terror-organization.html
    http://www.hurriyetdailynews.com/one-death-many-lessons.aspx?PageID=238&NID=63602&NewsCatID=411
  17. http://www.radikal.com.tr/secim2014/2009-yerel-secim-sonuclari

    На този сайт може да следите конкретните резултати в отделните области след 30 март 2014 г.
     
  18. http://www.radikal.com.tr/secim2014/2009-yerel-secim-sonuclari
  19. http://www.hurriyetdailynews.com/erdogans-weakest-link-is-ankara.aspx?PageID=238&NID=63980&NewsCatID=409
  20. http://www.youtube.com/watch?v=w1uXwjLCkRk
    http://www.medya365.com/turkiye/chpnin-yerel-secim-reklami-izle-olay-olacak-reklamda-kimler-oynuyor-hayat-bayram-olsa-dinle-h126001.html