До 2 септември, когато написах първата си статия по темата „В памет на Гургян Маргарян”, все още имах минимална надежда, че въпреки тежките морални поражения, кризата „Сафаров” ще остане в триъгълника Унгария- Азербайджан – Армения.

Днес подозренията ми вече са насочени към широк кръг глобални лидери, международни структури и мощни икономически групировки. Публичният образ на мнозина тепърва ще бъде поставен на изпитание, а мотивите им ще изсветляват.

Кризата очевидно ще добави допълнителен конфликтен потенциал в сложната схема на Големия Близък Изток. И ако последствията от това развитие на регионалния конфликт вече веднъж се удариха в родните брегове с атентата на бургаското летище, няма никакви гаранции, че това няма да се повтори.

1.Кръгът на заподозрените

Първият мит, възпроизведен от световните медии след 31 август е, че екстрадирането на азербайджанския офицeр Р. Сафаров от Будапеща в Баку е извършено в условията на секретност и строго пазена тайна. Истината е точно на обратния полюс. Цялостната му подготовка и неговият финал са били известни до дребни подробности на САЩ /уведомени от Унгария и Азербайджан/, Европейската комисия /уведомена от Унгария/, Турция/уведомена от Азербайджан/, Израел и Русия/ уведомени от агентурата си във всички изброени до тук държави/.

Първият знак за това даде екипът на президента Б. Обама. Час и половина след приземяването на Р. Сафаров на летището в Баку, говорителят на Съвета за национална сигурност изразява съжаление от този акт. Естествено - предизборната кампания и максималната мобилизация не може да допусне отлив на гласовете на мощното арменско лоби във Вашингтон.

Европейската комисия също е наясно с готвената екстрадация. Откривайки втората линия на софийското метро, Жозе Мануел Барозу вече е уведомен за действията на Унгария и ще бъде обидно за нас, ако не е споделил новината с българския министър-председател.

За минимализиране на ефекта от скандала Европейската комисия използва двата почивни дни за да запази мълчание. Подобно е поведението и на руското ръководство, което използва същия аргумент – празничните дни, за да се заеме със случая едва на 3 септември /понеделник сутринта/. Турция е сравнително най-добре подготвена и незабавно в медийното пространство убийството на Гургян Маргарян е оправдано с … трагедията в Ходжалъ през 1992 г. и смъртта на над 600 азербайджанци. Логиката е напълно извратена, но тя се възпроизвежда като контрааргумент навсякъде в електронното и печатно пространство.

България няма официална позиция вече една седмица. Както писах в предишната си статия, „Говорителят на МВнР Весела Чернева се оказа изумително чевръста и работлива, когато трябваше да поднесе на България и света позицията на министър Н. Младенов по случая „Pussy Riot”. Тогава позицията се появи в неделя на обяд, 40 часа след произнесената присъда.”

Печално е за българските национални интереси, че държавните институции и до днес запазват пълно мълчание по тази криза. Това само потвърждава колко далеч е стигнала кризата на идентичността ни, колко смачкана е обществената ни реакция към събития, които в други времена сме посрещали със състрадание и съпричастност.

Защо тогава трябва да звучи шокиращо изявлението на министър Н. Младенов, че след месец–два България ще оформи контурите на балканската си външна политика!

Вероятно ще трябва да се съглася с министър-председателя Борисов, който напълно сериозно предлагаше външното ни министерство да бъде преместено от сградата на ул. Ал.Жендов № 1 в хотелския комплекс, известен като „Военното НДК”. Дълбоко символично предложение, което не беше реализирано, но което очевидно класира министър Младенов и неговия ресор на това „достойно” място.

2.Мотивите и последствията

Всички сериозни анализи днес потвърждават, че пространството между Тунис и Афганистан вече представлява една непрекъсваема „дъга на напрежение”. Всеки единичен факт от националната история, всеки конкретен международен договор от последните два века, всяка религия и нейните хилядолетни ереси, всеки етнически конфликт вече е потенциален център на политически и социален взрив.

Днес в международните отношения има едно обобщаващо определение – несигурност!

Затова – далеч от традиционните анализи и прозрачните им резултати!

Скандалът „Сафаров” стартира със серия от митове. Те трябваше да оставят на медийния терен единствено Унгария, Азербайджан и Армения с техните национални мотиви. Печалното е, че сценаристите се оказаха достатъчно семпли като мислене и фалшиви като краен резултат .

След 150 часа от неговото начало няма сериозен факт, който да потвърждава версията за предстоящото изкупуване на унгарски дългови книжа от Азербайджан. Следователно, други мотиви са движили решението на правителството на В.Орбан. Ако Европейската комисия е уведомена за екстрадацията, това има следната поредица от последствия:

  • Все по-тясно взаимодействие с енергийните проекти на Азербайджан и Турция – Южният Каспийски коридор и газопровода ТАNAP като единствено възможното противодействие на проекта „Южен поток”. Само три дни след тези събития ЕК обяви началото на разследване на „Газпром” за нарушаване на третия енергиен протокол от 2009 г. и монополни договори и цени, наложени от руския холдинг;
  • Активно противодействие на руската позиция в сирийската криза при стимулиране на напрежението в арменско-азербайджанските отношения, в които Москва традиционно има ролята на посредник. Очевидно е желанието да бъде окончателно дискредитирана руската позиция в очите на арменската нация и демонстрирани нейните ограничени ресурси за противодействие;
  • Европейската комисия ще отслаби натиска върху правителството на В. Орбан и ще го подкрепи в търсенето на решения на кризата. Унгарското правителство беше принудено да заяви, че е „шокирано” от действията на Илхан Алиев и да бъде охулено от лявата демократична опозиция на площадите в Будапеща и понесе тежко международно унижение. Неговата единствена надежда е скандалът бързо на отшуми, заместен от друг, по-шумен скандал. В краен случай министър-председателят ще отстрани министъра на външните работи Янош Мартони като компенсация срещу няколко милиарда долара.

Съединените щати и екипът на президента Б. Обама не могат да си позволят да разочароват арменските си гласоподаватели. Затова още на 31 август говорителят на Съвета за национална сигурност изрази „разочарованието” на президента от действията на Азербайджан, както и желанието си да получи съответното обяснение от Унгария.

Митовете и тук заслужават допълнителен анализ:

  • По странно стечение на обстоятелствата на 28 август каца в Баку, а на 31-ви встъпва в изпълнение на своите задължения новоназначеният американски посланик в Азербайджан Ричард Морнингстар. Да, това е човекът, който ни беше препоръчан от държавния секретар Х. Клинтън при нейното посещение в София, за да ни разясни предимствата на шистовия газ и неговия добив от Шеврон – разбира се, единствено в интерес на България;
  • Ричард Морнигстар е изключително добре подготвен дипломат, участвал в подготовката на много от инфраструктурните и комуникационни проекти в района на Каспийско море. Неговото назначение е симптоматично и ясно доказателство за посоката на американските проекти в Азербайджан. Следователно, Държавният департамент е напълно наясно с мотивите на президента Илхан Алиев, както по конкретния скандал, така и по следващите стъпки в тази посока;
  • За Съединените щати от решаващо значение обаче са отношенията на двете кавказки държави с Иран. И тук на Азербайджан беше предложена нова роля – в Иран живеят 14 млн. азери и в медийното и политическото пространство вече мощно се лансира идеята за преразглеждане на съществуващите граници и „обединение” на Северен и Южен Азербайджан;
  • В същото време, по вина на Иран и Русия, вече 20 години остават неустановени икономическите зони в Каспийско море. Това препятства както проучванията и добива, така и прокарването на каспийски газопровод, който ще бъде в състояние да пренесе суровината до другия газопровод – Баку – Тбилиси – Ерзерум. Сериозни аргументи за натиск.
  • Противоположен е мотивът и интересите на САЩ към Армения, която реално остава един от малкото прозорци на ембаргото срещу Иран. В медийното пространство бяха стартирани няколко версии за участието на арменски банкови институции в преодоляване на ембарговите бариери.

Митологизирани се оказаха и мотивите на Илхан Алиев и азербайджанското ръководство при организирането и провеждането на операцията „Сафаров”. Вярно е, че през 2013 г. предстоят нови президентски избори, но на този етап изборът на Алиев е гарантиран, за да е необходима свръх рискова и емоционално наситена акция в негова подкрепа.

Следователно, с амнистирането на Р. Сафаров се провокираше арменската страна към несанкционирани от Минската група на СЕ действия по признаването на независимостта на Арцех–Нагорни Карабах. Това вече даваше чудесен повод за нов въоръжен конфликт, непосредствено до руските и ирански граници.

В деликатна позиция се оказаха Франция и Русия – двете страни - съпредседатели на Минската група на СЕ, които бяха принудени да свикат още на 3 септември в Париж заседание с участие на външните министри на Армения и Азербайджан. Руската страна беше принудена да отбива остри вътрешнополитически атаки за 72-часовото си мълчание по скандала.

В по-сложно положение се оказа екипът на президента Франсоа Оланд , който трябва да вземе окончателно решение и да възобнови процедурата по законодателното криминализиране на отрицанието на арменския геноцид, отхвърлено от Конституционния съвет през февруари 2012 г. Неизпълнението на това предизборно обещание ще го изправи срещу мощната и влиятелна арменска диаспора, която очаква това действие от него. На този етап Франсоа Оланд избра по-сложен път и си навлече гнева на Турция, като въведе в учебните програми на гимназиите изучаването на арменския геноцид през 1894 – 1922 г.

Заседанието на арменския парламент и приетата от него резолюция и позицията на президента на Армения Серж Саргсян показва, че на този етап са разшифровали точно цялата сложна плетка от интереси, провокации и опасности, пред които е изправена страната, подложена на национално унижение с този скандал. Сега трябва да разберем с какви послания и проекти идва в Армения, Грузия и Азербайджан Генералният секретар на НАТО Андрес Фог Расмунсен и в коя посока атлантиците ще се опитат да тласнат кавказкия конфликт.

Надявам се, че с този текст, аз и приятелите ми от www.pogled.info даваме ясен знак, че в България, извън управляващата партия и министерството на външните работи с безличната си политика, Армения има искрени приятели, които следят внимателно развитието на драмата му.