/Поглед.инфо/ Кръг от хора със сериозни икономически възможности е заинтересован войната да продължава, казва историкът

Бойко Маринков е ръководител на секция "Балканите след Втората световна война"  в Института по балканистика към БАН, общински съветник в СОС (1995-2003 г. и 2007-2011 г.).

"Основните стълбове на външната политика на ЕС се оказаха неадекватни"

- Доц. Маринков, как и кога започна историята с бежанците?

- Аз възприех термина "стимулирана емиграция" за онова, което масово се дефинира като "бежанска криза" или "бежанско цунами". Намирам този термин за значително по-адекватен за събитията в близкоизточния геополитически район след 2011 г. Сирийската криза възниква като елемент от така наречената "арабска пролет", но с редица национални характеристики. Събудени са всички възможни антиправителствени сили в арабските държави. Светските режими изглеждат силно корумпирани, затворени, в тях така нареченият социален асансьор не работи и усещането е, че има едно безвремие. Това не се отнася за сирийския президент Башар ал Асад - той управлява от 2000 г., когато почина баща му Хафес ал Асад, но се отнася напълно за Муамар Кадафи или за Хосни Мубарак с управленски хоризонти от над 30 години. За всички е ясна очевидната закостенялост на режимите. Второто обстоятелство е дълбоката икономическа криза, съчетана с много ниската средна възраст на населението в целия Магреб, включително и в Сирия, която е между 19 и 23 г. Налице са млади и динамични поколения, които ще търсят реализация на равнището на глобалните модели. Третото обстоятелство е свързано с мощния реванш, който ислямската религия и нейните институции взеха в последните 20 години спрямо секуларните елити.

- Какво се случва изведнъж преди 4 години?

- На 24 март 2011 г. в Дераа група ученици пишат антиправителствени лозунги, полицията ги залавя, бие ги. Вдигат се родителите и започва скандал, който може да бъде много бързо туширан. Очевидно обаче под дълбоките пластове на това общество са се намирали първопричини, които превръщат един малък инцидент в национален. Интересно е друго, че сирийската криза много дълго време не засегна столицата, но пък засегна районите, в които е съсредоточена индустрията. Всъщност сблъсъкът между антибаасистките или да ги наречем анти Ал Асад силите се реализира в провинцията. Кюрдското население, което се намира в пограничните райони на границата с Турция, винаги е било силно дискриминирано, докато в правителството и на Башар Асад, и на баща му - Хафез Асад, имаше представителство на сунитите и на алианите (алевитите), кюрдите не бяха представени или частично представени.

- Какво стана през 2012 г.?

- Първоначално и в първите 5-6 месеца турската позиция се изграждаше на базата на проекта "Турция - посредник" между Запада и арабските общества, и едновременно с това като модел или образец на съчетанието на политическа демокрация и ислямския морал и традиции. Към края на 2011 г. стана ясно, че тази политика ще трябва да се променя, и Турция тръгна да търси подкрепата на Западна Европа и на САЩ чрез силите на НАТО за разширяване на сферата на влияние. Правителството на Ердоган използва инцидент, при който беше свален турски самолет, вследствие на което веднага беше поискано заседание на НАТО, изграждане на буферни зони. Буферните зони по проекта на Турция следваше да се превърнат в територия за бежанските лагери, които в момента се намираха на турска територия. В тях и досега са настанени не по-малко от 250-300 000 души.
Паралелно с това бяха направени опити за въздушна защита от страна на турската авиация. Обществото се подготвяше чрез правителствени говорители и медии да бъде направена следващата крачка към ангажирането на страната в сирийската криза чрез въвеждане на турски командоси на сирийска територия, като по този повод парламентът даде разрешение правителството да използва турски въоръжени сили на чужда територия.
Много често в българското общество и медии се говори за турската външна политика като  изключително далновидна и с дълбоко ешелонирана стратегия. Това вероятно е вярно, но също така е вярно, че тази стратегия, разположена върху спецификата на сирийската криза, претърпя сериозен удар след 2013-2014 г. Турция издигна ранга на своите дипломатически представителства почти в цяла Африка, разшири мощно  представителството си в Латинска Америка, но въпреки двугодишната си активност претърпя много показателен външнополитически провал, който подсказа, че Турция не е авторитетния пример за редица страни в света. Това се случи при гласуването в Общото събрание на ООН на 16 октомври 2014 г. за непостоянен член на Съвета за сигурност в мандат 2016/2017.

Турция беше убедена, че ще получи това място, заради авторитета и силата си - напомням, че все пак тя е една от страните в Г-20. В трите гласувания Турция получи съответно 103, 71 и накрая 61 гласа, и за непостоянен член беше избрана Испания. Африканските и латиноамериканските държави, както и тези от ЕС, подкрепиха Испания, а не Турция.

- Обещанието на Ердоган по отношение на миграцията - "никого няма да върнем", то ли беше катализаторът в този драматичен процес, който европейските страни откриха едва в 2015 г.?

- Този сигнал беше даден още в средата на  2011 г. Сега с бежанските лагери рязко се измени етническият състав на определени райони в Турция, защото значителна част от това население е кюрдско.

- Как мислите, след изборите на 1 ноември в Турция ще се промени ли интензитетът на бежанския поток?

- Това е един от казусите. Стимулираната миграция е тясно преплетена с вътрешнополитическата криза след парламентарните избори от 7 юни т.г. в различни комбинации. Самите избори са с много неясен резултат. Опозицията е категорична, че с близкоизточната си политика правителството е реализирало най-големия си провал във външната политика за последните 50 години. Така наречената политика "нулеви проблеми с всички съседи" е катастрофирала. Едновременно с това позицията на правителството е изключително арогантна, настъпателна, с един краен и арогантен изказ по отношение на опозиционните политически партии, лидери и медии.

- Ваш колега, доц. Иво Христов, каза в тв студио, че преминаването от вилает във вилает на такива огромни маси хора не може да се случи без съгласието на официалната власт, било то явно или тайно.

- В самия Истанбул в момента има не по-малко от 500 000 души бежанци. За да тръгне група от 3-4000 души по шосето в държава като Турция, това не може да бъде реализирано без бездействието или съдействието на официалните органи.

- Ако реши, Турция може да ни притесни сериозно, насочвайки определени бежански потоци към нашата граница?

- На мен ми се струва, че на този етап те ще се въздържат от пряка атака и стимулиране на потока към България, защото е ясно, че това би дало допълнителен стимул на настроенията "анти-ДПС" и би преобърнало изборните резултати в редица райони. До 1 ноември процесът ще бъде забавен. Какво ще се случи след тази дата, какъв ще е резултатът от изборите и как той ще повлияе върху миграционната им политика все още е трудно да се каже. Моите опасения са много големи. Ние се намираме не в пика на кризата, а някъде след нейното начало. Още не сме стигнали даже средата й.

- Да, но историците казват, че назад във времето е имало много по-мащабни миграционни процеси?

- Опит да се истеризира ситуацията е налице, но в същото време миграционният потенциал по Балканското направление е вероятно от 10-12 до 15 млн. души и не знам кое число е точното. Това са хора, които сега са вътрешната миграция в Сирия, Ирак, Либия, Йордания. Хората, които са живели, да кажем, в Хомс и са се преместили в друго място, те не могат да се върнат в Хомс, защото той е разрушен. Същата е ситуацията и в превзетите от "Ислямска държава" територии в Ирак. Чел съм редица интервюта, в които се казва - ние сме бедни и нямаме пари, но ние също искаме да дойдем към Европа.

- Русия се намеси в конфликта миналата седмица. Това как ще се отрази?

- Това е нов момент, който трябва да бъде отчитан много сериозно и от авторитетни експерти. Празното телевизионно говорене в сутрешни блокове не дава отговори, но формира страхове.
Намесата на Русия в някаква степен може да се окаже допълнителен стимул на миграцията. Ако този корпус ислямисти, който е в "Ислямска държава" - около 50 000 души от различни страни, се върне на определен етап в Европа, наемниците ще търсят нова война, а не родината си. Месечното им възнаграждение е 2-3000 долара и те биха желали тази война да продължава до безкрай. Трафикантите на нефт и наркотици също имат нужда от войната, т.е. един кръг от хора със сериозни икономически възможности е заинтересован войната да продължава.

- При положение, че сме едва в началото на кризата, притеснителна е липсата на позиция на българските управляващи.

- За съжаление позицията на българското правителство се движи в амплитудата от подценяване на кризисния потенциал на стимулираната и на нелегалната миграция до пълното прехвърляне на отговорностите на външни за държавата ни сили и авторитети. Неадекватни се оказаха и основните стълбове на външната политика на ЕС - не може миграционната криза да залива континента месеци наред, а Съветът на ЕС да се събира през септември. За мен беше абсурдно в ръководството на съюза да доминира представата, че ще се излее една вълна и тя някак от само себе си ще приключи.

- Някой друг да вземе да реши вместо нас, пък ние ще изпълним, това казва Борисов.

- Миграцията и миграционната вълна съдържат сериозен кризисен потенциал, защото един допълнително регистриран миграционен поток в България от порядъка на 30 до 40 000 души може да постави под огромно напрежение всички социални системи, които познаваме, и да ги блокира. А промяната на балансите в определени региони вече създава огромни проблеми.

Дори един малък квартал, какъвто е кварталът от бул. "Христо Ботев" в София до бул. "Мария Луиза" и бул.

"Сливница" и бул. "Т. Александров" - той е с около 15 000 жители, само промяната на настроенията там може да се окаже проблематична. Представете си какво би било в средно голям български град, където се планира изграждане на бежански лагер.

- Аз ще отида по-далеч и ще кажа, че може да се създаде анклав в малък български град.

- Може, да. Това са изключително опасни процеси. Аз мисля, че този път политиците не разбраха посланието на Българската православна църква. Тя се оказа институция с достатъчно мъдрост, която каза - внимавайте какво правите, защото е за дълго и пряко ангажира бъдещето на нацията.

Светла Василева, Дума