Разговор за ескалиращото през последните дни напрежение в южната ни съседка Турция и вариантите за край на политическата криза.
Фокус: Г-н Маринков, как бихте коментирали ескалиращото напрежение в южната ни съседка Турция?
Бойко Маринков: Политическото напрежение в Турция има една предистория от последните няколко месеца. В много остър дебат между лидера на Републиканската народна партия Кемал Кълъчдаролу и министър-председателя бяха обсъдени три основни въпроса:
- първо, политиката по кюрдския въпрос;
- второ – съдбата на новата конституция, която се подготвя повече от година и половина;
- трето – сирийската криза.
По тези три важни въпроса съществува едно диаметрално разминаване между лидерите на двете най-големи парламентарни партии.В Турция има обаче и трета парламентарно представена партия, това е Партията на националистическото движение.
Това политическо напрежение съществуваше главно в рамките на медиите и в парламентарния дебат. Крайното отрицание в политиката на Партията на справедливостта и развитието по сирийската криза от все по-големи общности в Турция даваше основание да се счита, че дебатът ще остане в рамките на политическия процес – в рамките на предстоящите местни избори през 2014 година, евентуалния референдум за създаване на нова конституция и при нейното приемане. Но в същото време се бяха засилили атаките от страна на Партията на справедливостта и развитието по редица въпроси, които се оказаха изключително чувствителни в турското общество, особено в някои региони на страната и в средите на светски настроената турска интелигенция.
При тази конфигурация поводът беше неочакван, но събитията не, или поне не в този вариант, по който се развиха. Всяко историческо събитие е уникално по своя характер и затова никой не може да предвиди какво ще се случи, но това, че политическото напрежение в Турция нараства с всеки изминал ден, бе ясно на всички.
Фокус: Какъв е възможният сценарий и до какъв етап ще достигне напрежението в Турция?
Бойко Маринков: Съществуват няколко варианта за разрешаване на политическата криза в южната ни съседка.
- Единият от тези варианти е традиционният парламентарен, при който правителството, чрез извънредни парламентарни избори, иска „вот на доверие” от нацията. Това е т. нар. „български вариант” за справяне със сегашната ситуация. При този случай ще станем свидетели на повторение на част от събития в България от февруари – май тази година. Този вариант е възможен и е предпочитан до някаква степен, тъй като всички последни изследвания показваха сериозно доверие в Партията за справедливостта и развитието. На последните парламентарни избори те събраха 49,99% от гласовете на турските граждани, а социологическите изследвания им даваха 54-55 на сто доверие. В какво, обаче, този вариант е проблемен за Ердоган? Проблемът е, че при този вариант премиерът на Турция ще изчерпа лимита от три възможни мандата като министър-председател по сега действащата конституция и ще бъде елиминиран от политическата сцена. Въпреки всички твърдения, че новата конституция ще бъде приета и именно тя ще даде на Ердоган възможността да се кандидатира за президент, това са процеси с много условности.
- По-вероятен в сегашната ситуация изглежда вариантът, при който ще се търси бързо преминаване към приемане на нова конституция през Велико народно събрание, референдум и избори 2 в 1 – местни и президентски - всичкото в много съкратен срок.
- Най-слабо вероятният вариант предвижда, според някои внушения в българските медии, че е възможен военен преврат и ще бъдат повторени събития от 60-та, 71-ва, 80-та и от 96-та години.
Ситуацията е с доста варианти, но е факт, че до този момент събитията в Истанбул и още 50 града на турската страна се развиват по възможно най-проблематичния начин, по който една криза може да се развие.
Фокус: По какъв начин тази криза ще се отрази на България, като съседка на бушуващата Турция?
Бойко Маринков: Нека да си припомним т.нар „минитранспортна криза” с българските превозвачи, както и предприетите от нас мерки срещу натиска от турска страна. Малко известно е, но турски фирми владеят 45 000 ТИР-а, като Турция е втория по големина транспортен фактор в този вид превози в Европа. Това е система, която е много чувствителна, защото само си представете какво означава да бъде блокирано движението на 45 000 превозни средства и то на ТИР-ове, и какво би било отражението върху доставките, върху икономиката на страната и т.н.
Вторият голям проблем остават всички нерешени въпроси, касаещи българо-турските отношения, които продължават да бъдат актуални. Изказванията на българския министър на външните работи Кристиан Вигенин подсказваха, че проблемът с тракийските бежанци се връща обратно на сцената на българо-турските отношения.
Един позаглъхнал проблем, който бе обект на последния разговор между Херман Ван Ромпой и Ердоган между 23 и 25 май, когато Ромпой беше в Истанбул, това е съдбата на преговорите на Турция за пълноправно членство в Европейския съюз. При това положение този процес буквално ще бъде замразен. Тези две глави, които отварят врата на Турция към преговорите за членство в ЕС, са главите, които касаят проблемите по сигурността.
Натрупват се една камара от въпроси, като тепърва престоят срещите на Г-20, където Турция е представена, както и тежки заседания на организацията „Ислямско сътрудничество”, както и следващите стъпки по решение на гръцкия въпрос.
Процесите не могат да бъдат спрени до решаване на политическото напрежение в Турция, напротив – те допълнително разрастват проблема.
