Пролетта и лятото на 2012 г. ще остане в историята на Големия Близък Изток като граница между „арабската пролет”, символизираща промените в отделните държави и всеобхватната регионална криза на взаимосвързани събития с огромен кризисен потенциал. В последните 3-5 месеца рязко активизират действията си по целия фронт радикалните терористични организации - местни подразделения на „Ал-Кайда”. Ислямистките салафистки и джихадистки групи попълват съставите си, трупат боен опит, разширяват връзките си с разузнавателните и контраразузнавателни служби на Саудитска Арабия, Турция и САЩ. Целият ход на сирийската криза, включително и цялостното поведение на глобалните и регионални лидери като САЩ, Китай, Русия, Турция и ЕС, в тази критична фаза на кризата вече напомнят за времето на Студената война.

Прегледът на част от събитията в последните месеци действа стряскащо. През месец юли в Ирак от терористични акции и бомбени атентати загинаха над 400 души, като в определени дни тези акции се провеждат едновременно и координирано в десетки градове. Мнозинството от жертвите са иракски шиити, а на този етап силите на „Ал-Кайда” демонстрират своето превъзходство над правителствените силови организации, чиято армия е с численост от 200 хил., а силите за сигурност са с над 500 хил. души/.

На 5 август в Синайската пустиня беше атакуван военен пост и избити 16 египетски военнослужещи. Нито една от джихадистките организации не пое отговорност за нападението, но египетските медии посочиха като виновник за това престъпление „Такфир Уал-Хиджра” – формация, свързана с „Ал-Кайда”. Незабавно беше поставен въпросът до каква степен новоизбраният президент Мохамед Морси и правителството ще успеят да опазят страната от радикализация.

Продължават ракетните нападения от сили, близки до Хамас, срещу Западен Негев и други райони на Южен Израел. Трайно е напрежението и в управляваната от тази групировка Газа. След атентата срещу автобуса с израелски туристи в Бургас на 18 юли, информационните агенции разпространиха допълнителни данни за подготвяни атентати от страна на подкрепяната от Иран Хизбула, последният от които беше документиран в Република Кипър.

Седемнадесети месец безспорен център на напрежение в Големия Близък Изток е сирийската криза с етапите, през които тя премина. Тя отдавна прехвърли определението на вътрешен конфликт с елементи на гражданска война и се превърна в най-опасния конфликт, ангажирал както глобалните лидери – САЩ, ЕС, Русия и Китай, така и регионалните центрове на сила – Турция, Иран и Саудитска Арабия.

Геополитическите сътресения, започнали с Иракската война през 2003 г. и приближаващи своя апогей със сирийската криза от 2011-2012 г., поставиха на дневен ред кюрдския проблем, чието решение трудно можеше да бъде прогнозирано до този момент. Федерирането на Ирак и утвърждаването на Кюрдската автономия се превърна в модел, който ще следват всички големи кюрдски организации в Сирия и Турция.

Последните месеци разкриха по безспорен начин за турското общество абсолютно безперспективната позиция на турския политически елит да „замрази” кюрдския проблем. На фона на събитията, които стават, твърде скромни изглеждат стъпките на управляващата в Турция ПСР да „легализира” кюрдския език и изучаването му в частни учебни заведения, появата на първия кюрдски сателитен канал, както и опитите да се търсят политически контакти с кюрдски лидери и да се обвързва съдбата на близо 20 млн. кюрди с подготвяната нова Конституция.

Срещата на 30 юни 2012 г. на министър-председателя Р. Т. Ердоган с Лейла Зана, една от първите и най-авторитетни кюрдски депутати във ВНСТ, се оказа безрезултатна и бързо беше забравена след атаката на бойците от Кюрдската работническа партия /КРП/ в граничния район Хакяри, където в продължение на двуседмични сражения загинаха 19 души. Това показа за пореден път как хардлайнерите в лагерите на кюрдската организация и тези в правителството стопират максимално бързо опитите за намиране на политическо решение на кюрдския проблем в Турция. Правителството на Ердоган подържа регулярен диалог с Кюрдската автономия в Ирак, а едновременно с това отхвърля формирането на елементите на кюрдската автономия в Сирия. Това ясно показва сериозните проблеми, които има да преодолява турският елит в най-острия етап от сирийската криза.

Когато в началото на юни 2012 г. сирийската баасистка администрация започна да се изтегля от петте погранични района на Сирийски /Западен/ Кюрдистан, за всички вече беше ясно, че във вековната кюрдска драма е настъпил нов етап. Под егидата на М. Барзани двете основни военно-политически организации на сирийските кюрди – Кюрдският национален съвет и Демократичният съюз се обединиха на паритетен принцип в единен блок – Висш кюрдски съвет. Така президентът Башар ал-Асад постави между себе си и силите на Сирийския национален съвет /СНС/ и Сирийската свободна армия /ССА с подкрепящата ги Турция/, амбициозните и добре организирани сирийски кюрди. Силно развълнуван от тези събития, на 31 юли Ердоган отправи едно от най-острите си послания към нацията, в което заяви, че няма да допусне организация на една нова сепаратиска коалиция на границите с Турция.

Установили фактически контрол върху Сирийски Кюрдистан, ползващи подкрепата и ресурсите на Иракската кюрдска автономия, сирийските кюрди остават категорични противници на режима на ал-Асад, но едновременно с това отказват да се присъединят към опозицията в лицето на СНС. Опитите на американските и европейски лидери да демонстрират единство на антиасадистските сили беше елеминирана още на срещата на сирийската опозиция в Кайро на 2 юли т.г., като различията в нея се задълбочават след оформянето на независимо крило при сирийските Братя-мюсюлмани във военните формирования на ССА.

Появата на втора кюрдска автономия коренно променя стратегическите проекти на всяка една от силите в триъгълника Сирия-Ирак-Турция. Тя ангажира пряко или задкулисно въвлечените под различна форма сили като европейската дипломация, военното и политическо ръководство на Иран, администрацията на президента Б.Обама, израелското правителство и разузнавателните му общности, радикалните ислямистки формации като Хамас и Хисбула, сирийските Братя-мюсюлмани. Сред тях ще намерите както привърженици, така и противници на утвърждаващата се кюрдска национална идентичност. Това, което обаче е очевидно още на този етап е, че кюрдският проблем в неговата цялост, както и с националните му характеристики в Ирак, Сирия и Турция, в огромна степен ще доминира в политическите сценарии на Големия Близък Изток. Част от възможните решения ще бъдат подсказани в следващите дни на посланическата среща за сирийската криза в Техеран на 11 юли, по време на еднодневното посещение на държавния секретар на САЩ Х. Клинтън в Анкара на същата дата, както и по време на извънредната сесия на ВНСТ на 14 август. Времето за политически решения бързо изтича, а кошмарните резултати от разрушената от боевете Сирия тепърва ще стават все по видими.