З.П. На какъв етап от развитието си е в момента сирийската криза, след срещата на Г-20? Какъв е вашият коментар за случващото се?

Д-р Бойко Маринков: От срещата Г-20 в Петербург се очакваше да излезе реално послание за отдалечаване на перспективата от военни решения в Сирийската криза. В крайна сметка се получи обратното - едно общо послание на 11 държави, към което по-късно се присъедини и Германия с позиция в подкрепа на военните удари, без решение на Съвета за сигурност на ООН. Нямах особени надежди за някаква единна позиция, но все пак очаквах, че Г-20 е разбрала опасността, пред която се намира Близкият Изток .

З.П. А какво следва оттук нататък?

Д-р Бойко Маринков: Следват две неща, първото е, че всяка една от геополитическите сили групира собствения си потенциал, имам предвид коалициите „Про-Асад” и „Анти-Асад”. В този смисъл, че антиасадовските сили вече са групирани, те са ясни и видими, и ако не се появяват нови обстоятелства или инициативи, вероятно в рамките на следващите седмица – две , ще видим и първите атаки на антиасадовските сили.

Второ - проадсадовските или пробаасистките сили на Сирия имат място в един анализ, само ако осъзнаваме сериозната външна подкрепа, която те имат. Това очевидно им дава допълнителни сили да бранят своя окоп. В крайна сметка Санкт-Петербург не донесе това, което всички очаквахме. Налице е вариант, при който се разминават по безспорно драстичен начин геополитическите сили, формиращи 85 % от световния брутен продукт .

З.П. На какво се дължи това разминаване на геополитическите сили?

Д-р Бойко Маринков: Всяка една от геополитическите сили брани една своя стратегическа перспектива. На този етап Русия е силно заинтересована да минимализира ефекта от срещата във Вилнюс на ЕС и страните от Източно партньорство. Обръщам внимание на този факт, тъй като коментарите по тази тема почти отсъстват в България.
Русия може да съществува като геополитическа сила единствено при наличието на сериозна и автентична комуникация със държави като Украйна, Грузия, Армения и райони като Кавказ, и Средна Азия. Второто, което ми се иска да бъде разбрано е, че няма вариант, в който да съществува баланс, без да бъдат отчитани геополитическите интереси на Турция.

В този смисъл, вече са налице не двупосочни, а многопосочни отношения. На 11 септември, в рамките на една международна конференция в Института по балканистика, ще представя анализ под заглавие: „Геополитически триъгълници – Русия – ЕС – Турция”. В него съм заложил идеята за многостранните и многовариантни отношения в рамките на глобалните международни отношения..

З.П. Всъщност тези триъгълници, за които говорите, са САЩ, Русия и Турция, нали?

Д-р Бойко Маринков: Да, този триъгълник е втори по значение, след този, който посочих преди малко. Съединените щати в момента изпробват схема с максимално разширяване на ангажиментите на Турция по сирийската криза, нещо, което не успяха да постигнат по време на Иракската война през 2003 година и трябваше да компенсират с дългогодишни преговори и компромиси. Нещо повече – в последните два месеца турският министър-председател и правителството заеха крайни позиции и по други събития в Близкият Изток – например, по намесата на египетската армия във вътрешнополитическите процеси в страната. Само преди две години, на същото място, многохилядни демонстрации приветстваха Р.Т.Ердоган, а медиите прогнозираха повторение на т.н „турски модел” за организацията Братя мюсюлмани. Очевидно е извървян определен път, натрупани са определени позитиви и негативи. В геополитически план са активирани допълнителни кризисни фактори - бежанската вълна , стагнацията в турско-израелските и турско-иранските отношения, разширена е базата на противопоставяне сунизъм – шиизъм, католическите и източноправославните конфесии понесоха тежки удари в Сирия, на кръстопът е кюрдското национално движение, което за трети път отложи своята първа обща конференция в Ербала – Иракски Кюрдистан.

Това са важни и забележими фактори в близкоизточната, а оттам и в сирийската криза. Нито един от тях обаче не може да има решение, в случай на военни удари, при краен разгром на държавността в Сирия – модел който вече веднъж се провали изцяло и напълно в Ирак.

З.П. Какво е мястото на Англия в сирийска криза?

Д-р Бойко Маринков: Аз съм впечатлен от невероятното усещане за държавност, традиция и стратегическа перспектива, която демонстрира английската политическа класа. Гласуването в британския парламент на 28 август по същество изведе страната от скандал и от кризата, запази вътрешната консолидация на обществото.

Фокус, Зорница ПОЛЕГАНОВА