/Поглед.инфо/ Днешна Турция има проблеми с всички свои съседи. Това правителство дойде на власт след втори парламентарни избори, едните бяха на 7 юни, вторите - на 1 ноември 2015 г. Вторите бяха проведени в безобразни условия, с безобразни фалшификации и след два атентата. Последният на 10 октомври взе 105 жертви, 500 ранени и то млади хора, кюрдски активисти, които отиваха на една мирна демонстрация. За Турция и за турското правителство в този му вариант има два проблема. Първият е ще успее ли да прекара през 330 гласа в парламента новият проект за конституция. На този етап комисията буксува. Вторият е ще успее ли да прокара споразумението с ЕС по миграцията. Това са двата ключови въпроса на Турция в днешен ден – март 2016 г.

Турция допусна външнополитическите провали и те се родиха в прекомерно неточния анализ към сирийската криза. Те подцениха влиянието на Асад в армията, в силите за сигурност, контактите му и баланса му със сунитските племена. Тук техният анализ беше абсолютно неточен.

Второ, те повярваха на старата сирийска миграция в Париж и Лондон, главно в Париж, и на висши военни, включително на един зам-министър на отбраната, който е син на дългогодишни министъра на отбраната Мустафа Тлас. Той (синът - ред ) се появи в Турция някъде през 2012 година. И в Анкара повярваха, че започва разпада на армията и тя ще остане в рамките на алевитското малцинство, което е между 15% и 17% от 23 млн. население. Но за разлика от техния анализ моят показваше, че в далечни времена още от 80-те години Хафез Асад, съответно сега и Башар Асад, спазваха един много интересен принцип. Те се стараеха в армията да има 50% алевити и 50 % сунити. Балансът се стараеха да го спазват. Мустафа Тлас бе сунит и 30 години бе министър на отбраната. Хафез Асад, който е алевит му, вярваше като на брат. Те са учили в едно и също училище. Дружбата между кадетите в офицерските училища е много силна в сирийската армия. В другите армии не е така. Така че разпад на сирийската армия не се получи. Имаше загуби и от 320 000 преди сирийската армия в средата на 2015 година падна някъде между 180 000 и 190 000. Нещо повече, духът на армията не беше добър. Те губеха буквално в предградията на Дамаск. Казвам го като човек, който е живял в този град и си го харесва и обича. Аз знам точно къде се намират тези квартали. Мисля, че точно тогава са опитите и на Ердоган, и на Давутоглу да принудят първо НАТО да влезе под някаква форма във войната. А също да се опитата да създадат т. нар. „зона за сигурност”, за която продължава да се говори и за която за нас е абсолютно ясно, че представлява отвоюване на сирийска територия. И нищо друго.

Турция все пак, колкото и да не искат някои да го признаят, има външнополитическа стратегия, когато решенията се вземат със стратегически поглед. Когато те се вземат на личностно равнище, нещата стават ужасяващи. Турция, заедно с още една балканска страна (Сърбия - ред), са двете държави, които не наложиха санкции на Русия. От 2014-та до ден-днешен Турция няма санкции към Русия, няма санкционна политика. До свалянето на руския самолет на 24 ноември турската страна се стараеше да балансира тази политика към ЕС, НАТО и Русия, въпреки украинската криза, въпреки новото положение, което се очерта след присъединяването на Крим.

За свалянето на руския самолет имам три хипотези – едната е, че групи във въоръжените сили въвлякоха управлението на Турция в един драматичен външнополитически скандал с цел пълната дискредитация на двойката Ердоган – Давутоглу. Защото когато примерно началникът на щаба на ВВС даде заповед на пилота, който вече е фиксирал на екрана руския самолет, какво може да прави пилотът, освен да изстреля ракетата. Това е първата ми хипотеза.

Втора е, че има сили вътре в самата управляващата коалиция, които желаеха да взривят отношенията като етап към навлизането на силите на НАТО във войната. В много по-мощна подкрепа от страна на НАТО за авантюрите на Турция в Сирия. Това беше втората ми хипотеза.

Третата ми хипотеза е, че решението е взето на най-висше равнище, макар че посланията, които звучаха веднага след 24 ноември бяха много объркващи. Изключително объркващи. В един ден се правеха две изявление – едното, че Ердоган е взел решение, второто, че Давутоглу го е взел, а третото, че нито един от двамата не го е взел. Коя точно от трите информации бе вярната? Така че този скандал, този акт драстично промени баланса не само в турско-руските отношения. Промени Черноморския регион, Черноморско-кавказкия регион. Тепърва ще се развиват събития, свързани с карабахския конфликт. Общо взето тези конфликти някак ни стоят в периферията на съзнанието, но там се натрупва потенциал.

Страхувам се, че в момента ние балансираме в много краткосрочни времеви пояси. Виждате, в един много кратък отрязък от време, примерно две седмици, има индикации и послания, които се изпращат буквално в различни посоки. Какъв е отговорът на всичко това на мен ми е трудно да кажа. Те минават през едни изявления, които се правят ходом. Ходом по пътеката на Народното събрание, се правят външнополитически изявления, което не ми се струва много сериозно.

Второ, очевидно е необходимо на този етап и бих препоръчал на Външно министерство, да инициира една достатъчно сериозна публична презентация, подчертавам това, на своите виждания за външната политика за Черноморския, Кавказкия регион, отношенията с балканските страни. Ние трябва да сме предвидими за своите граждани, но и за външния свят. Външният свят трябва да му е ясно дали изявленията на премиера сутринта отговарят на декларациите на външния министър следобед или предния ден.

Турция няма да влезе в ЕС, докато има сирийска криза и нерегламентирани отношения между нея и Армения. Липсата на каквито и да е дипломатически отношения с Армения е проблем, защото двете страни граничат една с друга. Едно от условията за прием в ЕС е страната да няма външни конфликти.

В момента в ЕС живеят постоянно между 22 и 25 милиона мюсюлмани. Ако Турция стане пълноправен член, получава се горе-долу следното съотношение – 600 милиона християни срещу 100 милиона мюсюлмани. Способна ли е европейската култура и традиция да се съвместява с този баланс?

В момента текат руско-американски преговори за установяване на конфедеративен модел в Сирия, като този в Ирак. В него отделните части на страната имат президент, парламент, знаме, собствен дял в общия бюджет на страната. Ще бъде използван опита с кюрдската автономия в Ирак. По въпроса за статута на сирийските кюрди, САЩ и Русия са на едно мнение.

Сега е най-удобното време за споразумение между тях. Отива си една администрация, която оттук нататък може само да пише мемоари колко съвършени са били нейните действия в тези критични времена.

Идва нова администрация. В първата си година тя ще трябва да демонстрира решителност и сила. В същото време европейските лидери ще бъдат подложени на санкциите на своите избиратели. На Оланд и Меркел им предстоят избори през 2017 година. Основните стълбове на Европа ще бъдат ангажирани с предизборни кампании и доказване на своята политика. /БГНЕС

-----------------------------

Бойко Маринков, д-р по история от Института по балканистика.

София / България


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели