Фокус: Г-н Маринков, как ще коментирате изказването на турския вицепремиер Бекир Боздаг, че Турция ще поиска да си върне собствеността върху османските архитектурни произведения в България?

Бойко Маринков: Във всичко, което прочетох до тука, трябва да разграничим три - четири неща, които са много важни. Първо, постарах се да намеря сериозните турски медии, не само вестници и електронните им варианти, но и в сериозни турски сайтове и места къде се води дискусия, някакъв сериозен дебат върху тази тема. Трябва да ви призная, че почти не открих нищо, тоест тази тема се оказа провокация в България и за учудване на грамотната българска аудитория, такъв проблем в Турция не се дискутира. Защото, ако изброя първите десет основни проблема на Турция, ще се разбере, че някаква целенасочена и сериозна акция в този период в сегашното състояние на нашата политика в Турция, би било нещо, което излиза извън дневния ред на турската външна полиция в близките хоризонти – една – две години. Първите десет проблема са продължаването на процеса, на кюрдския въпрос, след евентуалното изтегляне докрай на бойците на кюрдската работническа партия; конституционната реформи и предстоящите президентски и местни избори следващата година, има дневен ред, върху който турският управляващ елит води много ожесточени битки; събитията във вътрешен план върху процеса „Гази” парк, събитията на „Таксим”; процесът „Ергенекон”, който буквално раздели турското общество; страхотната криза, която в момента се пренася от сирийската криза, и става част от проблемите на самата Турция.

Вчерашната, днешната и предполагам - утрешната медия на Турция ще се занимават с изявления, оценки за събитията в Египет, и като прибавите към това - замразения преговорен процес с Европейския съюз, с първите наченки на спазващото доверие в инвестиционните процеси в Турция, виждате, че в дневния ред на това турско общество, проблемът какво е казал четвъртият от вицепремиерите на Турция, господин Боздаг, не знам дали заема и стотно място.

Този проблем се оказа проблем на съотношението на вътрешнополитическите сили в България, макар че никога в отношенията България - Турция няма случайни неща; няма изпуснати фрази, има сондаж - как ще реагира българското общество. В този случай, думата е дадена на говорителя на най-консервативното крило от управляващата партия. Боздаг е известен с това, че той е теолог преди всичко, едва след това завършва право и започва да работи като адвокат, при това той е завършил право в град Коня, а не в Истанбул, така че и това има значение. На него му беше възложено всъщност - да продължи диалога, който има с мюфтийството, с главния мюфтия, с главния секретар и с политиците, групирани около партията на Корман Исмаилов и Касим Дал, това беше ясно подчертано. Четох такива информации, непотвърдени от никой освен от тези, които ги заявяват, че е имало някакви тайни срещи, по някакви тайни резиденции с представители на ДПС, БСП... Според мен, тази информация е фалшива, тя е провокативна, за да забъркаме целия български политически елит в този скандал.

Това е поредното сондиране на българското обществено мнение по въпрос, който има своето решение, и то е в рамките на българското право и това, което имаме като наследство, в българо-турските отношения, като договорености, и като официални документи.

Проф. Димитров цитира, договор от 2009 година редица елементи в наша защита, но правото на българската държава се стопанисва и да се разпорежда с тези имоти са заложени в договора от 1913 година, в протокола от договора от 1925 година. Така че, нормативна база за защита на българските интереси има предостатъчно. Въпросът е не в правната страна, а в това как реагира българското общество на едни подобни, достатъчно провокативни сондажи от страна на определи кръгове на турския елит.

Фокус: Това опит за спекулации от страна на медиите ли е?

Бойко Маринков: Не са виновни българските медии в този случай. Други сили се опитват да провокират този скандал, и те са част от политическата палитра на българските политически партии. Колкото и парадоксално да е, тези, които подхванаха тезите за необходимостта от защита на османското архитектурно и културно наследство, и тези, които се обявиха против пряката намеса, имат еднаква нужда от тази провокация, тъй като това е част от политическия PR. Друго, което е много смущаващо в този случай е, че след съобщението на Министерството на вътрешните работи за среща на директора на дирекция с посланик Исмаил Арамаз, който ще ни напусне в скоро време, и ще бъде заменен от друг турски дипломат, което също е показателно, тази смяна очевидно е част от промените в дипломатическия корпус, но също е симптоматична. След срещата на директора на дирекция на Външно министерството с Арамаз, нямаше никакво друго изявление от страна на посолството или мюфтийството, което да показва, че са разбрали сигнала, който идва от българската страна в лицето на Външно министерство.

Фокус: За кои имоти точно става въпрос?

Бойко Маринков: Там е проблемът. За кои имоти става въпрос? Защото според информацията, която е чисто медийна, и за която не съм видял официални изявления в това отношение, отделните мюфтийски настоятелства, в отделни български градове, предявяват претенции на базата на някакви документи, които съдът би трябвало да разгледа и да отхвърли. Всички тези проблеми, или поне значителна част от тях, са решени чрез три договора - от 1909, 1913 и 1925 година.

Фокус: Имало ли е в годините назад подобни искания от страна на Турция?

Бойко Маринков: Обикновено това е било винаги част от диалог, който се води по откритите въпроси преди 1989 година и след 1989 година - за съдбата на имоти със символно значение, които имат висока публична, обществена, историческа стойност за съответната държава. По този начин беше дискутиран въпросът за българските имоти или по-точно екзархийски имоти в Истанбул и съответно този разговор се водеше и за имоти в България.

Фокус: Какво представлява двустранна програма за периода 2012 - 2016, включваща конкретни ангажименти на двете страни за опазването на недвижимото културно наследство?

Бойко Маринков: Аз не съм виждал тази програма и не мога да коментирам документ, който не съм виждал. В съобщението на Външно министерство за срещата на Исмаил Арамаз с генералния директор на Дирекцията по европейски въпроси, посланик Руси Иванов - такъв документ не е цитиран. Имаме една смесена комисия по откритите въпроси, по нея имаше 3 заседания, бяха създадени работни групи, включително и по обезщетението на имотите на бежанците, по програма за връщането на екзархийските имоти. Другите са по енергийни и водни инфраструктури, по прилагане на двустранното споразумение за легитимация по Резовска река. Извън това, което знам по работата на тези подкомисии на смесената комисия по откритите въпроси, друг такъв документ не съм срещал. Тъй като предстои една четвърта сесия на тази българо-турска комисия по откритите въпроси, най-вероятно опитът да се сондира отношението на българската страна и българското общество по тези въпроси беше и в центъра на този скандал. Има едно друго важно обстоятелство, което трябва да бъде казано - опитът да се пренесе една методика, която в момента се използва по отношение на други Балкански страни от страна Турция, преди всичко отношенията Турция - Босна и Херцеговина, Турция – Косово, Турция - Македония, не намирам, че е най-адекватната в този случай. Останалите отношения имат своите специфики, особено що се касае за двустранни отношения между България и Турция, това са 135 години, не можем да я сравняваме с отношения с независими държави, които са се появили преди двадесет години, или Косово например 7 - 8 години. Трябва да се подходи към проблема като един сондаж, който е получил един сериозен и достоен отговор от българската държава и да се изчака да се види следващата реакция, но пак казвам този въпрос не фигурира между първите сто от дневния ред на турското общество.

Фокус: Има ли напрежение в отношенията между двете страна, заради това искане?

Бойко Маринков: В българското общество очевидно има напрежение. Вероятно това ще доведе до активизиране на определени организации като известната Конфедерация на изселниците от балканските страни, където има ръководство, което би искало да покаже, че има сила, че е авторитетно, че поставя въпроси и т.н., тоест да заяви себе си. Вероятно то ще активизира своите публични прояви.

В двустранните отношение на този етап големият проблем не са българо-турските отношение, а отношенията на Турция в целия геополитически баланс – това, което се случва в Близкия Изток. Все по-тежки са ударите върху доверието във външната политика на Турция по повод на Сирийската криза и при цялата драма, която се проявява в кризата в Египет. Турция е прекалено сериозно ангажирана в момента със своята близкоизточна политика, за да търси отваряне на нови фронтове на Балканите.

Фокус: Има ли скандал около присъствието на българския президент на вечерята-ифтар и недопускането на българските медии?

Бойко Маринков: Има недоработване на всички подробности около единния държавен протокол, около поведението на екипа на президента, и в крайна сметка - около поведението на самия президент на благотворителната вечеря. „Гаф” не е точният термин, той показва несъстоятелността на част от екипа на самия президент и това е негов проблем, който той трябва да реши, както и към комуникацията на президента с обществото, към диалога на президента с тази част, която не приема това поведение. Не е въпрос на гаф или негаф, въпросът е на доверие на българското общество към институцията президент, а такъв удар е изключително тежък в тази ситуация, в която се намираме. Президентът трябва да намери вариант, в който да обясни своите действия; това иска българското общество, иска обяснение за неговото поведение в този случай и това е логично.

Зорница ПОЛЕГАНОВА


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели