/Поглед.инфо/ Отказът на Миков да влиза в договорки го постави в изолация
Интервю на Десислава Пътева с Борислав Цеков, председател на Института за модерна политика
Господин Цеков, как ще коментирате рокадите в редиците на БСП? Прецедент в новата история на партията е това, че жена поема ръководството на столетницата, както и това, че досега нито един от лидерите не е напуснал поста, защото е загубил от свой конкурент.
Според мен и този конгрес на БСП показа, че тази партия е най-демократично функциониращата у нас. Показа, че това не е лидерски тип партия и никога не е била, че ролята на апарата, която мнозина хиперболизират, поне в този конгрес не е била толкова всемогъща. Две тенденции или две визии за политиката на БСП се сблъскаха в открита конкуренция. И виждаме, че едната гледна точка, може би по-енергичната или по-прагматичната, надделя макар и с малко. Според мен по-важното е, че се очерта все пак едно сериозно разделение, и то не на база на междуличностни или групови противоречия, а идейно-политическо ниво.
Голямото предизвикателство, но същевременно и възможност пред Корнелия Нинова и пред новия ръководен екип на БСП е да преодолеят това разделение. Но не по пътя на кавгата, не по пътя на остракизма и разчистването на сметки, а по пътя на съчетаването на ценностно-идеалогическия подход. С по-голяма гъвкавост и по-голяма демонстративна опозиционност, подплатена с конкретни политически действия, БСП постепенно трябва да започне да излиза от дълбоката криза, в която все още е и да се превърне в гравитационен център за възможно по-широк кръг от прогресивни, леви, центристки формирования, личности, граждански центрове и партии. Само това е пътят.
Сама по себе си БСП е ключовата партия в лявото, но преодоляването на неолибералното статукво, свалянето на ГЕРБ от власт и замяната му не с нещо подобно като политика, а с истинска социална промяна, изисква много широка подкрепа. БСП има историческия шанс да се превърне в носителя на тази идея, само ако консолидира тези, които по една или друга причина са обидени на левицата. Заедно с това, след консолидацията или едновременно с нея, трябва да има отваряне към обществото. Не е достатъчно да се говори само за една механична коалиция, да речем с АБВ или с другите отделили се. По-важно е БСП да се отвори към всички онези обществени групи, движения и академични среди, които споделят идеите за смяна на неолибералния модел, които искат и се борят срещу това България да е марионетна държава, служеща безропотно на чужди външнополитически цели, без да защитава по достатъчно убедителен начин националния си интерес.
Изненадващ ли бе изборът на Корнелия Нинова за поста на председател на БСП? От кого дойде тази мощна подкрепа за нея, кои сили се обединиха срещу Миков? Може ли да се каже, че е имало вътрешен заговор той да бъде свален от поста?
Не, не мисля, че може да се говори за заговор. В една сложна, богата на вътрешни тенденции, течения, групи, ярки личности и обособени регионални лидери патия, е нормално да има вътрешни коалиции. Според мен публично заявеният отказ на Михаил Миков, като кандидат за лидер на БСП, да влиза в такива вътрешни коалиции, да води разговори, да влиза в договорки в крайна сметка го постави в изолация. Това не му позволи, макар и с малко, да защити позицията си на председател. Би било политически легитимно да се търси взаимодействие от страна на вече бившия председател с някои от другите кандидати, които получиха сериозен резултат, като Красимир Янков. Но в крайна сметка преценката на екипа на Михаил Миков е била, че трябва да се върви напред без вътрешни коалиции и без договорки.
Може ли да се счита, че бившият енергиен министър Румен Овчаров е Сивият кардинал в БСП? Много хора се пошегуваха, като поздравиха него за победата на Нинова. Можем ли да очакваме, че тя ще бъде независим председател и ще управлява самостоятелно?
Без съмнение, за всеки външен наблюдател, още повече за хората от БСП, които имат оптика за подобни процеси, е ясно, че няколко основни влиятелни фигури в БСП изиграха съществена организационна роля. Сред тях са и Румен Овчаров, и Георги Гергов, и Кирил Добрев. Мисля, че е в реда на нещата да има една добре организирана предконгресна кампания. Имаше щаб, доколкото знам, и си проведоха кампания за истински, вътрешен избор. Доста по-видимо организиран, отколкото на останалите кандидати. И вероятно това също е в основата на успеха.
Никога не е било тайна, че Нинова има силни позиции в Столичната организация на БСП и в област София, и не само там, разбира се. Дали тя, бидейки все пак част от тази среда, ще се поддаде на някакъв тип толериране на едни партийни среди за сметка на други, или ще бъде зависима в политическите си решения, не мога да кажа. По-скоро си мисля, че тя, като човек с натрупан политически опит и с добро намерение да изведе БСП на по-горно стъпало, би трябвало да се опита да съчетае всички интереси и групи в партията и да сглоби балансиран ръководен екип. Предстои да видим дали ще го направи, но ми се иска да вярвам, че всички са се поучили от грешките си през годините.
Основателни ли са твърденията, че Корнелия Нинова е удобният председател за бъдеща коалиция с ГЕРБ, както и че дори има такава договорка? Не се ли подсказва това от внезапното напускане на АБВ от правителството?
Корнелия Нинова, като нов председател на БСП, изрази една силна теза, съдържаща се в изречението: Искаме сваляне на Бойко Борисов от власт и бързи предсрочни избори, след президентските. Харесвам това изречение, като човек, който е опонент на ГЕРБ от ден първи. Откакто съществува тази партия, подкрепям такова усилие. Но повече ме интересува второто изречение, което би трябвало да отговори на въпроса: Добре, до изборите БСП ще бъде остра опозиция, ще се бори за сваляне на ГЕРБ, а след изборите кои са възможните и невъзможните коалиционни партньори?
Според мен и новият ръководен екип, новият Национален съвет на БСП, а не просто председателят Корнелия Нинова, трябва да заемат много ясна позиция по този въпрос далеч преди предсрочните избори. Да е ясно може ли да се направи коалиция с ГЕРБ, които са не просто управляващото статукво, но са носители, изразители на неолибералната политика, чиято алтернатива, поне по документите, които прие на последния си конгрес, БСП би трябвало да бъде. Съответно и колаборацията, от гледище на коалиция във властта, би трябвало да е изключена. Новото ръководство на БСП дължи такъв отговор, но той трябва да се даде преди изборите, защото така е честно пред избирателите.
Не веднъж и дваж в съвременната ни политическа практика, влиятелни политически сили са си позволявали преди изборите да говорят срещу опонента си и да заявяват, че никога няма да влязат в коалиция с него, а 24 часа след изборите да правят точно обратното. Давам историческия пример с НДСВ – през 2005 година тя проведе цяла предизборна кампания, отричайки възможността за коалиция с БСП, а на другия ден влезе в Тройната коалиция. Като цяло това беше успешен формат, но тази непоследователност срина НДСВ. Има и други примери – Яне Янев, който уволняваше Бойко Борисов, а на другия ден пък го подкрепяше.
Не казвам, че БСП е способна на такова действие, но тя трябва да опровергае убедително дори съмненията, които се пораждат в последно време. Или пък ако е взела друго решение, или има други договорености, те да бъдат обяснени и мотивирани, за да знае избирателят, пък и партийните хора в БСП, каква е посоката, в която ги водят. За да не се случва нов казус „Пеевски”. Тогава всички гласуваха за него, а сега се разкайват. Да не стане така, че правим коалицията с ГЕРБ, защото така повеляват висшите национални интереси, а след две години да се извиняваме и покайваме. Трябва да има прозрачност и ясна стратегия. БСП трябва да се бори за истинска социална промяна в държавата, а не за кърпеж на статуквото. Няма никакво значение, ако се участва във властта заради две-три социални мерки, или за да заменим плоския данък с прогресивен.
Ето го опита на АБВ – направиха нещо в социалната политика, но промени ли това статуквото? Промени ли нещо за българските граждани? Ако БСП иска да изпадне в този модел, то тогава неизбежно я следва съдбата на всички партии на статуквото. И рано или късно ще се отвори един вакуум, в който ще нахлуят или по-крайни, или по-съдържателни формации, от гледище на борбата с неолибералния модел. В последните две години БСП, макар и недостатъчно убедително, но тръгвайки към по-автентични политически леви позиции, съумя да не остави вакуума, който позволява появата на българска СИРИЗА, на по-съвременни форми на обединение на леви и прогресивни среди. Но не е застрахована, че ако отстъпи от този курс, няма отново да се свие и да се превърне в третостепенна политическа сила. Всичко трябва да е подплатено с по-нататъшни действия.
Считате ли, че фигурата на председателя досега е била пречка за обединението между БСП и АБВ? Можем ли да очакваме да се случи сливане между двете партии при Корнелия Нинова.
Мисля си, че стои големият въпрос не толкова за междуличностните отношения, огорчението и напрежението, които в крайна сметка доведоха и до отделянето на АБВ, колкото въпросът за отношението към днешната власт и колаборацията с ГЕРБ. АБВ направи една съвсем начална стъпка, отделяйки се от правителството и от властта. Направи го по-принципно, отколкото Реформаторския блок и Радан Кънев. Но това е толкова предварително като предпоставка, че има да се извърви дълъг път, докато АБВ докаже, че не е конюнктурен играч, който – според моментната политическа изгода – търси дали да се закачи към властта, както беше с ГЕРБ, или да се насочи с отворени обятия към БСП, за да се получи някаква консолидация в президентския вот. Иначе АБВ, като партия с около 2%, е обречена да участва самостоятелно или в някаква малка комбинация. Тоест те тепърва трябва да докажат мястото си в дългосрочен план в една прогресивна левица, която иска смяна на модела, а не просто прагматично участие във властта.
Какво наложи АБВ да оттегли подкрепата си за кабинета „Борисов – 2”, а социалният министър в оставка Ивайло Калфин да прекъсне пенсионната реформа? Официално наложената теза е, че има много сериозни противоречия по отношение на Изборния кодекс, но като че ли се върви към предсрочни избори.
Аргументите, които АБВ излага, са сериозни, съдържателни политически аргументи, но целта е по-скоро ново позициониране на АБВ. В момента партията сама по себе си, както и БСП, нямат потенциала да предизвикат сами предсрочни избори. Те продължават да са на 99% в ръцете на ГЕРБ и на техния лидер Бойко Борисов. Става дума за позициониране и създаване на предпоставки за евентуален диалог с БСП и с другите леви формирования. Тази стъпка прави диалога по-лесен. Дали ще се случи, дали ще има краен резултат във вид на някакъв тип коалиция, ми е трудно да кажа засега.
Прокрадна се тезата, че от АБВ смятат да издигнат Калфин като кандидат за президент. Какви са шансовете му в надпреварата за „Дондуков” 2?
Мисля, че би противоречало на политическите правила една съвсем малка формация, каквато – ако сме реалисти – е АБВ, да тръгне към опит за консолидация на по-широка основа за издигане на президентска кандидатура, посочвайки изначално един кандидат, който и да е той. Просто не се прави така. Мисля си, че по този начин ще останат в изолация.
Каква е причината толкова скоро преди президентските избори големите партии все още да мълчат кои ще бъдат техните кандидати?
Наистина, ако се опитвам да сравнявам с предходни президентски избори, сега няма толкова ярко откроени потенциални кандидати. Друг път, независимо от късното обявяване, има относителна яснота кои са възможните личности, които да се включат в президентската надпревара. И е въпрос вече на политически конфигурации, преговори и решения как да бъдат издигнати. Сега пейзажът е доста по-беден в това отношение. Поне на този етап дори имаме категорични откази от кандидатиране.
Ето, господин Борисов сам посочи, че Цветан Цветанов е невъзможна кандидатура за тяхната партия. По-сложен е проблемът в лявото и центристкото пространство, макар че има личности, но все още не е изяснено коя е формулата – дали ще се търси надпартийност, независими кандидатури, подкрепени от по-широк кръг партии, или от страна на БСП ще се издига чисто партиен или коалиционен кандидат. Засега не виждам индикации за нагласи и някакви предварителни обсъждания в тази посока.
Росен Плевнелиев бе обвиняван многократно в това, че обслужва чужди интереси. Има ли шанс България да се сдобие с държавен глава, който ще защитава нейния суверенитет и националните й интереси?
Категорично, господин Плевнелиев е не просто слаб президент, това е най-зависимият от чужди интереси български държавен глава. Той системно разделя нацията, а заедно с това се опитва да индоктринира исторически лъжи. Но да не навлизаме в подробности за него.
България трябва да има държавен глава, който не слуша началниците, а слуша първо българския национален интерес, не папагалства от ястребите в Пентагона и ЦРУ. И заедно с това има коректното и историческо, и съвременно отношение към Русия, като приятел на България, а не натрапва елементарните пропагандни схеми на хибридната война, която Съединените щати водят срещу Русия.
Тази отговорност е и на БСП, като най-голямата партия в ляво, и на всички останали, които трябва да се опитат да създадат прогресивния блок, който да издигне личност на идеите, доказана през годините, личност на позициите, на суверенното мислене, а не поредният човек без обществен опит. Човек, който никога не е заемал ясна гражданска позиция, а е някакъв технократ, експерт, лесничей или лекар. Човек, който е тесен професионалист, който няма усещане за държавност, няма изградено разбиране за обществените процеси, за геополитическите промени. Личността е ключова, по-важна обаче е средата. Това е сложна тема, не знам дали в момента има зрялост в прогресивното пространство, както аз го наричам, да се стигне до общо мнение и до общо действие.
Но от подхода на БСП зависи много. Надеждите са насочени към това, че те ще преодолеят вътрешните си противоречия и ще погледнат на президентските избори не просто като тактически ход, а от гледище на стратегическия национален интерес, който и Вие във въпроса си очертавате – България да има силен държавен глава, който не е говорител на Брюксел или пък на някоя от секретарките в две-три западни посолства, които ретранслират опорните точки за част от българския политически елит.
Анализатори твърдят, че президентските избори у нас ще бъдат проекция на онова, което ще се случи в САЩ в рамките на борбата за Белия дом. Можем ли да говорим за такава тенденция?
Мисля, че на кампанийно ниво и с оглед на българските президентски избори, няма да окаже такова влияние. По-скоро влияние върху развитието на България ще окаже изходът от изборите в Съединените щати. За съжаление, Бърни Сандърс реално загуби шансовете си да влезе в официалната надпревара. Но независимо от това, че Доналд Тръмп може да бъде упрекван в някои посоки, мисля, че неговата кандидатура е по-благоприятна. Не само заради малко по-изолационисткия курс, който поне засега очертава, но и откъм респекта, който демонстрира към Русия. Доколкото съм запознат с основните процеси в американската политика, мисля, че ако Доналд Тръмп стане президент в период от две до три години голяма част от агентите на влияние, които са се създали в България, ще бъдат уволнени, образно казано.
