/Поглед.инфо/ Всяка зряла дискусия за тоталитарните и авторитарните режими задължава да се отдаде еднаква почит към паметта на всички жертви на политически репресии. Не и у нас. В годините на сталинизма на пиедестал бяха поставени само жертвите на режимите преди 1944 г. На жестока разправа бяха подлагани всички, които не приемаха тоталитарния режим на БКП. Махалото за дълго отиде в крайни идеологически изкривявания на историческите процеси. Днес наблюдаваме сходен процес само че махалото удари срещуположната стена – безкритична идеализация на додеветосептемврийска България и тотално отрицание на периода след 1944 г. И двата подхода са еднакво вредни.
Няма как в училище да се разглежда историята в чернобяло. Европейските ценности, залегнали в документите на Съвета на Европа, ОССЕ и ЕС, отхвърлят такива осакатени и необективни разбирания. Неслучайно се акцентира върху „двойното наследство“, които бившите социалистически държави имат. Всички те, в т.ч. и България, са преживели и авторитарните режими, свързани с нацизма, и тоталитарния социализъм. Резолюцията на Европейския парламент от 2 април 2009 г. относно европейската съвест и тоталитаризма подчертава: „трябва да се насърчава разбиране по отношение на двойното наследство, понесено от диктатурите в тези страни“. И още, че „милиони жертви бяха депортирани, хвърлени в затвори, измъчвани и убити от тоталитарните и авторитарните режими през 20 век в Европа“, но Холокостът остава единствен по рода си като най-чудовищно престъпление. Това е европейското разбиране.
В България обаче са правят опити да бъде натрапена удобна амнезия за управлението по време на Царство България и да се опише като универсално зло периода след 1944 г. Въпросът е защо се премълчава или замъглява същността на авторитарните режими в периода 1923-1926 г. и 1934-1944 г.? Нима те не са антидемократични, неконституционни и репресивни режими? Нима не е имало извънредно наказателно законодателство – Закона за защита на държавата, съставен изцяло по нацистки образец? Или пък не са били репресирани и убивани без съд и присъда хиляди опозиционери, антифашисти, неудобни интелектуалци, журналисти. Нима не е имало цензура? Нима България не е въвлечена в срамния съюз с нацистка Германия, предоставяйки значителни за мащабите на страната ни материални ресурси на вермахта? А антиеврейското законодателство, което възпроизвежда нюрнбергското расово законодателство на Хитлер и депортацията на евреите от Македония, Беломорието и Пиротско?
Да се изразява несъгласие и критика към поднасянето на цветя пред паметник на Тодор Живков е право на всеки, но да се квалифицира като престъпление е абсурд. Ако приемем това за „криминално“, то как да се отнесем към наследството на цар Борис III , който е държавен глава по време на гореописаните събития, а в свой манифест през 1935 г. прокламира, че ще продължи „идеите на на 19 май“ – тоест потъпкването на демокрацията. Да махнем името му от столичния булевард ли? Нито едното, нито другото е правилно, защото не вярно.
Не може да се индоктринират младите хора, че проф. Любомир Владикин бил несправедливо репресиран от Народния съд, без да се разкаже и удобно забравяната днес истина, че същият този авторитетен за времето си правник е бил апологет на нацизма, написал широко пропагандираната и у нас, и в третия райх книга "Адолф Хитлер - идеологична биография". В нея той определя кръволока, като божество, слязло на земята, за да въздаде справедливост. Професорът е осъден като колаборационист и пропагандатор на нацизма. Той и нему подобните български интелектуалци и политици от този период, които са били публични апологети на нацистка Германия, е трябвало да бъдат съдени по силата на примирието от 1944 г., залегнало по-късно и в Парижкия мирен договор, който антихитлеристката коалиция, сключва с България като победена държава. С Народния съд са извършени и огромни несправедливости и политически вендети. Но заедно с това са постановени и много справедливи присъди на представители на авторитарния режим, потъпкал демокрацията след 1934 г. Само ще припомня на онези, които дават за пример Нюрбергския трибунал и неговите "само 14 смъртни присъди", че той е само за "основните военни престъпници". Освен него, има още много нюрнбергски военни трибунали, особено в американската окупационна зона - те са осъдили десетки хиляди германци за съучастие с нацистите.
Казвам всичко това, за да бъде внесен малко от цвета на истината в чернобелите интерпретации на периода до 1944 г., които изобилстват на политическо и обществено ниво, и в учебните програми. Да се учат децата само за „черното“ от периода на тоталитаризма и само за „бялото“ при авторитарните режими е промиване на мозъци.
Да кажем цялата истина и да носим цялата памет. За да можем да простим и да постигнем национално помирение. Такава трябва да е философията на учебните програми, а не изкривени схващания, продиктувани от идеологически съображения или от банална политическа партизанщина.
168 часа
