“Ето, там живеем, в нищото” – Здравко сочи с ръка към кокетната вила на края на Банкя, до която води неравен път. Къщата е единствена на улицата, така че не е ясно кога ще оправят настилката, но двамата са оборудвани с коли 4х4 и всевъзможни аларми, и за нищо на света не биха слезли обратно в центъра. Зад белите зидове са си устроили малък оазис на спокойствието. Минаваме през хол с разчупена архитектура, обзаведен с много вкус, и сядаме на масичка навън, с изглед към малък, но перфектно подреден двор. Той е на три нива и изумително чист, сякаш предния ден не са имали гости край малкия кокетен басейн. Домакините са любезни, но с лека дистанция. Звезди, но без нотка фалш. Получава им се.

Дует “Ритон” е основан през 1977 г. Екатерина Михайлова е родена в София на 18 март 1958 г., а Здравко Желязков – в Кърджали на 20 януари 1953 г. Запознават се като студенти в Българската държавна консерватория през 1975 г. Първите им стъпки като певци са в студентската група "Тонус". Около година пеят в театър- вариетета в Полша под името "Студио 2". През 1978 г. се връщат в България и сключват брак. Имат над 10 албума, награди на наши и чужди фестивали и десетки хитове като "Джалма", "Елате ни на гости", "Болка от любов", "Цяла нощ", "Как си амиго". Миналата година дуетът отбеляза 35 години на сцена с юбилейно турне и концерт в Зала 1 на НДК.

-Катя, Здравко, в началото на лятото обявихте, че събирате нови парчета за албум. Докъде стигнахте с него?

Катя: Започнахме новия си албум миналата година и първата песен, която записахме, беше “Лято за двама”, по музика на Стефан Димитров и текст на Богдана Карадочева. Започнахме да готвим и другите песни, но организацията по големия ни юбилеен концерт по случай 35-годишнината ни на сцена ни отне много време. Подготовката продължи 7 месеца, с безкрайни репетиции, и решихме, че за да си изпипаме нещата с албума, леко ще го оставим за по-късен период. Тази година с това се занимаваме. Наскоро стартира една нова песен – “Пътят към твойто сърце”, по музика, текст и аранжимент на едно младо момиче, Ана Пешева.

Здравко: Правим и съвсем нов сайт на “Ритон”, в който ще има всичко за дуета. Освен това на него ще се продават онлайн всякакви аксесоари за фенове. Всички приходи от продажбите ще отиват за подкрепа на проекти на млади изпълнители, а също и за възрастните артисти от Дома на ветераните на изкуството.

-Стремите се да сте перфекционисти във всичко, което правите.

З.: Човек не трябва да спира нито за момент, иначе си загубен. Ние сме си забранили да казваме: “Ама помниш ли еди-какво си”… Не правим всяка година концерти, защото е безсмислено. Ако не изненадаш публиката с нещо ново, ти си скучен. Ето, на юбилея ни миналата година включихме за пръв път 3Dмапинга в концерт на български поп изпълнител. Няма LED екрани, а всичко се прожектира от специални проектори, които под различен ъгъл на специалния декор така пресъздават нещата, сякаш са в 3D измерение. Адски скъпо е, но го направихме. На предишната ни годишнина правихме едно шоу със 7 балета...

К.: Колкото повече години минават и колкото по-известни ставаме, толкова хората стават все по-взискателни към нас. Ние нужда от количество нямаме, а само от качество. Може за 5 години да запишем 2 песни, но трябва да са бум!

-Подбирате ли и участията си така?

К.: Да, в клубове и нощни заведения не работим. Там нещата се развиват след 12 и тоя нощен живот не го искаме. Ние навремето така сме почнали.

З.: Там хората отиват основно да си пийнат и хапнат, а ти се явяваш като притурка.

К.: Това са частни и корпоративни партита, празници на градове, общински мероприятия. Много искаме да правим такива концерти, каквито сме правили цял живот, но за съжаление в малкия град можем да си позволим само на синбек, защото няма как да отидем с оркестър. Но на плейбек – никога.

-Предстои ви участие в “Музикална академия” по ТВ 7. Какво очаквате и бихте искали да дадете от себе си?

К.: Здравко ще бъде жури, а аз ще съм ментор на класическите звезди. Идеята, както е обявена в рекламите, е за сблъсък на поколенията. Ще има 3 отбора по 5 човека – класическите звезди, на които аз ще съм ментор или музикален продуцент, настоящите и бъдещите, съвсем млади звезди.

З.: Всички ще живеем в една къща, ще има музикални задачи. Това е един урок по приемственост. Най-важното е, че проектът е български, не е лиценз на чуждо предаване. С Катето се навихме основно заради това, че сме националисти. Аз съм болен на тема да се пази националното богатство, а не да се потъпква от разни водещи и репортери, които си избиват комплексите с това, като дойде тук някоя вече залязла на Запад чужда звезда, да ходят едва ли не да й лижат подметките и да пишат от сутрин до вечер за това.

-Сигурно често са ви казвали “Ако бяхте певци на Запад, щяхте да сте милионери”…

З.: Ако бях на Запад, може би щях да карам тир някъде в Аризона, и щях да умирам от жега, и щях да съм космясал, брадясал американски средностатистически бачкатор. Не всичко е талант. Може да си пееш и в камиона, ако нямаш условията. Например майка ми ако не ме е пращала на школа, ако съм израснал в някое американско градче, където пианото е нещо екзотично. Понякога си задавам въпроса: “Защо смятаме, че Америка винаги е ней-добрата възможност?”.

К.: Здравко много харесва Америка, за разлика от мен. Пели сме много пъти и в Щатите, и в Канада.

З.: Е, харесвам три града, в които пак бих се върнал: Лос Анджелис, Финикс, Маями, но не за да пея, а като турист.

-“Ритон” е античен съд, каква символика вложихте в това име?

К.: Първите си две песни записахме в Радио София навремето и тогава Дечо Таралежков, който беше шеф на музикалната редакция, каза: “Трябва да измислите обаче друго име, защото “Студио 2” се дублира звуково със “Студио В”.

З.: А по онова време всички музикални термини вече бяха заети.

К.: Любен Цветков ни даде ей такъв дебел музикален речник да си търсим музикален термин за име, но всички хубави думи бяха заети.

З.: Тогава той предложи “ритон” и аз като го чух, някак грубичко ми прозвуча. Но името е свързано с нашата история и със златното съкровище, а в музикален план ритон в древността в Англия е бил рог за даване на сигнали по време на лов, тоест вид музикален инструмент. Освен това е ритуален съд за вино, от който се пие до дъно, и това адски ни хареса.

-Консерваторията ви събра, нали?

К.: Да, беше 1975-а година на миналия век. Там се запознахме, в Консерваторията, като бяхме в един курс. Бяхме общо 40 човека, 20 инструменталисти и 20 певци. Бяхме при различни преподаватели, но само когато бяхме на урок по пеене. На всичките други уроци бяхме заедно.

-Имаше ли романтика в началото?

К.: Имаше приятелство. Виждаме се септември месец 75-а и някъде февруари-март на 76-а вече сме гаджета. Аз никога не се влюбвам от пръв поглед, трябва много добре да познавам човека. Една привлекателна външност не е достатъчна. Като ми кажат, че Здравко младее, отговарям, че това е така, защото е женен за млада жена. Тази година на 23 декември правим 35 години брачен живот. Но как се загаджихме. Нали има една приказка, че краставите магарета веднага се надушват. Бяхме приятели, явно е имало някакво привличане. Здравко като студент беше солист на една група “Тонус” заедно с Мая Нешкова, тя напуска и му казват да избере някоя от състудентките си.

-Отстрани създавате впечатление, че Катя е говорителят на дуета, а излиза точно обратното…

К.: Аз съм зодия Риби и съм много мълчалива. Аз на сцената съм по-агресивна и това създава впечатление, че такива са и житейските ни роли.

-Вероятно ви е писнало да ви питат кой е водещият в тандема?

З.: Ако единият беше водещ, тандемът щеше да се разбие, а ние до ден днешен си доказваме кой е по-водещ.

-35 години – как се задържа едно партньорство и в музиката, и в личния живот?

З.: Интелигентните хора знаят, че такова нещо е възможно само с много компромиси. Разбира се, не трябва да се минава границата – потъпкване на достойнството, отнемане на лично пространство, убиване на самочувствие.

-Какво не бихте простили у другия?

З.: Аз оня ден си мислех, че сме като дясната и лявата половина, като дясната и лявата ръка. Някой път лявата като изпусне нещо и дясната я плесне… Е, сега да не звучи много напудрено, но оня ден си го мислех това под душа. Там ми идват гениалните прозрения (Смях). С приятели водихме един разговор за Сътворението - че човекът е разцепен на две, едната половина му е женска, другата – мъжка, и че трябва да срещнеш половинката си. Замислих се над тия неща и си викам, ето, ние сме се намерили...

-Вие май сте от малкото двойки, които не са правили опити да се развеждат, не е се е чуло за скандали, изневяра?

З.: Някои хора се развеждат фиктивно по няколко пъти, само и само за да се шуми за тях в обществото.

К.: А, писаха, че сме пред развод, но беше отдавна. Няма как да ни засекат мен с чужд мъж, него с чужда жена, защото сме все заедно.

-Да си дойдем на думата: вече половин час не сме споменали за красивия бюст на Катя, което според някои е разковничето на успешния ви брак…

З.: Иска им се, много им се иска едва ли не всичко при нас да е свързано с две цици. Ама не е това бе, Боже Господи… Ако беше само за циците – не става!

К.: Е, те днес всички имат цици и не е интересно (Смее се). Сега вече всеки може да си сложи еди-колко си кубика. Няма интервю, в което да не се спомене за циците на Катя или за Филип Киркоров (Смях).

-А защо се дразните, като ви питат за Филип Киркоров? Не е ли приятно, че една мегазвезда ви обожава, пее ваши песни?

К.: Не се дразним, напротив, ние толкова много го обичаме. Непрекъснато се чуваме по телефона и си споделяме, и се съветваме, и обменяме идеи. Той е един много интересен човек, макар че имаме немалка разлика във възрастта. Той с мен има по-малка разлика, отколкото със Здравко. И той мене затова повече ме обича.

З.: Той тебе и по други причини повече те обича (Следва бурен смях).

К.: Той беше казал: “Ако Здравко един ден те изостави, веднага ще се оженя за тебе!”. Това го каза, след като се разведе с Ала Пугачова.

-Далече сте да ви гостуват досадници.

К.: У нас не идват неканени гости. Преди много-много години живеехме в идеалния център, точно когато се създаде песента “Елате ни на гости”, и тогава у нас беше Аврамов дом.

З.: Ама тук пак ни идват гости за уикенда и остават с преспиване. Задължителната програма е събота и неделя да се седне в 4 и половина на масата. Става се няколко пъти, но пак се връщаме към масата. На другия ден ставаме, правим си плаж и ни е приятно. Вчера бяхме с едно приятелско семейство.

-Приятелите ви от музикантските среди ли са?

К.: Повечето не са. От колегите най-близки сме с Кристина и Михаил Белчеви, тв водещия Драгомир Драганов, с Нели Рангелова и мъжа й, с Искра Радева, Марги Хранова.

-А какво обичате да правите в този оазис на спокойствието и уюта?

З.: Сутринта като станем, всеки си прави кафето отделно, защото аз най-хубавото кафе да й направя, Катя ще каже, че ще си го направи по-хубаво, и обратното. Не закусваме. Тя много обича да си седне тука в градината, а аз се качвам горе в кабинета, сядам на компютъра и с първото кафе започвам да чета новините. Прехвърлям повечето електронни издания. Преглеждам и дали има нещо оптимистично за любимия ми отбор ЦСКА. Много обичам да си седя на компютъра, купил съм си всякакъв софтуер и си свалям филми от интернет. Напоследък ми е хоби да вграждам субтитри в 3Dфилми.

К.: Здравковото хоби е всичко, свързано сITтехнологиите, много е напред с материала.

З.: Ще ме изгонят от къщи, аз съм познат на няколко вносители на техника в България (Смее се).

-А фитнеса?

З.: Колкото до фитнеса, имаме уреди долу, на които основно Катя тренира. Аз съм много мързелив, но Катя е много стриктна и след първото кафе сутрин прекарва по час и половина във фитнеса.

К.: Сложила съм си уреди вкъщи, защото съм сигурна, че ще ме домързи да се кача на колата и да ходя някъде в зала. Имам пост тренажор, велоергометър, гладиатор, имам още 2-3 уреда за бедра, каиши, които много обичам, за ханша. Имам си сауна, която ми е любима.

-Хранителен режим спазвате ли?

З.: При нея е железно. Аз нямам хигиена на храненето обаче.

-Друго хоби? Градината?

З.: Аз обичам да си кося тревата. Имам си машина и всякакви възможни градински електро и моторни уреди. Много си падам по това. Като дойдат приятели, се шегуват, че съм приличал на домакин от почивна станция (Смее се). Един път месечно идва един агроном, а два пъти месечно идва жена, която чисти.

К.: На мен също ми е любимо градинарството. Обичам и кулинарията.

З.: И аз готвя, но го ям сам.

К.: Добра съм в кухнята, няма да се правя на скромна.

-Как виждате бъдещето си, когато слезете от сцената?

З.: То няма да е в тоя живот.

К.: Е, то ние ще слезем от сцената след 20-30 години.

З.: Който истински е стъпил на сцената и това е неговият живот, не може да слезе от нея. Това означава да предадеш себе си, мечтите си, всичко, което си постигнал, хората, които са те сложили на тая сцена.

Преса


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели