/Поглед.инфо/ Политическата картина на света се променя изключително динамично и драматично. Последните събития в Турция са още едно доказателство за това. При анализ на подобна ситуация като в Турция, обикновено се разсъждава по следния начин: или някой е изработил грамотна стратегия, която полага основи на стабилно развитие на обстановката и минимален риск, или се очаква нестабилност поради липса на стратегия. Трети вариант досега нямаше. Но животът показва, че има и друго. Има и трето. Наблюдаваме появата на нов етап на стратегическо планиране и прогнозиране, когато нестабилността и рисковете се превръщат не само във фон или препятствие за реализиране на някаква стратегическа линия. А напротив. Те придобиват формата на основен инструмент за самата стратегия. Според мен в Турция наблюдаваме именно третия вариант. САЩ, Русия, Китай, ЕС, Саудитска Арабия, Катар, Иран, Сирия, и не на последно място Ердоган, разиграват и ще продължат да разиграват нестабилността в югоизточната ни съседка в зависимост от своята стратегия. По-ясно казано, в Турция се наслагват множество проекти. Те се смесват, понякога се препокриват или се разминават един с друг, и по този начин се формира картината в страната, региона, а защо не и в света. Всеки актьор „държи на мушка” своята цел, която търпи определена флуктуация с промяна на ситуацията в Турция.
Неуспешният опит за преврат в Турция е ярка илюстрация на казаното по-горе. В резултат на пуча в югоизточната ни съседка могат да се сринат доста икономически и военни съюзи или да се нарушат нечии геостратегически планове. Драматичните събития в Турция са илюстрация за осъществяване на различни стратегии от новата генерация. При тях не са най-важни междинните или даже крайните цели на едно или друго действие. Днес целите могат да се променят във всеки един момент в зависимост от развитието на ситуацията. Най-важното са предимствата, които получава „играчът” в условията на изкуствено предизвикания хаос. Тези дълбоки промени в принципите на изграждане на стратегии налагат нови изисквания в политическите анализи и експертизи. Първо, необходимо е да се разделим с „колективната селективна амнезия”, която на пръв поглед изглежда необяснима. Второ, категорично да се отхвърли аналитичният подход – „кон с капаци”, който по-скоро наподобява на силно неинтелигентна пропаганда. Например, че Владимир Путин е организирал опита за преврат в Турция чрез руското военно разузнаване в Сирия. Това го написаха първи украинските медии, а уж сериозен български политик, експерт по въпросите на специалните служби, го повтори пред националните медии като изложи на много сериозна опасност своята интелигентност.
Сложно се нарежда пъзелът на Ердоган от ислямисти, кемалисти, гюленисти, туркомани, араби, суфийски ордени, християни, кюрди-езиди, кюрди-мюсюлмани, асирийци, сатанисти на ДАЕШ, уйгури и каквото още ви дойде наум. Всичко е геополитика и геоикономика! Всички говорят за наследството на Кемал Ататюрк, но забравят, че съвременна Турция е създадена и с благословията на съветските лидери. Те знаеха, че ако има Турция, има и Конвенцията от Монтрьо, която гарантира сигурността по южните граници на СССР. Въпрос на грамотно геополитическо мислене.
Някои забравиха, че в навечерието на пуча руският геополитик и евразиец Александър Дугин бе на няколкодневно посещение в Турция. Неговото присъствие на 15 юли вечерта на турското летище се възприема като забавно обстоятелство, което не заслужава внимание. Но всъщност той бе в Турция в качеството си на гост на турските националисти-евразийци от организацията „ЕргенЕкон” , която се опита преди десетина години да свали Ердоган от власт. Във въпросната организация влизат турски военни-евразийци, повечето от които бяха вкарани тогава от турските власти в затвора. Точно преди да арестуват членовете на „ЕргенЕкон” Александър Дугин бе пак в Турция. Какво съвпадение! Чрез подобни личности обикновено се изпращат послания. Хенри Кисинджър също е изпълнявал такива мисии. Името на Александър Дугин винаги предизвиква истерия у привържениците на евроатлантическия геополитически полюс. По света и у нас. Защото той е един от най-известните идеолози на Евразийския съюз.
Точно преди опита за преврат в Турция се случиха и други ключови събития. Анкара рязко подобри отношенията си с Москва и Тел Авив. Някак остана встрани фактът, че се стоплиха отношенията на Турция и с ключовата страна от арабския свят – Египет.
Когато става дума за Турция, външни фактори от години наред разиграват при необходимост и много шумно темата с „наследството” на Ататюрк. Това се случва винаги, когато има съмнение, че Анкара може да промени в някаква степен своята геополитическа ориентация. Организаторите на преврата също се заиграха с темата „Ататюрк”. Комитетът, който говореше от тяхно име, „Съвет за мир в страната”, е алюзия на известна реч на Кемал Ататюрк. По време на събитията през 2013 г. в Истанбул в парка Гези отново имаше позоваване на Ататюрк. Тогава Реджеп Ердоган още не обвиняваше официално Фетхуллах Гюлен за безредиците. Демонстрациите в парка Гези се свързваха с отбора около Джон Кери. Но трябва да се има предвид следното. Темата „Ататюрк” е много важна за турския народ, но е необходимо да се следи и това, което може да се „намотае” около нея допълнително. Противниците на Ердоган, организаторите на преврата, доста преекспонираха противопоставянето между Ататюрк и Ердоган. Турските интелектуалци усетиха този деликатен момент. И сега всеки опит от чужбина да се говори натрапчиво по тази тема започна да се възприема като манипулация. Всеки път, когато това противопоставяне започне да звучи отвън, средният турски интелигент го възприема като „някой пак се опитва да си играе с нас”.
Показателно бе и поведението на медийната група „Доган”, която най-малко може да бъде обвинена, че подкрепя Реджеп Ердоган. Вестник „Хюриет”, който принадлежи към тази медийна група и не се командва от Ердоган, подкрепи турския президент. Медийната група „Доган” даде трибуна на президента по време на най-критичния момент в разигралите се драматични събития. Важно допълнение. Тази медийна група няма нищо общо с типичните медийни грантоеди, избуяли особено силно на Балканския полуостров. Тя е чисто национална. И е част от турския истаблишмънт. Затова и главата на медийната група подкрепи Ердоган с публична пламенна реч точно в критичния момент. Нещо абсолютно немислимо преди опита за преврат.
Ако през следващите месеци властта на Ердоган се укрепи, ще се получи една ислямистка република в състава на НАТО. С установен режим на лична диктатура. Начело на Турция ще бъде един непредсказуем и амбициозен президент, който ще командва и трите власти в страната. Ще продължи ли да преследва своите неоосманистки реваншистки планове? Да доизясним. Партията на справедливостта и развитието е една от голямото семейство на „Братята мюсюлмани”. В него влизат „Хамас”, сирийските „Братя”, които се бият срещу Башар Асад и египетските „Братя”, които водят война срещу режима на генерал Сиси в Египет. Потокът на събития от Турция препълва информационното пространство. В същото време много трудно се „филтрират” сведения за реалните процеси, които протичат в турския военен и политически елит. Това, което става в Турция, определя не само настоящето и бъдещето на страната, но и балансът между геополитическите вектори на Балканите, Европа, Азия, а защо не и в света. От вътрешнотурските процеси зависят отношенията на Анкара с Брюксел, Вашингтон, Москва, Пекин, Техеран, Рияд, Доха, за София да не говорим.
Още в началото на кървавите събития в Турция направи впечатление, че от името на основната турска специална служба МИТ не говори нейното ръководство. Думата бе дадена на „говорител” в структурата. В момента се провежда чистка в ръководството на МИТ. Явно турският президент планира радикална промяна на ръководния състав на ключовата турска специална служба. Пусна се слух, че дългогодишният шеф на МИТ Хакан Фидан, считан за един от най-близките на Ердоган, но и американски възпитаник, отива посланик в Япония. После се оказа, че засега остава на своя пост. Евентуалното му изпращане зад граница се задържа. Дали поради сложната вътрешнополитическа ситуация или пък защото лично неговото желание е да отиде посланик на друго място – в САЩ. Заместникът на ръководителя на МИТ Исмаил Хаки Муса вече е назначен за посланик в Париж. Въпреки, че Франция е престижна и знакова страна за Анкара, то в случая става въпрос за почетно изгнание преди пенсия. Заместник шефът на МИТ преди да заеме този пост е бил посланик на Турция в Брюксел. Там той е координирал операциите на турското разузнаване по ликвидиране на емисари и ръководители на ПКК в страните от Западна Европа. След успешна задгранична мисия е върнат в Центъра на ръководна длъжност. Исмаил Хаки Муса като заместник шеф на МИТ прави опити да достигне до примирие с ПКК. Но след провала на преговорите отново се заема с физическото ликвидиране на хора на ПКК. Този път на турска територия. По непотвърдени данни Исмаил Хаки Муса е организатор на шумния терористичен акт в Суруч, когато бяха убити кюрдски активисти. Тогава случаят бе приписан на ДАЕШ, но кюрдите за отмъщение започнаха да убиват турски полицаи и военни. Исмаил Хаки Муса, по данни на руския Институт за Близкия Изток, е вербувал джихадисти и ги е маршрутирал в Сирия или ги е ползвал на турска територия. Преди две години той прави опит да създаде в северна Сирия аналог на кюрдски „Талибан” с вербувана агентура от кадри на ПКК в турските затвори, които да тръгнат по пътя на джихада. Този опит е пресечен от сирийската кюрдска Партия на демократичния съюз.
Очевидно е, че Ердоган се освобождава от ръководството на МИТ, което активно работи до този момент за решаването на кюрдския проблем по един „хард” начин и с тактиката за поддържане на контакти с джихадистите в Сирия. Кюрдският фактор е централен за турската държава. Вероятно турският президент ще търси промяна в своята кюрдска политика. Но само след провеждане на референдум за изменение на конституцията. В противен случай ще предизвика недоволство на една значителна част от неговата електорална база. Давутоглу и Фидан отдавна предлагаха тази промяна в политиката с кюрдите, но Ердоган я отхвърляше изключително поради нейната несвоевременност лично за него. Но не я отхвърляше по принцип.
Около неуспешния преврат излязоха интересни факти и за действията на бившия премиер Ахмет Давутоглу още преди турският президент да се откаже от неговите услуги. Оказа се, че по време на последното негово посещение в САЩ той е имал срещи на четири очи с банкери от Уолстрийт и е поемал ангажименти зад гърба на Реджеп Ердоган.
Стоплянето на отношенията на Анкара с Москва и Тел Авив са също от значение за планирания, предстоящ и съдбоносен за Ердоган референдум, който има за цел превръщането на Турция от парламентарна република в президентска. След като ЕС не предостави безвизов режим за турците, Берлин призна арменския геноцид, а Brexit подсили усещането, че турската политика в западна посока е сбъркана, Ердоган се нуждае от други външнополитически „козове”. Не е тайна, че турският президент и израелският премиер не са „любимци” на властовата група около Хилъри Клинтън, която има много сериозни позиции в Пентагона и ЦРУ. САЩ са доказали, че като „стратегически съюзник” нямат никакви скрупули, когато трябва да свалят някой от своите съюзници по света. Например, Хосни Мубарак от Египет или Зин ал Абидин бен Али от Тунис. И двамата бяха пометени през 2011 г. от организирани преврати с нежното име Арабска пролет.
Прави особено впечатление, че само час след началото на пуча в Турция започват да се разпространяват много активно и професионално слухове, че Реджеп Ердоган е изплашен, бяга или вече е избягал в Берлин, Париж, Лондон и други. Това е класически похват да бъде дискредитиран националният лидер пред населението и да бъдат обезверени неговите поддръжници. Абсолютно същата формула бе приложена при свалянето на Хосни Мубарак в Египет. Още в самото начало плъзнаха съобщения, че той е избягал в чужбина със семейството си. Това е същият почерк при организиране на преврат отвън. Едва ли е останал все още някой, който възторжено да вярва в спонтанността на Арабските пролети. И едва ли има здравомислещ човек, който може да допусне, че въпросните слухове за себе си е разпространявал самият Реджеп Ердоган. Просто е приложен класически стереотип за дискредитиране.
В момента на написване на този анализ няма достатъчно категорично проверена информация за събитията в Турция. Но е ясно, че превратът не успя. Все още не са окончателно оповестени имената на взелите участие в пуча висши турски офицери. Не се знае дали началникът на Генералния щаб Хулуси Акар е бил замесен в преврата. Но е известно, че в края на месец май двама емисари на генерала посещават Дамаск и се срещат с Башар Асад от негово име. Кои са те? Това са бившият началник на военното разузнаване и националистът Догу Перенчек. И двамата заподозрени по делото „ЕргенЕкон”. И двамата домакини на последното посещение на Александър Дугин в Турция. Така или иначе Хулуси Акар до този момент не се е върнал на своя пост.
Съдейки по наблюденията през първите часове от преврата, почти цялото военно командване на Турция е против Ердоган. То е на страната на превратаджиите. Кой с действия. Кой с мълчание. Най-малкото с бездействие. Основното, което са чакали да разберат всички, е отговорът на основния въпрос: Убит ли е Ердоган или не? След като се разбира, че президентът е оцелял, висшите военни рангове се дистанцират от метежниците. Това показва, че Ердоган все още има сериозна опозиция сред военните и още по-точно сред стария елит на страната. Какво все пак подтиква заговорниците да предприемат преврата? Има сериозни основания да се счита, че през последните 1-2 месеца Ердоган е подготвял рязко изменение на външнополитическия курс на страната. В момента всички са се съсредоточили в триъгълника САЩ–Турция–Руска федерация. Що се касае до руската политика по отношение на Турция, то тя е пределно ясна. Русия знае. Турция е основен „играч” в американската геополитическа стратегия „Анаконда”, която има за цел удушаването на Руската федерация, тоест разпарчетосването и връщането й във времената на Борис Елцин. Балтийско-черноморският обръч, който изграждат САЩ започва от Прибалтика, минава през Полша, Румъния и България и завършва с Турция.
Затова изваждането на Турция от американската стратегия „Анаконда” е основна геополитическа цел на Москва. Така да се каже: разкъсването на „Анакондата”. Останалото са „детайли” от пейзажа. Това е причината Русия да реагира светкавично на опита за преврат и да подкрепи управляващите в Анкара. Започващите радикални промени в турската външна политика са на път да прередят геополитическата мозайка в полза на Кремъл. Промяната в американската политика по отношение на кюрдите и желанието на определени кръгове в САЩ да свалят от власт Реджеп Ердоган, тласкат турският президент да търси затопляне на отношенията с Кремъл. Дали тази тенденция ще продължи или ще бъде спряна, това ще стане ясно след време. Но единствено през тази призма, касаеща стратегията „Анаконда”, могат сериозно да се оценяват действията на Владимир Путин по отношение на Турция. Това е призмата на реалната геополитика. Няма място за сантиментално-ирационални тиради, които са далеч от реалната политика.
Има и радикална промяна на отношенията в един друг триъгълник САЩ–Турция–Китай. Лидерът на уйгурското движение за създаване на Източен Туркестан Рабия Кадир се намира в Америка. Той е един от крупните деятели на пантюркисткото движение, което явно се подкрепя от САЩ. От друга страна, Фетхуллах Гюлен се занимава с активна просветителска дейност на територията на тюркските държави в Кавказ и Средна Азия, а също така и сред турските и мюсюлмански общини в Южна Азия и Африка. Движението за създаване на Източен Туркестан на територията на китайския Синдзян-уйгурски автономен район се явява естествена част на пантюркисткото движение. В средата на 2015 г. в Турция имаше антикитайски акции с поддръжката на задграничната общност на уйгурите. Към края на същата година Китай започна да проработва възможностите за активно включване на Турция в системата на „Икономическия пояс на Пътя на коприната” чрез изграждането на транспортен коридор с участието на Узбекистан, Азербайджан, Грузия, Турция и Украйна. Трябва да се подчертае, че на 29 юни 2016 г., тоест малко преди преврата в Турция, китайският и турският министър на енергетиката сключиха предварителни споразумения за сътрудничество в ядрената енергетика. Това бе пробив, който никак не се харесва на американците. Още по-рано, на 24 юни, Турция се изказа против участието на Индия в Групата на ядрените доставчици, което е по същество подкрепа на китайската позиция. В началото на юли 2016 г. рязко се активизираха контактите между Анкара и Пекин, имащи за цел обсъждане на строителството на железопътни комуникации в рамките на „Икономическия пояс на Пътя на коприната”. Съвсем ясно е, че едно завземане на властта от военните и гюленистите, една остра дестабилизация на Турция, би се отразила негативно на динамично развиващите се турско-китайски отношения. Освен това такава дестабилизация би активизирала и дейността на привържениците за създаване на Източен Туркестан в Китай. Което обслужва американската геополитическа стратегия в Азия. Трябва да се има предвид, че движението на Фетхуллах Гюлен „Хизмет” през декември 2012 г. проведе конференция в Тайван на тема: „Движението „Хизмет” – размисли, и учението на Фетхуллах Гюлен – принос в мултикултурализма и глобалния свят”. Участваха водещи тайвански университети. Още през 2006 г. „Хизмет” създаде свое училище в тайванското пристанище Хаосюн.
Светлина върху събитията в Турция хвърлят публикациите на американския портал Foreign Policy. Той има определена политическа ориентация. Главният редактор Дейвид Родкопф от края на миналата година пише статии за това какъв забележителен политик е Хилъри Клинтън. Около Foreign Policy е събрана разноцветна публика. От различни партии. Има военни от множество военни институти, които работят в областта на американската военна стратегия, политика в Близкия Изток и др. Между тях има изграден консенсус. Всички са против Доналд Тръмп. Важно е да се анализира начинът, по който порталът анализира турската тематика в последно време. Ключови кадри в Пентагона, които бяха близки на Джон Кери, се подмениха с такива, които са хора на Дейвид Петреъс, бивш шеф на ЦРУ. След тази подмяна се забеляза и промяна в линията на Foreign Policy. Темата за кюрдите започна да се коментира по различен начин, започва да се ползва и формулата „Велик Кюрдистан”. Вече не се говори за „страдащия кюрдски народ”, а се дискутира „бъдещата кюрдска държава”. И не става въпрос само за турските кюрди, а за всички кюрди от региона. В други американски издания също се появиха анализи за Велик Кюрдистан от автори, близки до отбора на клана Буш. След свалянето на Ахмед Давутоглу във Foreign Policy се появиха материали, че този стойностен турски политик не е обединил своите привърженици и не се е противопоставил на Реджеп Ердоган. Че той така безславно е напуснал турската политическа сцена. Коментари, съдържащи смесица от съчувствие и презрение. Foreign Policy обаче пропуска да спомене за контактите на Ахмед Давутоглу с банкерите от Уолстрийт. Както и за интригите му в турския парламент, които пречеха да се извърши исканата от Реджеп Ердоган конституционна промяна (да се премине от парламентарен към президентски режим). Оценката на Foreign Policy за актуалната ситуация в Турция е „тъжна”. Зад порталът Foreign Policy стои и един кръг от американски институти и тинк-танкове. Един от тях е Станфордския университет, в който активно в работни групи се обсъжда темата „как да бъде избрана за президент Хилъри Клинтън”. Как да не се допусне да бъде избран някой друг. Става дума за работни групи, които обединяват републиканци и демократи. В Станфордския университет се канят като почетни членове и преподаватели хора, близки до Дейвид Петреъс и Хилъри Клинтън. И двамата „са обвинени”, че имат отношение към възникването на Ислямска държава. Към групата може да се добави и новосформираният Center for a New American Security (Център за нова американска сигурност). Сегашният президент на центъра е Мишел Анжелик Флурноа, която се говори, че ще оглави министерството на отбраната, ако Хилъри Клинтън спечели президентските избори. Друга представителна структура зад Foreign Policy е The Truman National Security Project (Национален проект за сигурност на името на Труман), в който главна и символична фигура е Мадлин Олбрайт. Тази структура проведе съвместни мероприятия с Американо-турския съюз, както и с Форум „Руми”, който е едно от прикритията, ползвани от Фетхуллах Гюлен. И това не е тайна. На 3 май 2016 г. Truman National Security Project проведе мероприятие, на което присъстваха много генерали, за обсъждане на ситуацията в Турция. Темата беше: Какво да се прави и как да не се допуснат промени? В мероприятието участва и една знакова фигура – генерал Марк Уелш, бивш началник на Генералния щаб на американските ВВС. Преди това той е бил съветник на ръководителите на ЦРУ Дейвид Петреъс и Леон Панета. При опита за реализиране на преврата срещу Реджеп Ердоган ключова роля изиграха именно турските ВВС и базата в Инджирлик, където USAF (американските ВВС) са си като у дома. Няма съмнение, че в базата има и сериозен екип на ЦРУ. Даже имаше мнение, че ръководител на преврата е началникът на турските ВВС.
Френският анализатор Филип Грасе написа, че бивш белгийски пилот, който е постъпил преди години на работа в „Дженерал дайнамикс” (производител на F-16) като представител в Анкара, е споделил интересна информация. Турция е база за американския експорт в региона, както и за провеждането на съпътстващи „деликатни операции”. Според бившия белгийски пилот „турските ВВС са директно продължение на USAF (ВВС на САЩ) – факт, който не е познат в Европа”. На фона на тази информация, идеята, че пилотът на турския F-16, който свали руския Су-24 и пилотът, който държа на прицел турския борд №1 по време на преврата, е едно и също лице, не е лишена съвсем от логика.
New York Times публикува на 5 май 2016 г. скандална статия. В нея има убийствена критика срещу заместник съветника на Обама по национална сигурност Бен Роудс. Защото той вреди на американо-саудитските отношения. И лобира за сделки с Иран, които са неизгодни за САЩ. В текста има реплики на Леон Панета, бивш шеф на ЦРУ, в които са поставени многоточия заради използваните нецензурни думи по адрес на Бен Роудс.
В навечерието на преврата, на 13 юли 2016 г. две ключови фигури в Турция заявиха, че страната може да преговаря с Башар Асад, когото Саудитска Арабия желае да свали от власт на всяка цена. Foreign Policy реагира светкавично. Съобщи, че между Москва и Анкара има някакви тайни канали за връзка, в които са задействани подозрителни хора. Споменато бе името на Догу Пиринчек, към който арменците са силно негативно настроени. И управляващи, и опозиция. Това е причината в арменските медии масово да се раздуха версията, че Ердоган си е организирал сам преврата.
Няколко центъра на властта във Вашингтон са силно заинтересовани от отношенията на Анкара с Тел Авив. В същия ден, когато New York Times оплю Бен Роудс, а именно на 5 май 2016 г., в САЩ пристигна изключително влиятелната политическа фигура на Саудитска Арабия – принц Турки ал-Фейсал, бивш ръководител на саудитското разузнаване. Той присъства на мероприятие на Института за близкоизточна политика, където направи изказване. В него имаше три акцента. Първи, ако САЩ продължават да правят отстъпки на Иран, то Рияд ще се снабди с атомна бомба. Втори акцент, Тръмп е недопустимо да стане президент на САЩ. И трети, Нетаняху също е неприемлив, трябва да се смени. След мероприятието в интернет бе сложена снимка на принц Фейсал, който се ръкува с министъра на отбраната на Израел Моше Аялон. Точно седмица след това Моше Аялон беше изхвърлен от кабинета на Биби Нетаняху. С което бе сложен край на слуховете, че сегашният израелски премиер може да бъде заменен от неговия министър на отбраната. Още едно съвпадение. Преди време 51 служители на Държавния департамент написаха открито писмо с призив да бъдат въведени сухопътни войски в Сирия и да се направят промени в американската близкоизточна политика. Точно тогава в САЩ пристигна на посещение министърът на отбраната на Саудитска Арабия принц Салман. Натискът беше силен, но в крайна сметка плановете за промяна на американската политика в Сирия, за които настояваше кръгът на Хилъри Клинтън (заедно със Саудитска Арабия), се провалиха. Допълнително ОАЕ излязоха от йеменската коалиция, с което бе нанесен още един удар на същия властови център в САЩ и на Саудитска Арабия. Едновременно провал на хората около принц Фейсал и провал на хората около Клинтън. На 23 юли 2016 г. Foreign Policy публикува коментар с обяснение защо Белият дом няма да се съобрази с направените предложения от тези 51 служители от Държавния департамент. И от този момент Хилъри Клинтън престана да оказва натиск върху Барак Обама да въведе „зона забранена за полети в Сирия”. Тя се убеди, че Реджеп Ердоган няма да падне от власт, и публично го подкрепи. Очевидно е, че към този момент Хилъри Клинтън сякаш се е отказала от „простите хард решения”, които й предлагат хората от силовите структури около нея. Но само засега. До президентските избори в САЩ се отваря малък „времеви прозорец” за Реджеп Ердоган и Владимир Путин. Сега те са на ход. Какво са решили двамата ще се разбере след срещата в Санкт Петербург на 9 август 2016 г.
