/Поглед.инфо/ Светът узна за новите „пътища на коприната” пред 2013 година. Китайското министерство на търговията лансира идея, която се превърна в естествено продължение на кампанията от 1999 година: „Да се върви на Запад”, чиято цел бе развитието на западната китайска провинция Синдзян. Днес можем с увереност да говорим, че гигантският китайски проект се превърна в „Глобализация версия 2.0”. Това е единственият широкомащабен, многостранен проект за развитие, който има света пред себе си от началото на XXI век. В самото начало трансазиатската търговска магистрала бе наречена „Един пояс, Един път”.  Днес вече се говори за глобалната „Инициатива на Пояса и Пътя”.

Във втората половина на 2013 година, още от самото начало кабинетът „Орешарски” имаше ясна стратегия по отношение на „Инициативата на пояса и пътя”. Вице-премиерът Даниела Бобева координираше работата на всички отраслеви министри, които имаха двустранни контакти с китайските им колеги. Тя привлече за работа в своя екип експерти, завършили в Китай и владеещи отлично китайски език. В МС бе създадена работна група на ниво директори от основните отраслеви министерства с цел оперативно координиране на работата с Китай. На заседанията редовно присъстваше и съответният регионален директор на МВнР. След традиционното първо посещение на премиера Пламен Орешарски в Брюксел, първото негово посещение извън ЕС, още същата година бе в Китай на Световния икономическия форум в град Далиян, на който присъстваха шестима европейски министър-председатели. На китайските партньори бе даден символичен знак, че София планира да развива своите двустранни отношения с Пекин в приоритетен план. В Далиян от китайска страна бе организирана специална работна среща между Пламен Орешарски и неговия китайски колега Ли Къциян. По време на преговорите се установиха много добри лични отношения между двамата премиери. Срещата завърши с думите на Ли Къциян отправени към Пламен Орешарски: „Ние с Вас двамата можем да направим много за нашите две страни”. По същото време голямо число български национални медии се гавреха с премиера, че „само в далечен Китай го били приемали” и се стараеха с всякакви саркастични подмятания да омаловажат изключителния успех, който бе постигнат от българската делегация в град Далиян. И който бе солидна основа България да се превърне в един от основните икономически партньори на Поднебесната в Югоизточна Европа. В началото на пролетта на 2014 година, след поддържането на динамичен диалог с Пекин нашата столица кандидатства и бе на път да стане домакин на станалата вече традиционна среща „Китай+16” (Китай+16-те страни от Централна и Източна Европа). Но правителството бе свалено към края на лятото на 2014 година от платеното „гражданско общество. И на власт се завърна кабинета „Борисов-2. Китайският вектор като стратегическо направление в българската външна политика бе изхвърлен от приоритетите на новото правителство, а в някои от отраслевите министерства можеха да се чуят приказки на най-високо ниво от типа „абе ние няма какво да си губим времето с тези китайски комунисти. И всички изградени с професионализъм и методичен труд близо една година предпоставки за развитие на икономическите българо-китайски отношения бяха изхвърлени на буклука. Големият „балкански лидер и геополитик Бойко Борисов престана даже да удостоява със своето присъствие форумите „Китай+16. На път за срещата на високо равнище в Белград през декември 2014 година той се върна от „стълбицатана правителствения самолет в София, пред която го чакаше да го изпрати китайския посланик в София, и натовари 10 минути преди да излети самолета вицепремиера Румяна Бачварова да води българската делегация в сръбската столица. В същото време през последните години премиерите на всички страни от Централна и Източна Европа се надпреварваха да развиват своите отношения с Пекин. Те имаха ясна дългосрочна стратегия и съзнание, че усилията им ще донесат китайски инвестиции и откриване на нови работни места в техните страни.

Какво пропусна България в резултат на безпросветната и невежа външна политика на последните два кабинета „Борисов-1,2”? Към 2020 година Пекин планира да увеличи своя стокооборот със страните от ЕС два пъти и той да достигне до 1 трилион долара. За тази цел Китай от 2013 година предложи на страните от Централна и Източна Европа (бившите социалистически страни) инвестиционни инфраструктурни проекти за създаване на транспортни магистрали, пристанища и логистични центрове. Централна и Източна Европа се превърнаха за Пекин инвестиционни приемници. Изброените по-горе гигантски инициативи се извършват в рамките на стратегическите проекти „Икономически пояс на Пътя на коприната” и „Морския Път на коприната”, като общата формула се нарича „Китай+16” или „16+1”.

На четвъртата среща на високо равнище „Китай+16” в град Суджоу (Китай) през 2015 година, китайският премиер Ли Къциян обяви планове за двукратно увеличаване на китайските инвестиции в 16-те европейски страни и увеличаване на стокооборота от 45 милиарда долара до 90 милиарда долара. На форума в Суджоу Бойко Борисов бе съпровождан от огромна българска делегация, в която имаше шест министри. Очевидно българският премиер се опита да заглади своето ярко и злополучно отсъствие предишната година на срещата „Китай+16” в Белград. Дори това усилие на „балканския лидер и геополитик” Бойко Борисов обаче беше скромно на фона на други делегации, като например чешката, която пристигна с два държавни самолета и остана цяла седмица в Китай. Очевидно е, че благодарение на непрофесионалната и малоумна външна политика по отношение на Пекин на кабинетите „Борисов-2” и „Борисов-3” България се оказа в ситуация „късно е либе за китка”. И всички китайски инфраструктурни проекти започнаха да ни заобикалят. За инвестиции в производството да не говорим. В Унгария отдавна работи завод на китайския телекомуникационе гигант Huawei.

В китайската стратегия Централна и Източна Европа е един от най-важните плацдарми на суперпроекта „Един пояс, Един път” в посока Западна Европа, която е главният търговски партньор на Китай с потребителски пазар от 500 милиона жители. Подписани са десетки инвестиционни проекти за развитие на инфраструктурата в сферата на транспорта, търговията, възобновяемите енергийни източници, селското стопанство, туризма, науката и техниката. България не може да се похвали с нищо сериозно в този план? А иначе даже Великобритания подписа с Китай няколко сериозни инвестиционни проекти. С цел създаване на „сухопътен и морски експрес между Европа и Азия китайците реализират огромно количество инфраструктурни транспортни проекти за строителство на пътища, мостове, електростанции в Полша, Унгария, Румъния, Хърватия и други. Пекин инвестира в скоростната жп линия Атина-Скопие-Белград-Будапеща. София е напълно изпаднала от трасето в резултат на „абе ние няма какво да си губим времето с тези китайски комунисти. Китай модернизира голямото незамръзващо балтийско пристанище Клайпеда (Латвия).

Пекин инвестира в хидроенергийния сектор на Албания, Черна гора и Босна и Херцеговина. Китайски пари се влагат във ветроенергетиката на Македония, Сърбия и Хърватия. През 2014 година Китай подписа с Румъния съглашение за строителство на голяма ТЕЦ на въглища с обем на инвестицията около 1 милиард долара. Китайската корпорация CGN има намерения да инвестира в единствената румънска АЕЦ „Черна вода”. Страните в Централна и Източна Европа, особено балканските страни са голям потенциален пазар за китайската промишленост. Китай планира да открие заводи за производство на оборудване и материали за реализиране на своите инфраструктурни проекти.

Проблемът с продоволствената сигурност е изключително актуален за Пекин. Почвите на Великата китайска равнина са силно изтощени. Китай предлага сериозни инвестиции с цел да закупува богатата аграрна продукция на страните от формулата „Китай+16”. Особено внимание в този план се обръща на страните от Балканите. Целта на Китай е да съкрати своя продоволствен дефицит.

Опорни точки на Китай в страните от Централна и Източна Европа са Чехия, Гърция, Румъния и Албания. Банката на Китай откри в Чехия свои отделения. Лидер на чешко-китайското сътрудничество стана китайската корпорация CEFC. Нейният ръководител е съветник на чешкия президент по икономическите въпроси. Корпорацията закупи чешки завод за бира, притежва акции в Travel Service и в чешките авиолинии, в компаниите Empresa Media и Media Group. Открита е пряка самолетна линия Пекин-Прага. Числото на китайските туристи в Чехия достигна 300 000 човека. Прага се счита за един от основните центрове на европейското китаезнание.  

Гръцкото пристанище „Пирея” се нарича в Китай „перлата” на „Морския Път на коприната” на XXI век. Перспективите за развитие са отлични. През 2016 година Гърция утвърди сделка за продажба на 67% от пристанището на Пирея на логистичния китайски гигант COSCO. В рамките на пет години след приватизацията портът ще привлече инвестиции в обем 500 милиона долара и в резултат на това ще бъдат открити до 2025 година множество работни места.

Има спорове относно точната цена на китайските проекти, които вече са подписани по протежение на „Сухопътния и Морски път на коприната”, но озвучените цифри се приближават към 300 милиарда долара. Повечето проекти ще се реализират през следващите десет години. Рейтинговата агенция Fitch посочва стойности от 900 милиарда долара за запланирани или вече реализирани проекти. До 2030 година само в Азия китайските инфраструктурни проекти ще надхвърлят 26 трилиона долара.   

Срещите във формат „Китай+16 показаха, че страните от Централна и Източна Европа имат намерения да реализират китайски инвестиционни проекти без участието на Евросъюза. И ги реализират методично и последователно. Китайският капитал и стоки заедно с европейските технологии ще способстват за взаимноизгодното сътрудничество. Тези, които са страхливи и слушат „началниците” очевидно ще „лапат мухи”. Тези дето не „искат да си губят времето с китайските комунисти също ще „лапат мухи. А всички тези, дето са ги избрали да ги управляват, също ще... „лапат мухи!.     

a-specto.bg


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели