/Поглед.инфо/ Ръкуването на Путин и Тръмп по време на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското сътрудничество във Виетнам бе съпроводено с две сдържани усмивки. Широко рекламираният преди събитието „съмит“ бе сведен до здрависване и обща декларация по един единствен въпрос. Този за Сирия. Декларацията не допринесе реално с нищо. Тя не ангажира никого. Самият текст на декларацията бе подготвен предварително по дипломатически път. След кратката до неприличие среща от две минути в Дананг между двамата президенти може да се направи категорично следния извод: Доналд Тръмп практически е почти обезличен от „дълбоката държава“ в международните отношения като президент на САЩ. Видя се, че на американския президент, от неговата собствена страна, му е забранено да дискутира нашироко със своя руски колега международната обстановка и двустранните отношения. На срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското сътрудничество присъстваха лидерите на САЩ, Русия, Китай, Южна Корея и Япония. А проблемът със Северна Корея не бе обсъден между Путин и Тръмп. Това показва нежелание на Вашингтон да коментира севернокорейския въпрос с Москва. Очевидно, налице е още по-голямо влошаване на руско-американските отношения. Срещата между Путин и Тръмп продължи само две минути. Но бе достатъчна да доведе клинтъновите медии до масова истерика. Те се чудят какви fake news да измислят. Притеснени са. След няколко седмици редица американски медии и журналисти в Москва ще трябва да се регистрират като „чуждестранни агенти“. И ще трябва да дадат пълен отчет за финансовите потоци, които циркулират през тях. В случай на предоставяне на невярна информация ги заплашва затвор. Вероятно между Путин и Тръмп не се проведе среща, защото са успели да се договорят за нещо и без среща. Само едно ръкостискането между двамата предизвика невероятен „писък“ в гьобелсов стил. Едни от клинтоновите медии твърдят, че двамата президенти са се срещнали тайно и са прекарали цяла нощ заедно. Други, че са си поделили Украйна. Има и версии, че Путин е ридал, когато е разбрал, че няма да се срещне с Тръмп. Други твърдят, че Тръмп е основал култ към собственото си име. Въобще широка палитра от „news а ла CNN за наивници.   

Заслужава внимание една любопитна „подробност“ около договарянето на срещата Путин-Тръмп във Виетнам. Една седмица преди провеждането на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското сътрудничество във Виетнам от страна на САЩ има официално съобщение. С него американската страна анонсира предстоящата среща Путин-Тръмп. След това следват непонятни действия. При обсъждането на конкретно място и време за срещата американците предлагат един единствен вариант и упорито отхвърлят всяко едно алтернативно предложение от руска страна. По настояване на охраната на Путин руснаците отказват срещата. Пълноформатните преговори между президентите на Русия и САЩ не се състояха поради нетипичните изисквания от страна на американската делегация – съобщи Дмитрий Песков, прессекретар на Путин. Американците са предложили само един час и само едно място за срещата. Помещението бе арендовано от американска страна. Руските служби за сигурност не приеха, че мястото и времето на срещата не могат да се променят. Тръмп пропусна повечето срещи във Виетнам. Не прояви интерес към тях. Вероятно след провала на срещата Путин-Тръмп на „американска територия“ интересът към мероприятието във Виетнам от американска страна отпадна. Очевидно, че общоизвестната повишена смъртност на латиноамериканските лидери, които са неугодни на САЩ, е предизвикала повишено подозрение от страна на руските специални служби. Мистерията в случая остава.    

В действителност руснаците не настояваха и не вярваха, че ще се получи ползотворна среща между Путин и Тръмп. Те знаеха отлично, че американският президент е тотално блокиран. Източник близък до руското правителство, почти „официален източник“, заяви, че във външната политика на Русия се е появил нов важен момент: „американският „партньор“ повече не е сериозен актьор, по-ясно казано въобще повече не е „партньор“. Той не само е непредсказуем, но не представлява особен интерес за руската външна политика. Необходимо е да се изчака момента, когато „външната политика“ на САЩ ще престане да обслужва тотално американската „вътрешна политика“. И ще престане да бъде само един акт, който е функция на търсени вътрешнополитически ефекти.

Руската дипломация във Виетнам имаше подготвен план „Б“. Той бе изпълнен 100%. Путин дисциплинирано отработи план „Б“. Срещна се с филипинския президент Родриго Дуарте. Проведе среща с японския премиер Синдзо Абе. Разговаря с виетнамския президент Чай Дай Куанг. Естествено, проведе и ползотворна среща с председатела на КНР Си Дзинпин. Вярно, другите говореха повече. Путин предимно мълчеше.    

Руснаците обърнаха внимание на една доста необичайна американска декларация от 8 ноември 2017 г. Армейският секретар Райън Маккарти, официален служител на Пентагона повдигна официално темата за интереса на Вашингтон да разполага с толкова много военни служители зад граница. Те са около 200 000 и са разпръснати в над 150 страни. Дискусионен е и броят на военните бази на САЩ по света. Пред американския Сенат на дневен ред се появи за разискване един изключително „деликатен“ въпрос. Той касае употребата на атомно оръжие от страна на САЩ. Решението в момента за евентуално ползване на ядрено оръжие е поверено само на президента. На дневен ред е дискусия дали да остане ограничението или то да бъде премахнато. Комитетът по външни отношения на Сената под ръководството на Боб Кокер съобщи, че комитетът ще организира изслушвания следващите дни относно правомощията на президента еднолично да се разпорежда с употребата на атомно оръжие. 

Очевидно е, че тези „детайли“ от вътрешнополитическия живот в САЩ не доставят „голяма радост и удоволствие“ на Путин. Ситуацията в САЩ не устройва по никакъв начин руския президент. Путин е изправен пред две неизвестности: първа, естествено това е самия Тръмп; втората е поведението на Системата („дълбоката държава“), която е подлудена от непредсказуемостта на Тръмп. В тази ситуация Путин е притиснат. Той трябва да се готви и да очаква най-лошото. Руският президент има право: повече от всякога „най-лошото е винаги възможно“.  

За Путин предстои тежка битка: предстоящите президентски избори в Руската федерация. Но не битката да бъде преизбран, ако се кандидатира отново. Голямата битка ще бъде срещу намесата на САЩ в президентските избори в Русия. Тя не е възможна, нито даже вероятна. Путин е убеден, че тя е сигурна и я очаква. Чудовищната кампания в САЩ за раздухване на „руската намеса“ в американските президентски избори, за която до този момент няма никакви сериозни доказателства, ще осигури абсолютна публична „легитимност“ на американска намеса в руските президентски избори. В случая Тръмп няма никакво отношение по тази тема. Става въпрос за Системата („дълбоката държава“), която ще се ангажира и ще свърши тази подмолна работа. Още повече, че това няма да бъде първата намеса на американците в електоралния процес в Русия. Победата на Елцин на президентските избори, особено на балотажа на 3 юли 1996 г., е изцяло заслуга на американската намеса и американските политтехнологии. Стана публично известно, че преди изборите американците са внесли с куфари огромни количества долари в Русия. Даже за намесата в руските избори имаше и касов филм на американската киноиндустрия. По-ясно казано, „американска писта“ на избори в Русия се приема от Вашингтон като нещо съвсем нормално.

Абсолютно необичайно е, че един държавен глава, в случая Путин, предупреждава публично за сигурна американска намеса във вътрешните работи на неговата страна. Руският президент даже посочи по какъв повод и начин ще стане това. Според него това ще се случи във връзка и около зимните Олимпийски игри през 2018 г., които ще бъдат използвани за оказване на влияние върху президентските избори в Русия. Вотът ще се проведе незабавно след края на спортните състезания. На 9 ноември 2017 г. по време на официално посещение в град Челябинск Путин ясно предупреди: „В отговор на нашата предполагаема намеса в тяхните президентски избори, американците ще искат да смутят руските президентски избори. В този план, Вашингтон, за да постигне своите цели, може да използва и своите „големи връзки“ и различни „механизми на зависимост“ в Международния олимпийски комитет“.

Путин предполага, че в началото на 2018 г. може да се очаква рязко допълнително влошаване на отношенията между Москва и Вашингтон. Манипулирането на олимпийското ръководство е само едно от средствата за постигане на целта. На Москва вече й бе предложено руските спортисти да участват без да се издига флага на Руската федерация при награждавания и без да се свири националният химн на страната. Путин предполага, че действията на американците ще целят създаване на „атмосфера на недоволство“ в руската спортна общност. Самите Олимпийски игри завършват само няколко дни преди провеждането на президентските избори. Руският президент предупреди: „Ако това е така, то това е много опасно, това ще компроментира даже целите на олимпийското движение“. Путин напомни, че международните организации, включително и Международният олимпийски комитет силно зависят от Вашингтон. Че основните компании, които имат права за излъчване на игрите, както и основните спонсори са базирани в САЩ. 

В исторически план Олимпийските игри са били използвани за прикритие или детонатор на кризисни събития, с които вече се сблъска Русия. В тези случаи са използвани обстоятелства и маневри, които са непосредствено свързани със спортните състезания. Точно по време на тържественото откриване на Олимпийските игри в Пекин през август 2008 г. грузински войски по дадена команда от Саакашвили нападнаха Южна Осетия. И предизвикаха руски въоръжен отпор. Точно по време на зимните Олимпийски игри в Сочи през 2014 г. бе извършен с външна намеса превратът в Киев. На 31 януари 2015 г. по CNN Обама даде интервю на Фарид Закария. Пред медията той намекна индиректно, че САЩ са замесени в „пуча“ в Украйна. По-късно на 2 февруари същата година директорът на Стратфор потвърди, че „превратът в Киев“ е дело на Запада и по-точно на САЩ. И че руснаците не са замесени в безредиците довели до него. Обама констатира, че Путин по-скоро е очаквал терористична атака в Сочи и е бил изненадан от събитията в Киев. Естествено, руснаците не останаха длъжни. Те реагираха незабавно. Русия още същата година от своя страна също изненада Запада със „зелени човечета“ в Крим.

Тази година зимните Олимпийски игри ще се проведат от 9 до 24 февруари 2018 г. в малкото планинско градче Пьончанг в Южна Корея. Местоположението е интересно. То не е далеч от Северна Корея. Путин очаква през следващата година криза с олимпийска проекция. Но вероятно опастността за него ще дойде от друга посока. Руснаците са отличници в управлението на кризи и използването на съответната стратегия свързана с тях. Исторически обаче, те често са показвали липса на прецизност. Именно тогава, когато непредсказуемостта царства. Както през 2008 г. и 2014 г. тя отново ще присъства и през 2018 г. Може да се очаква всичко. Но едно е сигурно. Светът е на прага на още една нова криза. Предстоят ни тревожни събития! 

a-specto.bg


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели