/Поглед.инфо/ За да бъде отворена нова страница от живота на уникалния космически кораб планетата Земя, е редно преди това да се затвори предишната.
Само че страница 2014 трудно се затваря. Или още по-точно, тя бележи начало на съдбоносни и драматични продължения, които ще положат своя отпечатък върху следващата. 2014-а е рекордьор в много направления. Тя беше най-горещата, причина са антропогенните фактори; ще продължаваме ли да развиваме неустойчиви икономики, вторачени в частните печалби, или ще обърнем тенденциите? Това е годината, през която Китай даде индикации за икономика номер 1; ще продължи ли относителното изоставане на САЩ и ЕС от шампиона? Великата депресия през 1929-1933 г. е завършила за по-къс период, отколкото сегашната криза, причинена най-вече от банкстерите; ще продължи ли ЕС да има по-малък реален брутен продукт на човек от населението, отколкото преди началото на кризата и ще продължат ли обществата да плащат за безотговорността на финансовите хищници? България имаше своите Аспарухово, Мизия, Горни Лом, живите и чевръстите олигарси, покойния "Южен поток", три съшити изкуствено правителства; ще продължи ли страната ни
да бъде черната овца на дъното в ЕС
Но България имаше и своите прекрасни Крисия, Хасан и Ибрахим; ще продължат ли някои от политиците да сочат като враг номер 1 на развитието цигани, турци (вероятно и евреи!), или ще се обърнат към огледалото, за да видят кой заслужава най-сериозните укори?
Въпроси, въпроси и въпроси от 2014-а, които чукат на вратата на 2015-а! И да предупредя, в решаването на тези въпроси никой не е пасивен зрител, а е (главен при демокрацията!) актьор и строител на бъдещето. Нямаме право да се уповаваме в решаването на тежките казуси нито на Господ (с извинение), нито на Обама или Си Дзинпин, нито на Меркел или Борисов, нито на "волята на пазара" (както твърдят от една популярна секта). Съдбата чука и на нашата врата!
Проблем номер 1 на 2015 г. остава не нещо друго, а укротяването на драматичните климатични промени. Предшестващите години обогатиха езиците с нови понятия като "зимни мегабури" (САЩ) и "убийствени порои" (Европа и Азия) наред със "ситни снежинки" чак след Коледа в България. Преговорите за климата в Лима през предишната година не успяха да допринесат за сериозни стъпки към ограничаване на климатичните промени. Основният проблем е, че "отговорните" политици на най-развитите страни не успяха да се споразумеят за конкретна стратегия за намаляване на въглеродните емисии преди 2020 г. А отлагането на такова съдбовно глобално решение
прави почти невъзможно избягването на най-лошите последствия
от изменението на климата. 2015-а по този жизненоважен въпрос предстоят срещи на Г-7 и срещи на ООН на високо равнище, като фокусът ще бъде към формулирането на окончателно решение, което ще се вземе на заключителна среща в Париж.
Вторият глобален проблем е как да се пренастроят икономиките и обществата към осигуряването на едно по-достойно, по-справедливо и по-качествено жизнено равнище за тези вече над 7,2 милиарда души, обитаващи все по-тясната и все по-опоскана планета.
Науката и културата ежедневно генерират нови идеи и решения, но те остават най-често под ключа на дълголетницата "интелектуална собственост" в частни владения. Именно по тази причина естраполационниите прогнози чертаят пред световната икономика един среден растеж от около 3 на сто, докато нормативните прогнози (при използване на световния научен потенциал) могат да го повишат на 6-7 на сто. Едно сериозно разминаване! В този динамичен свят китайският дракон ще се развива с около 7 на сто (предимно чрез нарастване на вътрешното потребление), индийският слон - с около 6,6 на сто (чрез по-голямо вътрешно потребление и експорт), а САЩ - с около 3 на сто (чрез увеличаване на експорта). За китайците това е най-ниският показател през последните 25 години, докато за американците това е свидетелство за все по-устойчиво отдалечаване от нивата преди кризата.
Що се отнася до страните, разчитащи на суровинен експорт, то рухналите цени на петрола (а оттук - и на себестойността на добиваните други суровини) очертават още по-големи проблеми пред тях. Още от сега предричат на Латинска Америка участта на "континент на разочарованието". За Русия ниските цени на експортираните суровини, придружени със западните санкции, означават най-малкото рецесия (но не и политически рокади на върха, след като Владимир Путин е лидер номер 1 в света през 2014 г. според Forbes). Обратно, за страните вносители на суровини ниските цени са огромен шанс за съживяване на икономиките.
И ако една беда никога не идва сама, то ето я и следващата: въпреки че икономиките произвеждат всяка година повече (от предишната) продукти и услуги на човек от населението, то оставащото и задълбочаващото се неравенство (по данни на Джоузеф Стиглиц и Тома Пикети) вътре в обществата оставя "единия процент" в "светлия комунизъм", а останалите - в "реалния капитализъм". Ако тази тенденция се задълбочи през новата година, то подхранваното от зависими политици неравенство със сигурност ще предизвика мощни социални напрежения, които не се укротяват с даването на витамин С. Става дума не само за САЩ, но и за Европейския съюз, където ценности са не само свободата, но и солидарността и справедливостта. Въпреки че последните две засега са по-малоценни, те не са по-малотрайни!
Четете продължението утре
