/Поглед.инфо/ Два дни след като Европейската комисия препоръча затягане на надзора върху банковия и небанковия сектор у нас, се появи и Доклад за оценката на финансовата стабилност на страната (FSAP) на МВФ и Световната банка:

Подобренията в банковата система на България:

  1. Финансовата система на България през последните три години показва устойчивост на шокове, въпреки затварянето през 2014 г. на четвъртата по големина банка – КТБ.

  2. Банковата система има значителни капиталови буфери, в момента няма преки и явни заплахи пред нея.

  3. От кризата насам банките в България са изчистили над 7 млрд. лв. необслужвани кредити.

  4. Банковата система в България генерира стабилни и високи печалби за своите собственици и акционери. Ако всеки предприемач открие банка в България, страната ще стане внезапно най-богата в света.

  5. Банковият надзор има напредък.

Опасностите за банковата ни система:

  1. Банковата система остава уязвима от шокове. При тестовете на МВФ пет (а не три банки по вътрешните ни разчети) се оказват с капиталов недостиг и са под регулаторно изисквания минимум на CET 1 (базов капитал от първи ред) от 4.5%. От МВФ посочват, че това е скромен брой банки, но в края на симулационния период (юни 2019 г.) три ще станат неплатежоспособни. Препоръката на МВФ е тези банки да се капитализират колкото може по-бързо (до средата на 2017 г.), тъй като те държат 12% от активите в сектора.

  2. Концентрацията на кредитния портфейл, включително към свързани лица в някои местни банки, може да представлява по-голям риск от този, оценен при прегледа на активите и стрес тестовете. Анализът на концентрацията на кредити разкрива уязвимостта на няколко банки. Те имат големи експозиции в балансите си, които представляват значима част от капиталовата им база. Поради концентрацията на експозиции при проблеми на някои от кредитите в тези банки може да се стигне до значителни загуби. В момента БНБ вече работи по конкретни нормативни промени – подготвя се наредба към Закона за кредитните институции, която да опише и предотврати стандартните схеми за заобикаляне на ограниченията. В нея, според МВФ, трябва да се включат процедури за идентифицирането на крайния реален собственик на фирма кредитополучател, ще се изисква и поддържането на регистри на свързани лица. Съветът на МВФ още големите експозиции да се следят от „Банков надзор“ индивидуално.

  3. Високото ниво на необслужвани кредити. Остава много висока задлъжнялостта на корпоративния сектор - 13.7% по данни от юни 2016 г., докато средно за ЕС (и с България) е 5.5% на сто. Според БНБ в края на 2016 г. делът на необслужваните кредити е паднал до 12.8% при 15.3% в края на 2015 г. МВФ напомня също, че банките, за които прегледът на качеството на активите (стрес тестовете), откри редица проблеми, не са изпълнили все още предписаните от БНБ мерки. Управителят на БНБ Димитър Радев уточни веднага, че подготвяният от БНБ пакет с мерки за намаляване на лошите кредити ще включва увеличение на провизиите, повишено отписване на несъбираеми кредити, усъвършенстване на оценяването на обезпеченията и по-добри практики на оповестяване и събиране на данни.

  4. Липса на фонд за ликвидна подкрепа. МВФ и Световната банка препоръчват и да се създаде „Фонд за ликвидна подкрепа“ в случай на ликвидна криза предвид невъзможността на БНБ да действа като кредитор от последна инстанция, тъй като страната е във валутен борд. Посочено е, че този фонд би могъл да се попълва с вноски от банките и в някаква степен от БНБ, а на Министерството на финансите да се дадат правомощия, с които да влиза в ролята на кредитор от последна инстанция. Обратно казано, публичните финанси да могат да реагират в случаи на криза в частните банки – въпрос, който е доста дискусионен. Дискусионността му идва от обстоятелството, че на частните банки се гледа у нас като на „свещени крави“, които са „твърде големи, за да банкрутират“. Поради което се тълкува че винаги държавата трябва да опазва банките от банкрут, за разлика, например, от металургични предприятия или авиокомпании. Но една Исландия, например, остави банките да банкрутират, след което много, много бързо се измъкна от кризата, за разлика от много други европейски страни. така че въпросът стои отворен и без отговор.

  5. Банковият надзор има напредък, но са необходими още действия в укрепването ми. МВФ обръща внимание на това, че е постигнат напредък в укрепването на банковия надзор след оценката през 2015 г. на съответствието на надзорните практики на БНБ с Базелските основни принципи, но са необходими още действия и ресурси. Посочва се, че рамката за управление на кризи в банковия сектор е изградена на здрава основа, но предстоят още важни стъпки, включително одобряването на плановете за преструктуриране на системно важни местни банки и разработването на инструменти за ликвидна подкрепа от страна на централната банка. Предстои да се завърши напълно и плана за подобряване на работата на банковия надзор, става въпрос за подобряване на вътрешните регулации и на информационната система. В контрола допълнително ще бъдат назначавани и още хора. Освен това заедно с финансовото министерство се разработвали инструменти за ликвидна подкрепа към проблемни банки от страна на БНБ, ако и когато такава подкрепа се наложи.

В заключение: в следващите две години не се очакват шокови моменти в банковата система на България. Ако през тези две години се предприемат обединени мерки от частните и държавните институции, подобрението на банковия сектор ще бъде чувствително.

Разбира се, за да се доближат условията на банково обслужване за клиентите по европейските стандарти, са необходими други мерки. Ако и те се предприемат, лихвите по депозитите и по кредитите, а също и таксите по услугите, ще се подобрят съществено.