/Поглед.инфо/ Има риск да се провокира допълнително разпадане на общността. Хиляди българи на Острова може да се преместят в други богати страни в Европа.

- Проф. Дуранкев, какви ще са негативните и положителните отражения за България и останалите по-бедни държави от ЕС от евентуално излизане на Великобритания от общността?

- На такъв въпрос е най-трудно да се отговори. Ще има и положителни, и отрицателни страни. Първата положителна е, че в една страна се провежда референдум за оставане в ЕС. Така демокрацията, която изглеждаше почти мъртва, тук-там все още е жива. Вероятно за България отражението ще е положително от гледна точка на бъдещи общонационални референдуми. Това е доста силен тласък за демокрацията. Засега за нас не се виждат преки заплахи от излизането на Великобритания от общността.

- Имат ли основание силно негативните прогнози за икономиките на останалите страни от ЕС?

- Няма да има голямо отражение. Що се отнася до икономическия растеж, може да се очаква разлика 1-2 процентни пункта. По-силно разтърсване ще има на финансовите пазари за период от 1 до 3 месеца. След това те ще се нормализират и не може да се очакват никакви катастрофи. Икономически обаче примерът на излизането на Великобритания може да се окаже заразителен за всички страни, които в момента са в тежка икономическа криза. Има риск да се провокира допълнително разпадане на ЕС.

Евентуалният Brexit ще подскаже, че все още националните държави могат да защитават икономическите и социалните интереси на гражданите си и те ще имат предимство пред общоевропейските. За британците това ще означава, че ще могат да сключват по-изгодни за тях търговски споразумения със страни извън ЕС.

- Как напускането ще повлияе на икономиката на Острова?

- Възможно е някои по-слаби фирми да преместят бизнеса си в ЕС или в офшорни зони. Мощните британски финансови корпорации обаче ще продължат да функционират и може би при по-изгодни условия, отколкото в момента. Засега не може да се изчисли точно какви ще са минусите и плюсовете за самата Великобритания от евентуалното й излизане от ЕС.

- Британците пресмятат, че с Brexit ще икономисат 11-12 млрд. паунда, колкото е нетният им членски внос в ЕС. Брюксел ще може ли да компенсира по някакъв начин тези пари?

- От сега е ясно, че няма да може да ги компенсира. Това ще означава допълнително орязване на еврофондовете за някои страни и преосмисляне какво да се прави. Брюксел отдавна е забравил за интересите на по-слабо развитите страни като България, Гърция и държавите, чакащи да бъдат приети в ЕС. Дори вече се говори за тайни договорки между най-богатите държави за намаляване на вноските им в общите фондове, ако ЕС не постигне поставените цели през текущия програмен период. Всяка страна гледа да взема повече и да дава по-малко.

- Кои са основните икономически проблеми на ЕС?

- В ЕС има няколко центъра на влияние, като невинаги основният е в Брюксел. Центърът се мести в Берлин, а в други случаи, както е сега, фокусът е в Лондон. Тази миграция на центъра показва, че ЕС няма единна икономическа и външна политика, няма визия за бъдещето независимо от десетките написани стратегии.

Икономическите интереси на по-слаборазвитите страни като България са да има производствени инвестиции, за да могат в един сравнително кратък период от 15-20 години да достигнат средното ниво на развитие в ЕС. С еврофондовете и с плана „Юнкер“ в момента това засега не се гарантира. Нужно е и преосмисляне на цялостната философия на развитие на ЕС. В момента обаче за това не се мисли, защото излиза, че големият проблем на общността е Великобритания. Преобладават повече думите, а не стратегическите решения.

- По-бедните страни от Европа нямат ли по-голям полза да са в ЕС, за да се ползват от еврофондовете?

- Оставайки в ЕС, те не могат да решат проблемите си нито с икономическия си растеж, нито с трудовата заетост, особено на младите хора, нито с растящите им дългове. Субсидиите от ЕС се насочват към 1% от населението и нямат пряко влияние върху останалите 99% от хората. За това Brexit може да доведе до разрастване на популистките движения, което не означава катастрофа.

- Къде ще бъдат най-силни тези националистически движения?

- В Испания, Португалия, Франция, Италия и на Балканите, вкл. и в България.

- На кръстопът ли е ЕС?

- ЕС ще трябва да преосмисли икономическите и геополитическите си стратегии. Дали да се ориентира чрез Трансатлантическото споразумение към САЩ, Канада и Мексико, или да разшири икономическите си връзки на изток към Русия, Индия, Китай. Такова преосмисляне е възможно, ако примерът на Острова стане заразителен.

Не бива да забравяме обаче, че в момента най-голямата заплаха за Европа не е евентуалният Brexit. ЕС се пече на няколко огъня. Първият са бежанците и свързаният с тях тероризъм. Вторият е ислямизацията на Турция и неоосманската й политика. Третият е Украйна и как да се подобрят отношенията с Русия. ЕС е в капана на доста стратегически проблеми, които трябва да реши до една-две години.

Великобритания е един от стълбовете на ЕС и същевременно един от най-претенциозните му членове. За предпочитане е Обединеното кралство да продължава да е част от ЕС. Оставането му в общността със сигурност ще повлияе на общите решения в Брюксел. В такъв случай и на Острова ще трябва да променят политиката си, която в момента е срещу приемането на еврото и Шенген.

- Ще намалеят ли шансовете на българите и гражданите на други държави от Източна Европа за работа и образование отвъд Ламанша?

- Засега не се очаква подобно нещо. Британският премиер Камерън с неговите 4 точки успя да постигне целите си и да ерозира структурите на общността. Така на практика Великобритания с единия си крак вече е извън ЕС. Започналото ограничаване на социалните програми за чужденци при Brexit може да накара няколко хиляди българи да се преместят по-бързо в други богати страни в Европа - Австрия, Холандия, Германия. Те няма да се върнат в родината.

- Увеличава ли се рискът от разпадане на самата Великобритания?

- Разбира се. Не само в ЕС могат да настъпят ерозиращи процеси и да има бързи референдуми срещу прекалената интеграция, но и в самата Великобритания. Всяко дезиинтегриране е заразително.  Както се казва - всяко село иска да има цар.

- Лондон е сред основните привърженици на влизането на Турция в ЕС. При Brexit съседите ни ще загубят ли?

- Турция има проблем с осмислянето си. Политиката й става все по-демодирана. Съседите ни имат проблеми в отношенията си и с другите страни от НАТО и на първо място със САЩ. Това означава, че и основният съюзник на американците в ЕС – Великобритания, ще създава проблеми на Турция.

- Кои свръхсили извън ЕС са най-заинтересовани от излизането на Великобритания от ЕС - Китай, САЩ или Русия?

- Може да се твърди, че всички страни на изток и на юг от ЕС имат силен интерес от икономическа, социална и културна интеграция с Евросъюза. Оттеглянето на Лондон от ЕС би означавало край на договора за Трансатлантическото споразумение, защото британците са свързващото звено на САЩ с Европа. Това би дало възможност за интеграция на ЕС на изток и на юг.

- Според вас американците имат ли интерес британците да са в ЕС.

- Да, защото искат Трансатлантическото споразумение да заработи.

- Brexit не обезсмисля ли самата идея за по-силна интеграция в рамките на Евросъюза?

- Идеята е не само хората да пътуват като туристи между страните и да се обменят свободно стоки и услуги, а да има в ЕС социална и културна сплав. Такава е била идеята на основателите на общността. Те са искали да има не само представителна, но и действаща широка, народна, просветена демокрация. В последните десетилетия от историята не се забелязва подобно развитие. Мултикултурализмът ерозира идеята за обща духовна спойка на ЕС.

- Какво печели Европа от оставането на Великобритания в общността?

- Останалите страни от ЕС печелят оставане на възможността за пряк бизнес на платежоспособния британски пазар. Отделно не бива да се забравя, че Обединеното кралство е в петицата на държавите, донори на общността.

- Има ли риск Лондон в замяна на евентуалното си оставане да продължи да изнудва ЕС за още отстъпки?

- Въпросните отстъпки, които Лондон си издейства, отрязаха едри парчета от идеите на основателите на ЕС и до голяма степен намалиха влиянието на Брюксел като стратегически център на развитието на обща външна политика и вътрешна икономическа интеграция. Камерън показа червен картон на Брюксел, а сега на референдума поданиците на кралството може да покажат и червен картон, въпреки че се работи усилено Великобритания да остане в ЕС.

Васил Нанчев, Монитор