/Поглед.инфо/ Богатството на една нация, както е известно, се определя не от броя на автомобилите, а от броя на детските колички. Моралът на една нация се забелязва не по нарастващите богатства на милионерите, а по отношението към пенсионерите. Колкото и странно да изглежда на някой, пенсионерите все още са хора, независимо че са в напреднала възраст и с оскъдни доходи. Разбира се, когато стане дума за България и българските пенсионери, е странно че една развита страна като нашата – стояща на 51-во място по Индекс на човешкото развитие за 2018 г. – оставя голяма част от своите дядовци и баби, бащи и майки, в положението на унижени, оскърбени и мизерстващи.
Това ли са възможностите на българската държава – да подсказва, че възрастта е порок, политически и икономически неизгодна на държавата?
Не може да се мисли, че една страна-членка на ЕС има добро управление, ако възрастните й хора са в тежко положение. Още повече че в другите страни от Европейския съюз отношението към пенсионерите се измерва с други стандарти.
Съдейки по данните на Евростат, като последните от тях са от 2013 година, се оказва че общият размер на разходите за пенсии, свързани със старост, възлиза на около 14000 евро годишно, или 1166 евро месечно, равни на 2330 лв. Същата година пенсиите за старост варират значително в отделните страни: от 1650 евро годишно в България до 24607 евро в Люксембург. Образно казано, пенсионерът в България е точно 15 пъти по-малко човек, отколкото в Люксембург.
Със сигурност един от основните фактори за по-ниския стандарт на живот и на трудещи се, и на пенсионери в България, спрямо останалите страни от Европейския съюз, е по-ниският Брутен вътрешен продукт на човек от населението. Според Международния валутен фонд и Световната банка за 2017 г. България по този показател е на 74-то място в света с 8064 долара; средно в света показателят е 10728 долара; а в Европейския съюз – 33715 евро. Да направим една проста сметка. За да достигнем средното ниво на света от 2017 г. при средногодишен темп на растеж на БВП от 3,5%, са необходими поне 8 години, или това ще стане през 2025 година; но за да се достигне средното ниво на Европейския съюз от 2017 г. по този показател, ще са необходими съответно 42 години – до 2059 година. Естествено, със сигурност през това време другите страни-членки на Европейския съюз няма да са в изчакваща позиция спрямо България, а ще се отдалечават още по-бързо от нея. При непроменени външни и вътрешни условия това означава че към 2100 година има някакъв минимален шанс България да е достигнала средното им ниво. Но кой ще чака тази година?
Същевременно границата на бедността в България през 2018 година е в размер на 321 лв. месечно на човек. Или, с други думи, по-голямата част от пенсионерите, освен ако нямат някъде натрупани спестявания, или ако техните деца от благодарност не ги подпомагат, са под тази граница на бедността. Какво могат да кажат тези хора, които са в позицията на пенсионери, след като са дали своя труд за българската икономика 40 и повече години, с допълнителни трудови натоварвания, с безплатен труд по време на съботниците, с огромни грижи за своите деца, град и държава?!
През 2017 г. и през 2018 г. се очаква инфлацията още повече да оглозга доходите и на най-ниско платените, и на пенсионерите.
Не е възможно българските пенсионери да не знаят, например, че минималната пенсия в Германия месечно е около 850 евро, че Франция плаща на пенсионерите поне 629 евро, че в Гърция пенсионерите получават около 490 евро при осигуровки преди 1993 г. и че пенсионерите след това получават 70% от минималната заплата, т.е. около 495 евро; че в Италия минималният размер на пенсията е 544 евро; че португалците получават 30 на сто от средната месечна работна заплата, но не по-малко от 420 евро; че в Испания минималната пенсия е 593 евро за самотните пенсионери, а за жените има допълнително заплащане като в тази страна пенсията се изплаща 14 пъти годишно; че в доста страни се получава 13 и 14-та пенсия и така нататък.
Клети български пенсионерю, ти човек ли си, ако не живееш човешки?
Има ли реални възможности да се повишат както пенсиите, така и доходите на трудещите се хора?
Със сигурност да.
Мерки:
- Гилотина за корупцията! Поне 1-1,5 млрд. лева годишно се прибират по този начин от две-три хиляди души. При чиста и свята република не само че няма корупция, но когато държавниците получават достойни заплати, корупционерите ги гилотинират.
- Смазване на сивия сектор! Сивата икономика в нас е около 30%, в Европейския съюз около 11%. Това означава, че около 1 млрд. лв. годишно се губят от осигурителни вноски, които не се внасят.
- Ликвидиране на офшорките и на прикриването на доходи чрез прехвърлянето им уж като собственост на бедни гърци! По този начин още над 1 млрд. лева могат да влязат в държавната хазна без никакъв проблем. В това отношение имаме общи интереси със значителна част от другите страни членки на Европейския съюз.
- Въвеждане на прогресивно данъчно облагане; на семейно подоходно облагане; на необлагаем минимум на член от семейството при доходи под екзистенц-минимума. Това би вкарало още няколко стотин милиона лева в общата хазна. Още нещо, ако максималната пенсия е 4,3 пъти по-голяма от минималната, то защо при минимална заплата от 510 лв. максималната заплата да не е с таван от 2 210 лв.? Каква е логиката да има таван върху пенсиите, а не и върху заплатите?
- Осигуряване според количеството и качеството на труда, като специалистите с висше образование не могат да паднат под два пъти минималната работна заплата. Такава мярка би изсветлила огромна част от скритите доходи и сивия сектор.
- По ниски пенсии за ранните пенсионери, понеже се очаква те да имат равна продължителност на живота с останалите хора.
Ако поне половината от горните мерки се приложат, то от 1.01.2019 година минималната пенсия в България може да стартира поне от 350 лв. И да отпадне „таванът“ на пенсиите.
Ако не, нека бедните пенсионери не си въобразяват че богатите милионери и техните политици мислят за тях като за нещо по-различно от примитивен електорат, лъган и експлоатиран при всеки избори. Няма значение кой обяздва белия кон.
